Р Е Ш Е Н И Е
№………/2019г.
гр.Варна 8.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет
и първи състав в открито съдебно заседание проведено на петнадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№7133/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът Я.Г.
твърди, че е клиент на
ответното дружество „***
и
заплаща редовно консумираната от него ел. енергия за обект находящ се в гр.***, с кл.№*** и аб.№***. Твърди,
че с писмо от 29.03.2019г*** го е
уведомил, че е извършена проверка на СТИ и е констатирано неточно измерване на
ел.енергия, като в резултат на преизчислените количества ел.енергия е издадена
фактура №****/01.04.2019г.
в размер на 782,80лв. за периода от 29.12.2018г. до 28.03.2019г. Твърди, че не
дължи заплащане на задължението обективирано в процесната фактура и счита, че съставения констативен
протокол №*** от
19.07.2018г. е на осн. чл.47 от ПИКЕЕ, като сочи че разпоредбите
на чл.1-47 и чл.52-56 ПИКЕЕ са отменени с решение №1500 от 6.02.2017г. на ВАС
по адм.д.№ 2385/2016г. 5-членен състав обн.ДВ бл.15/14.02.2017г. на основание чл.195 ал.1 във вр.с чл.194 от АПК като към момента на извършване на
проверката посочените разпоредби на ПИКЕЕ са неприложими. Твърди, че предвид
отмяната на разпоредбата на чл.47 ПИКЕЕ към която пряко препраща чл.48 ал.2
ПИКЕЕ в която е регламентиран редът на съставянето на констативен протокол като
предпоставка за извършване на корекционна процедура,
същата се явява незаконосъбразна и не е основание за
ангажиране на отговорността на потребителя. Твърди, че извършеното служебно
начисление в резултат на извършена корекция от страна на
електроразпределителното дружество не е регламентирано в нормативен или
поднормативен акт и не е посочено основанието за извършването и. Твърди, че корекционната процедура противоречи на разпоредбата на чл.2
ал.2 от ЗЕ която урежда принципите за търговия с ел. енергия, един от който е
защита интересите на потребителите. Твърди, че в констативен протокол №*** от
28.03.2019г. е посочено че се касае за промяна в схемата на свързване на
електромера към електроразпределителната мрежа, като при извършване на
проверката и съставянето на протокола не е присъствал орган на полицията.
Твърди че при липсва на предпоставките уредени в чл.48 ПИКЕЕ така полученото
количество електроенергия не може да се остойностява и претендира от абоната по
реда на корекционната процедура уредена в ПИКЕЕ.
Твърди, че не са налице данни че посоченото количество електроенергия е реално
доставено и потребено от абоната, тъй като същото е
определено по изчислителен метод. Предявява искане, съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено, че Я.П.Г. не дължи на „Е.П.“ АД сума по фактура № ***/01.04.2019г. в размер на 782,80лв., за периода
от 29.12.2018г. до 28.03.2019г. за обект находящ се в
гр.*** с кл.№ *** и аб.№
***. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника, е подал писмен отговор, в който счита,
предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че
е налице основание за възникване на оспорваното материално вземане и че същото
се дължи от ищеца на основание чл.200 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.38 ал.2 от
действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „***, одобрени
с решение ОУ-060 на КЕВР на 07.11.2007г. изменени с решение ОУ
-004/06.04.2009г. на КЕВР. Твърди, че страните по настоящия спор се намират в
продажбено правоотношение относно продажбата на ел.енергия, като правата и
задълженията им се уреждат от ЗЕ, ПИКЕЕ, Общите условия на ДПЕЕЕМ на *** АД и
Общите условия на ДПЕЕ на „Е.П.“ АД. Твърди, че общите условия са задължителни
за ползвателя на основание чл.98а, ал.4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му
писмено съгласие. Твърди, че на 28.03.2019г. е извършена техническа проверка
на измервателната система в обекта на
ищеца от служители на *** в
присъствието лично на абоната и е съставен констативен протокол № *** По време на проверката е установено наличието
на неправомерно извършено присъединение към електроразпределителната мрежа
осъществено чрез меден проводник, като присъединението е прикачено като мост
между вход и изход на токовите клеми на първа фаза на СТИ. По този начин част
от консумираната електроенергия не се измерва от електромера и не се заплаща от
абоната. Твърди, че „Електроразпределение Север“ АД е съставил справка за
корекция от 29.03.2019г. за периода от 29.12.2018г. до 28.03.2019г. за 3960 квтч. и конкретизирал размера на оспореното вземане. Твърди,
че поради невъзможност неотчетената част от потребената
енергия да бъде точно измерена е приложена корекционна
процедура за фикционно изчисление на доставеното
количество енергия за предходните на датата на проверката 90 дни, като е
използвана одобрена от ДКЕВР методика при извършените математически изчисления
по чл.38, действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „***. Моли да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание чл.124 от ГПК.
Като писмени доказателства по делото са приети:
Копие от констативен протокол №***., справка за корекция при неизмерване от 29.03.2019г.,
фактура *** от 1.04.2019г.,
два броя писма на „***“ и *** 2бр. писма от 29.03.2019г. и 1.04.2019г.,
справка за потреблението от 22.05.2019г., извлечение за фактури и плащания от 21.05.2019г.,
протокол за монтаж/демонтаж 19.06.2018г. и СТЕ.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса по предявен отрицателен установителен
иск освобождава ищцата от носенето на доказателствената тежест и прехвърля същата върху ответника
в случай, че той оспорва претенцията чрез навеждане на противоположни на нея
положителни факти. Тази промяна в страната носител на доказателствената
тежест в конкретния случай възлага върху ответното дружество тежестта да
докаже, че ищецът е потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с
посочената в ИМ сума законно, верността на извършените изчисления съгласно
приложената методика, че претендираната сума е за
количество ел.енергия, което е действително доставено до абоната.
Активната материалноправна
легитимация на ищеца не се оспорва от страна на ответника. Не се спори и за
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
ел.енергия, по силата на който ищцата се явява потребител на доставяната от
ответното дружество ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „***.
Съгласно представената по делото фактура №*** от 1.04.2019г. (л.27), е начислена корекция
въз основа на Констативен протокол №*** от 28.03.2019г.
в размер на 782.80лв. за обект находящ се на адрес
гр.***, с титуляр ищеца. За изготвяне на
фактурата и извършване на начислението ответникът се е позовал на констатациите
направени при проверка и отразени в констативния протокол, в който е отразено,
че е установена неточност при отчитане на консумираната ел.енергия поради монтиран
меден проводник действащ като мост, което е довело до отчитане на занижен
процент ползвана ел.енергия.
Въпреки изложеното обаче, ответникът не е доказал,
че такова количество ел. енергия е доставено на ищеца, поради което същият да
дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно
необходимо, защото ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба
се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този
смисъл е решение №***
постановено по търг. дело №***. на ВКС,
определение ***.,
постановено по търг.дело №***/2009г.
Следва да се има предвид, че в конкретния случай за периода на начислението са
действали различни ценови листи, като не е възможно да се установи, коя част от
скрито отчитаната енергия при каква тарифа е консумирана, а това от своя страна
води до невъзможност да се установи еднозначно стойността на тази енергия.
На следващо място, като аргумент за недължимост на сумата, който е във връзка с принципа да се
заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род
корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е
налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до
неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на
Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи
на правото, както и на добрите нрави.
Задължителната практика на ВКС се придържа и към
разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия
само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на
доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия на
ответника, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на
договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на
доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане.
На следващо място следва да се има предвид, че по
делото липсват доказателства относно това с какви показания е бил електромера
при монтажа му.
По изложените съображения ответникът не е доказал
при условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва и предявените
искове следва да бъдат уважени.
Въпреки констатациите обективирани
в констативния протокол, по делото остава неустановен началния момент от който
е осъществена тази намеса поради което не може да се приеме, че корекцията
отговаря на реално потребената ел.енергия.
Предвид извода за основателност на претенцията
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в настоящото
производство разноски възлизащи на 358лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между „Е.П.“ АД, ***, представлявано заедно от Б.Пенева, П.Стефанов,
Я.Димитрова и Г.***, действащи
чрез юрисконсулт Нина Иванова и ищеца Я.П.Г. ЕГН********** ***, че ищеца не
дължи на „Е.П.“ АД сумата от 782.80лв. начислена като корекция от ответното
дружество за обект находящ се на адрес: гр.***, за периода от 29.12.2018г. до 28.03.2019г. по
издадена фактура №*** от 1.04.2019г.
за клиентски №*** и абонатен
№***, на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, *** да заплати на
Я.П.Г. ЕГН********** *** сумата от 358лв., представляваща направените по делото
съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: