№ 453
гр. София, 29.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно частно
търговско дело № 20221001000293 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.130, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 8135 от 14.02.2022г. по описа на Софийски
градски съд на Ц.В. М., в качеството му на постоянен синдик на „Тотем-1“ ООД – в
несъстоятелност, с ЕИК *********, чрез адв. Ю.О. Г., срещу определение № 337 от
02.02.2022г., постановено по т.д. № 20211100901594 по описа за 2021г. на Софийски
градски съд, ТО, VI-1 състав, с което е върната искова молба с вх. на СГС
№11455/03.08.2021г., подадена от Ц. В. М., в качеството му на постоянен синдик на „Тотем
– 1“ ООД /в несъстоятелност/, чрез адв. Г., срещу „МР СИВИЛ УЪРКС“
ЕООД за прогласяване нищожност на договор за продажба на вземане от 18.11.2017г.,
сключен между „Тотем – 1“ ООД и „МР СИВИЛ УЪРКС“ ЕООД, поради невъзможен
предмет и поради противоречие с добрите нрави и при условията на евентуалност -
разваляне на договора по съдебен ред, като недопустими.
Жалбоподадетял твърди, че обжалваното определение е неправилно, по подробно
изложени съображения, като иска същото да бъде отменено, като
незаконосъобразно и необосновано, и да бъде разпоредено връщане на делото на
Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК „МР СИВИЛ УЪРКС“ ЕООД, ЕИК *********, е подало
отговор на частната жалба, в който поддържа становището за несонователност на същата,
съответно за правилност на обжалваното определение.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени данните по делото, установи следното:
Производството по т.д. № 20211100901594 по описа за 2021г. на Софийски градски
съд, ТО, VI-1 състав, е образувано по искова молба вх. № 11455 от 03.08.2021г. на
1
Ц.В. М., в качеството му на постоянен синдик на „Тотем-1“ ООД – в
несъстоятелност, с ЕИК *********, чрез адв. Ю.О. Г., срещу „МР СИВИЛ УЪРКС“ ЕООД,
ЕИК *********, с което са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1, изр.2
и предл.3 ЗЗД и евентуален иск по чл.87, ал.2 ЗЗД, с искане да бъде развален договор за
продажба на вземане от 18.11.2017г. между „Тотем ООД – в несъстоятелност
и „МР СИВИЛ УЪРКС“ ЕООД; да бъде прогласен договор за продажба на
вземане от 18.11.2017г. за нищожен на някое от наведените основания ; да му
бъдат присъдени сторените разноски.
С разпореждане от 11.08.2021г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба
без движение, с указания до ответника да отстрани констатираните нередовности, като
заяви, при какви твърдения и защо иска да се постанови разваляне на договора за цесия от
18.11.2017г., след като счита, че същият договор е нищожен; да уточни също така дали
предметът на исковата претенция попада в кръга на визираните в чл. 646, ал.1 и
ал.2 ТЗ сделки и действия, които могат да бъдат обявени за недействителни, а ако не попада
защо счита така.
С молба от 26.08.2021г., в изпълнение на разпореждането на съда от 11.08.2021г.,
ищецът е уточнил обстоятелствата, на които основава исковете си, и исканията си към съда.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че са предявени
главни искове по чл.26, ал.1, изр.2 и предл.3 ЗЗД и евентуален иск по чл.87, ал.2 ЗЗД, които
са процесуялно недопустими, тъй като синдикът не притежава активна
легитимация да предявява иск по чл.26 ЗЗД. Такъв иск се предявява от
дружеството, а синдикът е само негов представител. Синдикът има право да предявява
специалните искове по чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ, каквито в случая се твърди, че не
са предявени, което правомощие е изрично регламентирано в чл. 649 ТЗ.
За пълнота на изложението е посочено, дори да се приеме, че исковете са предявени
от името на „Тотем – 1“ ООД, представлявано от синдика, срещу „МР СИВИЛ УЪРКС“
ЕООД, за прогласяване на нищожност на договора за продажба на вземане от
18.11.2017г. поради невъзможен предмет и поради противоречие с добите нрави, същите са
недопустими. Твърдените от ищеца обстоятелства попадат в хипотезата на чл.647, ал.1, т.3
ТЗ, като Търговският закон е специален закон и намира приложение пред общия. След като
ищеца /ако се приеме, че искът е предявен от дружеството/ поддържа, че сделката уврежда
кредиторите в откритото по отношение на търговеца производство по несъстоятелност,
атакуването й е свързано изцяло с накърняване на масата на несъстоятелността.
Ето защо исковете, които ищецът квалифицира по чл.26 ЗЗД са недопустими поради липса
на правен интерес, тъй като е съществувала възможност за предявяване на специалния
отменителен иск по чл.647 ТЗ, като не се спори, че срокът за предявяването му е пропуснат.
Предвид изложените съображения за липса на легитимация на синдика да предявява
иск по чл.26 ЗЗД, както и че правото на разваляне на договора за продажба на вземане не
се упражнява по съдебен ред, съдът е приел, че са налице предпоставките на
чл.130 ГПК и исковата молба следва да се върне като недопустима.
2
При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:
Частната жалба е процесуално допустима. Атакуваното определение подлежи на
обжалване и жалбоподателат е легитимиран да обжалва същото /чл.130, изр.2 ГПК/.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, и е съобразена с изискванията на
чл.260 ГПК, вр.чл.275, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Задължение на съда, който е сезиран, е да следи за надлежното извършване от
страните процесуални действия в гражданския процес и това задължение намира обща
уредба в разпоредбите на чл. 7 ГПК и чл. 100 и чл. 129 ГПК.
В случая подадената искова молба е нередовна, тъй като в нея противоречиво и
неясно е посочен ищецът по делото - лицето от чието име са предявени исковете – от
синдика, или от дружеството в несъстоятелност, чрез синдика,
нередовността по чл.127, ал.1, т.2, предл. първо ГПК. Тази нередовност
не е отстранена с молбата от 26.08.2021г. и допълнителната искова
молба, в която са развити съображения за правомощията на синдика по чл 658, ал.1, т.7 ТЗ –
участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово
име дела. С разпореждането на съда от 11.08.2021г. не са дадени указания за
отстраняване на констатираната нередовност. Съответно с частната жалба се поддържа,
че исковете са предявени от името на несъстоятелното дружество, което било ясно
от обстоятелствата, изложени в исковата молба и допълнителната искова молба.
Според Определение № 149 от 1.04.2020г. на ВКС по ч.т.д.№ 259/2020г., II т. о., ТК,
разрешението по което настоящият състав на съда споделя - Преди да се поправят пороците
на исковата молба не възниква надлежно процесуално правоотношение между ищеца и
съда, а само при наличие на такова той може да се произнася по искания на ищеца,
несвързани с процедурата по чл.129 ГПК, респективно да преценява, дали са налице други
особени пречки по движението на делото, представляващи отклонения в развитието на
производството. По нередовна искова молба не се дължи каквото и да е произнасяне
по искане, свързано с бъдещото развитие на производството, по аргумент от нормата на
чл.129, ал.5 ГПК. Цитираната съдебна практика на ВКС, макар и постановена по
приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е относима и в конкретния случай, тъй
като разяснява принципни положения по отношение на необходимата и дължима преценка
на съда за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск – наличието на
изискуемите положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни
процесуални предпоставки, която може да бъде извършвана само по редовна искова молба.
От изложеното следва, че наличието на нередовна искова молба препятства
извършването на преценката за допустимост на предявената претенция, съответно за
правилност на постановеното определение по чл.130 ГПК /в този смисъл Определение №447
от 24.09.2010г. на ВКС по ч.гр.д.№ 416/2010 г., III г. о., ГК; Определение № 241 от
22.05.2014г. на ВКС по ч.гр. д.№ 1993/2015г., I г. о., ГК; Определение № 1949 от 21.06.2018
3
г. на САС по в. ч. гр. д. № 3040/2018 г./.
Като се е произнесъл по нередовна искова молба по реда на чл.130 ГПК съдът е
постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
отстраняване на нередовности в исковата молба.
Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 337 от 02.02.2022г., постановено по т.д. № 20211100901594 по
описа за 2021г. на Софийски градски съд, ТО, VI-1 състав, и ВРЪЩА делото на същия съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4