РЕШЕНИЕ
№ 1699
03.07.2019 г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, 48 граждански състав,
в открито заседание, проведено на двадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря:
Недялка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №8821 по описа за 2018г.
на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, вр.
чл. 45 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М.Д.Н., чрез адв.Е.Т. от
БАК, срещу „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша” №89Б,
представлявано от К.Ч. и Б.В.- Изпълнителни директори, с която се иска да бъде
осъден ответникът да заплати сума от 1 816 лв., представляваща
остатък от неизплатено в цялост застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди от ПТП, настъпило на ***г., в гр.Б., на кръстовището на ул.
„Ш.” и ул. „И.Ш.”, между лек автомобил, собственост на ищеца и водач на МПС,
застраховано по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите"
при ответника със застрахователна полица №BG/06/118000950309, срок на валидност до 23.04.2019г. Посочено е, че щетата е регистрирана
надлежно при ответника под №43080211800827 и са извършени
оглед на повреденото МПС- л.а. „Хюндай”, модел „И 20”, peг. №*** и ремонт в
автомобилен сервиз, възлизащ на обща стойност от 3 223,27 лв., съгласно
фактура №**********/09.10.2018г., издадена от
„Индустриал комес и ко” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Околовръстен път” №260, представлявано от Ю.Ч.-
член на Съвета на директорите. Твърди се, че на 12.10.2018г. по банков път
е преведена на ищеца от ответния застраховател сумата от 1 406,55 лв., представляваща
обезщетение по заведената претенция. С оглед на горното се претендира пълна
обезвреда на причинените щети. Претендират се сторените по делото разноски.
В законен срок по
делото е постъпил отговор на искова молба от застрахователното дружество, чрез
адв.М.В. от БАК, с който исковата претенция е оспорена като неоснователна в
предявения размер. Изложени са съображения за завишени цени на извършения
ремонт на горепосоченото МПС, несъответстващи на претърпените от ПТП- то вреди.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените
доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира
предявения иск за основателен. Съображенията за това са следните:
Между кориците на
делото се намира препис на застрахователна полица, с която е сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за периода:
24.04.2018г.- 23.04.2019г., за л.а. „Форд”, модел „Галакси”, peг. №***.
С изготвения по
делото доклад за ненуждаещи се от доказване и като безспорни между страните са
приети обстоятелствата по повод наличието на основание за ангажиране на
отговорността на ответника като застраховател, а именно настъпило ПТП,
надлежното завеждане на щета при застрахователя и изплащането от ответника на
увредения ищец на обезщетение в размер на 1 406,55 лв.
Приложени към отговора на искова молба са ликвидационен акт, издаден от
ответното застрахователно дружество за горепосочената парична сума, оценка на
действителната стойност на настъпилата щета, опис- заключение по същата и
документи относно правото на собственост на увредения при ПТП лек автомобил.
По делото са
изготвени и приети заключения по съдебно- автотехническа експертиза относно
пазарната стойност на настъпилите от ПТП- то щети, изчислявани при ремонт с
оригинални или с алтернативни части. Вещото лице е приело за настъпили тези
щети, които са видими от приложения по делото снимков материал. Цените, които
вещото лице е приело за релевантни са съобразно търговски оферти на доставчици
на автомобилни части. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че е
налице дублиране на извършените ремонтни дейности, като същите са таксувани
двукратно. Излага становище по необходимостта от извършване на някои от
ремонтните дейности, с които са отстранени вреди на увреденото МПС на ищеца.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са
следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.343, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка застрахователят
се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване
на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. На
основание чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има правото да претендира заплащането на обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на
предвидените в закона изисквания.
При действието на отменената нормативна
уредба, както и съгласно чл.362 и сл. от действащия КЗ, изрично са предвидени
хипотези, при които застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение
след настъпване на застрахователното събитие. Отказът на застрахователя следва
да е обусловен от неизпълнение от страна на застрахования на основни
задължения, приети от законодателя за значителни, с оглед интереса на
застрахователя. За такива се приемат неточно обявено или премълчано
обстоятелство при сключването на договора или неточно обявено или премълчано
новонастъпило обстоятелство, което е оказало въздействие за настъпването на
събитието, както и неизпълнение на задължение за уведомяване на застрахователя
за настъпването на застрахователното събитие в законоустановените срокове с цел
да се попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е
настъпило събитието или причинена невъзможност за установяване на обстоятелства
от застрахователя. В случаите, когато настъпването на застрахователното събитие
е следствие на неизпълнение на задължение за предотвратяване и ограничаване на
вредите и в договора е предвидено, че на това основание застрахователят може да
откаже плащането на обезщетението, също се приема наличие на неизпълнение на
основно задължение на застрахования. При наличието на горните законоустановени
условия възниква потестативното право на застрахователя да откаже да заплати
застрахователно обезщетение при имуществено застраховане. В тълкувателната си
практика върховната съдебна инстанция приема, че законодателят установява изрична
забрана за застрахователя да откаже плащане на увредените лица или да намали
размера на застрахователното
обезщетение, дори ако
неточно обявеното или премълчано
обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за
увеличаване размера на вредата.
В настоящия случай са налице основания да се приеме, че застрахователят
незаконосъобразно е отказал заплащането на дължимото в пълен размер
застрахователно обезщетение. Не е спорно между страните по делото
обстоятелството по настъпване на процесното застрахователно събитие, от което
са причинени вреди на автомобила, собственост на ищеца. При наличието на
настъпило застрахователно събитие в тежест на застрахователя възниква
задължение да обезщети щетите съобразно действителната им стойност. Видно от
представеното заключение приетите от вещото лице пазарни цени на установените
по снимковия материал щети съответстват на посочените цени на съответните
ремонтни услуги и автомобилни части в представената по делото фактура. Съдът не
може да кредитира изразеното от вещото лице в съдебно заседание становище
относно вида на настъпилите щети по автомобила. Същите се установяват от
представената по делото и неоспорена от страните фактура за извършени
автосервизни услуги. Видимите от снимковия материал щети по предната част на
каросерията на леката кола не изключват наличието на други такива по шасито, и
агрегатите и системите на автомобила, за възстановяването на които носи
задължение ответният застраховател на деликвента. Причинителят на щетата и
неговият застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” имат еднакво по съдържание задължение за възстановяване на
вредите от осъществения застрахователен риск. В съдебната практика се приема,
че размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото и съобразно доказания
размер на претърпяната вследствие на застрахователното събитие вреда.
Обезщетението не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност. Видно от представените
доказателства в случая се касае за автомобил, производен през 2012г., поради
което не може да се приеме в случая наличие на овехтяване, като последното не е
спорно обстоятелство по делото. Съдът намира за неоснователни аргументите, че с
извършването на ремонт на увреденото МПС са отстранени щети и са извършени
авторемонтни услуги, които нямат връзка с процесното застрахователно събитие. С
оглед на горното съдът приема за основателен предявения иск за заплащане на
разликата между заплатеното застрахователно обезщетение и стойността на
причинените вреди.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. С
оглед изхода на спора на ищеца се дължат сторените разноски равняващи се на
сума от общо 522,64 лв., съгласно представен списък на
разноските, /стр67/, от които сумата от 72,64 лв. представлява
заплатена държавна такса и сума от 450 лв.- адвокатско
възнаграждение, за заплащането по банков път на което са представени
доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша” №89Б,
представлявано от К.Ч. и Б.В.- Изпълнителни директори, на основание чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД, да заплати на М.Д.Н., ЕГН:**********, следните
суми: сума от 1 816 /хиляда осемстотин и шестнадесет/ лв.,
представляваща дължим остатък от неизплатено в цялост застрахователно
обезщетение по щета с №43080211800827, за причинени имуществени
вреди на л.а. „Хюндай”, модел „И 20”, peг. №***, от ПТП,
настъпило на ***г., в гр.Б., на кръстовището на ул. „Ш.” и ул. „И.Ш.”, във
връзка със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, застрахователна полица №BG/06/118000950309, със срок на валидност до 23.04.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 28.11.2018г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ДЗИ- Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Витоша” №89Б, представлявано от К.Ч. и Б.В.- Изпълнителни директори, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на М.Д.Н., ЕГН:**********, сума в
размер общо на 522,64 /петстотин двадесет и два лева и шестдесет и
четири стотинки/ лв., представляващи сторени съдебно- деловодни разноски.
|
Районен съдия: /п/ Вярно с оригинала: НД |
|
|
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.