№ 105
гр. Шумен, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20243630201993 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4
от ЗМВР.
Образувано е по жалба от жалба, депозирана от Л. Д. Н.,
ЕГН**********, чрез адв.Й.С. от ШАК, редовно упълномощен, срещу
Заповед за задържане рег.№ 372зз- 106/12.10.2024г., издадена от В.Й.В. мл.
автоконтрольор сектор ПП ОДМВР Шумен, с която на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържането на жалбоподателя за срок до 24
часа.
В жалбата се изразява становище, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна и необоснована, заявява, че не е извършил визираното в
заповедта престъпление по чл. 343б ал.3 от НК, твърди, че в хода на
административно производство са допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Иска отмяна на атакуваната заповед като
неправилна и незаканосъобразна. В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли атакуваната
заповед да бъде отменена на изложените основания. Претендират се и
разноски.
Ответната страна - полицейски орган - мл. автоконтрольор сектор ПП
ОДМВР Шумен В.Й.В., в първото с.з. не се явява лично. По делото е
депозирана молба от процесуален представител гл.юрисконсулт И.С.,
редовно упълномощена, с която се оспорва основателността на жалбата,
излага доводи по същество. Твърди се, че заповедта е издадена от
компетентен административен орган и в изискуемата форма, при посочване на
фактическото и правно основание за нейното издаване, че е съставена при
спазване изискванията на ЗМВР като са били налице материалноправните
предпоставки на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за задържане на оспорващия, че
законовата формулировка „данни, че е извършило престъпление“ не изисква
сигурност и убеденост в извършването на престъпление. Достатъчно е да се
1
сочат обстоятелства, обосноваващи подозрения срещу лицето. Заявява се, че в
случая при издаване на заповедта за задържане спрямо жалбоподателя са били
съставени множество други документи от които същият е могъл да установи
поради какви фактически основания спрямо него са предприема задържане,
вкл. АУАН за нарушение по чл. 5, ал.3. т.1, пр.2 от ЗДВП ( с актосъставител -
издателя на заповедта), протокол за проверка за употреба на наркотични
вещества (издаден от издателя на заповедта и предявен срещу подпис на
жалбоподателя веднага след като положителният резултат е бил установен),
талон за изследване № 0185829 (съставен от издателя на заповедта за
задържане), въз основа на който жалбоподателят е дал биологични проби: две
принудителни мерки по чл. 171. т. 1, б от ЗДВП и по чл. 172, т.2а, б от ЗДВП.
Заявява, че както издателя на заповедта за задържане, така и нейният адресат,
са участвали лично в тези действия и всички тези актове са предявени на
жалбоподателя, т.е. той не е разбрал за основанието за задържане едва след
като е подал жалба срещу заповедта.
Прави се искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. При евентуално
уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в случай, че надвишава минималните размери .
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по
чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна.
Атакуваната заповед е връчена на жалбоподателя на 12.10.2024г., а жалбата е
депозирана на 25.10.2024г., същата е подадена в рамките на нормативно
регламентирания 14-дневен преклузивен срок. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Предмет на оспорване е Заповед рег.№ 372зз- 106/12.10.2024г., издадена
от В.Й.В. мл. автоконтрольор сектор ПП ОДМВР Шумен, с която е
задържан жалбоподателя Л. Д. Н., ЕГН********** за срок до 24 часа, на
основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.
От административната преписка се установява, че на 12.10.2024г. в 9:06
часа лицето Л. Д. Н., ЕГН********** бил задържан за срок от 24 часа в
помещение за временно задържане на РУ гр.Шумен, за което на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е издадена процесната заповед.
В заповед рег.№ 372зз- 106/12.10.2024г./приложена на стр.9/ като
фактическо основание за задържането е посочена разпоредбата на чл.343б,
ал.3 от НК и е описано, че „има данни, че е извършило престъпление във вр. с
чл. 343б ал.3 от НК“.
На задържаното лице са разяснени правата му по чл.72 ал.3, 4, 5 и 6 и
чл.73 от ЗМВР, както и начина и срока за обжалване.
Заповедта е връчена на оспорващия срещу подпис. Подписана
собственоръчно от задържаното лице, без да са направени възражения по
нейното съдържание. В заповедта са посочени часа и датата, на които лицето
е било освободено - 18: 50 часа на 12.10.2024г.
С административната преписка е представен протокол за личен обиск на
лицето Л. Д. Н. от дата 12.10.2024г. в 9:06 часа, извършен в присъствието на
свидетеля Д.Д.Х., съдържащ описание на вещите, намерени при обиска на
2
оспорващия. Протоколът е подписан от полицейския орган, обискираното
лице и свидетеля. Възражения не са направени. Приложена е и Разписка за
върнати вещи на задържано лице от 12.10.2024г. , която също е подписана от
оспорващия с която са върнати вещите на оспорващия.
Приложена е декларация от дата 12.10.2024г., съставена в 9:06 часа,
попълнена и подписана от задържаното лице видно от която, на последния са
били разяснени правата като задържано лице.
С декларацията е удостоверено, че е бил запознат с правото на
адвокатска защита по негов избор и за негова сметка и с правото на
адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ,
по които лицето е отбелязало, че не желае такива. Лицето е декларирало, че
няма здравословни проблеми, за които да се налага консултация с лекар; че не
желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка; че не
желае член от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде
уведомено за задържането му; че няма нужда от специална хранителна диета.
Към административната преписка са приложени: лист за преглед на
пациент в КДБ/С№ №022047, за извършен преглед на 12.10.2024г. в 11:20 часа
в МБАЛ - Шумен АД; копие на АУАН серия GA № 1405021; Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 24-0869-
000689/12.10.2024г. по чл. 171, т.2а б.“ б“ от ЗДВП подписана от оспорващия;
и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0869-
000690 от 12.10.2024г. по чл. 171 ,т.1 б.“б“ от ЗДВП подписана от
оспорващия; ; Разписка по чл. 6, ал.7 от Наредба № 1 от 19 юли 2017г . за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техните аналози, подписана от оспорващия;
талон за изследване № 0185829; дръг тест 5000 № 70 от 12.10.2024г. с
отразена положителна проба на бензодиазепини; Протокол от извършена
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози ; страници от
книга за задържани лица, водена в РУ – Шумен.
В хода на съдебното производство ответната страна е представи-
Заповед № 372з-3422/17.11.2021г. за преназначаване на В.Й.В. издадена от
директора на ОДМВР Шумен, ведно с акт за встъпване в длъжност от
01.12.2021г.; Типова длъжностна характеристика № 3286р-45538/11.09.2024г.
за длъжност младши автоконтрольор в Пътна полиция при ОДМВР;
Удостоверение № 372000-27178/21.11.2024г. на началник сектор КАПОЧР от
което е видно, че длъжността се заема и до настоящия момент, както и че
същата е за орган с полицейски правомощия по ЗМВР; Протокол №
*********-980000/04.04.24 г. за годност на техническото средство/.
В последното с.з. по делото от ШРП е постъпила изготвена съдебно
химическа експертиза на кръв и урина предоставени от Л. Д. Н.,
ЕГН********** по ДП № 993 /2024г. по описа на РУ Шумен вх. № 4380/
2024г. В заключението на същата е посочено, че не е открито наличие на
наркотични вещества, в това число и бензодиазепини и техни метаболити.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитан
полицейски служител Д.Х. , който на 12.10.2024г. е работел в екип с В.В.,
когато спрели за проверка л.а. „Ауди А6“ управляван от оспорващия. От
показанията му се изясняват последователно и подробно извършените
действия на полицейските служители при конкретната проверка.
Съдът намира от правна страна следното:
Оспорената заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно
нормата на чл.57 ал.1 от ЗМВР, а именно полицейски орган, на когото изрично
3
по силата на чл.72 от ЗМВР е предоставено правото да издава заповеди за
задържане на лице при наличие на материално- правните предпоставките за
това.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, при спазване на
административно-производствените правила. В оспорения акт има правно
основание - чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, според който полицейските органи могат
да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Органът
във всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали
да издаде заповед за задържане.
В случая в процесната заповед отразените факти не се изчерпват само в
посочване на разпоредбата от НК /чл.343б ал.3 от НК/, която регламентира
съответния престъпен състав.
Като фактическо основание за задържането е описано и, че се касае за
„лице, за което има данни, че е извършило престъпление във вр.чл. 343б ,
ал.3 от НК“.
По този начин оспорващият е бил информиран за фактите, които са
причина за задържането му. Заповедта е издадена и в съответствие с
материалния закон.
Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските
органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има
данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в
следващите правни норми от закона.
Задържането е за срок не по-дълъг от 24 часа и представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, целяща
да предотврати възможността на лицето да извърши престъпление или да се
укрие.
За да се приложи чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е достатъчно наличието на
данни за извършено престъпление, както и данни това престъпление да е
извършено от задържаното лице.
Понятието „данни” по смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно
данни” по смисъла на НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано
досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице
достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има
извършено престъпление.
При прилагането на ПАМ „задържане за 24 часа” по чл.72 от ЗМВР са
необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да
не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са
достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има съпричастност към
извършването на съответното престъпление. За прилагането на тази
принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право
на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да
наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на
деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и
окончателно установено. Обстоятелствата дали дадено лице е извършител на
конкретно деяние и дали деянието е извършено от него виновно, подлежат на
пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство.
4
За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива
категорични данни, които да обвързват оспорващия със соченото нарушение
не са задължителни, а задържането се извършва, но не поради несъмненост на
фактите, а с оглед тяхното изясняване, тъй като дейността на полицейските
органи, съгласно чл.67 от ЗМВР е да предотвратяват, пресичат, разкриват и
разследват престъпления. Приложението на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е в
рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед
преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното
престъпление.
В контекста на изложеното по-горе от фактическа и правна страна съдът
намира, че в конкретния случай, доколкото при извършената проверка с
техническо средство на водача на автомобила била отчетена положителна
проба за употреба на наркотични вещества, тези данни са напълно достатъчни,
за да се направи извод, че оспорващият би могъл има евентуална
съпричастност към извършване на престъплението, чийто състав е посочен в
заповедта.
Не може да се приеме, че задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
оправдано само, когато лицето има опасност да извърши престъпление или
когато съществува реална опасност то да се укрие и да избегне наказателното
преследване. Целта на всяка една принудителна административна мярка, в
частност процесната, е прилагането й да доведе до предотвратяване,
пресичане, разкриване и разследване на престъпление при спазване на
принципа за съразмерност в чл.6 от АПК. В конкретния случай съдът счита, че
този принцип е спазен при наличието на материално-правните предпоставки
за издаване на заповед за полицейско задържане за срок до 24часа.
Заключението на изготвена съдебно химическа експертиза на кръв и
урина предоставени от Л. Д. Н., ЕГН********** по ДП № 993/2024г. по описа
на РУ Шумен вх. № 4380/2024г. не променя горните изводи на съда.
По изложените съображения, съдът намира, депозираната жалба за
неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена.
Съобразно изхода на спора и направеното искане за присъждане на
разноски от ответника, оспорващият следва да бъде осъден да заплати в полза
на ОДМВР - Шумен сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.37 от ЗПП и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. Д. Н., ЕГН**********, срещу Заповед рег.№
372зз- 106/12.10.2024г., издадена от В.Й.В. мл. автоконтрольор сектор ПП
ОДМВР Шумен, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Л. Д. Н., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР - Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Шумен, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5