№ 896
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100511488 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.07.2021 г. по гр.д. № 11226/19г., СРС, IIІ ГО, 176 с-в е
отхвърлил предявения от С. Д. М., ЕГН ********** срещу В. СТ. П., ЕГН
**********, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 18 600 лева, с
която ищцата се е обеднила за сметка на обогатяването на ответната страна,
като неоснователен. Осъдил е С. Д. М., ЕГН ********** да заплати на В. СТ.
П., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1305,60 лв.
съдебни разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата С. Д. М., ЕГН
**********, чрез пълномощника адвокат Т.К. от АК-гр.Пазарджик, с адрес:
гр.София, ул.“*******, по съображения, изложени в жалбата. Твърди, че
съдът неправилно е приел, че ищцата не е доказала при условията на пълно и
главно доказване разместване на блага, а именно обедняване на ищцата с
исковата сума и обогатяване на ответника със същата сума. От банковите
документи, представени от ответника става ясно, че тегленият от него кредит
за покупка на апартамент, е изплащан по време на брака с ищцата и е била
изплатена сумата от 37 200 лв. за периода 21.11.2009 г./ датата на сключване
1
на брака/ до 16.10.2017 г./ датата на прекратяване на брака./ Ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищцата с половината от тази сума. За да
изплаща погасителните вноски, ищцата е тази, която е поддържала
домакинството, разходите по децата, битовите разходи на семейството,
лишавала е себе си от дрехи, храна и т.н. Разходите на ищцата по грижи за
семейството и децата действително са дължима грижа на родителите, но тези
разходи опровергават изцяло твърденията на ответника, че той е издържал
ищцата, че тя не е работила, както и че неговата майка е отглеждала ищцата
вместо самата ищца.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното като
неправилно и необосновано и да бъде уважен изцяло предявения иск като
основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемият В. СТ. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София,
ж.к.“*******1, чрез пълномощника по делото адвокат Н.М., със съдебен
адрес: гр.София, район Средец, ул.“******* оспорва въззивната жалба.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД
от С. Д. М., ЕГН ********** срещу В. СТ. П., ЕГН **********, за осъждане
на ответника за сумата от 18 600 лева, с която ищцата се е обеднила за сметка
на обогатяването на ответната страна, ведно със законната лихва за периода
от подаване на исковата молба 20.02.2019 г., до окончателното изплащане на
2
вземането.
Ищцата твърди, че в периода от 21.11.2009 г. до 16.10.2017 г. страните се
намирали в граждански брак, прекратен с влязло в сила решение № 251 по
гр.д. № 1018/2017 г. от Районен съд - гр. Велинград. Преди бракът, през
2007г., ответникът придобил недвижим имот, представляваща апартамент №
21, находящ се в гр. София, ж.к. ******* вх. *******, който бил закупен със
средства по договор за ипотечен кредит, изплащан по време на брака между
страните самостоятелно от ответника по 400 лева на месец, като до
прекратяване на брачната връзка ответникът е изплатил 37 200 лева. Ищцата
твърди, че е имала принос в изплащане на вноските по кредита за
придобиването на горепосочения имот, изразяващ се в полагане на труд,
грижи в домакинството и за децата през време на брака. Ето защо счита, че
ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка и претендира да бъде
осъден да й заплати сумата от 18 600 лева, представляваща 1/2 част от
заплатената по време на брака стойност по ипотечния кредит.
В срока по чл.131 ГПК от ответника В. СТ. П. е постъпил писмен
отговор, в който оспорва исковете. Твърди, че в периода от 21.11.2009 г. до
16.10.2017 г. ищцата е изпълнявала свой нравствен дълг на съпруга и майка. В
сравнение с ищцата ответникът бил полагал много повече финансови грижи
за общото им домакинство, поради което счита, че не се е обогатил за чужда
сметка.
Съдът констатира следното:
По делото е депозирано решение № 251 от 16.10.2017г. постановено по
гр.д.№ 1018 по описа за 2017г. на PC - Велинград, от което е видно, че бракът
между страните е бил прекратен по взаимно съгласие с утвърдено по реда на
чл.51, ал.1 от СК споразумение, с което са били уредени личните и
имуществени отношения между страните, както и упражняването на
родителските права по отношение на двете родени през брака малолетни
деца. Приет е договор за банков кредит № 23 от 26.06.2007г. ведно със
справка за внесени в периода от 26.06.2007г. до 29.10.2020г. от ответника
суми в погашение на кредита. Приет е нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 2, том VII, рег.№ 8089, дело № 1129 от 2007г. от който е
видно, че ответникът е собственик на ап.21, находящ се в гр.София, ж.к.
*******“, Приети са извлечения от банковата сметка на ответника в У.К.Б.
АД за периода от 17.06.2016г. до 31.12.2017г, в Юробанк България АД, в
Първа инвестиционна банка АД. По делото са били събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на разпита на свидетелите П. и М.. От
показанията свидетелката П. (майка на ответника) се установява, че
3
ответникът е заплащал вноските по кредита за апартамента си, който е
закупен от него преди брака му с ищцата. От показанията на свидетеля М.
(брат на ответницата) се установява, че тя е полагала грижи за двете деца,
плащала е битови сметки, такси за детска градина, допълнителни извънкласни
дейности.
От правна страна:
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД- за да се уважи исковата
претенция по чл. 59 от ЗЗД следва да са налице следните кумулативни
предпоставки: увеличение на имуществото на едно лице за сметка на
имуществото на друго лице; обедняване на друго лице, свързано със
съответното обогатяване, отсъствието на правно основание за обогатяването,
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтича от един и
същ факт или от обща група факти; да липсва друга възможност за правна
защита на обеднелия. За успешното провеждане на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
не следва да съществува валидна договорна връзка между страните, нито да е
налице възможност за ищеца да реализира правата си по друг ред. С иска по
чл. 59 от ЗЗД разполага този, който въобще не може да защити своето право с
друг иск и в това се изразява неговия субсидиарен характер.
Въззивната инстанция приема, че не са налице основанията на
цитираната правна норма.
Настоящата инстанция също приема, че ищцата не е установила при
условията на пълно и главно доказване наличието на неоправдано
разместване на блага, довело до обогатяване на ответника за нейна сметка.
Безспорно е, че ответникът е теглил кредит за закупуването на апартамента
преди брака, като е заплащал вноски по тегления от него кредит за периода от
21.11.2009 г. до 16.10.2017 г. Същевременно, апартаментът е бил семейно
жилище, съпрузите са живели в него през процесния период, като ищцата
също е ползвала апартамента за жилищни нужди и по този начин е спестила
евентуални разходи за наем. По делото не е установено обстоятелството за
настъпило през процесния период обедняване на ищцата, което да е довело
до обогатяване на ответника. От свидетелските показания се установява за
заплащани от нея сметки за режийни разходи, такси за детска градина и
извънкласни дейности за малолетните деца, но те са част от дължимата грижа
на родителя. За ответника също се установява, че е помагал финансово с
4
отглеждането на децата. По делото липсва конкретизация какъв е размера на
извършените плащания от страна на ищцата. Но дори и такава да е налице, то
разходите, които ищцата твърди, че е правила в грижа за семейството си, не
почива на същия факт, на който почива плащането на погасителната вноска
на ответника по договора му за кредит за личния му апартамент. Както е
посочил и районният съд, искът по чл. 59 ЗЗД осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, но по делото не се
установява такова разместване на блага, базирано на обща група от факти, за
да се направи преценка основателно или е то или не.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на спора и предявената претенция въззивницата следва
да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция във
вид на адвокатско възнаграждение в размер на 1088 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.07.2021 г. по гр.дело № 11226/19 г.
на СРС, IIІ ГО, 176 състав.
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Т.К.
от АК-гр.Пазарджик, с адрес: гр.София, ул.“******* да заплати на В. СТ. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:гр.София, ж.к.“*******1, чрез
пълномощника по делото адвокат Н.М., със съдебен адрес: гр.София, район
Средец, ул.“******* направените разноски за настоящата инстанция във вид
на адвокатско възнаграждение в размер на 1088 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6