№ 209
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:И. СТ.
Карамфила Т.а
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Ст. Г. Т. Апелативна прокуратура - София Анг.
Ат. П.
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221000600244 по описа за 2022 година
С присъда постановена по НОХД № 4990/2019 год.подс. Н. К. Д. е признат
за виновен и осъден за престъпления по чл.234, ал.1,вр.чл.20, ал.2; чл. 244,
ал.2,вр.ал.1,вр.чл.243,ал.2, т.2,пр.2,вр.чл.20,ал.2, чл.23,ал.1, чл.55 от НК на
една година и единадесет месеца „лишаване от свобода“ ,което на
осн.чл.66,ал.1 от НК е отложено за срок от четири години и шест месеца
,както и да заплати направените по делото разноски.Съдът се произнесъл и
по веществените доказателства.
Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимия, в
която са ангажирани всички отменителни основания по чл.348,ал.1 от НПК, в
подкрепа на което са изложени подробни съображения. Твърди се ,че в
резултат на ненадлежна доказателствена дейност на разследващите органи и
на предходната съдебна инстанция, са направени неверни изводи по фактите
,което е довело до неправилни правни изводи за извършените от подсъдимия
престъпления. Жалбата обективира и недоволство от санкционната част на
съдебния акт, аргументирано с доводи за явна несправедливост на
определеното по размер наказание лишаване от свобода. В съответствие с
оплакването се прави искане за отмяна и постановяване на оправдателна
присъда.
Прокурорът от градска прокуратура не е взел становище по жалбата, при
изпратен препис. На основание чл.327 и сл. НПК делото е насрочено за
1
разглеждане.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият редовно
призован се явява лично и с упълномощения си защитник –адв.Т.,който
изцяло поддържа посочените в жалбата съображения, като в своята пледоария
подробно развива доводи за недоказаност на обвинението, за нарушения на
материалния закон по отношение на правните изводи.
Представителят от апелативна прокуратура дава заключение за
законосъобразност на атакувания съдебен акт и предлага присъдата да бъде
потвърдена.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази становищата на
страните , материалите по делото и извършвайки служебна проверка на
атакувания съдебен акт, възприема изцяло фактическите и правни изводи на
първостепения съд. Развитите от защитата и подсъдимия доводи в жалбата не
са нови, били са поставени пред първата инстанция разгледала делото и са
получили правилно разрешение в изготвените мотиви. Релевираните в
жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила са били развити във връзка с този за нарушения на закона и се
свеждат до несъгласието на подсъдимия с доказателствената основа на
приетите фактически положения, наложили правните изводи на съда относно
вината и отговорността му. Въз основа и преценка на доказателствата
настоящият състав намира, че без основание подсъдимият е поддържал, че
доказателствените източници са били оценявани твърде едностранчиво, като
са взети предвид само онези от тях, които го уличават и не са събирани и
проверявани други, опровергаващи тезата на обвинението.
Анализът на цялостния доказателствен материал не налагат по-различни
изводи относно фактите, които решаващият съд е приел за установени, като
настоящата инстанция намира, не намира основания да внася изменения
относно установената от СГС фактология относно следното:
Подсъдимият Н. К. Д. е роден на ******** г. в гр.София,българин,
български гражданин,с основно образование,управител на "Ярема"
ЕАД,неженен, (живущ на семейни начала),неосъждан.
През м.януари 2015 г. органите на МВР получили оперативен сигнал,че
на адрес в гр.София,ул."Суходолска" се държат или разпространяват
акцизни стоки без бандерол.Информацията съдържала данни ,че
предварително се закупуват бутилки за минерална вода от "Лидл" , които
после се облепват с бандероли.
Свидетелят Д. Д. ,служител на МВР, осъществявал известно време
оперативно наблюдение на ул."***" № ***, незавършен строеж на
къща,където възприел че той се посещава от три лица(в съд.зала посочва
поде.Н.Д. като едното лице, както и още две с имена С. и И.).
На 22.01.2015 г. група служители на МВР(св.Ю. П.,Р. Ш.) извършили
специализирана полицейска операция за проверка на сигнала за нелегален цех
2
за алкохол чрез посещение на адреса. Други двама служители се намирали
около къщата , за да обезпечат контрола на движението около обекта.
Предварително служителите отишли на място и изчакали идването на хора в
къщата.След като поде. дошъл заедно с други две лица,те влезли в
къщата.След тях вътре влезли и свидетелите П. и Ш., като установили ,че
вътре се намират подс.Н. К. Д. , С. Б. С. и И. В. Н..В помещението, в което се
носела миризма на спирт, имало самоделна машина за дозатори на
бутилки,бутилки с алкохол , множество бандероли и туби със спирт по 10
литра.Имало и количество готова продукция с марки на различни
производители - уиски Jameson,Jack Daniels,Chivas Regal,както и празни
бутилки от водка "Абсолют".Установено било ,че пред адреса са паркирани
два леки автомобила - "Ягуар" с ДК№ *******Р(ключовете от който били у
Н.Д.) и "Опел Тигра" с ДК№ ********,ползван от И. Н..На място присъствал
и митническия служител Г. Д. с уред-денситометър "ДМА 35 Н" за измерване
на спирта и установили ,че концентрацията е била 95 %.Имало също така
чувал пълен с капачки и станиол с логото на производителите на различни
марки алкохол.Бандероли били открити както в горното помещение , така и в
лек автомобил "Ягуар",за което били съставени протоколи за процесуално-
следствени действия.
Така за времето от 14,30 до 19,40 ч. 22.01.2015 г. в незавършената къща
на ул."***" № *** било извършено проц.следственото действие "претърсване
и изземване"(в неотложни случаи с последващо одобрение, т.1,л.24-28 от ДП),
под ръководството на разследващ агент при ДАНС, в присъствието на двете
поемни лица (и свидетели по делото) Л. Н. и А. А..В хода на това
продължително действие били открити и иззети 32 бр. Прозрачни ПВЦ туби с
технологичен обем по 10л. и съдържащи безцветна течност с мирис на етилов
алкохол,както и други вещи и предмети съгласно текста на
Протокола.Поемните лица подписали без възражения , а подс.Д. записал в
графата за обяснения,че няма нищо общо.Към протокола бил изготвен и
фотоалбум (т.1,л.29-39 от ДП).Протоколът бил одобрен от съдия от
съответния първоинстанционен съд.
На същата дата ,за времето от 20,25 до 20,50 ч. било извършено
проц.сл. Действие "Претърсване и изземване"(в неотложни случаи с
последващо съд.одобрение,т.1,л.53-54 от ДП) спрямо лек автомобил "Ягуар"с
ДК№ *******Р , соб. на Д. М. и с ползувател Н. К. Д. - в присъствието на
последния и двете поемни лица,посочени и в горния абзац.Н. Д. предоставил
на разследващия агент от ДАНС достъп до това МПС , като го отключил и
отворил.В хода на претърсването се намерили в подлакътник между двете
предни седалки портфейл с документи,вкл.свид. За управление на МПС на
поде.Н.Д..До тях имало две пачки ,вързани с ластик,с български акцизни
бандероли и множество бандероли.За тези вещи Д. в графата за обяснения
посочил че "ягуара го ползва от 6-7 месеца, а бандеролите му ги е дал човек
на име "М.", за да ги донесе на адреса на ул."Суходолска"№ 46А.Всички
участници подписали протокола без възражения.Протоколът бил одобрен от
съдия от съответния първоинстанционен съд , а освен това бил изготвен и
фотоалбум към това проц.сл.действие (т.1,л.55-58 и т.2 ,л.147-149 от ДП). Бил
3
изготвен и протокол за оглед на веществени доказателства (т.1,л.66-68 и
т.2,л.124 от ДП).
На едно от иззетите бутилки с надпис "Соса Cola" № 2,3 1 от бутилка с
надпис "Chevas Regal",намерени върху маса в помещение№ 2 от първия
горепосочен протокол за претърсване и изземване е била иззета
дактилоскопна следа.Същата е била подложена на експертно изследване с
Протокол № 19 за Дактилоскопна експертиза (т.2,л.16-17 от ДП) и в резултат
на сравнителното идентификационно изследване се установило ,че следи №
1,3 и 5 са оставени съответно от : палеца на дясната ръка, от средния пръст на
лявата ръка и от безименния пръст на лявата ръка на под.Н. К. Д..
Била назначена комплексна експертиза за техническо изследване на
документи (т.2,л.23-39 от ДП) , чиято задача била да изследва иззетите
акцизни бандероли ,като последните били надлежно и подробно описани от
вещото лице и след експертното изследване се установило ,че бандеролите са
имитации на такива и са неистински.
Били назначени три физико-химически експертизи (т.2,л.112-113,171-
178 е на т.3,л.27-35 от ДП). Експертните изследвания установяват химическия
състав на съдържанието на течностите в бутилките и тубите,приобщени по
делото,като се установява че те не са оригинални спиртни напитки спрямо
обозначената търговска марка на вид спиртна напитка и производител.Водно-
алкохолните смеси без оцветители и ароматизатори са със съдържание на
етилов алкохол ,но в тях няма метанол ,ацеталдехид и висши алкохоли , които
се получават при ферментация на земеделски продукти.Предвид горното
изследваните течности не представляват спиртни напитки.Обемът на
течността отговаря на обема на бутилката.
Иззетата машина под № ВД 42, иззета при първото претърсване и
изземване съгласно Заключение на Техническа експертиза (т.2,л.140-141 от
ДП) се явява пригодена електрически и механически за ползване на
бутилиране на стъклени бутилки с алуминиеви капачки (монтиране на
капачките на бутилките).
Била назначена икономическа експертиза (т.3,л.43-48 от ДП),чието
заключение дава общо стойността на инкриминирания алкохол , която
възлиза на сумата от 5669,5длв ,с дължим акциз 4094,75 лв.Към
инкриминираната дата 22.01.2015 г. общата стойност на вносния алкохол в
стъклени напитки (Jameson,Jack Daniels ,Old N 7 и Chevas Regal) e 2105
лв.Минималната работна заплата към този момент е била 360 лв.Съгласно
Заключението на допълнителната икономическа експертиза (т.3,л.81-88)
общата стойност на инкриминирания алкохол в 49 стъклени бутилки (от
горните вносни марки) е 260р99 лв , при дължим акциз 182,21 лв.
Първостепенният съд е положил значителни усилия за изясняване
обстоятелствата по делото, събрал е всички необходими доказателства и след
анализа им, е направил своите правни изводи, които според настоящия съд са
правилни и законосъобразни.Мотивите на присъдата са аналитични и
убедителни и позволяват на страните и на контролната инстанция (САС) да
4
проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по правно
релевантните факти.
В конкретния казус се касае за голяма като обем и съдържание
доказателствена съвкупност, съдържаща множество доказателства,
установяващи фактите на отделните престъпни деяния, осъществени от
подсъдимия. Градският съд е изложил съображения за доказателствената
основа на всеки отделен, приет за установен от него факт, както и
основанията си, за да отхвърли като защитна развиваната от подсъдимия
теза.
При разглеждане на делото е бил е спазен процесуалният ред и не са
били допуснати процесуални нарушения във фазата на досъдебното и
съдебното производство при събирането на доказателствата.
В случая безспорно е установено ,че не само доказателствените
материали приобщени чрез прочитането им, но и останалите събрани и
проверени в хода на производството доказателства са могли да послужат за
фактическа основа, както на присъдата, така и на въззивния съдебен акт.
Решаващият съд е подложил на задълбочена преценка и анализ
събраните доказателствени източници, прецизно са установени всички
обстоятелства, значими за правилното решаване на делото- факта на
извършване на деянията, авторството, механизма на осъществяването,
субективната страна на престъпленията, конкретното своеобразие на
обстоятелствата, при които са били извършени. Първостепенният съд е
направил и верни правни изводи. Същите се оспорват от упълномощения
защитник на подсъдимия , но възраженията са неоснователни и не могат да
бъдат възприети от настоящата инстанция. Неоснователни са и твърденията в
жалбата, че осъдителната присъда почива на предположения. Съображенията,
изложени в пледоарията на защитника по същество насочват към оспорване
доказаността на обвиненията в цялост, а твърденията, че инкриминираните в
обвинителния акт и мотивите към присъдата факти напрактика
възпроизвеждат единствено предположения , не може да бъде споделено. И
това е така, защото предвид естеството на проведеното разследване – за
извършени от подсъдимия престъпления по чл.234 и чл.244 НК през
инкриминирания период, констатациите и доказателствата събрани по време
на разследването, неизбежно подлежат на проверка от съда,при която
отговорността на подсъдимия безспорно е била установена. Необходимо е
веднага да се отбележи, че разследването е установило факти и
обстоятелства, изведени от редица други доказателствени източници, като
свидетелски показания, писмени документи, както и експертни заключения
прецизно анализирани и намерили изрично отразяване в обстоятелствената
част на съдебния акт. Въпреки спецификата на инкриминираната дейност,
съдът е изпълнил задължението да изследва обстоятелствата от кръга на
подлежащите на доказване по чл.102 от НПК единствено със способите и
средствата на НПК, без да презюмира формална доказателствена сила на по
отношение на което и да е друго доказателство и доказателствено средство.
Преди всичко следва да се посочи,че за игнориране на едно или друго
5
доказателствено средство може да се говори само тогава, когато съдът е
оставил без внимание съдържаща се в него информация във връзка с
процеса,т.е. тогава, когато не са изпълнени процесуалните задължения за
обсъждане на дадено доказателство само за себе си и в съвкупност с
останалите източници; напр. когато не е извършен анализ на свидетелските
показания , респ. на обясненията на подсъдимия от гледна точка на
убедителност, пълнота, логическа последователност или когато избирателно
са използвани части от тях и извън контекста на цялостния разпит. Факта, че
решаващият съд се е отнесъл с недоверие към едни или други
доказателствени източници (напр.показанията на св.Д. във връзка със
заявеното от него къде точно е работил в систематата на МВР към 22.012015
год.,както и характера на проведената „оперативна беседа“) или е преценил,
че те не следва да се възприемат и кредитират изцяло (напр.показанията на
св.Т., св.Б.), не означава, че същите са били игнорирани. А точно обратното.
Били са обсъдени и подробно анализирани. Право на съда е да оцени
доказатествата и доказателствените средства от гледна точка на тяхната
валидност, допустимост и достоверност, като в случая съдът е аргументирал
своята теза във връзка с доказателствената основа относно направените от
него фактически констатации.
Решаващият съд е спазил тези изисквания и в мотивите си е изложил
пространни съображения относно доказаността на обвинението, при което
подробно е анализирал всички събрани доказателства. Според настоящия
състав не съществуват основания, изводими от материалите по делото, да не
може да бъде възприета аналитичната дейност на СГС, поради което и тезата
на защитата за неправилно приложение на материалния закон се приема за
неоснователна. Не могат да бъдат възприети оплакванията на защитата, че в
хода на наказателното производство първият съд е ползвал негодни
доказателствени материали.
Във връзка с обсъждането на доказателствените източници, е
необходимо да се посочи и това,че настоящата инстанция споделя изводите
на предходния съдебен състав за това, че по несъмнен начин е било
установено и доказателствените материали са еднопосочни, че
инкриминираните престъпления са били осъществени. Този факт е бил
установен по предвидения в НПК ред и въз основа на верен анализ на
събраните доказателства (писмените,гласните доказателства,приетите
експертизи), които водят до единствения извод, че подсъдимият е осъществил
деянията, за които е предаден на съд.
Относно обвинението по чл.243,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК безспорно е
било установено, че на инкриминираното място и време подсъдимият в
съучастие със С. Б. Б. (спрямо последният производството е прекратено
поради смърт-чл.24,ал.1,т.4 от НПК) е държал акцизни стоки (подробно
посочени в ОА) без бандерол (бандеролът е държавна ценна книга съгласно
чл.4,т.7 от ЗАДС) , като такъв се изисква по закон и случаят не е немаловажен
. Безспорно е било установено, че в процеса на проведеното претърсване и
изземване на адреса на ул.“Суходолска“46а са били намерени- 38 бр. Туби от
10 литра,съдържащи водно-алкохолна смес със съдържание на етилов
6
алкохол от 94 до 96 %.(като всяка една туба е била на стойност от 145 лв и с
дължим акциз съответно от 103,40 до 105,60 лв),1 бр. Туба от 11 литра с
водно-алкохолна смес със съдържание на етиловия алкохол 95%,на стойност
от 159,50 лв и стойност на дължим акциз 114,95 лв, както и 49 бр. Стъклени
бутилки с надпис "Jameson", с обем от 0,7 до 1,026 л. с процентно съдържание
на етилов алкохол от 37,6 до 38,2 % ,на стойност съответно от 4,20 до 6,08 лв
и с дължим акциз от 2,89 до 4,30 лв.
Правилно съдът е посочил, че държането на акцизните стоки без
бандерол е било осъществявано от подсъдимия и С. Б. като държането се е
осъществявало с факта на упражняваната фактическа власт върху горните
акцизни стоки. Без значение в случая е въпроса за собствеността на
незастроената къща (която последните са използвали като склад ) още повече,
че е имало и съответно полицейско наблюдение и същите са били забелязани
да посещават имота и на инкриминираната дата и място са били установени
вътре в него и откъдето са иззети инкриминираните стоки, които не са били
облепени с изискуемия бандерол. Безспорно е установено, че съгласно
разпоредбата на чл.2,т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове(ЗАДС),
алкохолът и алкохолните напитки са подлежали на облагане с акциз,като
бандеролът (доказващ внасянето на дължимия акциз) се поставял върху
потребителската опаковка по начин да е видна обозначената върху него
информация и който да гарантира ,че употребата на стоката не е възможна без
неговото разкъсване или унищожаване. Всички акцизни стоки без бандерол
са били на обща стойност от 5930,49 лв , а неплатеният акциз е бил на
стойност 4276,96 лв.
По отношение на второто престъпление по
чл.244,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК също безспорно е установено, че
подсъдимият в съучастие със С. Б.(спрямо последният производството е
прекратено) на инкриминираното място и време е държал неистински
държавни ценни книжа- 1574 бр. бандероли за спиртни напитки в големи
количества.
Поради изложеното дотук, основавайки се на събраните по делото
доказателства и въззивният състав намира, че от обективна и субективна
страна, подсъдимият е осъществил състава на инкриминираните му
престъпления. От субективна страна деянието е осъществено при форма на
вината пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер
на деянията, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване. Неоснователни са доводите на защитата, че
подсъдимият не е осъществил деянията и е налице недоказаност. Всички
възражения на защитата напревин пред първия съд са били изложени
повторно и пред апелативния съд, като за неоснователнотстта им са били
изложени подробни мотиви от решаващия съд, които изцяло се споделят от
настоящата инстанция.
По отношение на наказанието, задълбочената преценка на всички
обстоятелства, имащи относимост към индивидуализацията на санкцията на
подсъдимия налагат извода, че в принципен план наказанието правилно е
7
било определено при условията на чл.55 от НК. Неправилно обаче е било
посочено и за двете престъпления, че се прилага разпоредбата на
чл.55,,ал.1,т.2,б.“б“ от НК, тъй като тази разпоредба е приложима, когато
лишаването от свобода се заменя, в случаите когато не е предвиден най-
нисък предел . За престъплението по чл.234 ,ал.1 НК е предвидено наказание
от една до шест години и същото не може да бъде заменено, а при условията
на чл.55,ал.1,т.1 от НК може да бъде определено под най-ниския предел ,т.е.
под една година. Относно престъплението по чл.244,ал.2,вр.ал.1 НК
предвиденото наказание е от две до осем години и не може да бъде
„заменяно“ по реда на чл.55,ал.1т.2,б.“б“ НК, както е посочил решаващия съд
. Независимо , че неправилно е посочил тази разпоредба , напрактика съдът е
определил наказанията при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК и по всяка
вероятност може да се приеме,че е налице техническа грешка, каквато е
допусната и в присъдата по пункт едно (правилно е изписано с думи и текст
извършеното престъпление, но е посочена квалификация по чл.243 ал.1 НК,
вместо по чл.234,ал.1 от НК,като и тук е безспорно ,че се касае за техническа
грешка при изписване на квалификацията и размяна местата на
цифрите,което не води до извод за допуснато съществено нарушение). От
размера, който е определил се установява, че въпреки наличието на
предпоставките за определяне на наказание под определения минимум, съдът
е определил същия (размера) на границата на най-ниския предел, което
безспорно се установява и от изпитателния срок по чл.66,ал.1 от НК, който е в
почти максимален размер. Наложените наказания и за двете престъпления са
завишени и явно несправедливи. Вярно е, че поначало инкриминираните
престъпления са с висока степен на обществена опасност, но не всички
престъпления от този вид се характеризират с посочената степен на
обществена опасност и затова законодателят е възприел диференциран
подход при определяне съставите и санкциите за отделните престъпления,
като начина на извършеното от подсъдимия престъпление , личността му,
факта,че това поведение е инцидентно и сравнено с обикновените случай на
престъпления от този вид , определено водят до извода ,че степента му на
обществена опасност се явява значително по-ниска. Това обаче от своя страна
в никакъв случай не оневинява поведението му и същият следва да понесе
своята отговорност. До момента подсъдимият е живеел в нормална социална
среда, с чисто съдебно минало, с положителни характеристики, упражнявал
е определена професия, деянието е извършено преди повече от седем години
и с оглед възможностите за поправително възпитателното въздействие на
наказанието, целите на чл.36 НК могат да бъдат постигнати с по-малък
размер наказание. При определяне вида и размера на наказанията, настоящият
състав намира, че значителната продължителност на процеса задължително
следва да бъде възприета като едно изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, при което и най-лекото предвидено в закона
наказание би се оказало несъразмерно тежко. Безспорно е, че забавеното
правосъдие по този процес не е било свързано с поведението на подсъдимия,
а причините са били от обективен характер и фактическата и правна сложност
на случая. Съобразявайки константната практика на ЕСПЧ (чл.6 ЕКПЧ- за
8
гарантираното право за разглеждане на обвинението в разумен срок) и на
ВКС , на подсъдимият следва да бъде наложено наказание лишаване от
свобода при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК.Съдът специално отбелязва и
отчита, като изключително обстоятелство отдалечеността на периода, през
който са извършени двете престъпления, както и срока на продължителност
на наказателния процес , който е неразумен (съдебна фаза от 2019 г. до 2022
год.) и в който подсъдимият е имал дължимото процесуално поведение и не е
възпрепятствал с действията си своевременното приключване на
разследването. Именно поради това съдът прецени,че наказанието на
подсъдимия следва да се индивидуализира при условията на чл.55,ал.1,т.1
от НК ( а не както е посочил СГС чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ НК) в размер на шест
месеца и за двете деяния. По отношение на така наложеното наказание
„лишаване от свобода“, съдът прие, че макар и наказанието да е определено
от решаващия съд при условията на чл.66,ал.1 от НК,този срок е завишен,
поради което настоящият състав го намали на три години,считано от влизане
на присъдата в сила. Настоящият състав счита, че така определеното
наказание ( при условията на чл.23,ал.1 НК) от шест месеца лишаване от
свобода е справедливо и в рамките на закона. Не е налице явно и очевидно
несъответствие между наложеното наказание и обществената опасност на
деянието и дееца. Това не би било проява на неоправдан либерализъм, още
повече, че целта на наказанието визирана в чл.36 НК изисква преди всичко
подсъдимия да бъде превъзпитан. Законът е поставил ударението върху целта
за индивидуалната превенция-“поправянето на осъдения”,но задължава да се
съобрази и генералната превенция. В конкретният случай, за да се поправи и
превъзпита подсъдимият към спазване на добрите нрави, не е наложително
наказанието лишаване от свобода и изпитателният срок по чл.66,ал.1 НК да
бъдат в размера определен от първата инстанция.
Предвид изложеното и при извършената служебната проверка, САС не
констатира основания за корекция на присъдата,освен в частта за
наказанието ,поради което и на основание чл.чл.337,ал.1,т.1,чл.338 от НПК
Софийски апелативен съд
РЕШИ:
Изменя присъда на СГС постановена по НОХД 4990/2019 год. в
наказателно осъдителната й част, като на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК
намалява наказанието лишаване от свобода относно деянието по
чл.234,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от единадесет месеца в размер на шест месеца.
Намалява на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК наказанието лишаване от свобода
относно деянието по чл.244,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.243,ал.2,т.2,вр.чл.20,ал.2 от НК
от една година и единадесет месеца на шест месеца лишаване от свобода. На
осн. чл.23,ал.1 от НК определя едно общо наказание в размер на шест месеца
лишаване от свобода. Намалява изпитателния срок по чл.66,ал.1 НК от
четири години и единадесет месеца , на три години от влизане на присъдата в
сила. Потвърждава присъдата в останалата й част.
9
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 – дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10