ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 148
гр. Перник , 17.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:РЕНИ П. КОВАЧКА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500055 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Ай Тръст“ ЕООД против разпореждане
№ 265325 от 28.10.2020 г. по ч.гр.дело № 5658 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен
съд в частта му, с която е отхвърлено заявление № 264877/27.10.2020 г., подадено от частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г. П. Г. от *** за
сумата от 44,32 лева- административни разноски за извънсъдебно събиране на кредита и
сумата от 108,30 лева- възнаграждение по договор от *** г. за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит № *** г.
Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано в обжалваната му част. Оспорва изводите, че възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство следва да бъде включено в общия разход по кредита за
потребителя, като твърди, че разходът по договора за поръчителство не е задължителен, не е
свързан с договора за кредит и не е предварително известен на заемодателя “Кредисимо”
ЕАД. Посочва, че при сключването на договора за кредит с “Кредисимо” ЕАД длъжникът е
имал възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция или
друг вид обезпечение, но сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по
сключения договор за кредит чрез поръчителство. Поддържа, че наличието на свързаност
между “Кредисимо” ЕАД и заявителя „Ай Тръст“ ЕООД не води до нищожност на договора
за предоставяне на поръчителство и че кредитополучателят е имал възможност за
индивидуално договаряне, като обезпечението не е свързано с оценката на клиента.
Досежно сумата за административни разноски по договора за кредит се посочва, че е
начислена за действително извършени разноски за изпращане на покани, многократни
телефонни разговори и напомнителни писма до длъжника във връзка с доброволното
плащане на задълженията му, за които е съставен протокол, който представя в приложение
към жалбата. Поради изложените съображения жалбоподателят моли разпореждането да
бъде отменено в обжалваната му част и да бъде издадена заповед за изпълнение против
длъжника за сумите, посочени по-горе. Претендира и разноски за заповедното производство
1
и за производството по частната жалба, включително за юрисконсултско възнаграждение.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр. дело № 5658 по описа за 2020 г. на ПРС е образувано по
заявление по чл. 410 ГПК с № 264877/27.10.2020 г., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД срещу Г.
П. Г. от *** за заплащане на следните суми:
1. сумата от 650 лева, представляваща главница по договор за кредит № *** г.;
2. сумата от 44,32 лева, представляваща административни разноски за извънсъдебно
събиране на вземанията по договора за кредит;
3. сумата от 108,30 лева- възнаграждение по договор от *** г. за предоставяне на
поръчителство;
4. сумата от 118,62 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва по договора
за кредит за периода от 26.09.2019 г. до 22.03.2020 г.;
5. ведно със законната лихва върху претендираните суми от подаване на заявлението до
окончателното им изплащане.
С разпореждане № 265325 от 28.10.2020 г. по горепосоченото дело районният съд е
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата от 650 лева,
представляваща главница по договор за кредит № *** г., 118,62 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 26.09.2019 г. до
22.03.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане, както и за сумите от 20,86 лева- държавна такса за заповедното производство, и
41,72 лева- юрисконсултско възнаграждение, но е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК за
сумата от 44,32 лева- административни разноски за извънсъдебно събиране на кредита и
сумата от 108,30 лева- възнаграждение по договор от *** г. за предоставяне на
поръчителство. За да отхвърли заявлението в тази част, при извършване на служебната
проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК ПРС е приел, че клаузата начисляване на
административни разноски и такси за извънсъдебно събиране на вземането противоречи на
чл. 33, ал. 1 ЗПК, че с нея се цели въвеждане на допълнителни плащания, поради което е
нищожна. Посочил е, че извънсъдебното събиране на вземанията е във връзка с усвояването
и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че попада в приложеното
поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и съответно противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредита. По отношение на претенцията за заплащане на възнаграждение по
договора за поръчителство заповедният съд е счел, че този договор е недействителен по
отношение на длъжника като сключен в противоречие с повелителните норми на ЗПК и
ЗЗП. Приел е, че разходът "възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство" е
пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването
му, т.е. това възнаграждение представлява "общ разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в "ГПР" по процесния договор за кредит,
като възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя
тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а
ал. 1 и 2 ЗПК.
От изложеното в т. 12 от заявлението е видно, че възнаграждението в размер на
108,30 лева се претендира от заявителя „Ай Тръст“ ЕООД въз основа на сключен между
страните на *** г. договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на
задълженията на длъжника Г. П. Г. като кредитополучател по договор за потребителски
кредит № *** г., по силата на който е получил от кредитора “Кредисимо” ЕАД
потребителски кредит в размер на 650 лева с револвираща лихва и период на револвиране от
2
30 дни. В т. 12 от заявлението е посочено още, че „Ай Тръст“ ЕООД е изпълнило
задълженията си към Г. П. Г. по договора за предоставяне на поръчителство, като на *** г. е
сключило с “Кредисимо” ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължило
спрямо кредитора за всички задължения на длъжника по договора за кредит. Твърди се, че
длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по отношение на шест последователни
револвиращи лихви, поради което на основание раздел X, чл. 3.1. от общите условия,
неразделна част от договора за кредит, кредитът е обявен за предсрочно изискуем
посредством изпращане на обявление до длъжника на 13.10.2020 г. На същата дата
13.10.2020 г. заемодателят “Кредисимо” ЕАД е изпратил покана за плащане до „Ай Тръст”
ЕООД в качеството му на поръчител, а поръчителят от своя страна на основание чл. 3, ал. 2
от договора за поръчителство е изпратил уведомление до длъжника за всички дължими
суми, описани в чл. 9 от заявлението и за предстоящо плащане от поръчителя. Твърди се
също, че на *** г. поръчителят заплатил на заемодателя всички дължими от длъжника суми,
описани в т. 9 от заявлението, като в същия ден уведомил длъжника по електронна поща за
извършеното плащане съобразно чл. 3, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство,
както и за встъпване от поръчителя в правата на кредитора, включително и за дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Посочено е, че длъжникът
не е заплатил на поръчителя платените от последния суми, нито дължимото му
възнаграждение по договора за поръчителство. Поради това заявителят е поискал издаване
на заповед за изпълнение за всички платени на първоначалния кредитор суми, както и за
възнаграждението по договора за поръчителство.
Досежно претенцията за възнаграждение по договор за поръчителство според
индивидуализацията на това вземане в размер на 108,30 лева, съдържаща се в т. 12 от
заявлението и изложението в частната жалба, между страните е уговорено заплащане на
възнаграждение в полза на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД за това, че по силата на договор за
поръчителство от *** г. той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за
задълженията на последния по сключения на същата дата с “Кредисимо” ЕАД договор за
кредит. Видно от представеното към заявлението по чл. 410 ГПК Приложение № 1 към
договор за предоставяне на поръчителство, при предоставен кредит от 650 лева с период на
револвиране 30 дни и падеж *** г., възнаграждението на поръчителя е в размер на 193,05
лева до падежа, както и за всеки нов период на револвиране. От чл. 4, ал. 1-3 от договора за
кредит следва, че ако потребителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от
заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо лице-поръчител, заявлението за кредит се
разглежда в рамките на 48 часа, като срокът за одобрение за отпускане на кредит е 24 часа.
При непосочване на обезпечение, заявлението за кредит се разглежда в 14-дневен срок.
Налице е неравноправно третиране на клиенти на кредитора с оглед срока на разглеждане
на заявлението за не/посочилите, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-
поръчител, което и следва да е одобрено от кредитодателя. Изискването за обезпечение за
разглеждането на кредита в малък срок е и злоупотреба с лошото финансово състояние на
потребителя, който очевидно има нужда от средствата. Финансовата институция е длъжна да
оцени платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16 ЗПК, за което са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа
ѝ да прецени дали да предостави заемната сума, а с акцесорния договор се цели да се
обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника. Това е в противоречие с чл. 16
ЗПК, тъй като възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи
такси и комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.
На следващо място, правилно районният съд е посочил, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че
3
"възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство" е пряко свързано с кредита
и са едно цяло, тъй като задължението към поръчителя е неделимо от задължението по
кредита и е известен на кредитора при подписването му, т. е. възнаграждението е "общ
разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и затова следва да се включи в
общия размер на плащанията по кредита, но не е бил отразен като такъв в "ГПР" по
договора за кредит, нито в Приложение № 1 към същия договор. При сключването на
поръчителството като част от договора за кредит, длъжникът не е имал право на избор на
поръчител и за индивидуално договаряне, особено след като едноличен собственик на
капитала на заявителя е "Кредисимо" ЕАД, видно от Търговския регистър, т. е. ЮЛ –
поръчител, което е предварително одобрено от кредитора е свързано с него лице. Налице е
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на
изискването за добросъвестност, в частност-лишава длъжника от избор и възможност за
индивидуално договаряне. Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е
плащане в полза на кредитора, което е разход, пряко свързан с кредита, който не е включен
в ГПР по кредита, а представлява прикрито допълнително възнаграждение по кредита извън
договорната лихва, което води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и
обременяване на потребителя, които ако се включат в ГПР би се стигнало до надхвърляне на
максимума от 50 % по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Чрез позволени от закона средства - създаване от
кредитора на негово собствено дружество, чиято печалба се формира основно от
възнаграждения по договори за поръчителство в полза на собственика му за задължения на
клиенти на този собственик, се постига заобикалянето на чл. 19 ЗПК. Заобикаля се и
ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост
де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита. Това следва и от
клаузата на чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство, с която се дава право на заемодателя да
получи всички плащания, които според договора за поръчителство се дължат на самия
поръчител. В този смисъл доводите в жалбата, че заемополучателят изрично е изразил
искане за сключване на договор за поръчителство, е несъстоятелен, тъй като се касае за
заобикаляне на закона – чл. 33 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, и следователно нищожност на осн. чл. 21,
ал. 1 ЗПК.
Идентични на горните са и изводите за сумата 44,32 лева - административни разноски за
извънсъдебно събиране на вземанията по кредита. За да се търси възстановяване на разход
следва да е обосновано и доказано реалното му извършване, но в заявлението по чл. 410
ГПК разходите са посочени общо, като липсва посочване и данни дали въобще и дали
именно в този размер от 44,32 лева са направени някакви конкретни разноски по събиране
на вземането- как, кога и за какви точно действия реално такива разходи са направени и
платени, поради което при тази неопределеност на разходи, претендирането му в този вид
отново противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните,
което води до недължимост от длъжника и за тях. Не води до друг извод, че в ОУ като
разходи за сметка на кредитополучателя са посочени разноски за извънсъдебно и/или
съдебно събиране на вземането, доколкото са посочени само като евентуални разходи, а
изброените едва в жалбата такива "изпращане на напомнителни писма, покани, провеждане
на разговори и др. ", както се прие по-горе не е обосновано и доказано реалното им
извършване. На следващо място, съгласно съображение 8 от Директива 2011/7/Е (§ 12 от ДР
на ЗИД на ТЗ, ДВ бр. 20/28.02.2013 г.) "Обхватът на същата следва да се ограничи до
плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки... ". Съобразно
приложното поле, предвидено в чл. 1, т. 2 от директивата- да се прилага за всички
плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки и предвид дадените
определения в чл. 2, т. 1 и т. 3 от директивата за "търговска сделка" и "предприятие", съдът
намира, че обезщетение за разноски е неприложимо при сключен потребителски договор с
физическо лице. Освен това, правилото на чл. 78 ЗЗД за отговорността на длъжника за
разноски е неприложимо, тъй като касае разходите, направени от страната, която изпълнява,
а не от тази, която търси принудително липсващо изпълнение.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че таксата в размер на
4
44,32 лева- административни разноски за извънсъдебно събиране на кредита и сумата от
108,30 лева- възнаграждение по договор от *** г. за предоставяне на поръчителство по
договор за потребителски кредит № *** г., които се претендират със заявлението,
противоречат на закона и добрите нрави на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което
правилно и законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за
тези суми. Предвид на това разпореждането на заповедния съд в тези обжалвани части
следва да се потвърди.
С оглед изхода по настоящото дело, на частния жалбоподател не следва да се
присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 265325 от 28.10.2020 г. по ч.гр.дело № 5658 по
описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление №
264877/27.10.2020 г., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против Г. П. Г. от *** за сумата от 44,32 лева- административни разноски за
извънсъдебно събиране на кредита и сумата от 108,30 лева- възнаграждение по договор от
*** г. за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит № *** г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5