Р Е Ш
Е Н И Е
София, 14.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти
въззивен състав в публичното
заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
мл. съдия ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря ГЕРГАНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурор Д. ХАДЖИЙСКИ, като
разгледа докладваното от мл. съдия Панов в. н. о. х. д. № 4450/2019год. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 02.07.2019 г. по
НОХД № 10324/2016 г., Софийски районен
съд – Наказателно отделение, 5 състав, е признал подсъдимата С.В.П., родена на ***
г. в гр. Казанлък, българка, български гражданин, неомъжена, осъждана, висше
образование, живуща ***, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че на неустановена
дата и месец през 2008 г. в гр. София, подбуждала другиго - В.Р.И.към убийство:
да извърши престъпление по чл. 115 от НК - умишлено да умъртви другиго - П.В.П.,
като му оказала психологическо въздействие, уговаряла го да убие брат й П.В.П.,
да отидат до гр. Казанлък, за да му покаже блока, в който живее П.и да го
премахне, обещала му парична облага в размер на около петнадесет - двадесет
хиляди лева, ако убие брат й П.В.П. - престъпление по чл.117, ал. 2, вр. ал. 1
вр. чл. 115, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК,
я е осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК, СРС е отложил изпълнението на така наложеното
наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същия акт СРС е признал С.В.П. (със снета
по делото самоличност) за ВИНОВНА в това, че за периода от неустановена дата от
месец януари на 2009 г. до неустановена дата и месец в началото на 2011 г. в
гр. София, при условията на продължавано престъпление, когато с две деяния,
които поотделно осъществяват един и същи състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото е подбуждала другиго - Д.К.К.към убийство, а именно: да извърши престъпление по чл.
115 от НК - умишлено да умъртви другиго - П.В.П., както следва:
1.
На неустановена дата за периода от месец януари, до месец февруари на 2009 г. в
гр. София подбуждала другиго - Д.К.К.към убийство: да
извърши престъпление по чл. 115 от НК - умишлено да умъртви другиго - П.В.П.,
като му оказала психологическо въздействие, уговаряла го да убие брат й П.В.П.
и го мотивирала като му дала парична облага - сумата от 600 лева.
2.
На неустановена дата и месец за периода от 2011 г. до неустановена дата и месец
в началото на 2012 г. в гр. София, ж.к. ******подбуждала другиго - Д.К.К.към убийство: да извърши престъпление по чл. 115 от НК -
умишлено да умъртви другиго - П.В.П., като му оказала психологическо
въздействие, уговаряла го да убие брат й П.В.П., накарала го да закупи отрова -
цианид, да отиде до гр. Казанлък и да намаже дръжката на вратата на жилището на
П., за да се отрови като я пипне, като му дала парична облага - неустановена
парична сума - престъпление по чл. 117, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 115, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК, СРС я е осъдил на
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, при ОБЩ
РЕЖИМ.
С присъдата С.В.П. е призната за
ВИНОВНА в това, че на неустановени дати от месец март до месец април на 2012 г.
в гр. София и в гр. Казанлък, при условията на продължавано престъпление,
когато с две деяния, които поотделно осъществяват един и същи състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото е подбуждала
другиго - М.М.Л.към убийство, а именно: да извърши
престъпление по чл. 115 от НК - умишлено да умъртви другиго - П.В.П. както
следва:
1. На
неустановена дата за периода от месец март до месец април на 2012 г. в гр.
Казанлък подбуждала другиго - М.М.Л.към убийство: да
извърши престъпление по чл. 115 от НК - умишлено да умъртви другиго - П.В.П.,
оказала му психологическо въздействие, уговаряла го да убие брат й П.В.П.,
завела го до гр. Казанлък и му показала адреса, където живее П., предложила му
да го убие, обещала да му даде парична облага, като му казвала, че след смъртта
на П.ще има пари и за нея и за него, казвала на М.Л.да вземе един тръбен ключ,
да отиде при П.и да му каже, че комшиите се оплакват от теч и след като има
достъп до апартамента да пусне водата и докато П.П.не
гледа да му нанесе един - два удара с ключа по главата.
2. На
неустановена дата за периода от месец март до месец април на 2012 г. в гр.
София, сергия до задния вход на СБ „ИЛИЕНЦИ“ подбуждала другиго - М.М.Л.към убийство: да умъртви другиго - П.В.П., като му
оказала психологическо въздействие и го уговаряла са убие брат й П.В.П., да
отиде до гр. Казанлък и да извърши убийството по-бързо, защото й трябвали пари
- престъпление по чл. 117, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 115, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК, СРС я е осъдил на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, при ОБЩ РЕЖИМ.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, на
подсъдимата е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените й по
посочените по-горе деяния, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, при ОБЩ РЕЖИМ.
Срещу посочения съдебен акт е
постъпила въззивна жалба от адв. Г., защитник на подсъдимата. Излагат се
доводи, че присъдата е постановена единствено на базата на приобщени показания
от досъдебното производство по реда на чл.281 от НПК. Излагат се оплаквания за
явна предубеденост на съдебния състав. В допълнителни съображения, изложени от
адв. Г., се твърди, че между подсъдимата и брат ѝ няма имотни спорове.
Правят се оплаквания, че председателят на съдебния състав, постановил
атакуваната присъда, е оказал натиск върху разпитвани в хода на съдебното
следствие свидетели да потвърдят показанията си от досъдебното производство.
Сочи се, че наказанието е явно несправедливо, както и че не е отчетена
продължителността на воденото производство и чистото съдебно минало на
подсъдимата. Прави се искане за приобщаване на ДП 11938/2014г. на СРП, както и
да се извърши преразпит на свидетелите Л.и К..
Постъпили са и допълнителни възражения
от адв. Н. от САК, защитник на подсъдимата, според които атакуваната присъда е
необоснована, неправилна и несправедлива. Правят се оплаквания, че не е
следвало безкритично да се приемат показанията на криминално проявени
свидетели, които не доказват обвинението по несъмнен начин. Твърди се, че
първоинстанционният съд е имал обвинителен уклон. Сочи се, че е нарушена
забраната на чл.281 ал.8 от НПК. Защитникът счита, че доказателствата по делото
не са обсъдени всеобхватно и задълбочено. Счита обвинението за недоказано.
Излага доводи, че подсъдимата не е омъжена, противно на приетото от СРС. Изтъква,
че не се подкрепя по несъмнен начин твърдението, че подсъдимата е оказвала
психологическо въздействие върху
свидетеля Л.умишлено да умъртви брат ѝ, както и че липсва в присъдата
констатация за липса на причинен престъпен резултат. Твърди, че в мотивите на
СРС правилно се приема, че е налице неосъществен състав на престъпление по
„чл.117 ал.1 НК“. Според защитника неправилно са приобщени към делото данните,
че подсъдимата има наложени глоби по реда на чл.78а от НК. Моли съда за
оправдателна присъда.
При служебна проверка за
допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима,
като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (първоинстанционна
присъда) от страна по делото, имаща правен интерес, и е подаден в преклузивния
15-дневен срок по чл. 319, ал. 1 НПК
На основание чл. 327 ал.4 от НПК въззивният
съд прецени, че е необходимо да се проведе въззивно съдебно следствие, като бяха приобщени писмени доказателства,
представени с въззивните жалби на защитата, както и представени документи в
откритото съдебно заседание.
В съдебното заседание пред въззивния
съд адв. Н. поддържа подадената от него въззивна жалба. Излага доводи, че
подбудителството се наказва само когато подбуденият е започнал осъществяване на
изпълнителното деяние на престъплението, за което е бил подбуден. Счита, че
опитът за подбуждане не е наказуем. Моли съда да постанови оправдателна присъда,
алтернативно да отложи изпълнението на определението наказание.
Адв. Г. в съдебно заседание поддържа
подадената от нея въззивна жалба. Сочи, че свидетелят И.не е потвърдил дадените
от него показания на досъдебното производство, съответно е нарушен чл.281, ал.8
от НПК. Такива доводи се навеждат и с оглед показанията на свидетелите К. и Л..
Счита първоинстанционния съд за предубеден поради факта, че са налагани глоби
на подсъдимата при опитите ѝ да задава въпроси. Защитата намира, че
наказанието не е индивидуализирано правилно, доколкото същото не е следва да се
търпи ефективно, като се съобрази и обстоятелството, че деянията са много
отдалечени във времето. Моли съда за оправдателна присъда, алтернативно да бъде
приложен чл.66 от НК.
Подсъдимата се придържа към казаното
от защитата, като заявява, че не е имала намерение да направи нещо лошо на брат
си. Заявява, че имат приятелски отношения.
Прокурорът от Софийска градска
прокуратура намира жалбите за неоснователни, пледира за потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
В последната си дума подсъдимата моли
съда да бъде оправдана.
Софийският градски съд, като обсъди
доводите, описани в жалбата, както и тези изложени в съдебно заседание, и след
като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Настоящият
състав възприема изложената в мотивите към присъдата фактическа обстановка,
като само с цел пълнота на въззивния съдебен акт излага релевантните за
произнасянето си факти:
Св.
П.и подсъдимата С.П. са брат и сестра. През 2006 г., баща им В.П.П.,
прехвърлил на сина си неговия дял от семейното жилище, находящо се в гр.
Казанлък. Между свидетелят П.и сестра му била налице съсобственост, като
по-голям дял от жилището бил собственост на П.П.. Подсъдимата
изразила недоволство пред свидетелката Н.М., че баща ѝ е прехвърлил на
сина си неговия дял от апартамента.
С оглед така стеклите се събития
подсъдимата решила да намери човек, който да убие брат ѝ, чиито единствен
наследник била тя, като по тази начин би станала единствен собственик на
жилището в град Казанлък. На неустановена дата през 2008 г„ подсъдимата П. и свидетеля
В..И.се срещнали в гр. София, като при срещата им тя му оказала психологическо
въздействие, като го уговаряла да извърши убийството на брат й, като за целта
настоявала двамата да отидат до гр. Казанлък, за да му покаже блока, в който
живеел брат й — св. П.П.и да го премахне, защото не я
пускал в апартамента и не й давал наследството. Обещала му парична облага в
размер на между петнадесет и двадесет хиляди лева. В..И.не се съгласил да отиде
в гр. Казанлък и да извърши убийството.
През 2009 г., С.П. се запознала със
свидетеля Д.К., с когото започнала връзка. При една от срещите им, на
неустановена дата за периода от месец януари до месец февруари на 2009 г. в гр.
София, ж.к. Свобода, подсъдимата му оказала психологическо въздействие, като го
уговаряла да извърши убийството на брат й. Убеждавала св. Д.К. да отидат заедно
до гр. Казанлък, за да му покаже адреса, където живее брат й, както и че ако
извърши убийството му, след неговата смърт тя ще разполага с неговите имоти.
Мотивирала го, като му дала парична облага в размер на 600 лева. На
неустановена дата и месец за периода от 2011 г. до неустановена дата и месец в
началото на 2012 г., подсъдимата и Д.К. се срещнали отново в гр. София, го уговаряла
да извърши убийството на брат й като за целта да закупи отрова — цианид, след
което да отиде до гр. Казанлък и да намаже дръжката на вратата на жилището на брат
ѝ, за да се отрови, като я пипне. За това му дала неустановена по делото парична сума. Свидетелят
К. обещавал многократно, че ще отиде до гр. Казанлък и ще извърши убийството на
П.П., но не предприел действия по изпълнение на
поръчката.
През пролетта на 2012 г., св. М.М.Л.започнал работа на сергия, находяща се в гр. София, кв.
Свобода, до пазар „ИЛИЯНЦИ”, където се запознал с подсъдимата. На неустановена
дата през месец март — месец април на 2012 г. подсъдимата С.В.П. и св. М.Л.отишли
в гр. Казанлък, на ул. “Илинден”, пред № 14. Там тя му оказала психологическо
въздействие, като го уговаряла да извърши убийството на брат й с мотив, че след
смъртта му ще получи жилището му. Обещала да му даде парична облага и че след
смъртта на брат ѝ ще има пари както за нея, така и за свидетеля Л.. Настоявала
свидетелят да вземе един тръбен ключ да отиде при брат й - св. П.П., да му каже че комшиите се оплакват от теч и след като
има достъп в апартамента му, да пусне водата и докато св. П.П.не
гледа, да му
нанесе един — два удара с ключа по главата. Показала му апартамента, където
живее брат й. Св. М.М.Л.не се съгласил да извърши
убийството.
При следваща среща на неустановена
дата за периода от месец март — месец април на 2012 г. в гр. София, при сергия
до задния вход на стоков базар “ИЛИЯНЦИ”, подсъдимата отново уговаряла св. М.Л.да
извърши убийството на брат й. Убеждавала го да отиде до гр. Казанлък и да
извърши убийството му по-бързо, защото й трябвали пари. Св. М.М.Л.не се съгласил да извърши убийството на брата на подсъдимата.
Така
възприетата фактическа обстановка въззивният съд, подобно на контролирания,
изведе от показанията на свидетеля П.П., дадени в
хода на съдебното следствие пред СРС, както и приобщените показани, депозирани
в хода на досъдебната фаза, на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т.2 от НПК, показанията на свидетеля Д.Д., дадени пред първоинстанционния
съд както и приобщените по реда на чл. 281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2 от НПК,
показанията на М.Л., дадени пред СРС и прочетените по реда на чл. 281, ал.1,
г.1 п т.2 от НПК, както и тези, прочетени на основание чл. 281, ал.4 във вр. с
ал.1, т. 1 и т.2 от НПК, показанията на свидетеля Д.К., депозирани пред СРС в
хода на съдебното следствие, както и тези от досъдебното производство,
приобщени по реда на чл. 281., ал. 4 във вр. с ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК и на
досъдебното производство пред съдия, приобщени на основание чл. 281, ал.1, т.1
и т.2 от НПК, показанията на В..И., дадени в хода на съдебното следствие пред
СРС и прочетените на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал.1, т. 1 от НПК,
показанията на св. Н.М., дадени в хода на съдебното следствие и прочетените от
досъдебното производство, справка за съдимост на С.П., заключение на СППЕ,
както и останалите писмени материали по делото.
Първоинстанционният
съд е направил преценка на целия събран пред него доказателствен материал, въз
основа на което е изградил и своите правни изводи, които настоящият съдебен
състав намира за правилни, обосновани, законосъобразни и споделя напълно,
поради което възприе фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата
инстанция. Приетите доказателства в хода на въззивното съдебно следствие не
дават основание да се приеме фактическа обстановка, различна от вече
установената. Приетите доказателства
касаят семейното положение на подсъдимата и нейното здравословно състояние,
ангажираност с изборни процедури и образование, които не изясняват
обстоятелства, включени в предмета на доказване по настоящето дело. Приетото
постановление за прекратяване на досъдебното производство е неотносимо към
настоящето дело, доколкото не касае деяния, включени в настоящия обвинителен
акт. Приобщената по делото характеристика на подсъдимата съдът цени с оглед
останалите налични по делото доказателства и доказателствени средства.
Според заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, което настоящият състав
кредитира като обосновано и обективно изготвено, при подсъдимата П. се
наблюдава разстройство на личността /психопатия/ с черти на дисоциална и
шизоидна личност. Това състояние не се приравнява към разстройство на
съзнанието, а представлява дисхармония в характеровата структура, която води до
социална дезадаптация.
Събраните по делото доказателства са правилно
обсъдени и анализирани от първостепенния съд. Обосновано районният съд е
основал фактическите си изводи на показанията на свидетелите И., К., Л., П.и М.,
разпитани в хода на досъдебното производство и тези, депозирани пред СРС.
Настоящият състав не споделя
наведеното от защитата възражение, че присъдата почива на единствено на
показания, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на
чл.281, ал.4 от НПК. Следва да се има предвид, че забраната на чл.281, ал.8 от НПК се отнася само до показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, но
не и до тези, приобщени по реда на чл.281, ал.5, съответно чл.281, ал.1 от НПК.
Доколкото контролираният съд, също както и въззивният, са изградили
фактическите си изводи на показания (посочени по-горе), приобщени по ред,
различен от този на чл.281, ал.4 от НПК, а що се отнася до показанията,
приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, същите няма пречка да се ползват при
постановяване на осъдителна присъда, доколкото в настоящия случай същата не се
основава само и единствено на тях, доколкото приобщеното се подкрепя и от
останалия събран по делото доказателствен материал.
Необходимо е да се уточни, че
използването на свидетелски показания, дадени на досъдебното производство, не
противоречи само по себе си на чл. 6, § 3, б. "d" от Конвенцията за
защита правата на човека, при условие, че е осигурено правото на защита на
подсъдимия. По правило, тези права предполагат адекватна и подходяща възможност
на обвиненото лице да оспори и разпита свидетеля на обвинението - или по време
на самия разпит в досъдебното производство или в по-късен етап на процеса (в
този смисъл РЕШЕНИЕ № 267 ОТ 19.02.2019 Г. ПО Н. Д. № 1014/2018 Г., Н. К., І Н.
О. НА ВКС). По конкретното дело въведеният стандарт с Конвенцията не е нарушен.
Вярно е, че показанията на К., Л.и И., депозирани пред съдия в досъдебното
производство, съответно пред разследващия орган, приобщени по съответния ред,
заемат съществен дял от уличаващите подсъдимата доказателствени материали.
Същевременно обаче първостепенният съд е положил изключителни усилия да разпита
в хода на съдебното следствие тримата свидетели, а приложените протоколи за
проведените разпити удостоверяват активното участие на защитата . Тоест,
подсъдимата и защита не са били лишени от възможността да разпитат всеки
свидетел поотделно, да поставят конкретни въпроси, да поставят под съмнение
депозираните показания в хода на досъдебната фаза, както и тези от съдебното
следствие. Защитата е имала възможност да обоснове и защити тезата си за
недостоверност и ненадеждност на показанията на разпитаните трима основни
свидетели на обвинението. В този смисъл настоящият състав не открива допуснато
съществено процесуално нарушение при ползването на показанията, прочетени по
реда на чл.281, ал.4 от НПК.
От показанията на свидетеля Л., депозирани
пред съдия в хода на досъдебното производство се установява, че подсъдимата и
свидетеля действително са посетили град Казанлък през 2012 година, месец април
или март, като подсъдимата уговаряла свидетеля Л.да ликвидира лице на име
Петьо, което живеело в жилището, където била родена. Като мотив за намерението
си да убие брат ѝ се явявала възможността след смъртта му да влезе във
владение на имота, като тогава щяло да има пари и за подбуждания към убийство
свидетел Л., както и за самата подсъдима. Видно от показанията на този свидетел
ден след пребиваването им в Казанлък, подсъдимата П. отново заявила на
свидетеля, че желае той по-бързо да ликвидира лицето, тъй като ѝ
трябват пари. Следва да се има предвид, че за тези показания забраната на
чл.281, ал.8 от НПК не намира приложение, доколкото същите не са приобщени по
реда на ал.4 на същия член. В показанията си, депозирани пред разследващ
полицай от 07.03.2013г., свидетелят Л.съобщава сходни обстоятелства във връзка
с подбуждането му от страна на подсъдимата П. да убие брат ѝ. В допълнение,
от тези показания се установява, че подсъдимата е имала и конкретен план, който
свидетелят да реализира, а именно – да използва тръбен ключ и под претекст, че
има теч да получи достъп до жилището, в което живее П.П.,
след което да му нанесе един-два удара в главата с ключа, което според подсъдимата
би било достатъчно, за да го убие. В тези си показания свидетелят съобщава и обстоятелството,
че предполага, че подсъдимата е подбуждала и лице на име Д.да убие П.П.. Следва тук да се обърне внимание,че и в двата разпита
свидетелят съобщава, че лицето, което пострадалата е искала да бъде ликвидирано
е неин братовчед на име Петьо. Макар и по делото да се съдържа безспорна информация,
че всъщност лицето е брат на подсъдимата, това противоречие и неточност в показанията
на свидетеля не е основание на същите да не се даде вяра. Това е така,
доколкото от разпитите на свидетеля става ясно, че това лице живее в град
Казанлък, името му съвпада с това на брата на подсъдимата П., като адресът му е и
същият, на който живее свидетелят П.. Следва да се има и предвид обстоятелството,
че макар и неточно да определя роднинските връзки между двамата, свидетелят Л.е
бил наясно, че лицето П.е бил близък роднина на подсъдимата. В този смисъл
съдът намира показанията от досъдебната фаза за логични, последователни и
добросъвестно депозирани, като изгражда фактическите си изводи на тяхна база. В
хода на съдебното следствие пред СРС, в открито съдебно заседание, в което е
участвала подсъдимата и нейната защита, свидетелят Л.съобщава за пътуване до
град Казанлък с подсъдимата, макар и да отрича да познава лице на име П.и
съответно от него да е искано да го ликвидира. След приобщаване на показанията,
дадени пред съдия, на основание чл.281 , ал.1 от НПК, съответно на тези,
депозирани пред разследващ полицай на основание чл.281, ал.4 от НПК, свидетелят
категорично заявява, че поддържа казаното в хода на досъдебното производство.
Липсата на спомен обяснява с операция на главата. Следва да се има предвид, че
показанията от досъдебната фаза са по-пълни, депозирани са кратък период след
инкриминираната дата и съответно са логични и последователни. За разлика от тях,
депозираните в хода на съдебната фаза са откъслечни и неясни, поради което
съдът не ги кредитира. При положение, че свидетелят потвърждава казаното на
досъдебна фаза, защитата е имала възможност да задава допълнителни въпроси, да поставя
под съмнение изложеното тогава и съответно да оборва верността на съобщеното с
всички способи, предвидени в НПК. Ето защо настоящият въззивен състав приема,
че правата на подсъдимата и на защитата не са били нарушени, съответно са били
спазени стандартите на Конвенцията за правата на човека за справедлив съдебен
процес.
Свидетелят Д.К., в разпита си пред съдия
в хода на досъдебното производство, депозира логични, последователни показания,
които настоящият състав кредитира. Свидетелят съобщава за изразеното от
подсъдимата П. желание да умъртви лице в град Казанлък с цел придобиване на
имоти. Свидетелят изнася и данни за конкретно съставен план за употреба на
отрова – цианид, с помощта на която да бъде убито лицето, като до закупуване на
отровата не се стигнало по обективни причини, тъй като продавачът бил задържан.
От разпита на този свидетел се констатира и наличието на давани парични суми с
цел мотивирането му да осъществи убийството на лицето. Макар и свидетелят да не
съобщава конкретно имена и други способи за идентификация на лицето, чието
убийство подсъдимата е желала, по категоричен начин може да се установи, че
това е именно нейният брат П.П.. В подкрепа на този извод
е обстоятелството, че свидетелят съобщава за имотна облага след убийството на
лицето, съответно изнася информация, че същият живее в град Казанлък. Още повече,
че в показанията на свидетеля К. пред съдия се съобщава и за конкретно друго
лице, което е било уговаряно от подсъдимата да убие роднината и от Казанлък.
Това лице свидетелят К. назовава като В.. В..И.е разпитан в хода на
наказателното производство, като същият изнася данни, че действително е бил подбуждан
да умъртви брата на подсъдимата. Няма изнесени данни В..И.да е бил подбуждан от
подсъдимата П. да ликвидира друго лице от град Казанлък, поради което
настоящият състав намира за несъмнено доказано, че свидетелят К. е бил
подбуждан да умъртви именно брата на С.П.. В показанията си, депозирани пред
разследващ полицай на 17.01.2013г. свидетелят съобщава с точност периода, в
който подсъдимата е започнала да го уговаря да убие човек в град Казанлък –
януари-февруари 2009г година. В другата си част показанията на този свидетел се
припокриват с депозираното пред съдия. Следва да се има предвид, че показанията
от 17.01.2013г. не са единствените, върху които почива осъдителната присъда,
съответно не е нарушена забраната на чл.281, ал.8 от НПК. Първоинстанционният
съд, както и настоящият въззивен, изграждат фактическите си изводи на базата на
дадените показания пред съдия, за които тази забрана не важи. Още повече, че
разпитан в съдебно заседание пред СРС свидетелят съобщава, че подсъдимата е
била в много лоши отношения с нейния брат, като същата го е карала да го
наблюдава и му е давала парични суми, за да го прави. Свидетелят съобщава и за
уговорка, в която е следвало а набави отрова –цианид, като целта е била да
отровят куче. Въпреки това обаче, съобщава и за намерение у подсъдимата
отровата да се използва срещу на брат ѝ, който живее в Казанлък, заради
имотни спорове. Съдът намира показанията на този свидетел, депозирани в хода на
съдебното следствие, за изключително противоречиви, нелогични и непоследователни.
На първо място съдът съзира опит на свидетеля да оневини както подсъдимата,
така и себе си, доколкото твърди многократно, че не е знаел за намерение да се
навреди на лицето, което е следвало да наблюдава, но същевременно съобщава и за
план да се използва отрова за намазване на дръжката на вратата му. В разпита си
свидетелят все пак признава, че подсъдимата го е подтиквала да отрови човека,
макар и после да изразява коренно противоположното твърдение. В разпита си
свидетелят дори изнася данни, че С.П. е уговаряла и него, и други хора да
„елиминират“ въпросния човек, като дори посочва лица с малки имена В.и В.. От
разпита на свидетеля се установява, че са му давани и парични суми с тази цел.
Противоречие се установява и в друга част от показанията на този свидетел,
който първоначално твърди, че отровата е била за куче, но впоследствие
признава, че първоначалният план е бил да се изпробва ефективността на отровата
върху животното, след което да се намаже дръжката на вратата на жилището на
брата на подсъдимата. При четене на показанията на свидетеля, депозирани в хода
на досъдебно производство пред разследващия орган, свидетелят заявява, че ги
поддържа частично, като твърди, че не подсъдимата не му е казвала да убие
лицето, а да го „отстраним, ако се наложи“. За въззивния съд е ясно различимо
желанието на разпитания свидетел да облекчи процесуалното положение на подсъдимата,
с която дори по негови данни са в нормални отношения и към момента. Следва да е
отбележи, че единственото несъответствие между действително заявеното пред
разследващия полицай и записаното в протокола за разпит от досъдебното производство
според свидетеля е в изразът използван във връзка с действията, които следва да
извърши свидетеля по настояване на подсъдимата спрямо брат ѝ. За съда е абсолютно
еднозначно дали използваният глагол е „убия“ или „отстраня“, доколкото последният
в контекста на намеренията на подсъдимата може да се приеме единствено за
синоним на първия. В този смисъл съдът не открива никакво несъответствие в
записаното в протокола за разпит и действително казаното от свидетеля,
доколкото същият не отрича да е казал възпроизведеното в протокола. Следва да е
уточни, че в случая свидетелят, макар и хаотично и избирателно да депозира
показанията си пред първоинстанционния съд, в основни линии съобщава сходни
факти със заявеното в хода на досъдебното производство. Доколкото съдът дава
вяра на показанията му, в частта, в която
се изнасят данни за престъпната деятелност на подсъдимата, намира, че
осъдителната присъда се основава именно на тях, съответно на подкрепящите ги
показания, приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК. В останала си част, според
настоящия състав, изнесената от свидетеля информация е с явната цел св. К. да оправдае
действията на своята близка приятелка, съответно своите собствени. Не може да
бъде прието възражението, че именно показанията от досъдебното производство на
този свидетел са в основата на крайния съдебен акт на контролирания съд. Още повече,
че по реда на чл.281, ал.1 от НПК се приобщени показанията на същия свидетел,
депозирани пред съдия, които свидетелят отново поддържа. В случая дори допълва,
че намерението на подсъдимата на ликвидира лицето е било станало по-сериозно и
същата е бързала с осъществяването му с оглед финансова нужда. Дори свидетелят
признава в разпита си пред СРС, че е усетил С.П. да го подбужда, като в същото
време заявява, че не го е подбудила. Не без значение за формиране на
фактическите изводи на съда са и показанията на свидетеля К., депозирани пред
окръжен съд Букурещ в процедура по издадена от СРС европейска заповед за
разследване. Макар и свидетелят да е разпитан в последствие непосредствено от
първоинстанционния съд, няма пречка събраните надлежно чрез използването на допустим
от НПК и ЗЕЕЗА инструментариум за международно правно сътрудничество показания
да бъдат ползвани в хода на наказателния процес. От тези показания се доказва
обвинението досежно подбуждането на свидетеля К. така, както е описано във
внесения обвинителен акт. От разпита се изяснява, че подсъдимата е поискала от
свидетеля да наблюдава П.П., за да се установи начина
му на живот и дневни навици, след което да бъде отстранен. Макар и свидетелят
да отрича някога да е пристъпвал към наблюдение на лицето, то това в случая е и
ирелевантно с оглед повдигнатото обвинение по чл.117, ал.2 от НПК, доколкото
това поведение не е част от обективната съставомерност на деянието. От
показанията на този свидетел пред чуждестранния съд се установява, че същият не
е знаел с каква цел е и поисканата от подсъдимата отрова. Въпреки това обаче,
свидетелят съобщава, че С.П. е разсъждавала над множество варианти да убие
лицето, като е изнесена и отново информация, че за поръчката са му предоставяни
парични суми. В съзвучие с декларираното пред СРС, както и в хода на
досъдебното производство, свидетелят декларира, че лично подсъдимата му е заявила, че ще търси и други хора, с помощта
на които да осъществи намерението си да ликвидира брат си, като свидетелят дори
посочва и конкретни имена на лица, с които подсъдимата е говорила по този
въпрос.
От така депозираните показания на
този свидетел категорично се доказва обвинението в частта, в която прокуратурата
твърди, че подсъдимата П. е подбуждала свидетеля К. да убие брат ѝ.
Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля В..И.,
депозирани в хода на досъдебното производство. Същите са логични, последователни
и дадени в кратък времеви период след осъществяване на изпълнителното деяние. От
разпита пред разследващия орган свидетелят съобщава в детайли за намерението на
С.П. да убие брат си в Казанлък. По данни на свидетеля лично на него свидетелката
предложила да изпълни задачата, тъй като знаела, че свидетелят е бил осъждан и
е изтърпявал наказание лишаване от свобода за убийство. От разпита се установява
и мотивът на подсъдимата да ликвидира брат си – имотни претенции към жилището,
в което същият живее. За сериозността на намерението да мотивира свидетеля да
изпълни поръчката се съди и по обстоятелството, че му е била обещана и сума от
порядъка на петнадесет до двадесет хиляди лева. Видно от изнесената от
свидетеля информация, не еднократно подсъдимата П. е мотивирала свидетеля да
изпълни плана ѝ. В хода на съдебното следствие обаче свидетелят И.дава
противоречащи си показания, които нямат белезите на хармоничност и
последователност. Изключително неясни са показанията на свидетеля досежно
твърдяното потикване от страна на лицето, което свидетелят И.назовава по малко
име Д.(разпитаният свидетел Д.К.), И.да даде неверни показания. Не става ясно
кога, поради каква причина и пред кого са били дадени такива показания,
доколкото се твърди да са депозирани пред съд, впоследствие се споменава
Върховна прокуратура, като дори се заявява „оттегляне“ на показанията в
процедура пред съд. Сериозно съмнение в достоверността на депозираните пред СРС
показания се открива и в обстоятелството, че свидетелят съобщава, че Д.му е
казал да заяви, че подсъдимата е убила брат си. По делото няма данни някога В..И.да
е изнасял такива факти, още повече, че е безспорно и видно от доказателствата
по делото, че брата на подсъдимата е жив, а предмета на делото е престъпление
по чл.117, ал.2 от НК. Поради това в показанията на този свидетел в тази им
част съдът сезира единствено опит на свидетеля да прикрие действията на подсъдимата,
както и участието си в разговори, в които последната го е мотивирала да убие П.П.. След прочитане на депозираните показания пред
разследващ орган, свидетелят категорично заявява, че ги поддържа и същите правилно
са отразили волеизявленията му. Свидетелят изрично заявява, че е възможно
подсъдимата действително да го е мотивирала да извърши убийство на брат
ѝ. В последващите си отговори на въпроси на страните, свидетелят излага
други версии, които включват посредничеството на свидетеля Д.К., който да
мотивира от своя страна свидетеля И.да убие П.Петров. В случая следва да се
посочи, че анализираните показания се отличават с изключително вътрешно
противоречие, което мотивира съда да не им дава вяра, доколкото свидетелят
очевидно се стреми чрез тях да оневини подсъдимата, както и да отрече
определената му от С.П. роля в осъществяването на намеренията ѝ. Макар и
приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, показанията на този свидетел от
досъдебното производство няма пречка да са решаващ фактор за постановяване на осъдителна
присъда по този пункт на обвинението, доколкото свидетелят е разпитан в съдебна
фаза и защитата е имала възможност активно да се конфронтира със свидетеля,
съответно да постави под съмнение изнесената пред разследващия орган
информация. Още повече, че показанията от досъдебното производство не са
изолирани от останалия доказателствен материал, доколкото свидетелят К. изрично
и многократно заявява, че подсъдимата му е заявила, че ще потърси помощта
именно на лицето В..с цел осъществяване на намеренията си.
Следва да се подчертае, че основните свидетели
– Л., К. и И.изрично заявяват, че поддържат казаното тогава, като се явява неоснователно
оплакването на защитата, че съставът на съда е бил предубеден и съответно е
указвал натиск върху свидетелите, за да потвърдят показанията си от досъдебната
фаза. Следва да се има предвид, че от протокола за проведените съдебни
заседания такива факти не се установяват. Протоколът от съдебно заседание е
официален документ, като в НПК има предвидена процедура за поправянето му. Защитата
не се е възползвала от нея, като е имала това право при положение, че счита, че
изявленията на съда и страните са записани неточно или непълно. Поради това
настоящият състав не открива обективни данни по делото върху свидетелите да е указван
натиск да потвърждават показания, дадени на досъдебна фаза.
Показанията на свидетеля Д.Д. не изясняват факти от предмета на доказване. От разпита
на този свидетел на досъдебното производство се установява единствено, че е
била налична засекретена оперативна информация за подготвяно престъпление
против личността и в частност подготвяне и подбуждане към убийство. От разпита
на свидетеля единствено релевантно е обстоятелството, че при проведена
засекретена беседа с евентуалната жертва се установило, че същият не поддържа
никакви отношения със сестра си. Тези показания са приобщени по реда на чл.281,
ал.5, вр. ал.1 от НПК, доколкото в хода на съдебното следствие поради липса на
спомен свидетелят изнася единствено информация за наличието на оперативна
информация за подготвяно престъпление без да сочи други подробности. Съдът
кредитира показанията на този свидетел, които обаче се явяват косвено и
същевременно производно доказателство и в по-голямата си част не изясняват
съставомерни факти и обстоятелства.
От показанията на свидетелката М.,
депозирани в хода на съдебната фаза, се установява, че същата е в добри отношения
със свидетеля П.и с подсъдимата П., като съобщава, че двамата не поддържат
никакви отношения и не са се виждали повече от 20 години. Свидетелката изнася
информация и че П.П.е бил притеснен, доколкото е
узнал от полицията, че е наличен сигнал за неговото убийство. По реда на
чл.281, ал.4, вр. ал.1 от НПК са приобщени показанията на свидетелката, дадени
на досъдебна фаза. В съдебно заседание свидетелката М. поддържа прочетеното,
като заявява, че действително е заемала малки суми пари на подсъдимата. Макар и
да нямат особена стойност за изясняване на обстоятелства от предмета на
доказване, показанията на свидетелката са относими доколкото от тях съда
констатира, че в периода, в който прокуратурата твърди да се е осъществило подбуждането
към убийство, подсъдимата е имала финансови затруднения, често е взимала заеми,
които не е погасявала, съответно това е причина да се преустановят контактите
между нея и останалите ѝ роднини. Важно за изясняване на обективната
истина се явява и съобщеното от свидетелката, че подсъдимата П. често се оплаква
от липсата на контакт с брат ѝ както и от невъзможността да посещава
жилището в Казанлък, в което същата е съсобственик.
От показанията на свидетеля П.,
дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, се установява, че
действително със сестра си – подсъдимата П., не поддържа контакти, като след
частично приобщаване на показанията му по реда на ч.281, ал.4, вр. ал.1 от НПК
свидетелят поддържа казаното пред разследващия орган, че от Н.М. узнал, че сестра
му възнамерява да води дело срещу него във връзка с получената от баща му
идеална част от имота.
Съдът кредитира показанията на Н.М.,
както и тези на П.П., които макар и да не изясняват
основни факти от предмета на доказване, се релевантни досежно липсата на
контакти между подсъдимата и свидетеля П., затрудненото материално положение на
подсъдимата, която е взимала заеми от близки и роднини, както и във връзка с изразеното
недоволство относно неуредени имотни въпроси след смъртта на общите им
родители. В случая последното е важно при извършването на проверка за
достоверността на показанията на основаните свидетели на обвинението – И., К. и
Л., които в своите показания съобщават за наличие именно на този користен мотив
(получаване в наследство на жилището на свидетеля П.в гр. Казанлък), който е в
основата на формираното у подсъдимата решение да осъществи подбуждане спрямо няколко
на брой лица да убият брат ѝ. В този смисъл показанията на свидетеля П.и свидетеля
М. дават още едно основание на съда да даде вяра на гласните доказателства,
събрани чрез разпитите на тримата посочени свидетели. Същите са били наясно и
са съобщили на разследващия орган, съответно пред съда, че тази користна цел е
причина същите да са били подбуждани към убийството на свид. П.. Още повече, че
от представените по делото писмени доказателства е установява несъмнено, че
действително свидетелят П.няма други наследници, освен сестра му. В този смисъл
не се подкрепя заявеното от подсъдимата пред въззивния съд, че с брат си са в
приятелски отношения, съответно, че не са били налични имотни спорове между
тях.
При анализа на материалите по делото
въззивният съд намира за верни и обосновани изводите на първата инстанция, че
по несъмнен начин се доказва извършването на инкриминираното деяние, по начина,
посочен в обвинителния акт, а също така и неговото авторство.
При изложените факти и
доказателствения анализ, на който те се основават, от правна страна контролираният
съд е приел изложената в обвинителния акт теза, че с действията си подсъдимата П.
е осъществила три престъпления в условията на реална съвкупност, като всички от
тях се квалифицират по чл.117, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.115 от НК. Прието е също,
че някои от петте деяния представляват сами по-себе си едно престъпление,
доколкото са налице предпоставките на чл.26 от НК. В този смисъл в така
приетата от СРС реална съвкупност между три престъпления първо е установено, че
е налице едно престъпление, чието изпълнително деяние е подбуждане на свидетеля
В..И.да убие свидетеля П., за което на подсъдимата е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е отложено по
реда на чл.66 от НК. В съвкупността първостепенният съд е приел, че е налице и
второ престъпление, само по себе си което е квалифицирано като продължавано
такова, извършено с две отделни деяния, изразяващо се в подбуждане на свидетеля
Д.К. да убие свидетеля П., за което е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца при общ режим. Прието е, че в така очертаната
реална съвкупност е налице и трето самостоятелно престъпление, което отново е
квалифицирано като продължавано такова, извършено с две отделни деяния,
изразяващо се в подбуждане на свидетеля М.Л.да убие свидетеля П., за което е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при
общ режим. Не са изложени конкретни мотиви нито защо съдът е счел, че е налице
реална съвкупност, нито защо някои от деянията съставляват едно единно продължавано
престъпление и какъв е разграничителният критерий, на базата на който са
обособени две престъпления от вида на продължаваното и едно, което е извършено
с едно единствено деяние. С оглед изложеното в мотивите, съответно в тезата на обвинението,
обективирана в обвинителния акт, настоящият състав счита, че най-вероятно
разграничителният критерий според СРС е с оглед различните лица, които
свидетелката е подбуждала да умъртвят брат ѝ П..
Очертаният с обвинителния акт предмет на доказване
и възприетата от първостепенния и от въззивния съд фактическа обстановка,
установяват наличието на обективните и субективни признаци на престъплението по
.117, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 115 от НК и престъпното участие на подсъдимата П.
в извършването му.
С оглед изложеното във въззивните жалби, съответно
в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция от страна на защитата, е
необходимо настоящият състав да посочи признаците от обективна и субективна
страна на престъплението, съответно да бъде направено разграничение между
подбудителството като форма на съучастие и подбуждането като отделно
престъпление. В теорията и практиката няма спор, че за да е налице подбудителство
по смисъла на чл.20, ал.3 от НК е необходимо
деецът умишлено да е склонил другиго да извърши престъпление. За осъществяване
на състава на чл.117, ал.2 от НК обаче не е необходимо да е постигнат този
резултат, същият не е залегнал като част от обективната съставомерност на
деянието. В този смисъл престъплението по чл.117, ал.2 от НК е на формално извършване
и за да е довършено е необходимо само и единствено деецът да е уговарял под каквато
и да е форма друго лице да умъртви някого. За да е довършено престъплението не
необходимо да е взето решение или да се пристъпи към извършване на убийството,
за което е бил подбуждан. Подбудителят от своя страна отговаря наравно с
извършителя само тогава, когато последният е пристъпил към извършване на
престъплението, за което вследствие на осъщественото от подбудителя мотивиране
е взел решение да осъществи. Доколкото в
конркетния случай се установява, че няма никакви обективни данни да е налице
пристъпване от страна на подбужданите лица към умъртвяване на свидетеля П.,
съответно не е налице и приготовление към осъществяване на това престъпление, е
налице именно подбуждане към убийство, а не е налице съучастие и съответно
едната му от проявните форми – подбудителство. Престъпният състав,обективиран в
диспозицията на нормата предвижда изрично самостоятелно наказание за подбуждане
към престъплението по чл.115 от НК именно в хипотезата, когато това подбуждане
не е довело до започване на процес по осъществяване на вторичната престъпна
дейност, съответно дори не е довело до склоняване на подбужданото лице да
отнеме живота на жертвата. В противен случай мотивиращото лице би отговаряло
като съучастник подбудител наравно с мотивирания от него и пристъпил към осъществяване
на убийството извършител. В този случай е налице поглъщане на подбуждането от
подбудителството.
Следва да се има предвид, че по принцип
подбуждането на другиго към извършване на престъпление не е наказуемо на общо основание,
а само в предвидените в особената част на НК случаи, какъвто е и настоящият. Законодателят
е счел, че сам по себе си дори и опитът на дееца да мотивира друго лице да
извърши убийство засяга с висок интензитет обществените отношения, свързани с
личната неприкосновеност на гражданите, тяхното право на живот и съответно в
довършено престъпление е въздигнат дори неуспелият опит на дееца да склони
някого към извършване на престъпление по чл.115 от НК. В този смисъл в теорията
подбуждането се приема за неуспяло подбудителство.
За осъществяване на това престъпление, от
обективна страна се изисква деецът да въздейства по такъв начин върху психиката
на подбуждания, като съзнателно го мотивира да формира решение да извърши
убийство на конкретно лице.
От субективна страна престъплението е умишлено,
като интелектуалният момент включва съзнаването от страна на дееца, че е налице
възможност в резултат на осъщественото мотивиране подбужданият да вземе решение
да извърши убийството. Според теорията волевият момент включва желанието на
дееца да бъде формирано такова решение, съответно алтернативно е възможно да се
отнася безразлично към тази възможност. В този смисъл престъплението може да
бъде осъществено и с евентуален умисъл.
С присъдата си първоинстанционният съд е приел за
доказана следната правна конструкция:
І. От обективна страна, че на неустановена дата и месец през 2008 г.
в гр. София, подсъдимата е подбуждала другиго — свидетелят В.Р.И.към убийство -
умишлено да умъртви П.В.П., като му оказала психологическо въздействие, като го
уговаряла да убие брат й П.В.П., да отидат до rp. Казанлък, за да му покаже
блока, в който живее П.и да го премахне, обещала му парична облага в размер на
около петнадесет — двадесет хиляди лева, ако убие брат й П.В.П. — престъпление
по чл.117, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 115 от НК.
ІІ. За периода от
неустановена дата от месец януари на 2009 г. до неустановена дата и месец в
началото на 2011 г. в rp. София подсъдимата подбуждала Д.К.К.умишлено
да умъртви— П.В.П. ( престъпление по чл. 117, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 115 вр.
чл. 26, ал.1 ) от НК, както следва:
1.
На неустановена дата за периода от месец януари, до месец февруари на 2009 г. В
град София, като оказала психологическо въздействие върху свидетеля К., като го
уговаряла да убие брат й и го мотивирала като му дала парична облага — сумата
от 600 лева.
2.
На неустановена дата и месец за периода от 2011 г. до неустановена дата и месец
в началото на 2012 г. в гр. София, ж.к. „******, като му оказала психологическо
въздействие, като го уговаряла да убие брат й, накарала го да закупи отрова —
цианид, да отиде до гр. Казанлък и да намаже дръжката на вратата на жилището на
П., за да се отрови като я пипне, като му дала парична облага — неустановена
парична сума.
ІІІ. На неустановени дати от месец март до месец
април на 2012 г. в гр. София и в гр. Казанлък, подсъдимата П. е подбуждала М.М.Л.умишлено да умъртви П.В.П. както следва:
1. На неустановена дата за периода от месец март
до месец април на 2012 г. в гр. Казанлък оказала върху свидетеля Л.психологическо
въздействие, като го уговаряла да убие брат й П.В.П., завела го до гр. Казанлък
и му показала адреса, където живее П., предложила му да го убие, обещала да му
даде парична облага, като му казвала, че след смъртта на П.ще има пари и за нея
и за него, казвала на М.Л.да вземе един тръбен ключ, да отиде при П.и да му
каже, че комшиите се оплакват от теч и след като има достъп до апартамента да
пусне водата и докато П.П.не гледа, да му нанесе един
— два удара с ключа по главата.
2. На
неустановена дата за периода от месец март до месец април на 2012 г. в гр.
София, сергия до задния вход на СБ „ИЛИЕНЦИ“оказала на свидетеля Л.психологическо
въздействие, като го уговаряла са убие П.В.П., да отиде до гр. Казанлък и да
извърши убийството по-бързо, защото й трябвали пари -престъпление по чл.117, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
115 от НК, вр. чл.26 от НК.
Въззивният съд е на мнение, че така
възприетата теза е погрешна и в нарушение на материалния закон. В случая не е
налице множество престъпления от вида на съвкупността, а се касае до едно
единно продължавано престъпление, което обхваща всичките пет деяния, за които
прокуратурата е повдигнала обвинение. Продължаваното престъпление е особена форма на усложнено престъпление. То
се състои от еднородни деяния, които осъществяват поотделно един или различни
състави на едно и също по вид престъпление и се намират в органическа обективна
и субективна връзка помежду си, поради което се разглеждат от закона и
съдебната практика като единна престъпна дейност с общи правнозначими
последици, наказуема като едно престъпление. Общото качество на множественост
не е предпоставка за дефиниране на проявите на усложненото престъпление като
множество престъпления. Продължаваното престъпление винаги се разглежда като
едно престъпление. Въззивният съд намира за необходимо да посочи, че чл. 26,
ал.6 от НК въвежда забрана две или повече деяния да се квалифицират като едно
единно продължавано престъпление в случаите, когато е налице престъпление
против личността на различни граждани. С оглед изложеното в обвинителния акт,
съответно възприето от СРС субсумиране на престъпната деятелност на
подсъдимата, настоящият състав приема, че именно неправилното разбиране на тази
забрана е изиграла решаваща роля в хода на първоинстанционното производство да
се приеме, че са налице три отделни престъпления. Видно от присъдата, всяко от
трите престъпления се различава от другите главно по лицето, което е било
подбуждано от подсъдимата да извърши убийството на П.П..
Настоящият състав обаче е на мнение, че цитираната разпоредба в случая не
следва да намери приложение. Това е така, доколкото описаното в обвинителния
акт престъпление по чл.117, ал.2 вр. ал.1 от НК е в глава втора – „Престъпения
против личността“, раздел първи – „убийство“. Родов обект на закрила от
съставите в тази глава са обществените отношения, свързани с неприкосновеността
на човешкия живот и здраве, нормалното протичане на биолого-физиологичните
процеси в човешкия организъм, телесната неприкосновеност на личността. Групов
обект на посегателство в раздел първи са обществените отношения, свързани с
неприкосновеността на човешкия живот, а непосредствен обект на посегателство на
престъплението по чл.117, ал.2 вр. ал.1 от НК са обществените отношения,
гарантиращи незастрашаването на живота на лицата от умишлени посегателства.
Доколкото съгласно чл. 74 от НПК предвижда фигурата на пострадал да възникне
спрямо лицето, което е претърпяло вреди от престъплението, следва да се приеме,
че предмет на престъплението подбуждане към убийство е именно субектът, за
чието убийство деецът подбужда трето лице. Това е така, доколкото деянието
застрашава живота на потенциалната жертва и неговата неприкосновеност.
Нелогично е за пострадал от престъплението да се приеме подбужданото лице,
доколкото с оглед систематичното място на престъпния състав, не се бранят
обществените отношения, свързани с неговата правна сфера, съответно същата не е
застрашена при осъществяване на изпълнителното деяние. Поради това съдът счита,
че престъплението е насочено към личността на потенциалната жертва – лицето, за
чието убийство се мотивира подбужданият. Последният не е засегнат от деянието,
съответно при извършване на преценка дали няколко деяния, осъществяващи състава
на престъплението по чл.117, ал.2 вр. ал.1 от НК, могат да се квалифицират като
усложнено престъпление от вида на продължаваното следва не да се цени не дали
деецът е подбуждал различни лица към извършване на убийство, а дали субектът,
чиято смърт се иска, е идентичен. В конркетния случай безспорно се установява,
че въздействието на подсъдимата върху свидетелите И., К. и Л.е насочено именно
към мотивирането им да извършат убийството на брат ѝ П.. Ирелевантно е,
че повече от едно лице е подбуждано към осъществяването му, съответно забраната
на чл.26, ал.6 от НК не намира приложение и е необходимо да се изследват
предпоставките деянията на подсъдимата да се квалифицират като едно единно
продължавано престъпление.
Правилното тълкуване на института
налага извода, че между отделните деяния трябва да съществува такава обективна
и субективна връзка, която ги характеризира не като самостоятелни престъпления,
а като елементи на едно продължавано престъпление. За наличието на специфичната
връзка от съществено значение са периодите от време между отделните деяния. В
закона е указано изрично, че тези периоди трябва да бъдат непродължителни. Това
е така, защото продължителността води обективно до разкъсване на отделните
деяния, до ограничаването им като самостоятелни престъпления, което изключва
приложението на чл. 26, ал. 1 НК.
В общата част на Наказателния кодекс
не е дадено определение на понятието "непродължителни периоди от
време". От друга страна, този обективен признак е свързан с останалите
обективни и субективни признаци на продължаваното престъпление. С оглед на това
въпросът дали периодите от време са продължителни или непродължителни следва да
се преценява конкретно за отделните случаи във връзка с особеностите на
извършените деяния, възможностите за осъществяването им и причинените вредни
последици, както изрично е указано в тълкувателно решение № 3/15.II.1971 г.,
ОСНК. Тази преценка трябва да се прави в рамките на изискванията на закона,
защото в някои случаи може един интервал от време да се окаже продължителен, а
в други - непродължителен. Същественото е продължителността на периодите да не
нарушава единството между отделните деяния, да не разкъсва обективната и
субективна връзка между тях. В практиката на съдилищата е установен обективен
критерий за "непродължителни периоди от време" около една година. (В този смисъл
Тълкувателно решение № 52 от 9.XI.1988 г. по н. д. № 34/88 г., ОСНК). В случая
въззивният съд приема, че петте деяния действително носят характеристиките на
едно единно престъпление, доколкото поради наличието на желание за имотна
облага от смъртта на брат ѝ свидетелката е взела решение да намери лице,
което да го умъртви. Именно в изпълнение на това си еднократно взето решение
свидетелката е мотивирала последователно тримата посочени по-горе свидетели. По
изведените критерии всичките пет деяния са извършени през непродължителен
период от време, на базата на вече формирано едно единно решение, като
периодите между тях дори отговарят на относителния времеви критерий, посочен в
съдебната практика (около една година). Налице е както обективна, така и
субективна връзка между отделните деяния, като видно от цялата престъпна
деятелност на подсъдимата П. не е налице разкъсване на тази връзка.
Поради това съдът приема, че
неправилно контролираният съд е квалифицирал извършените деяния от подсъдимата П.
като три отделни престъпления, извършени в условията на реална съвкупност.
Налице са всички предпоставки за приложението на чл.26 от НК спрямо петте
деяния, които взети заедно са едно усложнено престъпление, представляващо по
своите характеристики продължавано такова. Поради това въззивният съд намира,
че първоинстанционната присъда следва да бъде изменена, като трите отделни
престъпления по чл.117, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 115, вр. чл.2, ал.2 от НК, по
чл.117, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 115 от НК, вр. чл.26 от НК и по чл.117, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 115 от НК, вр. чл.26 от НК. бъдат преквалифицирани в едно единствено
такова по чл. чл.117, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 115 от НК, вр. чл.26 от НК. Това е изцяло в правомощията на въззивната
инстанция, тъй като се каса е за приложението на закон за същото наказуемо
престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.
С оглед гореизложеното присъдата на
СРС следва да се ревизира в тази част, като се измени правната квалификация,
съответно.
Безспорно от доказателствата по делото се
установява, че от обективна страна подсъдимата е въздействала върху свидетелите
К., И.и Л., като ги е уговаряла да извършат убийството на брат ѝ.
От субективна страна престъплението е извършено
при форма на вина пряк
умисъл, доколкото подсъдимата е осъзнавала, че действията ѝ са в
състояние да формират решение у подбужданите да извършат убийството, като
същевременно е целяла формиране на това решение.
Във връзка с определеното от СРС наказание съдът
намира следното:
Извършеното от подсъдимата продължавано
престъпление е осъществено в периода от 2008 година до април 2012г., когато е
било довършено. В този времеви интервал е настъпила законодателна промяна, като
е изменен ал.117, ал.1 от НК, към който текст препраща ал.2 на същия член досежно
наказанието за подбуждане към убийство. В първоначалната редакция, действала от
1968г. до 2010г. наказанието, предвидено от законодателя, е било до три години
лишаване от свобода. След изменение, обнародвано в ДВ, бр. 26 от 2010 г.,
наказанието е увеличено, като за престъплението се предвижда от една до шест
години лишаване от свобода.
Продължаваното престъпление, извършено от
подсъдимата П., обхваща времеви период, в който в сила са били и двете посочени по-горе
редакции на приложимата норма. В този случай, според константната практика на ВС и ВКС наказанието за цялостната
престъпна дейност се определя съгласно закона, който е действал към момента на
довършването на деянието – в случая април 2012г. В този смисъл чл. 2, ал. 2 НК не може да се
приложи. Прилага се законът, действащ по време на завършване на продължаваното
престъпление. Това е така, защото продължаваното престъпление се счита за
довършено, когато е извършено последното деяние. Недопустимо е да се разкъсва
единството на продължаваното престъпление до и след промяната в материалния
закон. (в този смисъл Решение № 630 от 9.XI.1995 г. по н. д. № 582/95 г., II н.
о). Въззивният съд приема, че
продължаваното престъпление е единно престъпление, макар по дефиниция да се
състои от две или повече деяния, осъществяващи поотделно един или различни
състави на едно и също престъпление. Продължаваното престъпление се счита за довършено
с последното осъществено деяние, което предопределя и действието на материално
правната наказателна норма по време. Това е допълнителен аргумент, от който се
извежда, че чл.2, ал.2 от НК не се прилага за продължавани престъпления, които
са започнали при действието на един и завършили при действието на друг закон. В
тези случаи се прилага законът, който е в сила към момента, когато е завършило
продължаваното престъпление, независимо дали той е по-благоприятен или по-строг
– р. №70 от 14.03.1984г. по н.д. №23/84г. на І н.о.; р. № 630 от 09.11.1995г.
по н.д.№582/95г. на ІІ н.о.; р. № 373 от 25.10.2011г. по н.д. № 1905/11г. на ІІ
н.о. Последното деяние, включено като елемент от състава на продължаваното
престъпление е осъществено през април 2012, което налага извод, че по отношение
на престъплението, с оглед чл.2, ал.1 от НК, е приложим текстът на чл.117 ал.2
вр.1 от НК в редакцията му, дадена с ДВ, бр. 26 от 2010 г., като за
престъплението се налага от една до шест години лишаване от свобода. В случая
обаче следва да се съобрази и обстоятелството, че няма съответен протест от
прокурора, поради което настоящият състав, с цел да не влошава положението на
подсъдимата, следва да определи наказанието между минимума от една година и
наложеното от СРС най-тежко наказание в размер на една година и шест месеца.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва
да се вземат предвид изминалият дълъг времеви период от довършване на
продължаваното престъпление. Като отегчаващо обстоятелство правилно СРС е отчел
обстоятелството, че подбуждането на различни лица е продължило няколко години,
през които подсъдимата П. е уговаряла трима да убият свидетеля П.. Към датата
на осъществяване на първото деяние (2008 година), подсъдимата е била осъждана,
съответно са ѝ били налагани административни наказания по реда на чл.78а
от НК, които противно на твърдението на защитата следва да се отчетат при
определяне на наказанието. Това че подсъдимата е освободена от наказателна
отговорност с приложението на чл.78а от НК не означава, че извършеното от нея
не е престъпление, съответно това следва да се отчете при определяне на
наказанието. Въпреки че на подсъдимата е въздействано със способите на
наказателния кодекс, същите не са изиграли своята роля да я превъзпитат и да са
контра мотив за извършване на престъпление. Отегчаващо обстоятелство се явява и
обстоятелството, че подсъдимата е целяла да умъртви своя брат. Настоящият
състав е на мнение, че подсъдимата се характеризира като личност с висока
степен на обществена опасност, като същото се отнася и за самото престъпление. Правилно
СРС е отчел като отегчаващо обстоятелство и користният мотив за извършване на
престъплението. В случая въззивният съд е на мнение, че наказание в размер на
една година и шест месеца лишаване от свобода, определено по реда на чл.54 от НК при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства би постигнало целите,
предвидени в чл.36 от НК. Поради това въззивният съд счита, че наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца е справедливо и в
състояние да постигне поправяне и превъзпитание на подсъдимата.
Що се отнася до становището на СРС, че чл.66 от НК
не следва да намери приложение, настоящият състав счита, че изводите на контролирания
съд в тази насока са неправилни. Налице са материалноправните предпоставки за приложението
на този институт. Макар и действително да е налице престъпна упоритост в
осъществяването на извършеното престъпление, видно от справката за съдимост на подсъдимата,
на същата никога не са били налагани наказания, различни от глоба. Още повече,
че под внимание следва да се вземе времевата отдалеченост на осъщественото престъпление,
което е довършено в началото на 2012 година. Наложеното наказание е под три
години лишаване от свобода, подсъдимата не е осъждана на наказание лишаване от
свобода, а за постигане целите на наказанието, не е необходимо изолирането й от
обществото.Воден от тези съображения, съдът намира, че следва да отложи
изтърпяването на така наложеното наказание но реда на чл. 66, ал.1 за срок от
три години.
Настоящият състав е на мнение, че отлагането на
изпълнението на така определеното наказание, комбинирано с пробационни мерки,
би било достатъчно за постигането на целите, визирани в чл.36 от НК. Поради
това, за да може да бъде реализирана превъзпитателната и поправителната цел на
наказанието, съдът прие, че следва на основание чл. 67, ал. 3 НК да определи
спрямо подсъдимата пробационни мерки, които да се прилагат през изпитателния
срок. Съдът намира, че най-подходящи в случая са предвидените в чл.42а, ал.2,
т.1 и т.2 от НК мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и
задължителни срещи с пробационен служител, които на основание чл.42а, ал.3, т.1
от НК определи за срок от една година. На основание чл.42б ал.1 от НК и с оглед
постигането на целите на наказанието, съдът намира, че периодичността на
мярката задължителна регистрация по настоящ адрес следва да е три пъти
седмично.
Така определените пробационни мерки според настоящия
състав ще способстват у подсъдимата да се създаде чувството, че е наказана, но
без същата да бъде реално лишена от свобода. С приложението на тези мерки
въззивният съд намира, че ще се въздейства благоприятно върху нагласите на
подсъдимата и ще може да се постигне целеното превъзпитателно въздействие на
наказанието.
Настоящият състав не намира основание във възражението
на защитата, че първоинстанционният състав е бил предубеден при решаване на делото.
На първо място следва да се посочи, че данни за това липсват. Не може да се
приеме и аргументът, че обективен израз на пристрастност е налагането на глоби
на подсъдимата. Видно от протоколите от проведени няколко съдебни заседания, подсъдимата
е прекъсвала разпити на свидетели, както и съда при постановяване на протоколно
определение. Това поведение е грубо нарушаване на реда в съдебна зала, което е
извършвано многократно. Не може да се счете за основателен аргументът, че подсъдимата
е искала чрез действията си да даде обяснения по делото. Видно от
протоколираното, казаното от нея не носи белезите на това гласно
доказателствено средство. Дори и подсъдимият да има право да дава обяснения по
всяко време на процеса, то същият не може да прекъсва едно процесуално действие
с такъв мотив. Обясненията следва да се допуснат след неговото приключване.
Няма данни по делото и за оказан натиск от страна на съда върху свидетели, а и
във въззивната жалба и допълнението към нея липсват и конкретни доказателства
за това.
Макар и действително съдът да е индивидуализирал подсъдимата
като омъжена, а същата да е несемейна, това не представлява съществено
процесуално нарушение. Този погрешно отчетен от СРС факт не поставя под
съмнение изразената воля на контролирания съд, съответно не е и съществено
процесуално нарушение, което по някакъв начин е ограничило правата на подсъдимата
и на защитата в производството.
В посочените по-горе мотиви въззивният съд
подробно е аргументирал становището си досежно вида на престъплението подбуждане
към убийство и в частност на обстоятелството, че същото е на формално извършване.
Неотносимо е възражението на защитата, че от престъплението нямало осъществен
резултат. Всички признаци на визирания престъпен състав са осъществени в
момента, в който деецът е пристъпил към мотивиране на едно лице да умъртви
друго. Ирелевантно за довършеността на подбуждането към убийство е дали е взето
такова решение от подбужданото лице, още по-малко дали същото е пристъпило към
убийството. Това представлява друго по вид престъпление, което би погълнало
съставът по чл.117, ал.2 от НК. Поради тези мотиви не може да се сподели и изложеното
от защитата, че е налице неосъществен състав на престъпление.
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал.1, т.3 ,
вр. чл. 334, т. 3 от НПК Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда от 02.07.2019 г. по НОХД №
10324/2016 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение, 5 състав, като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянията, извършени от
подсъдимата С.В.П., от престъпления по чл.117, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 115,
вр. чл. 2, ал. 2 от НК, по чл. 117, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 115, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК и по чл. 117, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 115, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
в едно единно продължавано престъпление с правна квалификация чл. 117, ал. 2
вр. ал. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
ОТМЕНЯ Присъда от 02.07.2019 г. по НОХД № 10324/2016 г., Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 5 състав в частта,
в която на подсъдимата С.В.П. е наложено наказание от една година лишаване от
свобода, отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години за извършеното
престъпление по чл.117, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 115, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, в частта, в която на подсъдимата С.В.П.
е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при общ
режим за извършено престъпление по чл. 117, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 115, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, както и в частта,
в която на подсъдимата С.В.П. е наложено наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода при общ режим за извършено престъпление по чл. 117, ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 115, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като вместо това постановява:
НАЛАГА на подсъдимата С.В.П. наказание в размер на една
година и шест месеца лишаване от свобода за извършеното от нея едно единно
продължавано престъпление с правна квалификация чл. 117, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 115, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца
за срок от 3 /три/ години, считано от постановяване на решението.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл. 67, ал. 3 НК
спрямо подсъдимата С.В.П. през изпитателния срок да се прилагат пробационни
мерки, както следва: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК - задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година с периодичност три пъти седмично и по чл.
42а, ал. 2, т. 2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от една година.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.