РЕШЕНИЕ
Номер 637 12.06.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Ирина Ламбова
прокурор: Андрей Ч.
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 565 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството е образувано по касационна жалба от Председателят на Патентното ведомство на РБ, чрез Стоян Божков, юрисконсулт, против решение № 17/27.01.2020г. постановено по а.н.д. № 636/2019г. по описа на Районен съд – Царево, в частта, с която е отменено наказателно постановление (НП) № 55 от 17.05.2019г. издадено от председателя на Патентното ведомство, с което за нарушение на чл.81, ал.1 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ на А.И.А. е наложена глоба в размер на 1500 лв.
В касационната жалба се излагат възражения, че съдебното решение е необосновано и неправилно, постановено при нарушение на закона. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и евентуално възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Ответникът по касация – А.И.А., редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за основателност на касационната жалба и незаконосъобразност на въззивното решение в оспорената част.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление, отговорността на А.А. е ангажирана за това, че на 19.06.2018 г. служители на РУ на МВР - гр. Приморско извършили проверки в гр. Китен, на търговски обект- магазин- находят се на ул. „Странджа“ № 8, стопанисван от „Ел Ай Джи-тим- А.И..“ ЕООД, с ЕИК *********, с управител жалбоподателя А.А.. При проверката се установило, че в търговския обект са изложени за продажба стоки, означени със знаци „Adidas", „Nike“, „Armani“, „Converse“, и „Moschino“, без съгласието на притежателите на регистрираните марки.
За констатираното е било образувано досъдебно производство, което е прекратено с Постановление за прекратяване от 25.10.2018 г. Постановлението, ведно с материалите по досъдебното производство № 111/2018 г. по описа на РУ на МВР – Приморско са изпратени на Патентно ведомство с оглед компетентността му за образуване на административнонаказателно производство. Въз основа на постановлението е издадено процесното НП, в което обстоятелствата са изложени по идентичен начин.
За да постанови съдебното решение, първоинстанционният съд приема, че дадената правна квалификация по чл. 81, ал. 1 ЗМГО е релевантна на въведените фактически твърдения, поради което съдът не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат неговата отмяна. Посочва, че административнонаказващия орган, приемайки нарушението за безспорно установено е издал процесното НП в съответствие със ЗМГО. Според мотивите на въззивния състав, установената с акта фактическа обстановка кореспондира с приложените налични по делото доказателства – писмени и гласни. При техния анализ съдът е приел, че нарушението е безспорно осъществено, а определената квалификация е правилна и законосъобразна. Съдът обаче е приел, че административнонаказващият орган, неправилно е определил субекта на отговорността за извършеното нарушение, поради което е отменил НП в частта по т. 1.
Така постановено решение е правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.
От анализа на доказателствата по делото касационният
състав установява, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на
защита на нарушителя.
По отношение на приложимия за извършеното нарушение закон настоящият състав приема, че от данните по делото по категоричен начин се установява извършване на нарушение (изпълнителното деяние) по чл. 81, ал. 1 от ЗМГО.
Съгласно разпоредбите на чл. 81, ал. 1 от ЗМГО, действаща към момента на извършване на деянието -19.06.18 г., (понастоящем чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, изм. с ДВ. бр. 98/13.12.19 г.) - лице, което използва в търговската дейност, по смисъла на чл. 13, стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а едноличните търговци и юридически лица - с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
При това в чл. 13, ал. 1 от ЗМГО се обективира правото на притежателя на търговската марка да я използва; да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват, в търговската дейност, знак идентичен или сходен с търговската марка. В т. 2 от същата разпоредба е регламентирано, че защитата на това право обхваща и осъществяване на търговска дейност със стоки и услуги, който поради поставен знак идентичен или сходен с марката и идентичност или сходството на стоките или услугите на марката, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката.
На следващо място в чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО е посочено, че търговска дейност по смисъла на ал. 1 е и предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, и не е спорно между страните, че стоките предмет на нарушението съдържат върху себе си знаци сходни с регистрирани марки. Излагането на стоки и предлагането им за продажба в търговския обект, както и поставяне на цена върху същите предпоставя извод за употребата им в търговската дейност, която се осъществява в проверявания обект. При това не е налице съгласие от страна на притежателя на съответната марка, тези стоки да се включат в търговската дейност на лицето, стопанисващо търговския обект. Независимо от това съдът приема, че наказващият орган, неправилно е определил субекта на отговорността за извършеното нарушение и наложеното в тази връзка административно наказание в лицето на А.А..
Както бе посочено по-горе в нормата на чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (отм.) е посочено, че субект на нарушението е всяко лице, което използва в търговската си дейност стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател. При това е предвидено, че наказателно отговорни лица могат да бъдат - едноличен търговец или юридическо лице (което се наказва с имуществена санкция) или физическо лице извършващо описаните дейности, за което е предвидено налагане на наказание "глоба".
Административнонаказателна отговорност за извършеното деяние по чл. 81, ал. 1 от ЗГМО следва да се наложи на лицето, което осъществява търговска дейност, като субект на административнонаказателна отговорност може да бъде и физическо лице, в случаите когато извършва търговска дейност, независимо, че не е регистрирано по надлежния ред.
В процесния случай наказаното лице е осъществявало търговска дейност от името на юридическо лице – „Ел Ай Джи-тим- А.И..“ ЕООД, стопанисващ търговския обект - магазин, находящ се в гр. Китен. Данни в тази насока се съдържат в съдържанието на процесното НП. Т.е., касае се за търговска дейност на лице, различно от санкционираното.
Предвид това, че търговската дейност, свързана с излагането и предлагането за продажба на процесните стоки се осъществява от името и за сметка на търговеца - "Ел Ай Джи-тим- А.И.“ ЕООД, касационният съд приема, че юридическото лице е лицето (субектът), което е извършвало търговска дейност, респективно използва за това описаните по вид и количества вещи, поради което дружеството следва да отговаря за неизпълнението на задълженията си произтичащи от разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и чл. 81 от ЗМГО (отм).
Допуснатото нарушение води до неправилно определяне на субекта на аминистративнонаказателна отговорност, както правилно е приел и въззивният съд .
Предвид изложеното, като е отменил НП в оспорената пред касационната инстанция част, Районен съд – Царево е постановил правилно съдебно решение.
При този изход на спора основателно се явява искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касация в доказания размер от 450,00 лева, поради които те следва да му бъдат присъдени.
Воден от горното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №17/27.01.2020г. постановено по а.н.д. № 636/2019г. по описа на Районен съд – Царево, в частта, с която частично е отменено наказателно постановление № 55 от 17.05.2019г. издадено от председателя на Патентното ведомство, с което за нарушение на чл.81, ал.1 от Закона за марките и географските означения на А.И.А. е наложена глоба в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА Патентно ведомство на Република България да заплати в полза на А.И.А. съдебноделоводни разноски в размер на 450,00 лева, заплатен адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.