МОТИВИ по НЧД № 5021/2019г. по описа на СГС, НО, 15 състав
Производството е по реда на чл.62, вр. с чл. 61 от Закон за екстрадицията и Европейската
заповед за арест (ЗЕЕЗА), вр с по
чл.27,ал.1 от Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г.
Постъпила е молба за получаване на съгласието по чл. 61, ал.
2, т. 6 от ЗЕЕЗА, депозирана от главен прокурор при Главна прокуратура в
Мюнхен, ФРГ, с която се иска от
българския съд разрешение за наказателно преследване по отношение на немския
гражданин С. А. К., роден на 14.12.2070г. в гр. Москва, Руска федерация, за
престъпления извършени от последният, преди предаването му от българските на
немските съдебни власти по ЕЗА. Сочи се
в молбата, че престъпленията са извършени в периода от 17.08.2014 г.
до17.09.2014 г.
В съдебно заседание прокурорът моли да бъде уважено искането
на немските власти.
Служебният защитник на исканото лице С. А.
К. – адв.М. счита, че по отношение на престъплението, изразяващо се в държане
на оръжие, с оглед разрешителния режим за притежание на такова, уреден в
законодателството на Р. Украйна, не ставало ясно дали е извършено престъпление
от засегнатото лице, за което германските правораздавателни власти могат да
предприемат наказателно преследване. Предоставя на съда преценката, дали да се
даде съгласие срещу подзащитният му да се проведе наказателно преследване, за
исканите престъпления.
Исканото лице С. А. К. не се явява в съдебно заседание, като
същият, видно от молбата на немските власти, към момента се намира в затвора в
Ландсберг ам Лех, Хинденбургринг 12, 86899 Ландасберг ам Лех,ФРГ, където е
задържан по друго дело. Според настоящият съдебен състав присъствието на С. А. К.
в съдебно заседание, с оглед характера на провежданата процедура
по чл.62, вр. с чл. 61 от ЗЕЕЗА,
вр. с по чл.27,ал.1 от Рамково решение
на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г.,
т.е. след като засегнатото лице е предадено от българските на немските
власти по ЕЗА, не може да бъде осигурено, като правата на последният са изцяло
охранени с назначаването на служебен защитник на същия.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намери от фактическа и правна страна
следното:
В Софийски градски съд е постъпила молба, депозирана от
главен прокурор при Главна прокуратура в Мюнхен, ФРГ, с която се иска от
българският съд разрешение за наказателно преследване по отношение на немския
гражданин С. А. К., роден на 14.12.2070г. в гр. Москва, Руска федерация, за
престъпления извършени от последният, преди предаването му от българските на
немските съдебни власти въз основа на
ЕЗА.
В молбата се твърди, че немският граждани С. А. К., с влязло
в сила решение на СГС, е бил предаден на немските съдебни власти за наказателно
преследване по досъдебно производство със служ. №: 504 Js 8/18, водено от
Главна прокуратура Мюнхен, Баварска Централна служба за борба с екстремизъм и
тероризъм.
Посочва се също, че немските правосъдни власти, след
предаването им на немския граждани С. А. К., са установили, че същият, в
периода от 17.08.2014 г. и 17.09.2014г., е извършил в Украйна престъпления,
регламентирани в германското наказателно право и покриващи съставите на
умишлено непозволено притежание на военни оръжия в идеална съвкупност с опит за
убийство. Тези инкриминирани деятелности, въпреки че са извършени преди
предаването на засегнатото лице, не са били заявени в Европейската заповед за
арест, която българският съд е разгледал
и е уважил, т.е. не е било разрешено от изпълняващата държава да се извърши наказателно преследване от немските
правораздавателни власти спрямо предаденото лице и по отношение въпросните
престъпления.
В молбата изрично е отбелязано, че на 31.07.2019 г. е издадена
от съдия при Районен съд Мюнхен заповед с №: ER V Gs 2751/19 за задържане под
стража на С. А. К., във връзка с престъпленията, за които се иска допълнително
съгласие от български съд.
Сочи се в молбата и че на 11.10.2019 г. немският граждани
изрично е заявил пред съдия от Районен съд Мюнхен, че не се отказвал от
принципа на особеността по отношение на наказателното преследване за
престъпленията, за които е издадена заповед от 31.07.2019 г. с №: ER V Gs
2751/19 и за които се иска по реда на чл.62, вр. с чл. 61 от ЗЕЕЗА, вр с по чл.27,ал.1 от Рамково решение на Съвета
2002/584/ПВР от 13.06.2002г. разрешение от българските съдебни власти.
Всички твърдения в молбата са подкрепени с надлежните писмени
документи, а именно: Заповед за задържане под стража от 31.07.2019 г. с №: ER V
Gs 2751/19; разпоредбите на немските наказателни закони, регламентиращи
наказателната отговорност за престъпленията, за които се иска допълнителното
съгласие от издаващата държава; изрично
заявление на С. А. К., че не се
отказва от принципът на особеността по отношение наказателното преследване за
въпросните престъпления.
Тези документи са придружени с надлежен превод на български
език.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира, че следва да бъде уважено искането на немските власти, принципът за особеността да
не се прилага по отношение провеждане на наказателно преследване спрямо немския
гражданин С. А. К. за престъпления извършени в периода от 17.08.2014 г. до
17.09.2014г., на територията на Украйна-умишлено непозволено притежание на
военни оръжия в идеална съвкупност с опит за убийство, наказуеми по чл. 211 ал.
1 и ал. 2 гр. осн. х-ки 2 алтернативно 3, 212, 22, 23, 25 ал. 2, 52 от НК на
ФРГ и чл. 22а ал. 1 № 6 от Закона за контрол върху военните оръжия в съчетание
с част Б (В) № 29 буква в (с), 37 на Приложение към чл. 1 ал. 1 на Закона за
контрол върху военните оръжия (Списък на военните оръжия) на ФРГ.
Налице са всички изисквания на българския закон (ЗЕЕЗА) и на
Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г. за уважаване на
искането:
На първо място е налице изричен отказ на засегнатото лице от
принципа на особеността.
На следващо място насточщият съдебен състав приема, че
молбата по чл.62,ал.1 от ЗЕЕЗА е издадена от компетентен орган – от главен
прокурор при Главна прокуратура в Мюнхен,
ФРГ.
В молбата изрично е посочено предвиденото в немския
наказателен закон наказание за престъпленията, за които се иска отпадане на
принципът на особеността, като съдът констатира, че за тях са предвидени
наказания, надвишаващи изискуемия минимум по чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА от една
година лишаване от свобода.
Направено е в молбата уточнение, че фактите и
обстоятелствата, при които са извършени престъпленията и за които се иска от
българският съд съгласие за наказателно преследване, са описани в приложената към молбата Заповед
за задържане под стража на Районен съд Мюнхен от 31.07.2019 г. с №: ER V Gs
2751/19.
Видно от Заповед за задържане под стража на Районен съд
Мюнхен от 31.07.2019 г. с №: ER V Gs 2751/19., немските власти искат да
проведат наказателно преследване срещу немския гражданин, за това че
последният, в периода от 17.08.2014 г. до 17.09.2014г., на територията на
Украйна, е държал и използвал огнестрелни оръжия /автомат АКМ и противотанково
оръжие RPG- 22/ без разрешително по
Закона за контрол върху военните оръжия на ФРГ, както и е направил опит
умишлено да умъртви множество лица.
Описаните деяния са подведени под правните норми на немското
законодателство: чл. 211 ал. 1 и ал. 2 гр. осн. х-ки 2 алтернативно 3, 212, 22,
23, 25 ал. 2, 52 от НК на ФРГ и чл. 22а ал. 1 № 6 от Закона за контрол върху
военните оръжия в съчетание с част Б (В) № 29 буква в (с), 37 на Приложение към
чл. 1 ал. 1 на Закона за контрол върху военните оръжия (Списък на военните
оръжия) на ФРГ.
Деянията, за които се иска съгласие от българския съд
принципът на особеността да не се прилага, съставляват престъпления и по
българското наказателно право (чл. 339, ал. 1 от НК и по чл. 116,ал.1,т.6,пр.1
вр. с т.4,пр.3, вр , чл.115, вр. чл.18,ал.1 от НК). За убийството не се изисква
двойна наказуемост съгласно чл.36,ал.3, т.1, т.14 от ЗЕЕЗА.
За яснота, съдът е
длъжен да посочи, че с оглед Рамково решение 2002/584/ПВР и ЗЕЕЗА, не може да
събира доказателства за съпричастността на лицето към инкриминираните
деятелности, за които се иска съгласие да бъде наказателно преследвано, нито да
изисква допълнителна информация от издаващата държава за доказаност на тези престъпления.
Не са налице основанията на чл.39 от ЗЕЕЗА за отказ да се уважи искането, тъй
като престъпленията, за които се иска отпадане на принципът на особеността, не
са амнистирани в Република България и не попадат изцяло под нейната наказателна
юрисдикция. Настоящият съдебен състав не е уведомен, че исканото лице е осъдено
за същите престъпления, с влязла в сила присъда на българския съд или на съда
на трета държава членка.
Не съществуват и пречки по чл.40, ал.1, т.3 от ЗЕЕЗА,
доколкото българският съд не е уведомен С.
А. К., за въпросните престъпления, да е изтърпял или изтърпява наказание в държава, която не е член на ЕС.
Съдебният състав приема, че не са налице и основанията на
чл.40,ал.1,т.5 от ЗЕЕЗА, за отказ на искането за отпадане на принципът по чл.61,ал.1 от ЗЕЕЗА и чл.27 от
Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г., тъй като
престъпленията, за които се иска съгласие за наказателно преследване, не са
извършени изцяло или частично на територията на Република България. Макар и да
се твърди, че престъпленията са извършени извън територията на издаващата
държава членка, лицето срещу което се иска да се проведе наказателно
производство, се твърди в молбата, че е немски гражданин. Българското
пенитенциарно право се прилага към българските граждани и за извършените от тях
престъпления в чужбина /арг. чл.4,ал.1 от НК/, с оглед на което съдебният
състав приема, че в конкретния случай не сме
изправени пред това факултативно основание, позволяващо на българският
съд да откаже да уважи искането на издаващата държава .
Не сме изправени и пред хипотезата, уредена в чл.40,ал.1,т.5
от ЗЕЕЗА-да не се допуска наказателно преследване за престъпленията, извършени
извън територията на Република България,
за които се иска допълнително съгласие от немските власти. Както съдът
посочи вече в мотивите, се касае до инкриминирани деятелности, които са
наказуеми и по българското наказателно право- по чл. 339, ал. 1 от НК и по чл.
116,ал.1,т.6,пр.1 вр. с т.4,пр.3, вр , чл.115, вр. чл.18,ал.1 от НК.
Що се отнася до доводите на защитникът, че не се установявало
по отношение на престъплението, изразяващо се в държане на оръжие, с оглед
разрешителния режим за притежание на такова, уреден в законодателството на Р.
Украйна, реално да ли e извършено престъпление, за което германските
правораздавателни власти могат да предприемат наказателно преследване,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Обстоятелствата, касаещи
режима за придобиване, държане, използване и разпореждане с огнестрелно оръжие
на територията на Р. Украйна, следва да бъдат изяснени в хода на самия
наказателен процес, провеждан от немските правораздавателни власти, като
българският съд, както вече бе посочено в мотивите, в настоящото производство
не може да събира доказателства за съпричастността на лицето към
престъпленията, за които се иска съгласие да бъде наказателно преследвано, нито
да изисква допълнителна информация от издаващата държава за доказаност на тези
престъпления.
Процедурите, уредени в ЗЕЕЗА и Рамково решение на Съвета
2002/584/ПВР от 13.06.2002г., се основават на принципите на взаимното признание
и доверие между държавите – членки на ЕС и са съобразени изцяло със защитата на правата, свободите и
принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7
декември 2000 г. В конкретния случай настоящият съдебен състав не може да
приеме, че немските власти няма да гарантират обективно, всестранно и пълно
разследване, при провеждане на
наказателно производство по отношение на престъпленията, за които се
иска съгласие от българският съд.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,
че следва да даде на основание чл. 61,
ал. 2,т.6 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и
чл.27,ал.1 от Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г.
съгласие, спрямо немският гражданин С. А.
К. да се проведе наказателно преследване за престъпления- умишлено непозволено
притежание на военни оръжия в идеална съвкупност с опит за убийство, съобразно
разпоредбите на германското наказателно право-чл. 211 ал. 1 и ал. 2 гр. осн.
х-ки 2 алтернативно 3, 212, 22, 23, 25 ал. 2, 52 от НК на ФРГ и чл. 22а ал. 1 №
6 от Закона за контрол върху военните оръжия в съчетание с част Б (В) № 29
буква в (с), 37 на Приложение към чл. 1 ал. 1 на Закона за контрол върху
военните оръжия (Списък на военните оръжия) на ФРГ.
Водим от изложените съображения, съдът постанови своето
решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.