Р
Е Ш Е
Н И Е
№179
гр. Добрич, 24.04.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на осми април две хиляди
и деветнадесета година, І едноличен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело №
48/ 2019 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.
5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба вх. № 99/
10.01.2019 г. от Ю.Т.Й., подадена чрез адв. Ж.Ж., ДАК, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18 – 0851 – 000892 от
18.11.2018 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Добрич.
Според жалбоподателя оспореният акт е
незаконосъобразен и необоснован. Настоява, че е издаден, без
административнонаказващият орган да извърши следващата се проверка по смисъла
на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Твърди, че не са събрани каквито и да е доказателства
за твърдяното нарушение от страна на Ю.Т.Й.. Сочи, че тя действително е
собственик на лек автомобил Опел Астра с рег. № ****, но не е разрешавала на Т.М.Д.,
който няма СУМПС, да управлява автомобила, нито е знаела, дали той притежава
или не СУМПС. С оглед на това претендира, че липсват доказателства за извършено
административно нарушение от адресата на Заповедта, поради което същата следва
да бъде отменена като незаконосъобразна и необоснована.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично, представлява се от адв. Ж.Ж., ДАК, който
поддържа жалбата и иска отмяна на оспорената Заповед.
Ответникът по жалбата – Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Добрич, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява, не се представлява. В придружителното писмо при изпращане на жалбата е
изразил становище, че моли да бъде оставена жалбата без последствие.
С изпращане на жалбата административният
орган е изпратил преписката по издаване на оспорения акт.
Така към преписката е приложено копие от
СРМПС, от което се установява, че към датата на нарушението жалбоподателят е
собственик на лек автомобил Опел Астра с рег. № ****. /л. 30/
На 18.11.2018 г. е съставен АУАН серия Д
№ 0699437 против Т.М.Д. за това, че на 18.11.2018 г., в 21.05 часа, в гр. Добрич,
по бул. Русия, в посока ул. Христо Ботев, до бившия магазин Пени управлява лек
автомобил Опел Астра, с рег. № ****, като не притежава СУМПС. /л. 33/ В
обясненията към АУАН водачът е записал, че няма възражения.
В Справка картон на водача Т.М. не
фигурира издадено на същия свидетелство за управление на МПС. /л. 31 – 32/
Въз основа на АУАН е издадено НП № 1 – 0851
– 002426 от 06.12.2018 г. срещу Т.М.Д. за извършеното и описано в АУАН нарушение,
квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП, за което на същия на основание чл. 177, ал.
1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. /л. 34/
На 18.11.2018 г. е издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18 – 0851 – 000892, с която
на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“, пр. 2 от ЗДвП е наложена на собственика на
автомобила Ю.Т.Й. ПАМ чрез прекратяване регистрацията на ППС за 190 дни. /л. 6/
Със Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г.
във връзка с т. 3 от Заповед № 8121з – 1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 43,
ал. 4 от ЗМВР, Директорът на ОДМВР
Добрич е оправомощил да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171,
т.1, т. 2, т. 2А, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от Закона за движение по
пътищата с мотивирани заповеди служители на ОДМВР – Добрич, вкл. съгласно т. 1.2
от заповедта – Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич, с правомощия
за територията, обслужвана от съответната ОДМВР – Добрич. /л. 21 – 22/
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена на 21.12.2018 г. чрез административния орган, видно от
печата върху самата жалба За издадената ЗППАМ адресатът е уведомен на 13.12.2018
г., видно от датата и подписа под Разписката към Заповедта. С оглед на това
жалбата се явява подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, чиито
законни права и интереси са засегнати от Заповедта, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2А, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017
г. на Директора на ОДМВР - Добрич, цитирана по - горе, процесната заповед се
явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите материални и
териториални правомощия, доколкото нарушението, за което е издадена ПАМ, е
извършено на територията на ОД МВР - Добрич.
Заповедта съдържа необходимите реквизити
и при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Посочени са фактическите основания за
издаване на Заповедта – управление на МПС от лице, непритежаващо СУМПС, описани
са регистрационният номер и марката на управляваното МПС, данните за неговия
собственик, трите имена на лицето, което е управлявало МПС.
Заповедта е издадена и в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона.
Основното твърдение за
незаконосъобразност на оспорения акт е, че собственикът не е имал знание, не е разрешавал
управление на собствения му автомобил от неправоспособното лице. В тази връзка
по искане на жалбоподателя са разпитани свидетелите Й.Т.Й. и Т.М.Д.. Св. Й., в
чийто сервиз е бил оставен автомобилът с цел поставяне на газово устройство,
сочи в показанията си, че св. Д. заедно със собственика на автомобила – Ю.Т.Й.
са закарали автомобила в сервиза. Св. Д. е пробвал колата и я е шофирал в кв.
Рилци с цел изпробване, а след поставяне на газовото устройство е взел колата
от сервиза. Св. Д. сочи, че колата не му е преотстъпвана за управление от Ю.Т..
Така дадените показания не променят извода, че Заповедта е издадена при
спазване на законовите изисквания. Това е така, защото:
Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП, в
актуалната ѝ към датата на нарушението редакция, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки, а именно: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава
съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и
при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до
една година;
В случая признаците на състава, налагащи
на административния орган да издаде ЗППАМ по смисъла на чл. 171, т. 2а от ЗДвП,
са: лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС и последното да
е управлявано от друго лице, което към момента на управлението не притежава
валидно свидетелство за управление. Необходимо и достатъчно условие за налагане
на мярката е обективно водачът да не притежава валидно свидетелство за
управление, по който факт спор няма, а и събраните писмени доказателства са
еднопосочни. Законодателят е разписал обективни предпоставки, при които се
налага принудителната мярка, като е съобразил, че многобройните ПТП изискват да
се вземат строги мерки за здравето и живота на гражданите.
Налице е и първата предпоставка, а именно
мярката да е наложена на собственика на автомобила. От приетото като
доказателство копие на СРМПС се установява, че именно жалбоподателят е
собственик на автомобила, който е управляван от лице, непритежаващо СУМПС, като
този факт също не се оспорва.
Съгласно нормата, на основание на която
е наложена ПАМ, ограничението може да е за срок от 6 месеца до една година. Мярката
е наложена за минималния срок от 6 месеца или за 190 дни. Релевантният за
приложението на чл. 171, т. 2а ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато
административно нарушение, което следва да е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма. В случая органът е посочил правните
основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за
издаването на Заповедта.
Ирелевантно е възражението на
жалбоподателя, че той по никакъв начин не е предоставял управлението на
автомобила си на посоченото в Заповедта физическо лице. Относимата разпоредба
за налагане на ПАМ не съдържа изискването собственикът на МПС да е допуснал или
предоставил управлението на МПС на друго лице, както е при нормата на чл. 171,
б.”и” и “м” от ЗДвП. Следователно, за да се наложи ПАМ на основание чл. 171, т.
2а, б. “а” от ЗДвП, е необходимо да се установи, че водачът на МПС управлява,
след като не притежава СУМПС. Обстоятелството, че нарушението, чието
преустановяване се цели, е извършено от трето лице, не променя извода, че
адресат на превантивната ограничителна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП
е собственикът на МПС. Производството по налагане на административно наказание
е различно по вид и правни последици от производството по налагане на
принудителна административна мярка, като авторът на нарушението не е непременно
и субект на принудителната административна мярка. В случая актът е съставен
срещу водача, защото той е извършител на нарушението по чл. 150 от ЗДвП, но
мярката е приложена спрямо жалбоподателя, защото той е собственик на процесното
МПС. Наличието или не на противоправно поведение от негова страна е без правно
значение, защото законът не се интересува от вината му. Решаващото в случая е,
че собственото му МПС е управлявано от лице, което не притежава СУМПС, което обстоятелство
в условията на обвързана компетентност задължава административния орган да
издаде процесната заповед, без да има възможност на преценка дали да я издаде
или не. Нещо повече, в случая се установи, че водачът, извършил нарушението да
управлява без СУМПС и Ю.Т. са познати, заедно са закарали автомобила в сервиза,
като очевидно ключовете за автомобила са били предоставени на св. Д., който е
поставил газовото устройство и е изпробвал автомобила, а впоследствие го е
управлявал до момента, в който е свършило горивото и е било установено
нарушението. Ако собственикът на автомобила прецени, че може да претендира
вреди от противоправното поведение на водача, то той може да предяви
претенциите си по гражданскоправен път.
Събраните по делото доказателства,
писмени и гласни установяват обаче, че оспореният административен акт е
законосъобразен по същество, като прилагането на обжалваната ПАМ е фактически и
правно обосновано и съответства на предвидената в закона цел да се осигури
безопасността на движението по пътищата.
С оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните
действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 2а от ЗДвП,
ПАМ се прилага с определен срок. Заповедта е съобразена с целта на закона и при
определяне срока на ПАМ. Продължителността на срока на мярката е определен от
органа съобразно данните по преписката, като е определен при минималния размер.
Настоящият съдебен състав приема, че административният акт съдържа необходимия
обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които се допълват
от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. От
данните по преписката и приобщените към Заповедта чрез нея мотиви съдът намира,
че определения в условията на оперативна самостоятелност срок е съответен на
целта на закона.
Предвид изложеното жалбата се явява
неоснователна, а Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и
събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде потвърдена.
С оглед липсата на искане за присъждане
на разноски от ответника, независимо от изхода на спора, съдът не се произнася
по такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд -
Добрич, І състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. № 99/
10.01.2019 г. от Ю.Т.Й., подадена чрез адв. Ж.Ж., ДАК, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18 – 0851 – 000892 от
18.11.2018 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: