Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 8.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
Мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на
секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от мл. съдия Яна Владимирова
в.гр.дело № 4721
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
С решение № 20041004 от
12.02.2021 г. по гр.д. № 63696/2019 г. на Софийски районен съд, I г.о., 125 състав, е признато
за установено на основание чл. 422 ГПК, че Г.А.Х., дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
сумата от 807,01 лв. – неплатена главница по договор за заем, сключен на
8.03.2017 г. с „И.А.М.“ АД, вземанията по който са били прехвърлени на
заявителя с договор за цесия от 1.05.2018 г., ведно със законна лихва от
15.02.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 9555/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, 125 състав. Отхвърлени са исковете за признаване
на вземания по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по отношение на
договорната лихва в размер от 69,05 лв. за периода 20.04.2017 г. до 14.09.2017
г., неустойката в размер от 520,59 лв. за периода от 27.04.2017 г. до
14.09.2017 г., обезщетение за забава в размер от 134,07 лв. за периода от
20.04.2017 г. до 15.02.2019 г.. Осъден е ответникът да заплати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Срещу решението е подадена
въззивна жалба от ответника Г.А.Х., чрез особения му представител адв. Л.Г..
Излагат се съображения за неправилност на решението, тъй като ответникът не бил
уведомен за сключения договор за цесия, както и за настъпилата изискуемост на
кредита.
В срока за отговор на
въззивната жалба такъв е подаден от „А.з.с.н.в.“ ЕАД. Излагат се съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Претендират се разноски.
В частта, с която предявените
искове са отхвърлени, първоинстанционното решение е влязло в сила като
необжалвано.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо. По същество то е правилно в обжалваната част и при
съобразяване с направените оплаквания, поради което на основание чл. 272 ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички
доводи и възражения на страните, въззивният съд намира следното:
Първото оплакване на
жалбоподателя е, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за цесията.
Получаването на
уведомлението за извършената цесия от длъжника е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото. Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Уведомление, изходящо от
цедента, изпратено чрез неговия пълномощник – цесионера, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника , на основание чл.99
ал.4 ЗЗД. Това следва да бъде съобразено като факт, от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК – в
този смисъл е решение № 126 от 30.10.2020 г. по т. д. № 2042 / 2019 г. на ВКС,
II т.о. и цитираната там съдебна практика.
Горните изводи не се
променят от факта, че в случая длъжникът е представляван от особен
представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Ограниченията на
представителната власт на особения представител произтичат от чл. 29, ал. 5 ГПК
- особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично
пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото. Съгласно чл.
34, ал. 2 и 3 ГПК, изрично пълномощно е необходимо за предявяване на искове за
гражданско състояние, включително брачни искове, за сключване на спогодба, за
намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата
страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия,
представляващи разпореждане с предмета на делото. Получаване на уведомлението
за цесия не е сред изброените действия, за извършването на които е налице
ограничение на представителната власт на особения представител. Извод в този
смисъл може да се направи и от приетото в Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д.
№ 193/2018 на ВКС, I т.о.
В конкретния случай не
е без значение фактът, че с исковата молба са представени доказателства за
направени два опита от страна на дружеството ищец, упълномощено от цедента за
съобщаване на цесията, да изпрати на длъжника уведомление – видно от
приложените обратни разписки, длъжникът Г.Х. не е намерен на посочения от него
адрес в единия случай, а в другия – пратката е била върната като непотърсена. В
случая длъжникът сам се е поставил в положение да не може да бъде уведомен за
извършената цесия, с оглед на което важи принципът, че никой не може да черпи
права от собственото си недобросъвестно поведение.
Следващото оплакване
на жалбоподателя е, че длъжникът не знаел, че кредитът е станал изискуем. В
договора за кредит са посочени падежите на отделните вноски, като падежът на
последната вноска е на 14.09.2017 г. Предсрочна изискуемост на задължението не
е била обявявана от кредитора. Изискуемостта в случая настъпва на датата на
падежа без да е необходима покана /dies interpellat pro homine/. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 15.02.2019 г. Предвид
изложеното, възражението е неоснователно.
С оглед факта, че
въззивникът е навел единствено тези две възражения за неправилност на решението
и при съобразяване с ограниченията по чл. 269 ГПК в дейността на въззивната
инстанция по отношение правилността на решението, въззивната жалба се явява
неоснователна. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
При този изход на
спора разноски се дължат на въззиваемия. Направено е искане за присъждане на
възнаграждение за осъществявано процесуално представителство от юрисконсулт,
като размерът на същото съдът определя съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с
чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната
помощ – сумата от 50 лв.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20041004 от 12.02.2021 г. по гр.д. №
63696/2019 г. на Софийски районен съд, I г.о., 125 състав, в обжалваната част, с която е признато
за установено на основание чл. 422 ГПК, че Г.А.Х., ЕГН **********, дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК *****, сумата от 807,01 лв. – неплатена главница по договор за заем,
сключен на 8.03.2017 г. с „И.А.М.“ АД, вземанията по който са били прехвърлени
на заявителя с договор за цесия от 1.05.2018 г., ведно със законна лихва от
15.02.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 9555/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, 125 състав.
В останалата част
първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Г.А.Х., ЕГН **********, да заплати н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК *****, сумата от 50 лв./петдесет лева/ – разноски за въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.