РЕШЕНИЕ
№ ………………../30.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ
КУНЕВА
при участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 13850по описа на съда за
2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Т.Б.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „***,
представлявано от * заедно с *
чрез адв. Виолета Герова, срещу К.Н.Ц., ЕГН **********, с адрес
***, установителен иск
с правно
основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за приемане на установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 101,56 лв. – неплатени далекосъобщителни услуги
по Договор за далекосъобщителни услуги от 13.04.2016г., потребени
в периода от 18.05.2016г. до 17.10.2016г., за които Операторът е издал крайна
фактура №***/18.10.2016г., платима в срок до 02.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.01.2019 г. до
окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №386/22.01.2019 г. по ч.гр.д.
№889/2019 г. по описа на ВРС, 16 състав, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр.
чл. 342 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 48,42 лева, представляваща
незаплатени 17 броя лизингови вноски и
допълнителна вноска за придобиване на устройство по договор за лизинг от
13.04.2016 г. към мобилен номер ***по абонатен №***, за периода м.10.2016 г. до
03.2018 г., за които е издадена фактура №***/18.09.2016 г.
В исковата си и уточняващите
молби ищецът „Т.Б.” ЕАД твърди, че
на 13.04.2016г. е сключило с К.Ц. договор за мобилни услуги, съгласно който на
клиента е предоставен мобилен телефонен номер и е избрана абонаментна програма,
при което абонатът е взел и мобилно устройство „*” на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 2,69 лв. всяка съобразно погасителен план, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетния период мобилни услуги. Твърди се, че ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на месечни абонаментни такси и услуги и лизингови
вноски за съответния период, за което са издадени фактури. Твърди, че поради неплащането на
дължимите суми, операторът едностранно прекратил договорите, поради което и
предвид факта, че не е върнал мобилното устройство са начислени сумите в размер
на 48,42лева, представляваща стойност на предсрочно изискуемите лизингови
вноски за м.10.2016 г. до 03.2018 г. Позовава
се на Общите условия с твърдения, че потребителят дължи заплащане на всички потребени услуги, като месечният абонамент осигурява достъп
до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, включва разходите за
поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план. Заявява, че не по-късно от
18 дни след датата на издаването на фактура потребителя следва да заплати
дължимата сума в указания срок. Тъй като ответникът не е погасил задълженията си, се
излага, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 889/2019г.,
по описа на ВРС, 16-ти състав. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и за ищеца е налице правен интерес от
установяване съществуване на вземането му за сумите, предмет на заповедта.
Предявява осъдителен иск за сумите за незаплатени лизингови вноски, които не са
предмет на заповедното производство. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът К.Н.Ц. не
е депозирал отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител.
След съвкупна преценка на
ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и
преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
По иска с правно основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД:
За успешното
провеждане на така предявения иск е необходимо ищецът да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните
в производството по сключени договор за мобилни услуги; размерът на уговорените месечни абонаментни такси; реално извършване на доставката и
потреблението на мобилни услуги.
Предмет
на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация
по съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от
търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство
ч.гр.д. № 889/2019г. по описа на Районен съд- Варна, 16 състав, по което е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при
условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет
между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото
производство.
За да е налице валидно възникнало
вземане на ищеца към ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили
следните факти: ответникът да има качество на потребител
на мобилни услуги за процесния
период и абонатен номер; ищецът в
качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено
между страните договорно отношение, да е предоставил посочените услуги на
ответника, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния
договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения
във фактурите размер.
От ангажираните по делото
писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за далекосъобщителни услуги от 13.04.2016г.
Видно от представените доказателства
избраният абонаментен план по Договор за мобилни услуги от 13.04.2016 г. с предпочетен номер +3***е „Стандарт+“ за срок от 24 месеца с месечна
такса 20,99лева.
С подписа си потребителят
е удостоверил получаването на екземпляр
от ОУ на дружеството доставчик
на мобилната услуга.
По делото са приобщени като писмени
доказателства фактура № ***/18.06.2016 г., фактура № */18.07.2016 г., фактура № **18.08.2016 г., дебитно известие №
***/18.09.2016 г., фактура № ***/18.10.2016 г.,
остойностяващи задълженията на ответника по процесните
договор за мобилни услуги и за лизинг, както и ОУ на мобилния оператор по
договорите за предоставяне на мобилни услуги и за лизинг.
При така установените факти, в
тежест на ищеца е било да докаже, че реално е предоставил услугите, чиято цена
се търси понастоящем.
Не е налице спор между страните, че
са били в твърдяните облигационни правоотношения с
предмет предоставени мобилни услуги. Видно е, че договорните отношения са
възникнали за срок до 24 месеца, с уговорена месечна абонаментна такса по договора.
Договорът за мобилни услуги касае доставката на електронни съобщителни услуги,
доколкото не са наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в
различен смисъл и поради това отношенията между страните се регламентира от
общите правила за договорните задължения. Съответно, договорената цена се дължи
при реално извършена доставка.
В настоящия случай от ищцовото дружество са представени фактури на общ стойност
от 101,56 лв.,
представляваща неплатени далекосъобщителни услуги, потребени
в периода от 18.05.2016г. до 17.10.2016г. От същите се установяват осъществени вътрешни разговори към
различни мобилни оператори и ползван мобилен интернет. При липсата на оспорване
на представените извлечения от електронната система на телекомуникационната
компания, в които доставените услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани,
се налага извод, че е извършена реална доставка на посочените съобщителни
услуги.
Ето защо съдът намира, че сумите,
начислени за осъществени услуги, са дължими, поради което потребителят дължи
цената за тях. Доказателства за извършено плащане на потребените
услуги не са ангажирани по делото и при изначална липса на твърдения за този
факт, претенцията за главница по договора, за който е издадена фактура, се
явява доказана по основание и размер.
Приетите
за доказани по основание и размер суми, следва да се присъдят ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението- 21.01.2019г., така както е
поискано.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл.342 от ТЗ.
За успешното
провеждане на така предявения иск е необходимо ищецът да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните
в производството по сключени договор за лизинг;
изправността си по договора за лизинг, т.е. предоставил е държането на вещта; размерът на уговорените лизингови вноски по
отделни пера; факта на осъществяване на
всички предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за лизинг и дължимостта на допълнителна лизингова вноска, респективно
нейния размер.
От
представения по делото договор за лизинг от 13.04.2016 г. по абонатен №***, се
установява, че страните са договорили получаване от потребителя на
устройство „Telenor Smart II Black” към
мобилен номер *. Съгласно чл. 4 лизингополучателят
е декларирал подписвайки договора, че е получил устройството във вид годен да
го ползва. Съгласно чл.1, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят
се е задължил да плати лизингова цена от 76,87лева съгласно погасителен план по
чл. 5 на 23 броя месечни вноски от по 2,69лева всяка. В чл. 1, ал. 2 е
уговорена възможност за лизингополучателя да придобие
собствеността върху лизинговата вещ, ако подпише договор за изкупуване най-
малко 10дни преди изтичане срока на договора за лизинг и след изпълнение на
предвидените за това условия. Съгласно ал. 3 на същия член, ако тези права не
бъдат упражнени, то лизингополучателят дължи връщане
на вещта в едномесечен срок от изтичане срока на договора. Подписвайки договора
лизингополучателят се е съгласил и с ОУ към него,
съгласно чл. 6 от договора. В чл. 12, ал. 1 от ОУ е регламентирано правото на лизингодателя при неизпълнение на задължение от страна на лизингополучателя с писмено уведомление до лизингополучателя да се откаже едностранно от изпълнение на
задълженията си по договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми. В ал. 2 е разписано, че месечните вноски и други възнаграждения
стават предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за предоставяне на
мобилни услуги сключен с лизингополучателя, както и в
случай на забава в плащането на дължими суми по този договор. Съответстващо на
това задължение е това на лизингополучателя да плаща
дължимата цена за това ползване. Така сключеният договор има характеристиките на договор за финансов лизинг, който
не страда от пороци водещи до неговата недействителност. Договорът валидно
обвързва страните по него, поради което и при липса на твърдения за плащане на
дължимите лизингови вноски начислени до соченото прекратяване на облигационната
връзка са на общо основание дължими, начислени с процесните
фактури.
В рамките на предоставената им договорна свобода страните по
договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване
преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една
определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка
за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В случая вредата на лизингодателя
се съразмерява с дължимата до края на договора
лизингова цена и предвид липсващи
твърдения лизинговата вещ да е била върната на лизингодателя,
то следва да се приеме, че този вид неустойка не излиза извън присъщата й обезщетителна функция, поради което и чл.12 от ОУ е
действителна.
По изложените
съображения претенциите за лизингови вноски в размер на 48,42 лева, се явяват доказани в своето основание и размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски,
които съобразно представените доказателства възлизат в общ размер на 255лв., от
които 180 лева адв. възнаграждение и 75 лева платена дължима за исковото
производство държавна такса.
На
основание т.12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, които съобразно
предявената и уважена част от иска възлизат на 113,69лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че
ответникът К.Н.Ц., ЕГН
**********,
с адрес ***, дължи на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** **, сумата
от 101,56 лв. (сто и един лева и петдесет и шест стотинки),
представляваща неплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от
13.04.2016г., потребени в периода от 18.05.2016г. до 17.10.2016г., за които операторът е
издал крайна фактура №***/18.10.2016г., платима в срок до 02.11.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
21.01.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК №386/22.01.2019 г. по ч.гр.д. №889/2019 г. по описа на ВРС, 16
състав, на основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр.
чл. 79 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Н.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** *, сумата от 48,42
лева (четиридесет и осем лева и четиридесет и две стотинки), представляваща незаплатени 17 броя
лизингови вноски и допълнителна вноска
за придобиване на устройство по договор за лизинг от 13.04.2016 г. към мобилен
номер ***по абонатен №***, за периода м.10.2016 г. до 03.2018 г., за които е
издадена фактура №***/18.09.2016 г., на основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 342 от ТЗ.
ОСЪЖДА К.Н.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** *, сумата от 113,69лв. (сто и тринадесет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща
направени в заповедното
производството съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 255 лева
(двеста петдесет и пет лева), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред
първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис
от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: