Присъда по дело №2778/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260016
Дата: 25 януари 2021 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20202120202778
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                          П Р И С Ъ Д А

                                 260016

                     В ИМЕТО НА НАРОДА

              гр. Бургас,  25.01.2021 година

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, 17-ти състав, в публичното съдебно заседание на 25.01.2021г. в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНАТОЛИ БОБОКОВ

при секретаря Мария Милева, като разгледа докладваното от съдията Бобоков НЧХД № 2778 по описа за 2020 година, въз основа на закона и данните по делото,

 

              П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Н.Ж.П., ЕГН **********, българка, българска гражданка, неосъждана, ЗА НЕВИНОВНА в това, че на 10.06.2020г. около 19,30 часа в гр. б.да е казала или извършила нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител Г.П.П. в негово присъствие, а именно „Курвар“, „Изчезвай си при твоите курви, нямаш право да минаваш по тази улица“ – престъпление по чл.146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

 

ОСЪЖДА тъжителя Г.П.П. ЕГН ********** да заплати на Н.Ж.П., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.

 

       

          Присъдата може да бъде обжалвана и/или протестирана пред Бургаския окръжен съд в 15 - дневен срок от днес.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:        /П/

Вярно с оригинала:

ММ

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда № 260016 от 25.01.2021г., постановена по н. ч. х .д.2778 по описа на Районен съд- Бургас за 2020г.

            

        Производството е образувано по тъжба на Г.П.П., чрез повереника си адв. Я., против подсъдимата Н.Ж.П., за това, че  10.06.2020г. около 19,30 часа в гр.Бургас, ул.*** казала нещо унизително за честта и достойнството на Г.П. в негово присъствие, а именно „курвар“, „Изчезвай си при твоите курви, нямаш право да минаваш по тази улица“ – престъпление по 146, ал.1 от НК.

В съдебно заседание тъжителят, лично и чрез повереника си, поддържа обвинението. Прави подробен анализ на свидетелските показания. Излага подробно фактическата обстановка описана в тъжбата и пледира за постановяване на осъдителна присъда, като на подсъдимата бъде наложено справедливо наказание. Претендира присъждане на сторените разноски по делото.

Защитникът на подсъдимата – адв. М. излага възражения по основателността на тъжбата, както и оспорва съставомерността на престъплението от обективна и субективна страна. Излага различна фактическа обстановка от тази посочена в тъжбата. Моли за игнориране на показанията на св.М., тъй като били заинтересовани. Моли за постановяване на оправдателна присъда. Претендира разноски.

Подсъдимата не се признава за виновна, дава подробни обяснения и в последната си дума иска да бъде оправдана.

Районен съд - Бургас, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Тъжителят П. и подсъдимата П. имали сключен граждански брак от 2005г. от който имали родено едно дете. В последствие отношенията им се влошили и те решили да се разделят, като в момента са в процес на развод. Всеки един от тях инициирал срещу другия производство по защита от домашно насилие по реда на чл.17 ЗЗДН за упражнен психически тормоз и вербални агресивни прояви. В резултат на това различни състави на БРС са издали заповед за защита на П. срещу П., както и на П. срещу П.. Тези дела допълнително обтегнали отношенията по бракоразводното дело между тях.  

Така на 10.06.2020г. около 19.30ч. тъжителят П. се разхождал заедно със сина си Петър П., който бил на десет години. Времето било топло и те решили да минат по площад „Тройката“, след което продължили по ул.***. Внезапно П. *** в близост до Първо РУ - Бургас. Детето се движело преди тъжителя, тъй като карало тротинетката си. След това те тръгнали по улица *** по която се намира студиото за красота на подсъдимата Н.П.. В този момент подсъдимата се намирала на входа на студиото. Срещу нейния салон се намирал фризьорския салон на св.Г.. Пристигайки пред студиото на подсъдимата тъжителят заедно с детето били забелязани от св.Г., която знаела за обтегнатите им отношения и решила да се забави за да не се случи нещо между тях. Тя имала ясна видимост към това, което се случва, като решила да отиде в автомобила на съпруга си – св.Г., с който наблюдавали какво се случва. Тъжителят и подсъдимата си повишили тон един на друг, като П. упреквал П., че детето било с мръсни дрехи. Тя от своя страна му отвърнала, че той имал издадена ограничителна заповед и не следвало да бъде точно там. В този момент П. се дръпнал в страни и преминал на отсрещния тротоар. Детето станало пряк очевидец на възникналото вербално спречкване.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св.Г. и св.Г. и частично показанията на св.М., както и от приложените писмени доказателства – решения и заповеди на БРС и БОС. Показанията на св.Г. и Г. съдът намира за достоверни, взаимодопълващи се и обективни. Така св.Г., която е била и единствен пряк очевидец на случилото се на 10.06.2020г. между подсъдимата и тъжителя, разпитана в с.з. заявява релевантни факти по повдигнатото обвинение. Тя посочва, че е била наясно с тежкия бракоразводен процес между страните и обтегнатите отношения. В своите показания тя заявява, че на инкриминирания ден е забелязала тъжителя да се насочва към студиото на бившата си съпруга. Той бил с детето, като въпреки, че имал издадена заповед за защита по ЗЗДН той не се съобразил и влязъл в пряк спор непосредствено пред салона. Посочва, че П. упреквал П., а тя го помолила да напусне. Тези техни вербални атаки били чести. Твърди, че не е чула от нейна страна отправяне на обидни думи и изрази срещу П.. Заявява, че е имало повишаване на тон, но не и с думи и изрази посочени в тъжбата. Св.Г. с голяма степен на убеденост заявява, че по това време разпитаната преди нея св.М. изобщо не е била на мястото на спречкването. Тези обстоятелства се потвърждават и от разпита на св.Г., който е бил в личния си автомобил и в непосредствена близост до салона на съпругата си и салона на подс.П.. Заявява, че не е чул инкриминираните думи да се изричат от подсъдимата към бившия и съпруг. Посочва, че дори е искал да се намеси в спора, за да попречи на последващи неприятни реакции, но св.Г. не му позволила да се намесва.

Относно показанията на св.М., съдът кредитира същите частично – само в частта в която обяснява за влошените отношения между П. и П.. Посочва, че е имала множество спречквания с подс.П.. Показанията и в частта касаещи случилото се между тъжителя и подсъдимата на 10.06.2020г. както и твърдението и да е наблюдавала отстрани случилото се, съдът намира за недостоверни и не ги цени. Това е така, тъй като св.М. живее на семейни начала с тъжителя и очакват дете от него, както самата тя заяви. Отношенията и с подсъдимата не са добри, като взаимно се упрекват за минали събития извън инкриминираните, поради което няма да се обсъждат. Обвинението за инкриминираните факти се крепи единствено на показанията на св.М., но тъй като съдът прие, че същите са компрометирани предвид отношенията и с тъжителя и нейната заинтересованост намира, че следва да приеме за достоверно казаното от св.Г. и Г.. Това е така поради логичността и убедеността им в с.з., както и взаимното им допълване. Тези свидетели са незаинтересовани и казаното от тях се цени с доверие.

        От правна страна съдът намира следното:

        Съдът преценява, че в  случая доказателствената тежест следва да бъде носена от тъжителя. От посочения от тъжителя свидетел – Д.М., не може да се направи категоричния извод, че подсъдимата е изрекла инкриминираните думи по отношение на тъжителя П..                    

        По силата на чл.103, ал.1 от НПК тежестта да докаже обвинението по дела, образувани по тъжба на пострадалия, лежи върху частния тъжител. Независимо от позицията, изразена от подсъдимата, тежестта да се докаже обвинението по дела от частен характер се носи от тъжителя. Следователно, ако в резултат на своята процесуална активност частният тъжител не съумее да докаже, че подсъдимата е виновна, съдът следва да постанови оправдателна присъда.

         От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се доказа по безспорен и несъмнен начин подсъдимата да е осъществила изпълнителното деяние на престъплението обида. В предмета на доказване се включват обстоятелства, които обуславят, изключват или погасяват отговорността на подсъдимата за престъплението, в което се обвинява.В настоящия случай тъжителят не е ангажирал доказателства, които пряко или непосредствено да установят обстоятелства, отнасящи се към основния факт. Показанията на свид. М. са силно компроментирани от фактическото й съжителство с тъжителя, а други доказателства не бяха посочени. Следва да се посочи, че в с.з. защитата поиска събиране и на други писмени доказателства, които обаче съдът прие за ирелевантни към така повдигнатото обвинение или отнасящи се за деяния преди инкриминирания период.

              С оглед на гореизложеното съдът призна подс.П., за невиновна за това, че на 10.06.2020г. около 19,30 часа в гр.Бургас, ул.*** да е казала нещо унизително за честта и достойнството на Г.П. в негово присъствие, а именно „курвар“, „Изчезвай си при твоите курви, нямаш право да минаваш по тази улица“ – престъпление по 146, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправда по така повдигнатото и обвинение.

              В тежест на тъжителя бяха възложени сторените от подсъдимата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. съгласно приложен договор за правна помощ.

              Водим от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

              За изготвените мотиви да се уведомят страните.

                                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/

 

Вярно с оригинала: Д.М.