Р Е Ш Е Н И Е
№ 1892/06.11.2019
година, град Бургас
Административен
съд – Бургас, ХХІІІ-ти състав, на четиринадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в публично заседание в състав:
Съдия: Галя Русева
при секретаря Й. Б.,
като разгледа административно дело
№ 2383/2018 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156, ал.4 от ДОПК вр. с
чл.144, ал.1 и чл.107
от ДОПК, във връзка с чл.
9б и чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Жалбоподателят „Сънрайз“ АД – Пловдив с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град Пловдив, район „Северен“, булевард
„Княгиня Мария Луиза“ № 8, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор Н.И.Б.,
е оспорил Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ - 683/25.04.2018
година, издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община
Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Несебър (лист 14 - 15).
С АУЗД на жалбоподателя е определена такса върху
битовите отпадъци (ТБО) за 2014 година и
2015 година по подадени коригираща декларация № 64129/26.08.2010 година и допълнителна
коригираща декларация № ДК14032230/03.04.2015 година
по партида № 1158491310017 за недвижим имот с площ от 63 736 кв.м.,
представляващ УПИ /парцел/ в строителните граници на с. Емона, Общ. Несебър, в.с.
„Елените“, съгласно обяснителна записка, приложена на лист 797 от делото.
Жалбоподателят твърди, че АУЗД е нищожен, тъй като липсвали
данни за упълномощаване от кмета на общината на актосъставителя за съставяне на
АУЗД съгласно изискванията на чл.12 от Наредба № 11 за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Несебър във вр.чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ/. Сочи също, че актът е издаден при
съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалноправни
норми; че е немотивиран, защото липсва индивидуализация на имота и не е ясно
как са определени задълженията; че не съдържа мотиви за реалното предоставяне
на услугите и обосновка на конкретния размер на основата, върху която е
изчислена ТБО, както и на приложената ставка. Твърди, че липсват доказателства
за реалното предоставяне на услугата от страна на Община Несебър, както и че не
са налице валидни правни основания за издаването на акта. Иска се отмяна на
АУЗД. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява,
редовно уведомен. Сочи доказателства.
Ответникът, чрез пълномощника си юрисконсулт П.,
оспорва жалбата. Представя административната преписка, ангажира и други
доказателства. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като взе предвид доводите в жалбата, становището на ответника по нея,
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена от лице с правен
интерес – адресат на акта. За АУЗД е предвидена възможност за съдебен контрол
след изчерпване на обжалването по административен ред. АУЗД е връчен на
жалбоподателя на 02.05.2018 г. /известие за доставяне на лист 17 от делото/ и
срокът за обжалването му по административен ред е 14-дневен съгласно чл.152,
ал.1 ДОПК. Жалбата по административен ред по чл. 152 ДОПК срещу АУЗД е била
изпратена по пощата на 16.05.2018 г. и е постъпила в Община Несебър на
17.05.2018 г. /л.9-л.13/. В съответствие с чл. 146 от ДОПК, издателят на акта е
следвало да окомплектова преписката в срок до 24.05.2018 година. От своя
страна, решаващият орган в административното производство е следвало до се
произнесе до 21.07.2018 година, по аргумент от чл. 155 ал.1 във връзка с чл.
146 от ДОПК, но не го е сторил. Жалбата, инициирала настоящото съдебно
производство, е подадена на 03.08.2018 година в срока по чл. 156, ал.5 от ДОПК,
поради което съдът приема, че същата е подадена в срок.
Относно компетентността и формата на АУЗД:
Според чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред.
Съгласно чл.9б от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по
реда на чл.4, ал.1 – 5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нормата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ сочи,
че в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители, като съгласно
ал.4 служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.
АУЗД е издаден от главен експерт Е.С.в отдел „Местни данъци
и такси” в Община Несебър съобразно правомощията, предоставени със Заповед на
кмета на Община Несебър № 394/26.04.2012 г. /л.101 и л.102/, с която служителите
в този отдел са надлежно оправомощени да действат като органи по приходите.
Оспореният акт е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба органът по приходите служебно издава АУЗД,
при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните,
получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103,
както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и
не е извършена ревизия. В конкретния случай актът е издаден, след като е
установено, че жалбоподателят не е заплатил в срок задълженията си за ТБО по
отношение на процесния имот.
АУЗД е издаден в писмена форма и съдържа всички
реквизити на писмения административен акт, посочени в чл. 59, ал.2 от АПК.
Предвид изложеното, обжалваният
АУЗД е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен
административен орган. В производство по издаването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
По
фактите:
От доказателствата по делото се установява, че през
2004 г. жалбоподателят "Сънрайз“ АД придобива като апортна вноска в
капитала от „Елените роял Холидей“ АД терена на цялото ваканционно селище
„Елените“ с площ от 260 000 кв.м., а по скица – 239 665 кв.м., на
пазарна стойност от 3 566 729 лв. съгласно фактура № 1068/18.08.2004
г. с опис, неразделна част към нея. Дружеството е декларирало цялата площ на
ваканционното селище като земя с отчетна стойност от 3 556 729 лв.,
придобита съгласно посочената фактура, за първи път в декларация по чл.17, ал.1
от ЗМДТ вх.№ 642/15.10.2004 г. /лист
824 – лист 997/.
Жалбоподателят е подал впоследствие коригираща
декларация по чл.17 от ЗМДТ вх.№
3352/26.08.2010 г., в която е декларирал редуцирана отчетна стойност на
земя в размер на 3 067 205,27 лв. /л.29-л.30/. В декларация по чл.14
от ЗМДТ № 62410/30.06.2010 г.
жалбоподателят е декларирал земя с площ от 176 087 кв.м., в т.ч. ЗП
24 681 кв.м., по имотна партида № 1158491310017 /л.25-л.28/. Подадена е
към тази декларация коригираща декларация вх.№
64129/26.08.2010 г., в която площта на декларираната земя е намалена на
66 087 кв.м., в т.ч. ЗП 24 681 кв.м., с декларирана отчетна стойност
в размер на 3 067 205,27 лв. /л.21-л.24/. В коригираща декларация вх.№ 32230/03.04.2015 г. жалбоподателят
обявява промяна на декларирани обстоятелства, като е редуцирал както площта на
имота – 63 736 кв.м., в т.ч. ЗП 24 681 кв.м., така и отчетната
стойност на имота – 2 867 370,27 лв.
/л.31-л.35/.
С оглед на горното безспорно се налага извод, че конкретният
поземлен имот е разположен във ваканционно селище „Елените“ и е с площ от
63 736 кв.м. съгласно саморъчно декларираното от представляващия „Сънрайз“
АД в коригиращата декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 03.04.2015 година (л.35),
където е декларирана отчетна стойност на имота от 2 867 370.27 лв.
Установява се също, че на 02.12.2015 г. жалбоподателят
„Сънрайз“ АД осъществява апорт в „Холидей вилидж“ АД, като във връзка с това
подава заявление с вх.№ 267/27.01.2016 г. за закриване на партида №
1158491310017, в което имотът е описан като“ЗЕМЯ Декларация вх.№
64129/26.08.2010 г.“ /л.37/. Въз основа на подаденото заявление, партида №
1158491310017 е била закрита към датата на апорта – 02.12.2015 г.
По делото няма спор, че дружеството-жалбоподател не е
заплатило дължимите за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. суми за ТБО по
посочената партида. С процесния АУЗД, главен експерт в отдел „МДТ“ при Община
Несебър е установил задълженията на „Сънрайз“ АД за ТБО по декларациите,
подадени от името на дружеството. В акта е посочен номерът и датата на
коригиращата декларация, в която от самият жалбоподател (с номер и дата) е
описана основната декларация, която съдържа данните за имота. Посочена е и
индивидуалната партида на имота, по която той е индивидуализиран от общинската
администрация за облагане с ТБО.
Задълженията на търговеца са определени в общ размер –
32 226,56 лева главници ТБО и 10 357,12 лв. лихви за просрочие към
25.04.2018 г., както следва:
-
ТБО – за
2014 година – 16 562,91 лева главница и 6 142,54 лева лихва, или общо
22 705,45 лв.;
-
ТБО – за
2015 година – 15 663,65 лева главница и 4 214,58 лева лихва, или общо
19 878,23 лв.
ТБО е определена в промили върху отчетната стойност на
имота на „Сънрайз“ АД за съответната календарна година, видно от обяснителна
записка, приложена на лист 797 от делото.
В съдебното производство от ответника е представена
преписката по издаването на АУЗД. От нея се установява, че за 2014 година и
2015 година Общински съвет-Несебър (ОбС) е одобрявал план-сметки за дейността
„Чистота“ за съответната календарна година. Размерът на ТБО за нежилищни имоти
на юридически лица (както е прието в АУЗД), определен през 2014 година, не е
бил променен през 2015 година – той е бил в размер общо 5,4 ‰ върху отчетната стойност на съответния обект /3,4 ‰ отчетната стойност – за сметосъбиране и
сметоизвозване, 1,6 ‰ от отчетната
стойност – за поддържане на територии за обществено ползване, и 0,4 ‰ от отчетната стойност – за
обезвреждане на отпадъци, изграждане и поддържане на депо/ - (л.44-л.47). На
основание тази методика, при тези промили и на базата на съответната остатъчна
стойност на имота - 3 067 205,27 лв. за 2014 г. и 2 900 675,93
лв. за 2015 г., са направени изчисленията от административния орган за
дължимите суми, установени с АУЗД, видно от приложената по делото на л.797
обяснителна записка. В същата, обаче, е посочено, че с декларация по чл.14 от ЗМДТ от 03.04.2015 г. е декларирана отчетна стойност в размер на 2 867 370,27 лв., а базата,
която административният орган е взел предвид при начисляването на ТБО за 2015
г., е 2 900 675,93 лв., т.е.
различна от декларираната от
жалбоподателя.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза от
в.л. С.А. /л.801-л.804/, от заключението на която се установява, че за 2014 г.
е определено задължение за ТБО в размер на 16 562,91 лв., получено като
към отчетната стойност в размер на 3 067 205,27 лв. е приложена
ставка 5,4 промила, гласувана от Общински съвет – Несебър за 2014 г. за
нежилищни имоти, като по отделни компоненти ТБО е определена, както следва:
такса за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 10 428,50 лв. /при
ставка 3,4 промили/; такса за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване в размер на 4 907,53 лв. /при ставка 1,6 промили/ и такса за
обезвреждане на битови отпадъци и депа или други съоръжения в размер на
1 226,88 лв. /при ставка 0,4 промили/. Т.е. за 2014 г. вещото лице е
установило пълно съответствие на начислените от административния орган ТБО с
приложимите нормативни разпоредби, като в тази част заключението на вещото лице
напълно преповтаря обяснителната записка. Що се отнася до изчисленията за ТБО
за 2015 г., вещото лице е установило несъответствие. В акта ТБО за 2015 г., видно от обяснителната
записка, е определена въз основа на
остатъчна стойност от 2 900 675,93 лв. и е в общ размер на
15 663,65 лв., от които: такса за сметосъбиране и сметоизвозване в размер
на 9 862,30 лв. /при ставка 3,4 промили/; такса за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване в размер на 4 641,08 лв. /при ставка
1,6 промили/ и такса за обезвреждане на битови отпадъци и депа или други
съоръжения в размер на 1 160,27 лв. /при ставка 0,4 промили/. Вещото лице,
обаче, е стигнало до заключение, прилагайки същите нормативни разпоредби
относно начина за изчисляване на ТБО, но отчитайки друга остатъчна стойност –
2 867 370,27 лв., че ТБО за 2015 г. е общо в размер на 15 483,80 лв., от които: такса за
сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 9 749,06 лв. /при ставка 3,4
промили/; такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в
размер на 4 587,79 лв. /при ставка 1,6 промили/ и такса за обезвреждане на
битови отпадъци и депа или други съоръжения в размер на 1 146,95 лв. /при
ставка 0,4 промили/. Разликата в случая се получава от там, че
административният орган е използвал като основа за начисляването на ТБО за 2015
г. не реално декларираната от жалбоподателя остатъчна стойност на имота в
размер на 2 867 370,27 лв., а друга остатъчна стойност - 2 900 675,93
лв. Вещото лице А. е изчислило, че лихвата за забава върху дължимата ТБО за
2015 г. за процесния период е в размер на 4 163,10
лв., а не както е посочено в акта – 4 214,58 лв. Съдът напълно
кредитира заключението на в.л. А. като пълно, обективно и компетентно,
изготвено в съответствие с методиката и приложимите нормативни разпоредби за
изчисляване на ТБО.
Представени са заповеди по чл. 63, ал.2 от ЗМДТ на
кмета на общината и приложения към тях, с които са определени (поотделно за
2014 година и 2015 година) конкретните райони на територията на Община Несебър,
включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които се
извършва сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване. В тези заповеди и приложенията към тях е посочено, че
дейностите събиране на битови отпадъци, извозване, обезвреждане в депо и поддържане
на обществени територии се извършват и непосредствено до територията на имота,
в рамките на който се намира процесната земя на дружеството-жалбоподател – във
ваканционно селище „Елените“. Определена е честотата на извършване на отделните
дейности, съставляващи отделните компоненти на ТБО (л.62 – л.81).
Ответникът е представил Акт № 5799/11.07.2014 г. за
публична общинска собственост, поправен с Акт № 6429/11.08.2016 г. за поправка
на акт за публична общинска собственост, в който е описан поземлен имот с площ
от 1 682 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор № 61056.20.108 по КККР на
с. Равда, Общ. Несебър – депо за битови отпадъци /сметище/. Представен е и Акт
№ 5798/11.07.2014 г. за публична общинска собственост, в който е описан имот -
депо /сметище/, с площ от 31 960 кв.м., ПИ с идентификатор № 61056.20.109
по КККР на с. Равда, Общ. Несебър. В Акт за публична общинска собственост №
5800/11.07.2014 г., поправен с АПОС № 6430/11.08.2016 г., също е описан имот с
площ от 47 864 кв.м., ПИ с идентификатор № 61056.86.21 по КККР на с.
Равда, представляващ депо за битови отпадъци /сметище/. Тези актове за публична
общинска собственост, ведно с представените скици-извадки на имотите от КККР на
с. Равда, в които същите имоти са описани като депа за битови отпадъци
/сметища/, както и справките за платени такси на РИОСВ – Бургас за депониране
на отпадъци на Община Несебър за 2014 г. и за 2015 г., съставляват
доказателства, че на територията на Община Несебър функционират депа за битови
отпадъци (л. 118 – л.128).
В преписката се съдържат доказателства – справки за
закупени дълготрайни материални активи (ДМА) за общинското предприятие
„Благоустройство, комунално стопанство“ (ОП „БКС“), от които се установява, че
общината разполага с товарни камиони и автомобили – сметосъбирачи, както и че е
закупила кофи, контейнери и чували за смет през 2013 – 2016 година, в рамките
на процесните периоди (л. 130 – л.133).
С административната преписка са представени
доказателства за извършено регулярно механизирано сметосъбиране и извозване на
битови отпадъци до района на сметището, събрани от контейнери на общината,
разположени в близост до поземления имот, в който е имота на дружеството -жалбоподател.
За отчитане на извършената работа са представени пътни листове на автомобилите
на общината, осъществявали дейността през 2014 – 2015 година в обхвата на
територията на ваканционно селище „Елените“ (л.198-283, л.284- л.545 и
л.546-л.791).
Представено е доказателство за списъчния състав на
общинските служители, ангажирани с поддържането на чистотата в района на селище
„Елените“. От това доказателство се установява, че на работа са били назначени
„озеленители“, „метачи“ и „работници чистота“, на които е било възложено
извършването на работата по утвърден график – работници, които непосредствено
отговарят за тази част от услугата, за която е дължима таксата (лист 121 – 122,
лист 82 – 839 и лист 862 - 879).
С Решение № 610 по Протокол № 20/12.05.2016 г. ОбС –
Несебър е одобрил проект за ПУП – ПРЗ на ваканционно селище „Елените“, с който
са образувани квартали от № 1 до № 17 при конкретни градоустройствени
показатели. Имотът на жалбоподателя безспорно е разположен в границите на
ваканционното селище, селищно образувание - урбанизирана територия по смисъла
на ЗУТ (л.143-л.147).
По делото е назначена СТЕ, изготвена от в.л. Д. С.. От
заключението на същата се установява, че със Заповед № РД-18-48/03.10.2005 г.
на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра е одобрена КККР на
землището на с. Свети Влас /със статут на град от 2006 г./, а със Заповед №
РД-18-47/03.10.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра е
одобрена КККР на землището на с. Емона. За в.с. „Елените“ има изработен и
одобрен кадастрален план през 2002 г., като вилното селище попада в двете землища – на гр. Свети Влас и на с. Емона.
Изграждането на комплекса през годините от около 1984 г. не е съобразявано със
землищната граница, която преминава през сградите. Ваканционно селище „Елените“
е определено за селищно образувание с национално значение с Решение № 45 от 25 януари
2005 г. за определяне на селищни образувания с национално значение“ на
Министерски съвет /л.148/. С Решение № 610/12.05.2006 г. е одобрен ПУП-ПРЗ на
ваканционно селище „Елените“ /л.143/. Територията на ваканционното селище е
урбанизирана, а самото в.с. „Елените“ е изградено на границата между две
землища – на гр. Свети Влас и с. Емона, като част от територията му попада в
едното от тях, а другата – в другото землище. Достъпът на автомобили до в.с.
„Елените“ по асфалтиран път е възможен само по пътя Слънчев бряг – Свети Влас –
в.с. „Елените“. В с.з. на 20.05.2019 г. вещото лице потвърждава факта ,че в.с.
„Елените“ е с площ от около 239 дка, като същото е било първоначално
декларирано от жалбоподателя в цялост с площ от около 260 дка, а в годините
площта е редуцирана по декларация от жалбоподателя до около 63 дка. Включените
в апортната вноска имоти не могат да бъдат индивидуализирани по КККР на с.
Емона, респ. на гр. Свети Влас, но с категоричност попадат на територията на
Община Несебър.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът
споделя възражението на жалбоподателя, че задължението за ТБО в АУЗД е
определено общо, а не по отделните му части, което го прави трудно проверимо.
Въпреки това, в преписката се съдържа механизмът, по който таксата е определена
– в това число и размерът на отделните й компоненти, а това обстоятелство прави
констатациите в АУЗД достъпни за контрол по законосъобразност. Липсата на
разделно посочване на размера на компонентите на ТБО, обаче, не може да бъде
основание за отмяна на АУЗД.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в
АУЗД не присъстват фактическите основания за определяне на ТБО. Основания са
посочени, макар и накратко, а отделно такива се съдържат и в административната
преписка, приложена по делото. В теорията и в съдебната практика се приема за
напълно допустимо фактическите основания на административния акт да не се
съдържат в текста му, ако е възможно те да бъдат извлечени от административната
преписка към него. Така е процедирал и издателят на АУЗД, като е представил с
преписката фактическите основания за определяне на таксата.
По делото безспорно се установява, че посочената в
АУЗД площ на имота – 63 736 кв.м., съответства на площта, декларирана от жалбоподателя
като земя в декларацията му по чл.14 от ЗМДТ от 03.04.2015 г.. Безспорно се
установява въз основа на посочената от жалбоподателя в декларацията му от 2015
г. отчетна стойност на имота, че същата е 2 867 370,27 лв. към 2015
г.
В жалбата е посочено, че имотът не може да бъде
индивидуализиран. Съдът приема, че имотът е разположен във ваканционно селище
„Елените“ - този факт е деклариран от жалбоподателя в подадената първоначална
декларация и не е променян с коригиращата, послужила за основа при определяне
на дължимата такса.
Другото възражение на жалбоподателя е по
обосноваността на акта – относно реалното доставяне на услугите, представляващи
отделните компоненти на ТБО, съответно – относно дължимостта на таксата.
Съгласно чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се
заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места.
Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 ЗМДТ за
всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено
място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка
дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба
дейности.
Съгласно чл. 71, т.1 от ЗМДТ (в редакцията ѝ към
периода на възникване на задълженията), не се събира такса за сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не
се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика
или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на
имота.
Условията, при които не се събира такса за някоя от
услугите, са посочени в чл.71 ЗМДТ. За да не се дължи такса за услугите по
сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване, е необходимо тези услуги да не са предоставени от общината.
По отношение таксата за обезвреждано на битовите отпадъци и за поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци,
такава не се дължи, само когато такива депа /сметища/ не съществуват. С оглед на
посочените разпоредби, за да бъде дължима ТБО, за всяка една от услугите е
необходимо да бъде доказано от ответника наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки – принадлежност на имотите
към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугите,
компоненти на таксата.
По делото няма спор, че
жалбоподателят не е подал декларация за 2014 г. и за 2015 г., че имотът, за
който е начислена ТБО, няма да се ползва през цялата година.
По отношение на
предпоставката – принадлежност на имота към съответното населено място, въпреки
липсата на идентификатор на имота, който да насочи относно неговото точно
местонахождение, съдът счита, че страните не спорят за факта, че имотът се
намира във в.с. „Елените“. Жалбоподателят в декларация с вх. № 64151 от
30.06.2010 г. е описал имота с адрес в.с. „Елените“ - селищно образувание,
възникнало по силата на акт на Министерски съвет, което включва и територията
на с. Емона.
По отношение на другата
предпоставка за дължимост на ТБО - реалното предоставяне на услугата, следва да
се разгледат поотделно всеки един от компонентите на тази услуга.
Съгласно чл. 67, ал.1-2 от ЗМДТ (в редакцията им към
2014 – 2015 година), размерът на таксата се определя в левове според
количеството на битовите отпадъци. Когато не може да се установи количеството
на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на
ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
ОбС – Несебър е приемал ежегодни решения, с които на
основание чл. 66, ал.1 от ЗМДТ е определял размера на дължимата ТБО. За 2014 година ТБО за нежилищни имоти
е 5,4 ‰, от които за сметосъбиране и
сметоизвозване – 3,4 ‰, за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване – 1,6 ‰, за обезвреждане на отпадъците и поддържане на депо – 0,4‰. За
2015 година ТБО е също е 5,4 ‰, от
които за сметосъбиране и сметоизвозване – 3,4 ‰, за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване – 1,6 ‰, за обезвреждане на отпадъците и
поддържане на депо – 0,4 ‰. В решенията е посочено, че основата, върху която се
определя таксата за жилищните имоти, е „данъчната оценка“ на имота, а за нежилищни имоти – „върху отчетната
стойност на обекта“ (както е прието и в АУЗД).
Съгласно чл. 24, ал.1 от Наредба № 11 за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община
Несебър (Наредба № 11), когато до края на предходната година общинският съвет
не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата
се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година.
Доколкото за 2015 година размер на ТБО не е бил определян изрично, приложими са
останали промилите за предходната календарна година.
Отчетната стойност на имота на „Сънрайз“ АД през 2014
година е била 3 067 205,27 лв. /л.30/, а към 2015 г. –
2 867 370,27 лв. (л.34).
От доказателствата, че общината е разполагала с депо
за битови отпадъци през 2014 – 2015 година (актовете за публична държавна
собственост), съдът прави извод за дължимостта на тази част от таксата, която е
свързана с услугата „обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на
депо“.
От ответника по делото са представени множество
доказателства за редовното целогодишно извършване на сметосъбиране и
сметоизвозване в района на в.с. „Елените“, в който е разположен и процесният
имот на жалбоподателя – пътни листове, от които се установява, че общинската
администрация своевременно, съобразно одобрения график, е извозвала събраното
количество битови отпадъци.
Не са представени, обаче,
безспорни доказателства за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в района на в.с. „Елените“, която дейност съставлява друг
компонент на ТБО. Действително, по делото е представено доказателство за
списъчния състав на общинските служители, ангажирани с поддържането на
чистотата в района на имота на жалбоподателя и от това доказателство се
установява, че на работа са били назначени „метачи“, „озеленители“ и „работници
чистота“, на които е било възложено извършването на работата по утвърден график
– работници, които непосредствено отговарят за тази част от услугата, за която
е дължима таксата. За фактически извършваната дейност от тези служители – в
частта „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“
ответникът не е представил доказателства. Даже напротив – от представените
графици за работа на тези работници през 2014 г. и 2015 г. е видно, че в графа
„подпис“ липсва такъв. Не са представени протоколи за отчитане на извършената
работа (напр. за метене, миене на улици или пространства около контейнери,
озеленяване и отстраняване на изсъхнала растителност и др.), доклади от
проверяващи служители, с които да се констатира фактът на поддържането на
чистотата в съответните площи и обемът на извършената работа, наблюдавана при
проверката и т.н. Представени са единствено присъствени форми за явяване на
работа на тези работници, които обаче не доказват реално извършване на
услугата. Индиция, че услугата „поддържане чистотата на територии за обществено
ползване” в случая не е била предоставяна, е и установеното от вещото лице С.,
което е посочило, че достъпът до ваканционното селище „Елените“ е единствено по
асфалтовия път Слънчев бряг–Свети Влас–в.с. „Елените”, което означава, че
териториите около ваканционното селище не са част от територия на населено
място, а териториите вътре във ваканционното селище няма данни въобще да се
обслужват от общинското предприятие „БКС Свети Влас”. Затова, настоящият
съдебен състав прави извод, че в обхвата на имота, за който е определена ТБО,
са били доставяни услугите „сметосъбиране и сметоизвозване“, както и
„поддържане на депо за битови отпадъци“, но не и „поддържане на територии за
обществено ползване“. Предвид изложеното, съдът приема, че размерът на ТБО за
2014 г. и за 2015 г. следва да бъде редуциран с размера на сумата, определена
за услугата „поддържане на територии за обществено ползване“ за тези години - такса
за нея не следва да се събира на основание чл.71 от ЗМДТ , тъй като тази услуга
реално не е била предоставена от Община Несебър. Ето защо, в тази част
обжалваният акт следва да бъде изменен поради противоречието му с материалноправните
разпоредби на закона.
Така за 2014 година, на осн.чл.144 АПК вр.чл.162 ГПК съдът
изчисли, че общият размер на задължението на жалбоподателя за ТБО, намалено със
сумата от 4 907,53 лева, представляваща такса за поддържане на територии
за обществено ползване, е в общ размер
на 11 655,38 лв., като лихвата върху тази сума за процесния период /от
01.01.2015 г. – началната дата, от която се дължат сумите, до 25.04.2018 г. –
крайната дата, посочена в АУЗД/ е в размер на 3 923,10 лв. и е установена от съда чрез помощта на онлайн
калкулатор за изчисляване на законна лихва /www.calculator.bg/. Ето защо, задължението на „Сънрайз“ АД за 2014 г. следва
да бъде намалено именно с общия размер на начислените 1,6 ‰ – с 4 907,53
лева, защото осъществяването на тази част от услугите по ТБО не е доказано,
като се определи дължима ТБО за 2014 г. в размер на общо 11 655,38 лв.
Съответно, следва да бъде намалено и задължението за лихва за 2014 г. от 6 142,54
лв. на 3 923,10 лв.
Съответно, за 2015 година съдът приема, че още
изначално неправилно е била изчислена от административния орган ТБО в размер на
15 663,65 лв. вместо установената от в.л. А. сума от 15 483,80 лв.
поради това, че органът е приложил ставката върху грешна отчетна стойност на
имота – 2 900 675,93 лв. вместо действителната стойност от
2 867 370,27 лв. Това налага актът да бъде изменен и в тази част,
като се направят съответните корекции, а именно: дължимата компонента от ТБО за
сметосъбиране и сметоизвозване за 2015 г. да се намали от 10 428,50 лв. на
9 749,06 лв. съгласно
заключението на в.л. А.; дължимата компонента от ТБО за обезвреждане на битови
отпадъци в депа или други съоръжения за 2015 г. да се намали от 1 160,27
лв. на 1 146,95 лв. съгласно
заключението на в.л. А., или общо дължимите суми за ТБО за 2015 г. са в размер
на 10 896,01 лв. Недължима
изцяло се явява сумата от 4 641,08 лв., представляваща начислена от
административния орган такса за поддържане на територии за обществено ползване
за 2015 г. Съответно, следва да се преизчисли и дължимата лихва за забава върху
дължимата сума от общо 10 896,01 лв. за процесния период от 01.01.2016 г.
– начална дата на забавата, до 25.04.2018 г. – крайната дата, посочена в АУЗД.
Лихвата за посочения период върху тази сума, изчислена от съда на осн.чл.144 АПК вр.чл.162 ГПК чрез помощта на онлайн калкулатор за изчисляване на законна
лихва /www.calculator.bg/, се равнява на сумата от 2 561,12 лв. Ето защо, АУЗД следва
да бъде изменен и в частта относно задълженията за ТБО за 2015 г., като се
определи главница ТБО за тази година в размер на общо 10 896,01 лв. и
лихва в размер на 2 561,12 лв.
По делото и двете страни са претендирали присъждане на
разноски, като ответникът по жалбата е претендирал и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 ДОПК, на
жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един
адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника
се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На
администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция
юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един
адвокат.
Изходът от оспорването обуславя разпределяне на
разноските по делото между страните съобразно уважената част от жалбата (уважени
68,03 %, отхвърлени 31,97 %). В конкретния случай жалбоподателят е представил
единствено доказателство за заплатена държавна такса в размер на 50 лева (лист
8), от които разноски следва да му бъдат присъдени 34,02 лв.
От друга страна, възнаграждението на процесуалния
представител на ответника съдът определя по реда на чл.8, ал.1, т.4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
1 807,51 лв. Жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски
съразмерно на отхвърлената част от жалбата в размер на 577,86 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят дължи на
ответника възстановяване по съразмерност и на разноските за вещи лица /общо в
размер на 350 лв./, или на сумата от 111,90 лв. Ето защо, жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 577,86 лв. юрисконсултско
възнаграждение, и сумата от 111,90 лв. – заплатени възнаграждения на вещи лица,
или общо разноски в размер на 689,76 лв.
С оглед на изложеното, на основание чл. 9б във връзка
с чл. 4 от ЗМДТ и чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължения по
декларация № МДТ - 683/25.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни
данъци и такси” при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни
данъци и такси“ при Община Несебър, като вместо
ТБО – за 2014 година – 16 562,91 лева главница и 6 142,54 лева лихва,
и ТБО – за 2015 година – 15 663,65 лева главница и 4 214,58 лева
лихва, ОПРЕДЕЛЯ ТБО – за 2014 година
– 11 655,38 лева главница и 3 923,10 лева лихва, и ТБО – за 2015
година – 10 896,01 лева главница и 2 561,12 лева лихва.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сънрайз“ АД – Пловдив с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Пловдив, район „Северен“, булевард „Княгиня
Мария Луиза“ № 8, ет. 3, против Акт за установяване на задължения по декларация
№ МДТ - 683/25.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и
такси” при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни
данъци и такси“ при Община Несебър – в останалата ѝ част.
ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на „Сънрайз“ АД –
Пловдив с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Пловдив, район
„Северен“, булевард „Княгиня Мария Луиза“ № 8, ет. 3, представлявано от изпълнителния
директор Н.И.Б. сумата от 34,02 лева - разноски.
ОСЪЖДА „Сънрайз“ АД – Пловдив с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град Пловдив, район „Северен“, булевард „Княгиня
Мария Луиза“ № 8, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор Н.И.Б., да
заплати на Община Несебър сумата от 689,76
лева - разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: