№ 1125
гр. Плевен, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря Велислава В. Василева
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20254430103391 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод на депозирана от Б. М.
М. ЕГН ********** с адрес в гр. *** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. *** иск правно
основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответника обща сума в размер на 539,53
лева, от които: сума в размер на 98,66 лева – главница за доставена ТЕ, ведно
със законната лихва, считано от 03.08.2015 г. до окончателното плащане; сума
в размер на 101,53 лева – законна лихва върху главницата за периода от
03.08.2015 г. до 06.02.2025 г.; сума в размер на 14,34 лева за периода от
31.12.2013 г. до 15.07.2015 г. и сума в размер на 325,00 лева- разноски по
делото, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №46095/2015 г.
по описа на СРС, въз основа на който е било образувано ИД №
20177860400289 по описа на ЧСИ М.М., рег.№786, с район на действие ОС-
София, поради настъпила погасителна давност за принудителното им
събиране.
Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че срещу нея е издаден
изпълнителен лист на 30.12.2016г. въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 10.08.2015г. по гр. д. № 46095/2015г.
по описа на СРС, по силата, на който е осъдена да заплати на ответника
следните суми: главница в размер на 98,66 лв. за доставена топлинна енергия;
законна лихва за периода от м. 11.2013г. до м. 04.2014г.,- 101,53 лева лихва в
размер на 14,34 лв. за периода от 31.12.2013г. до 15.7.2015г. и 325 лв. разноски
по делото. Излага се, че по молба на ответника въз оснтова на процесния
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20177860400289 по
1
описа на ЧСИ М.М., peг. № 786 на КЧСИ. Сочи се, че последното
изпълнително действие, извършено от съдебния изпълнител е наложен запор
по банкова й сметка в Банка ДСК ЕАД на 15.11.2019г. Счита се, че от тогава са
изминали повече от 5 години, поради което и вземането на ответника е
погасено по давност, отчитайки и периода, в който давност не е текла през
периода на извънредното положение заради Ковид. С оглед на изложеното
моли съда да уважи предявения иск и да й присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява.
В нарочна писмена молба ищецът, чрез процесуалния си представител
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, за което
развива съображения. Претендира присъждането на разноски.
В дадения от съда срок е постъпил отговор на исковата молба. Излага се,
че предявения иск е неоснователен и недоказан. Не оспорва твърдението, че
срещу ищцата е издаден изпълнителен лист за процесните суми, както и, че за
събирането на същите е образувано изпълнително дело. Сочи, че при
образуването му ответникът е упълномощил съдебният изпълнител с правата
по чл.18 ЗЧСИ. Твърди, че на 26.06.2019 г. е депозирал молби с искане за
прилагане на конкретни изпълнителни способи, като на 15.11.2019 г. е
наложен запор върху банковата сметка на ищеца. Счита, че в този случай
давността е петгодишна и започва да тече от влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Излага, че давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Твърди, че следва да се вземе
предвид и периода, в който давността не е текла, поради обявеното
извънредно положение. Поради изложеното намира, че периодът на
погасителната давност на ищеца не е изтекъл и моли съда да отхвърли иска
като неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се
представлява. В нарочна писмена молба моли съда да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от приобщено като доказателство по делото изпълнително дело
№20177860400289/30.01.2017 г. по описа на ЧСИ М. М. с рег. № 789 от
регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие СГС, че същото е
образувано по искане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу ищеца по
делото, въз основа на издаден изпълнителен лист от 30.12.2016 г. по ч.г.д.
№46095/2015 г. по описа на сРС, с който на длъжника е разпоредено да
заплати на кредитора процесните суми.
Видно е, че по образуваното изпълнително дело, че по отношение на
ищеца са извършвани следните изпълнителни действия: на 30.01.2017 г. – на
2
ЧСИ са възложени правата по чл.18 ЗЧСИ; на 10.03.2017 г. – изпратено
запорно съобщение до „ЕТ ***“; върнато като непотърсено; на 31.05.2018 г. -
молба от ищеца за налагане на обезпечителни мерки- опис на движими вещи,
собственост на длъжника; на 22.07.2019 г. - молба от ищеца за налагане на
обезпечителни мерки- опис на движими вещи, собственост на длъжника; на
02.12.2019 г. е наложен запор на банковата сметка на длъжника в Банка ДСК
ЕАД.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед наведените твърдения в ИМ съдът приема, че е сезиран с иск с
правно основание чл.439 ГПК. Искът по чл.439 ГПК е способ за защита на
длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е
отрицателен установителен и има за предмет предприето от длъжника
оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно
изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в
изпълнителното производство.
По допустимостта:
Съдът следи служебно за правният интерес от предявения отрицателен
установителен иск. Ищецът основава иска си на обстоятелства, настъпили
след приключване на гражданското дело, по което е издадено изпълнителното
основание, следователно допустимостта на същия произтича от разпоредбата
на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес
да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с
положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да
постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал.1, т.7 ГПК. С оглед на изложените в исковата молба твърдения, че
вземането е погасено по давност след издаване на изпълнителния лист срещу
длъжника съдът намира, че ищецът има правен интерес да води настоящия
иск за сумите, присъдени с издадения изпълнителен лист.
По отношение на основателността на иска:
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че е налице висящо
изпълнение срещу него, образувано от ответника, за процесната сума, че е
налице новонастъпил /след приключване на ч.гр.д. №46095/2015 г. по описа на
СРС / факт с правопогасяващ ефект за задълженията по изпълнителното дело.
В случая ищецът твърди, че е налице новонастъпил юридически факт -
изтекла погасителна давност, след издаване на изпълнителния лист по по
цитираното гражданско дело, поради неизпълнение от страна на кредитора. В
случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи
собствените си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването
на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
От представените по делото доказателства се установява, че въз основа
на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №46095/2015 г. по описа на
СРС е издаден изпълнителен лист, с който ищецът по делото е осъден да
3
заплати на ответника процесните суми.
Установява се и, че за събиране на горното вземане по молба на
кредитора е било образувано на 30.01.2017 г. изпълнително дело
№20177860400289/30.01.2017 г. по описа на ЧСИ М. М. с рег. № 789 от
регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие СГС, по което дело ЧСИ
е извършил следните изпълнителни действия по отношение на ищеца, а
именно: на 30.01.2017 г. – на ЧСИ са възложени правата по чл.18 ЗЧСИ; на
10.03.2017 г. – изпратено запорно съобщение до „ЕТ ***“; върнато като
непотърсено; на 31.05.2018 г. - молба от ищеца за налагане на обезпечителни
мерки- опис на движими вещи, собственост на длъжника; на 22.07.2019 г. -
молба от ищеца за налагане на обезпечителни мерки- опис на движими вещи,
собственост на длъжника; на 02.12.2019 г. е наложен запор на банковата
сметка на длъжника в Банка ДСК ЕАД.
Основният спорен между страните по делото въпрос се отнася до
протичането на давностния срок за събиране на вземането, вкл. в рамките на
изпълнителното производство обуславящ погасяване правото на взискателя да
иска принудително събиране на вземането, респ. настъпвали ли са факти
обуславящи неговото спиране или прекъсване.
В настоящия случай за погасяване на вземането на длъжника следва да се
приложи петгодишна погасителна давност, считано от датата влизане в сила
на заповедта за изпълнение по гр.д. № 46095/2015 г. по описа на ПлРС.
Следователно от 30.12.2016 г. е започнала да тече петгодишна давност, в
рамките на която кредиторът е могъл да събере вземането си, без риск от
противопоставяне на възражение за погасяване правото му на принудително
изпълнение. Преценката на съда относно настъпване на твърдяните факти е
обвързана от задължителното тълкуване дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС касаещо приложението на института на давността в
изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва с
образуването на изп. дело на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД и многократно с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ независимо дали
изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно
по инициатива на съдебния изпълнител. Следователно, давността се прекъсва
не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното
производство, а с извършените по него принудителни действия. Като действия
по изпълнението водещи и до прекъсване на давността са изброени
неизчерпателно- запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат
характер на такива- образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ,
проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с
документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др.
Следователно давността е прекъсната от момента на образуване на
изпълнителното дело и възлагане на правомощията по чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ -
4
30.01.2017 г. От този момент започва да тече нова 5-годишна погасителна
давност съобразно чл. 111 ЗЗД.
Същата последователно е прекъсвана съгласно чл. 116 б. „в” и чл. 115 б.
„ж” ЗЗД чрез поискване от взискателя или извършване от ЧСИ на
принудителни изпълнителни действия. В настоящия случай такива са: на
31.05.2018 г. - молба от ищеца за налагане на обезпечителни мерки- опис на
движими вещи, собственост на длъжника; на 22.07.2019 г. - молба от ищеца за
налагане на обезпечителни мерки- опис на движими вещи, собственост на
длъжника; на 02.12.2019 г. е наложен запор на банковата сметка на длъжника в
Банка ДСК ЕАД. По делото не са представени доказателства след 02.12.2019 г.
/ когато Банка ДСК ЕАД е уведомила ЧСИ, че налага запор/ по делото да е
искано да се извършат конкретни принудителени способи, поради, което и
давността не е прекъсната. В този смисъл, с изтичане на 2 години от
последното предприето изпълнително действие на 02.12.2019 г., настъпват
последиците на перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Следва да се има предвид, че всяко извършено плащане прекъсва
теченето на давността, защото съставлява действие по осъществяване на
изпълнителния способ запор върху парично вземане. Според постановките на
т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, нова погасителна давност за
вземанията започва да тече от датата на поискването от взискателя или на
предприемането от съдебния изпълнител на всяко валидно принудително
изпълнително действие, изграждащо съответен изпълнителен способ,
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя да извърши
пълно проучване на имущественото състояние на длъжника - чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ, стига да е предприето преди изтичането на давността.
В настоящия случай след налагането на запор на 02.12.2019 г. не са
предприемани други валидни изпълнителни действия, поради което и
давността следва да изтече на 02.12.2024 г.
Следва обаче да се вземе предвид, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време наизвънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (първоначална редакция от
обн. ДВ. бр.28/24.03.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането, на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частностноправните
субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Разпоредбата е
прецизирана с § 2 ЗМДВИП (изм. ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.), според който от
сроковете, които подлежат на спиране, отпадат другите срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права
или се пораждат задължения за частноправните субекти, различни от
давностните. Според § 13 от ПЗР към ЗИД на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.) спрелите срокове по време на извънредното
5
положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Предвид извършеното
обнародване на 09.05.2020 г., спрените срокове продължават да текат от
21.05.2020 г. Теченето им се счита за спряно през периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г., вкл., за общо 69 дни. Поради изложеното в настоящия случай от
последното изпълнително действие от 02.12.2019 г. за налагане на запор
следва да се добавят 69 дни след 02.12.2024 г. поради което на 11.02.2025 г
вземането вече е погасено по давност.
Предвид изложеното съдът приема, че към датата на депозиране на
исковата молба вземането на ответника е погасено по давност, поради което
предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 450,00
лева, от които държавна такса в размер на 50,00 лева и адвокатско
възнаграждение, в размер на 400 лева. От ответника своевременно е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което съдът приема за неоснователно, доколкото същото е в минимален
размер, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за адвокатската
работа.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на
основание чл.439 ГПК, че Б. М. М. ЕГН ********** с адрес в гр. *** НЕ
ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД ЕИК *** със седалище и
адрес на управление в гр. ***, обща сума в размер на 539,53 лева, от които:
сума в размер на 98,66 лева – главница за доставена ТЕ, ведно със законната
лихва, считано от 03.08.2015 г. до окончателното плащане; сума в размер на
101,53 лева – законна лихва върху главницата за периода от 03.08.2015 г. до
06.02.2025 г.; сума в размер на 14,34 лева за периода от 31.12.2013 г. до
15.07.2015 г. и сума в размер на 325,00 лева- разноски по делото, за които суми
е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №46095/2015 г. по описа на СРС, въз
основа на който е било образувано ИД № 20177860400289 по описа на ЧСИ
М.М., рег.№786, с район на действие ОС-София, КАТО ПОГАСЕНА ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД ЕИК *** със седалище и
адрес на управление в гр. *** да заплати на Б. М. М. ЕГН ********** с адрес
в гр. ***, сумата от 450,00 лева, представляващи сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7