Решение по дело №139/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 10
Дата: 16 февруари 2022 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20217120700139
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 16.02.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали  в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и втора  година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                        ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                         МАРИЯ БОЖКОВА

при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД № 139 по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д.Т.Т. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение №107/08.10.2021 г., постановено  по анд №851/2021 г. по описа на Районен съд-Кърджали. В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят намира за необосновани изводите на съда, че е извършил нарушението, за което бил наказан. Също така, не било безспорно установено по делото, в посоченото, в наказателното постановление, време и място, автомобилът да е бил управляван от него. Счита, че по отношение на нарушението на чл. 103 от ЗДвП, което се твърди да е извършил,  следва да се приложи нормата на чл. 185 от ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 20 лв., като намира за неприложима разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Иска от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение, както и процесното наказателно постановление. Прави алтернативно искане за изменение на наказателното постановление, с налагане на наказание към предвидения в закона минимален размер. 

Ответникът по жалбата – ВПД началник сектор „Пътна полиция“-Кърджали при ОД на МВР-Кърджали, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно. Намира за установено по несъмнен начин, че касаторът е извършил вмененото му нарушение на чл. 103 от ЗДвП, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в хода на съдебното производство.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №851/2021 г. по описа на КРС.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение, съдът е потвърдил Наказателно постановление № 21-1300-001166 от 21.07.2021 г., издадено от началник сектор „ПП“ към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на касатора е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, за това, че на 06.07.2021 г. в 20:20 часа в ***, на ул.“***“, като водач на лек автомобил с рег.№***, при подаден ясен и своевременен сигнал със стоп-палка, не спрял на посоченото място и продължил движението си към ***. С горното решение, касаторът е осъден да заплати на ОД на МВР-Кърджали  и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

За да постанови решението си районният съд е приел за безспорно установено, че на посочените в наказателното постановление дата и място, жалбоподателят е управлявал л.а. с рег.№***, като при подадения му от униформен полицейски орган ясен сигнал за спиране със стоп-палка, не се подчинил и не спрял на посочено от контролния орган място. Това неподчинение, както и обстоятелството, че водачът възприел подадения му сигнал, било установено от показанията на свидетеля Б. Р. М. Прието е, че извършеното деяние осъществява състава на нарушението по  чл. 103 от ЗДвП, по отношение на което правилно е  приложена санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Прието е също, че при индивидуализиране на наказанията са спазени принципите на чл.27 от ЗАНН и правилно са определени такива в максималния размер. Горният извод е обоснован с извършени от жалбоподателя многократни нарушения на правилата за движението по пътищата, за които бил наказан с влезли в сила наказателни постановления. При извършената служебна проверка, съдът не констатирал и нарушения на материалния закон, както и на процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателното производство.

Настоящия състав намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е законосъобразно. При правилно установена фактическа обстановка, въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно оспореното НП. По съществото на спора правилно е установено, че касаторът  в настоящото производство е осъществил виновно състава на нарушението по чл.103 от ЗДвП и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

При постановяване на обжалваното решение не е било допуснато твърдяното от касатора неправилно приложение на материалния закон.

Сочената за нарушена разпоредба на чл. 103 от ЗДвП, вменява задължение на водача на МПС, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Установи се от приложените доказателства, в т.ч. и от писмените обяснения на жалбоподателя Т., че на 06.07.2021 г., около 20.00 часа, именно той е управлявал л.а. с рег.№***. Установено е също, че на посоченото в АУАН и в НП място, на водача на горното МПС е подаден ясен сигнал за спиране. Според показанията на св.М., които не са оборени, сигналът е бил подаден в светлата част на денонощието и пред автомобила не е имало други МПС. Следователно, като участник в движението, водачът е следвало да може да възприеме подадения му сигнал и да изпълни указанията на полицейския орган, като твърденията му, че не ги е видял, не е обстоятелство, изключващо вината.

Неоснователно е възражението за неприложимост на санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП. С последната е предвидено  административно наказание за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. В случая, посоченото от наказващия орган нарушение се изразява в това, че след подаден сигнал със стоп–палка от контролния орган, наказаният водач не е спрял. Това поведение представлява неизпълнение на нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, по смисъла на ЗМВР, във вр. с чл.170, ал.3 от ЗДвП, и относима за извършеното административно нарушение е именно санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Правилно, по изложените от районния съд съображения, които настоящата инстанция споделя напълно, е определен и размерът на наказанията, с оглед установените отегчаващи вината обстоятелства. 

Предвид горното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е законосъобразно. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, се установи, че процесното  решение е и валидно и допустимо, поради което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2  от АПК, съдът

                                                  

                                          Р    Е    Ш    И  :

              

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №107/08.10.2021 г., постановено  по анд №851/2021 г. по описа на Районен съд-Кърджали.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                              2.