Р Е Ш Е Н И Е
№ 1871
гр. Пловдив, 15 октомври 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четвърти октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1912 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Д.М.Б., ЕГН **********,***, представлявана от адвокат С.И.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-6207-000134 от 09.06.2021г., издадена от началник на група в Районно управление (РУ), с. Труд при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил “БМВ”, с Рег.№****, собственост на жалбоподателката, за срок от 6 месеца”.
Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски. Твърди се, че оспорената заповед е издадена при липса на компетентност, което твърдение представлява индиция за заявено искане за обявяване нищожността на заповедта. Освен това, на 11.10.2021г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№17721 (лист 38) от адвокат И., в която се излагат съображения, подкрепящи жалбата.
Ответникът- Б.Д.Д.- началник на група в РУ- с. Труд при ОД на МВР- Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 5, 19) е връчена на жалбоподателката Б. на 05.07.2021г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 2-4) постъпва в съда на 13.07.2021г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.06.2021г., около 09:10ч., е извършена проверка от служители в РУ- с. Труд при ОД на МВР- Пловдив, на място- в с. Труд, ул. “Карловска“ №2. В рамките на проверката е прието за установено, че Х.А.Ч., ЕГН **********, управлява моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “БМВ“, с Рег.№****, собственост на жалбоподателката, за което по делото са приети заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям талон), Част I (лист 16), с №********* от 06.11.2020г., както и нарочна справка (лист 26). Прието е за установено, че Х. Ч. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), респективно Ч. не е правоспособен водач, въз основа на направена справка РСОД (работна станция за отдалечен достъп), което обстоятелство се потвърждава и от приетата по делото нарочна справка за нарушител/водач (лист 24).
За установеното в рамките на проверката С.Г.М.- мл. автоконтрольор в РУ- с. Труд при ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия АА, бл.№985148 от 09.06.2021г. (лист 21), с който деянието на Х. Ч., изразяващо се в управление на МПС без да притежава СУМПС (е неправоспособен), се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.150 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му са иззети: два броя регистрационни табели с Рег.№****; както и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) №********* или Свидетелство за регистрация (малък талон), Част II.
Видно от процесния АУАН, в същия няма вписано възражение от Х. Ч..
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 30) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР (точка 3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (листи 28-29) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на сектори/групи Охранителна полиция в РУ на МВР са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.6. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-6977 от 04.06.2021г. (лист 27) на министъра на вътрешните работи, с която заповед Б.Д.Д., издал оспорената в настоящето производство заповед, е преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК НА ГРУПА “Охранителна полиция“ към Районно управление – Труд при Областна дирекция на МВР – Пловдив“, считано от датата на встъпване в длъжност.
Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от материално и териториално компетентен орган, противно на направеното възражението от жалбоподателката в тази връзка.
Според посочената като правно основание за налагането на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателката.
Изслушан като
свидетел по делото, Х.А.Ч., обяснява следното (лист 36а): “В началото на месец юни 2021г. имахме малко работа до с. Труд в РУ
“Полиция“ с. Труд. Отидохме с Д., с нейния автомобил. След това си тръгнахме.
Малко след като тръгнахме, ни спря патрулка. Викат Д. навън с документите и
след 10-15 мин извикаха и мен да дам моите документи. След това викнаха и техни
колеги от РУ с. Труд, които дойдоха и направиха обиск на колата за наркотици,
но не откриха нищо. След това ме извикаха мене в РУ с. Труд. Колата е с дясно
разположение на волана. Влезнахме вътре в районното, съставиха протокол. След
това свалиха номерата на колата. Собственик на колата е Д.Б.. Казаха, че 6
месеца колата ще бъде без номера, защото аз съм бил карал. Аз не съм карал автомобила.
На мен също ми съставиха акт за 100,00 лева, който ми дойде преди месец. Всичко
това е насочено против мен.
В обобщение: На 09.06.2021г. се возихме с Д.Б.
***. Излизаме от РУ с. Труд, където имахме малко работа. Точно на светофара
след РУ с.Труд излезна патрулката и ни спряха. Д.Б. управляваше автомобила.
Наредиха ни да се върнем обратно и да отидем до Районното управление в с Труд.
Мен ме извикаха навън и свалиха номерата. Дадоха ми да подпиша документ, който
аз подписах, но без да мога да го разчета. Само един документ подписах, на
който нищо не се разбираше“.
Настоящият състав на съда кредитира обясненията на свидетеля Ч., тъй като същите са дадени под страх от наказателна отговорност, а същите кореспондират и с приетото като доказателство по делото заверено копие на Възражение с Вх.№00-5768 от 11.06.2021г. (лист 22), подадено от жалбоподателката Б. против АУАН №985148 от 09.06.2021г. и адресирано до началника на РУ- с. Труд при ОД на МВР- Пловдив.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателката, се явява оборено, тъй като собственият на жалбоподателката автомобил “БМВ“, с Рег.№****, не е управляван от неправоспособен водач Х.А.Ч..
Следователно, като издадена при липсата на фактическо основание за целта, оспорената по делото заповед се явява постановена в нарушение на материалния закон. Респективно, оспорената по делото заповед е издадена в противоречие с относимите материалноправни разпоредби и същата, макар и валиден, е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката е основателно и такива следва да ѝ бъдат присъдени до размера, в който са доказано направени, или в размер от общо 512,00 лв., от които 12,00 лв.- заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство (лист 3) и 500,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 12.07.2021г. (лист 6).
За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява ОД на МВР- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №21-6207-000134 от 09.06.2021г., издадена от началник на група в Районно управление- с. Труд при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, на Д.М.Б., ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо лек автомобил “БМВ”, с Рег.№****, собственост на жалбоподателката, за срок от 6 месеца”.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК *********, да заплати на Д.М.Б., ЕГН **********, сумата от общо 512,00 (петстотин и дванадесет) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/