Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2970
Гр.
Пловдив, 10.10.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV граждански състав, в публично заседание
на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Вера Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 5142 по описа
на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК:
Производството
по делото е образувано по иск, предявен от Д.В.К. против „Порр Бау ГмбХ – клон
София” КЧТ.
В исковата
молба се твърди, че ищецът работил при условията на пълно работно време при
ответника на длъжността „****“ за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г.,
като началото на изпълнението на трудовите задължения било от **.**.**** г.
Твърди се, че трудовото му правоотношение до **.**.****г. е било допълнително
такова при друг работодател, тъй като основното правоотношение на ищеца било с
Железопътна секция Пловдив на Държавното предприятие „Национална компания
Железопътна инфраструктура”, а считано от 04.07.2013 г. станало основно
правоотношение. Твърди се, че основното трудово възнаграждение на ищеца
възлизало на 1 914 лв., като за периода от 03.07.2013 г. до 09.07.2014 г. с
влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 12885/14 г. на ПРС на ищеца било
признато право на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, в размер на 0,6% за всяка прослужена година трудов стаж,
като за периода от 03.07.2013 г. до 30.04.2014 г. стажът е равен на 18 г., а от
01.05.2014 г. до 09.07.2014 г. стажът, върху който се начислява ДТВ е 19 г.
Твърди се, че
по време на трудовото правоотношение ищецът е бил с основно място на работа
гр.С, но по силата на командироване е изпълнявал трудовите си задължения в
с.З., област П, като за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. са му
заплащани командировъчни пари. Такива обаче не били плащани в периода от
**.**.**** г. до **.**.**** г. – датата на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, като според ищеца командировъчните плащания,
съставляващи „дневни пари” по смисъла на Наредбата за командировките в
страната, били в размер на 40 лв. на ден. Според ищеца за посочения период му е
дължима сумата от 2 720 лв., като командировъчните следвало да се изплащат
заедно с трудовото възнаграждение, като дължимото според ищеца обезщетение за
забава върху неизплатените дневни командировъчни пари се равнява на 241.10 лв.,
до датата на исковата молба – 29.04.2015г., считано от деня на плащане на ТВ за
месеца, за който се отнасят съответните командировъчни пари.
Твърди се още,
че по време на изпълнение на трудовите задължения ищецът нееднократно е полагал
извънреден труд, като е работил допълнително в отделни дни през месеца, над
уговореното в трудовия му договор работно време, което било 40 часа седмично –
при условията на петдневна работна седмица с 8-часов работен ден. Ищецът бил
работил в почивните съботно-неделни дни, поради което намира, че му се дължи
заплащане на възнаграждение с увеличение от 75 % върху размера на трудовото
възнаграждение. Възнаграждение за положения извънреден труд работодателят не бил
плащал изобщо, а същото според ищеца следва да се начисли и изплати ведно с ТВ
за периода, в който е положен извънредният труд, поради което намира, че има
право и на обезщетение за забава. Освен това, в дните, в които бил полагал
извънреден труд, ищецът също бил командирован, поради което намира, че има
право на командировъчни дневни пари, като броят работни дни на извънреден труд
за всеки от месеците, дължимата сума за възнаграждение за същия, лихвата за
забава за възнаграждението за извънреден труд, както и командировъчните пари за
същия период, са посочени в табличен вид. Общо дължимата сума за извънреден
труд според ищеца възлиза на 7 772.51 лв., като дължимата лихва за забава върху
нея е 1 173.36 лв., а за същия период неизплатените командировъчни пари
възлизат според ищеца на 2 280 лв., а лихвата за забава върху тях – на 347.34
лв. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се осъди
ответното дружество да заплати на ищеца командировъчни дневни пари за периода
от 01.04.2014 г. до 09.07.2014 г. в размер на 2 720 лв., ведно с лихва за
забава от падежа на всяко от задълженията до датата на исковата молба в размер
на 241.10 лв., както и сумата от 7 772.51 лв. възнаграждение за извънреден труд
за месеците април, юни, юли, август, септември, ноември, декември 2013 г. и
януари, февруари, март 2014г., ведно с лихва от 1173.36 лв., командировъчни
пари в размер на 2 280 лв., ведно с лихва от 347.34 лв. Претендирана е и
законната лихва върху посочените главници от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и разноските по делото.
В срока по
чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Порр Бау ГмбХ– клон София”
КЧТ, със становище за неоснователност на предявените искове. Според ответника
липсвало основание за изплащане на командировъчни пари на ищеца, като се
оспорва твърдението, че основното му трудово правоотношение за периода от
**.**.**** г. до **.**.**** г. е било с място на работа в гр.С. Представеният
от ищеца трудов договор бил за допълнително трудово правоотношение и бил
действал в период, различен от този, за който ищецът твърди, че му се дължат
командировъчни. Този трудов договор бил прекратен. С ищеца бил сключен нов
трудов договор, прекратен със заповед № **/**.**.****г. Поради това ирелевантен
бил фактът, че мястото на работа по допълнителния трудов договор на ищеца било
в София. Новият трудов договор с ищеца бил с място на работа в с.З.. Оспорва се
и размерът на претенцията за командировъчни пари, като се съдържа позоваване на
разпоредбата на чл.19 от Наредбата за командировките в страната, според която
се заплащали дневни пари в размер на 20 лв. Липсвало основание и за заплащане
на възнаграждение за извънреден труд, като е посочено, че ищецът не е полагал
извънреден труд със знанието и по разпореждане на ответното дружество, като
претенцията освен това звучала абстрактно и необосновано, доколкото не било
конкретизирано нито през кои дни е полаган извънреден труд, нито по колко часа,
нито откъде се доказвало това. Оспорва се и претенцията, че на ищеца се дължали
командировъчни пари и за времето, в което полагал извънреден труд. Претендирани
са с отговора направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените
от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 215 КТ, чл. 262 КТ във вр. с чл. 150 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
А. По искове с правно
основание чл. 215 КТ и акцесорния по чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
С исковата молба
ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата:
1.
В размер на 2720 лева,
представляваща командировъчни дневни пари за периода от 01.04.2014 г. до
09.07.2014 г., представляваща сбор от сумите за м.април 2014 г. в размер на 800
лв. за 20 работни дни по 40 лева командировъчни на ден, за м.май 2014 г. в
размер на 800 лв. за 20 работни дни по 40 лева командировъчни на ден, за м.юни
2014 г. в размер на 840 лв. за 21 работни дни по 40 лева командировъчни на ден
и за м.юли 2014 г. в размер на 280 лв. за 7 работни дни по 40 лева
командиривъчни на ден.
Претендира
и обезщетение за забава върху главницата от 2720 лева в размер на общо 241.10 лева за периода от падежа на
всяко отделно вземане /датата, на която е изплатено трудовото възнаграждение за
всеки месец/ до датата на подаване на исковата молба – 29.04.2015 г.
2.
В размер на 2280 лева,
представляваща допълнителни командировъчни дневни пари за периода от 01.04.2013
г. до 31.03.2014 г., представляваща сбор от сумите за м.април 2013 г. в размер
на 240 лв. за 6 работни дни по 40 лева командировъчни на ден, за м.юни 2013 г.
в размер на 240 лв. за 6 работни дни по 40 лева командировъчни на ден, за м.юли
2013 г. в размер на 200 лв. за 5 работни дни по 40 лева командировъчни на ден,
за м.август 2013 г. в размер на 200 лв. за 5 работни дни по 40 лева
командиривъчни на ден, за м.септември 2013 г. в размер на 360 лв. за 9 работни
дни по 40 лева командировъчни на ден, за м.ноември 2013 г. в размер на 320 лв.
за 8 работни дни по 40 лева командировъчни на ден, за м.декември 2013 г. в
размер на 80 лв. за 2 работни дни по 40 лева командировъчни на ден, за м.
януари 2014 г. в размер на 200 лв. за 5 работни дни по 40 лева командиривъчни
на ден, за м. февруари 2014 г. в размер на 240 лв. за 6 работни дни по 40 лева
командиривъчни на ден и за м.март 2014 г. в размер на 200 лв. за 5 работни дни
по 40 лева командиривъчни на ден.
Претендира
и обезщетение за забава върху главницата от 2280 лева в размер на общо 347.34 лева за периода от падежа на
всяко отделно вземане /датата, на която е изплатено трудовото възнаграждение за
всеки месец/ до датата на подаване на исковата молба – 29.04.2015 г.
Съобразно
чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят има право да получи
освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари
при условия и в размери, определени от Министерски съвет. Според чл. 8, ал. 1
от Наредба за командировките в страната, командировките се извършват въз основа
на предварително издадена писмена заповед, а според чл. 10 от същата заповедта
за командировка се издава от работодателя или от упълномощено от него
длъжностно лице, като се заверява и датира от упълномощено служебно лице и се
подпечатва с печата на предприятието, в което е командировано лицето. Съгласно
чл. 29 от Наредбата командированият е длъжен в 3-дневен срок след завръщането
си от командировка да даде отчет за извършената работа, в чл. 32 пък са
посочени хипотезите кога се изплащат командировъчните пари и всички хипотези са
свързани с представянето на съответните писмени доказателства.
Ето
защо настоящият съдебен състав намира, че за да възникне субективното
притезателно право на работника за командировъчни пари следва в обективната
действителност да са проявени следните материални предпоставки (юридически
факти): 1. ищецът да е полагал труд при ответника по трудово правоотношение; 2.
компетентен орган на ответното дружество да го е командировал за изпълнение на
неговите трудови задължения в друго населено място, различно от това, в което
той изпълнява длъжността и 3. командированият работник фактически, ефективно да
е извършвал работа в друго населено място, определено от работодателя.
Така
предявеният иск по чл. 215 КТ съдът намира за изцяло неоснователен, като поради
обстоятелството, че същият се претендира за различни периоди и при различни
фактически твърдения, следва да се изложат отделни мотиви за всеки един от
двата периода:
1.
Относно претенцията в размер на 2720 лева, представляваща командировъчни дневни
пари за периода от 01.04.2014 г. до 09.07.2014 г.:
Не
се доказа вторият елемент от фактическия състав на тази претенция – компетентен
орган на ответното дружество да го е командировал за изпълнение на неговите
трудови задължения в друго населено място, различно от това, в което той
изпълнява длъжността. Въпреки че този факт е в доказателствена тежест на ищеца,
от ангажираните по делото доказателства същият не се установява.
На
първо място съдът намира, че с оглед разпоредбите на Наредбата за
командировките в страна, обстоятелството, че е налице командироване не може да
се установява с гласни доказателствени средства. Изискват се писмени документи
– заповеди на работодателя, отчети от командирования – такива доказателства по
делото не са представени. Обстоятелството, че ищецът е бил командирован в
предишни периоди не променя изводите на съда, доколкото заповед и отчет се
изискват за всяко отделно командироване. В този смисъл е и приетата по делото
ССчЕ, която съдът кредитира. Вещото лице В. конкретизира в открито съдебно
заседание, че от ответника са му представени командировъчни заповеди до
28.02.2014 г. и, че при ответното дружеството не са били налични такива
заповеди за периода след това /виж л. 67 от том I/. В този аспект са и
представените с исковата молба платежни нареждания, от които е видно, че
работодателят е изплащал командировъчни до м. март 2014 вкл. /л.16 – 33 от том
I/. В счетоводството на ответника не са начислявани командировъчни на ищеца
след март 2014 г. – виж ССчЕ.
Така
изложените обстоятелства и недоказването им, което е в тежест на ищеца, са
достатъчни за отхвърлянето на претенцията. Съдът следва да добави за пълнота и
следното. Фактът, че по производството се установява, че ищецът е полагал труд
на обекта в с. Злати трап, не променя по-горе изброените обстоятелства. Освен
липсата на втория елемент от фактическия състав на вземането по чл. 215 КТ,
ищецът не установи и, че мястото по ТПО е гр. София. Представеният към исковата
молба ТД от 01.03.2013 г. /л. 8 том I/ е ирелевантен за процеса, доколкото
между страните не се спори, че същият е бил прекратен и от дата 04.07.2013 г. е
бил сключен нов ТД между страните, който не е представен по делото. В този
смисъл е справка-актуално състояние на трудови договори за ищеца от ТД на
НАП-гр. Пловдив /виж л.111 от приложеното гр. д. № 12885/2014 г. на ПРС/.
Не
следва да се подмине и обстоятелството, че в Наредбата за командировките в
страната са посочени минималните размери на командировъчните. Законодателят е
делегирал на Министерски съвет правото да определя минимални размери на
командировъчните обезщетения и е постулирал, че е допустимо да се определят
по-големи размери по реда на колективното или индивидуалното трудово договаряне
(чл. 228, ал.2 от КТ). Относно начините за определяне на командировъчните виж и
решение N 753/29.03.2011 г. по гр.д. N
1283/2010 г. на IV на ВКС. Важното да се отбележи в случая е, че ищецът по
никакъв начин не установи и твърдението си между страните да е била налична
уговорка за заплащане на командировъчни над минимално определения размер – в
размер по 40 лв. на ден.
Липсват
и предпоставките за изискуемост на командировъчните пари съобразно чл. 32 от
Наредбата за командировките в страната.
Следва
да се отбележи и, че цитираното от ищеца, чрез процесуалния му представител, в
писмената му защита решение по гр. д. N 1167/2010 г. на IV г. о. на ВКС, е превратно тълкувано. На първо място същото е дало отговор на
материалноправния въпрос свързан с тълкуването на понятието “място на работа”
по смисъла на чл. 121, ал. 1 КТ. На следващо място със същия съдебен акт
въззивното решение е отменено и делото е върнато за повторно разглеждане, при
което да се съберат доказателства за
какви периоди от време и какви разходни документи е представил на работодателя
си работникът-ищец. В настоящият случай освен липсата на писмена
заповед за командировка (писмената форма в случая е за доказване), не се
установи, както устна заповед, така и не се събраха абсолютно никакви писмени
доказателства относими до отчета от страна на работника или служителя или
свързани с ангажирането на разходни документи.
Поради
всичко изложено претенцията в размер на 2720 лева представляваща командировъчни
дневни пари за периода от 01.04.2014 г. до 09.07.2014 г. следва да се отхвърли
изцяло.
2.
Относно претенцията в размер на 2280 лева, представляваща допълнителни
командировъчни дневни пари за периода от 01.04.2013 г. до 31.03.2014 г:
Налични
са в случая заповеди от компетентен орган на ответното дружество да го е
командировал за изпълнение на неговите трудови задължения в друго населено
място, различно от това, в което той изпълнява длъжността /част от тях и от
отчетите на ищеца във връзка с командироването са представени и приети по
делото – виж л. 74 – 82 и л. 103-104 от том I/. Вещото лице В. заявява, че са
му представени командировъчни заповеди до **.**.**** г. вкл. От кредитираната
ССчЕ става ясно и, че претендираните командировъчни са отчетени в
счетоводството на ответника и са изплатени заедно с трудовото му възнаграждение
за всеки месец от процесния период. Така видно от таблица в т. 3 от ССчЕ, става
ясно, че в счетоводството на ответника е посочено, че за месец март 2013 г. са
отработени 20 работни дни и са заплатени 800 лв. командировъчни, за м. април
2013 г. са отработени 28 дни и са изплатени 1120 лв. командировъчни или до март
2014 г. вкл., съобразно отработените дни на ищеца са изплащани и командировъчни
в размер на 40 лева за всеки един отработен ден без значение дали е в рамките на
работните дни на месеца или се отнася до извънредно положен труд. Данните по
счетоводството на ответника отговарят и съответстват на представените платежни
нареждания от ищеца за получени трудови възнаграждения и командировъчни за
периода от 01.04.2013 г. до 31.03.2014 г.
Съдът
намира за установено, че за посочения период макар и възникнало задължение за
командировъчни, то същото е погасено от работодателя и в този смисъл
предявеният иск следва да се отхвърли изцяло.
3.
Относно акцесорната претенция за обезщетение за забава върху главницата по чл.
215 КТ:
Обстоятелството,
че искът за главницата за двата посочени периода е неоснователен, несъмнено
води до отхвърляне и на обусловените акцесорни претенции за тях:
- обезщетение за забава върху главницата от
2720 лева в размер на общо 241.10 лева за периода от падежа на всяко отделно
вземане /датата, на която е изплатено трудовото възнаграждение за всеки
месец/ до датата на подаване на исковата
молба – 29.04.2015 г.
-
обезщетение за забава върху главницата от 2280 лева в размер на общо 347.34
лева за периода от падежа на всяко отделно вземане /датата, на която е
изплатено трудовото възнаграждение за всеки месец/ до датата на подаване на
исковата молба – 29.04.2015 г., както и на законната последица, а именно
законната лихва върху главниците.
За
пълнота с оглед обективната възможност за инстанционен въззивен контрол следва
да се добави и следното:
Обезщетение
по чл. 215 КТ представлява безсрочно парично задължение, поради което макар и
изискуемо, длъжникът изпада в забава в деня на поканата – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Като покана не следва да се приема дори евентуалното извършване на отчет
за командироването, доколкото единствената цел на отчета е въз основа на него
да бъде изчислено дължимото обезщетение като се приспаднат получените аванси. В
този смисъл са и мотивите към решение №
1046 от 4.07.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2874/2003 г., III гр. о., решение №
1083 от 26.09.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2903/2003 г. и решение № 1089 от
4.07.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2923/2003 г. Ето защо и доколкото липсват
твърдения и доказателства за отправена покана предявените акцесорни претенции
са неоснователни и на самостоятелно основание.
Б. По искове с правно основание чл. 262 КТ
във вр. с чл. 150 КТ и акцесорния по чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
1. С исковата молба ищецът претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 7772.51 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд за
периода от м.април 2013 г. до м.март 2014 г. вкл., както и обезщетение за
забава върху главницата в размер на общо 1173.36
лева за периода от падежа на всяко отделно вземане /датата, на която е
изплатено трудовото възнаграждение за всеки месец/ до датата на подаване на
исковата молба – 29.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба 29.04.2015 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Съобразно
чл. 150 КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в
увеличен размер съгласно чл. 262 КТ. В тежест на работника е да установи полагането
на извънреден труд, за което са допустими всички доказателствени средства, в
това число и свидетелски показания. С оглед общото правило на чл. 235,ал.2 ГПК,
същите се преценяват заедно със другите събрани по делото доказателства /виж решение № 120/24.07.2015 г., гр. д.
№6446/2014 год. на III г. о. на ВКС, решение № 14/27.03.2012 г. по гр. д. №
405/2011 г., IV г. о. на ВКС, решение №228/24.06.2011 г. по гр. д. №1625/2010
г., III г. о. на ВКС/. Респективно в тежест на работодателя е да докаже
заплащането на извънредния труд, ако такъв в действителност е положен, като са
допустими писмените доказателства и съдебните експертизи.
Съдът
намира, че по делото се установява, че ищецът е полагал извънреден труд за
процесния период, поради следното:
На
първо място в тази насока са събраните гласни доказателствени средства.
Свидетелят В.Т.С., заявява, че е работил с ищеца при ответника в периода от
01.08.2013 г. до лятото на 2014 г., когато ищецът е напуснал. Излага, че
двамата са работили на едно и също място в с. З.на гара Т. К.. Твърди, че доста
често се е случвало да работят и почивните дни. Посочва, че ищецът е работил
повече от него, защото имал доста работа за свършване, както и, че компенсация
и пари за извънреден труд не са били получавали /л. 128-129 том I/. Свидетелят
Н.Т.Д. твърди, че е работил с ищеца на обекта в с. З.от м. април 2013 г. до
месец септември 2013 г. Посочва, че в съботни дни са работили, за да наваксват.
Средномесечно имали винаги по повече от 22 отработени дни, като се е случвало по
25-26 дни да отработват. Излага и, че заплащане специално за събота не им е
плащано /л. 226 том I/.
Кореспондират
с казаното и приетите по делото писмени доказателства – графици на присъствието
за месеците от ноември 2013 г. до март 2014 г. /л. 82-86 том I/, от които се
установява, че за посочените месеци ищецът е работил всеки месец между 21 до 29
работни дни. В този смисъл и заповеди за полагане на извънреден труд на 22.03 и
23.03 2014 г. /виж л. 103-104 том I/. Косвено доказателство относно полагането
на извънреден труд са и приетите по делото товарителници от „Спиди“ АД /виж
товарителница на л. 518 том II, където до ответника-работодател е приета пратка
по куриера от ищеца на 22.03.2014 г. – ден
събота/.
Не на последно
място кредитираната от съда ССчЕ също установява наличието на положен
извънреден труд. Вещото лице В. изчислява положения извънреден труд съобразно
изплатените командировъчни на ищеца за всеки месец. За процесния период в
голяма част от месеците ответникът е осчетоводил и изплатил на ищеца
командировъчни за повече дни от предвидените като работни за месеца. Според
екпертизата за процесния период е положен извънреден труд в почивни дни за 57
дена – 6 дни за април 2013г., 6 дни за юни 2013 г., 5 дни за юли 2013 г., 5 дни
за август 2013 г., 9 дни за септември 2013 г., 8 дни за ноември 2013 г., 2 дни
за декември 2013 г., 5 дни за януари 2014 г., 6 дни за февруари 2014 г. и 5 дни
за март 2014 г. /виж пояснения на вещо лице от съд. заседание от 05.10.2015 г.
– л. 67, том I/. Експертизата е изготвена съобразно чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ
като часовата ставка за тези 456 часа /57 x 8 часа дневно/ е увеличена с 75%.
По този начин ССчЕ е изчислила, че дължимото възнаграждение за извънреден труд
за периода от м.04.2013 г. до
м.03.2014 г. вкл. е 7772.08 лева. Поради това и с оглед гореизложеното
предявеният иск следва да се уважи изцяло.
Като
законна последица следва да се присъди и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба /29.04.2015 г./ до
окончателното изплащане на вземането.
2. По иска по чл. 86 ЗЗД вр. чл. 262 КТ:
За изпадането
на ответника в забава не е необходима покана, доколкото заплащането на
извънредния труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение.
Вземането за работа по време на почивни дни се дължи месечно – с изтичане на
месеца, в който ищецът е положил труд през почивни дни.
Размерът на
лихвата за забава е 1173.36 лева. /виж таблица в т. 5 на ССчЕ, л. 62 том I/. Eто
защо и акцесорното вземане следва да се присъди в пълен размер.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК съдът следва
служебно да допусне предварително изпълнение на уваженото главно вземане по чл.
262 КТ във вр. с чл. 150 КТ в размер на 7772.51 лева (доколкото заплащането на
извънредния труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение).
В. По разноските:
Ищецът, чрез
процесуалния си представител, претендира обща сума 1770 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение (970 лв. първоначално за процесуално представителство
и 800 лева за явяване на общо 8 поредни съдебни заседания след второто).
Представени са и доказателства за заплащането (л. 292 -293 том II и л. 7 том
I).
Ответникът
претендира сумата от 1 159.20 лв. за адвокатски хонорар, представени са
доказателства за заплащането му (л. 295-296 том II). Ответникът е направил и
възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК относно заплатения от
ищеца адвокатски хонорар.
Съдът намира
така направеното възражение за неоснователно, доколкото адвокатското
възнаграждение заплатено от ищеца е съобразено с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Минималният адвокатски
хонорар при сбора на интереса от така предявените обективно кумулативно искове
е 966 лв. Проведени са и 9 открити съдебни заседание, за всяко едно от които
след първото се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 100 лева,
съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредбата. Не на последно място по делото са извършени
множество процесуални действия (разпитани са трима свидетели, изслушана е ССчЕ
и др. ) в продължение на година и половина, разгледани са и шест обективно
съединени иска.
Съобразно
изхода от делото разноски се дължат по съразмерност.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважения размер на исковете, на ищеца се дължи
сумата от 1089.43 лева.
На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърления размер на исковете, на ответника се
дължи сумата от 445.71 лева.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата от 387,57 лв. (360.90 лева за държавна
такса и 26.67 лева за депозит за вещо лице по ССчЕ).
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Порр Бау Гмбх – клон София“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Ситняково“ № 48, ет. 6 да заплати на Д.В.К., ЕГН
**********, с адрес: ***, следните суми:
- на основание чл. 262 КТ във вр. с чл. 150 КТ
– сумата от 7772.51 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за м. април, юни, юли,
август, септември, ноември и декември 2013 г. и януари, февруари и март 2014
г.;
- на основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 262 КТ във
вр. с чл. 150 КТ, сумата от 1173.36 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 7772.51 лв. за периода
от падежа на всяко отделно вземане до датата на подаване на исковата молба –
29.04.2015г.;
ведно със законната лихва върху главницата от
29.04.2015 г. до окончателното погасяване на вземането, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1089.43 лева
разноски по съразмерност за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.В.К., ЕГН **********, искове за осъждането на „Порр Бау Гмбх –
клон София“ КЧТ, ЕИК *********, да му заплати следните суми:
- на основание чл. 215 КТ – сумата от 2720 лева,
представляваща командировъчни дневни пари за периода от 01.04.2014 г. до
09.07.2014 г.;
- на основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 215 КТ –
сумата от 241.10 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
2720 лв. за периода от падежа на всяко отделно вземане /датата, на която е
изплатено трудовото възнаграждение за всеки месец/ до датата на подаване на
исковата молба – 29.04.2015 г.;
- на основание чл. 215 КТ, сумата от 2280
лева, представляваща допълнителни командировъчни дневни пари за м. април, юни,
юли, август, септември, ноември и декември 2013 г. и януари, февруари и март
2014 г.;
- на основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 215 КТ –
сумата от 347.34 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
2280 лв. за периода от падежа на всяко отделно вземане /датата, на която е
изплатено трудовото възнаграждение за всеки месец/ до датата на подаване на
исковата молба – 29.04.2015 г.;
ведно със законната лихва върху главниците от
29.04.2015 г. до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА
Д.В.К., ЕГН **********, да заплати на „Порр Бау Гмбх – клон София“ КЧТ, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 445.71 лева, разноски по съразмерност за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
„Порр Бау Гмбх – клон София“ КЧТ, ЕИК *********, да заплати на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 387,57 лв. (360.90 лева за държавна
такса и 26.67 за депозит за вещо лице по ССчЕ).
ДОПУСКА,
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената главница по чл. 262 КТ във вр. с чл. 150 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решение в частта, с която се допуска предварително
изпълнение, имащо характер на определение, може да бъде обжалвано пред
Пловдивски окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на
препис, по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Районен съдия:/п/
Вярно с оригинала.
ЛШ