Р Е Ш Е Н И Е
№ 289/30.06.2020 г.
Административен
съд - Монтана, касационен състав ,в публичното съдебно заседание на двадесет и шести юни ,през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ОГНЯН
ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при
секретаря……...Петя Видова и с участието
на прокурора..Галя Александрова………като разгледа...............докладваното от
съдията БОЙЧЕВА....КАНД№247/2020г. по описа на Административен
съд-Монтана................. взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ,ал.1 ЗАНН.
С
решение№541/12.03.2020г.,постановено по АНД№7/2020г., Районен съд-Лом е
потвърдил наказателно постановление №12-001614 от 11.12.2019г.на Директора на
Дирекция”ИТ”-Монтана ,с което на Л.Л.Г. *** ,в качеството му на работодател е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500лв.,на основание чл.416,ал.5
от КТ във връзка с чл.414,ал.3 от КТ ,за нарушение на чл.61,ал.1 във вр.с. чл62,ал.1 от КТ.
Горното
решение е обжалвано с касационна жалба от касатора Л.Л.Г.,чрез адв.К. ,с искане
да бъде отменено решението на ЛРС, като неправилно и незаконосъобразно . В
съдебно заседание не се явява и не взема становище.
Ответникът
по касацията-Д „ИТ“-Монтана ,чрез юрк.К*** излага доводи в съдебно
заседание за потвърждаване на обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана
счита жалбата за неоснователна,а решението на съда за правилно.
Настоящият състав
на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по
чл.211 АПК ,поради което се явява
процесуално допустима,а разгледана по същество се явява неоснователна ,по посочените по-долу
съображения.
Решението
на Районен съд-гр.Монтана е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по
делото е установено,че на касатора в
настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение№12-001614/18.11.2018г.
и наказателно постановление №12-001614/11.12.2019г. за това ,че при извършена
проверка от контролните органи на място
на 06.11.2019г.в 13,55ч. и по документи на 18.11.2019г.по спазване на трудовото
законодателство в обект на търговеца-ремонт на сграда в гр.Лом ,ул.“С*** “№* е
установено ,че Л.Л.Г. ,в качеството му
на работодател е допуснал в обекта да
работи Г*** А*** Б*** като „строител“ , без отношенията да са уредени ,като
трудови ,с което е нарушил чл.61,ал.1 във вр. с чл.62,ал.1 от КТ,за което му е
наложено административно наказание „глоба ” в размер на 1500 лв. на основание
чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.414,ал.3 от КТ. От тази фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи.
Съгласно чл.61,ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника
или служителя и работодателя преди постъпването на работа.Съгласно разпоредбата на чл.62,ал. КТ
Трудовият договор се сключва в
писмена форма. Съгласно
чл.63,ал.1 и ал.2 от КТ,която е императивна работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, а също да не допуска работника до работа,без да му е
връчил въпросния документ. Безспорно е установено ,че към момента на проверката на 18.11.2019г. лицето не е имало
сключен трудов договор ,но пред въззивния съд е представило договор за
изработка от 01.11.2019г.между Л.Л.Г. и Г*** А*** Б*** ,който не е зачетен от съда ,с мотива ,че предмет на проверката на
контролните органи на Д „ИТ“-Монтана са извършени кофражни работи на обект на
търговеца в гр.Лом ,на ул.“С*** “№* ,а съгласно договора за изработка лицето е
престирало труд в гр.Лом ,на ул.“С*** “№* ,при което безспорно не се касае за
един и същ обект-от една страна и от друга-характера на договора за изработка
по чл.258 от ЗЗД е различен.Съгласно чл.25 ЗЗД с
него изпълнителят се задължава
на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната - да заплати възнаграждение,като се цели изработване на предмет ,произведение ,не и
извършване на кофражни работи ,при което въззивния съд е приел ,че не е имало
трудов договор за дейността ,за която на работодателя е наложена глоба по
чл.414,ал.3 КТ. Безспорно е доказан фактът на нарушение ,самоличността на нарушителя и неговата вина ,при което като
е потвърдил НП, съдът е постановил правилно решение ,което следва да се остави
в сила.Не са налице касационни основания за отмяна на решението по чл.209,т.1-3 АПК.
От страна на ответника ,чрез
юрк.Кръстева е поискано юрисконсултско
възнаграждение,което му се следва на основание чл.63,ал.3 и ал.5 ЗАНН във вр. с
чл.37 от ЗПП във вр. с чл.27е от НЗПП в минимален размер от 80лв. Водим от
гореизложеното, административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение№541/12.03.2020г., постановено по АНД№7/2020г.по описа на Районен съд-Лом .
ОСЪЖДА Л.Л.Г.
*** да заплати на Д „ИТ“-Монтана юрисконсултско възнаграждение в размер на
80/осемдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.