Р Е Ш
Е Н И Е
№ 432/31.07.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на втори юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 3906 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от П.Д.К. срещу Окръжна прокуратура гр. Хасково.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 4/28.04.2006 г. работил в *** на длъжност „***“. Със Заповед № ЛС-23/25.09.2019 г. било прекратено трудовото му правоотношение с ответника, считано от 01.10.2019 г. поради придобиване на право на пенсия. След това поискал да му бъде изплатено обезщетението по чл. 354 ЗСВ в размер на 10 заплати или сумата от 15 840 лв., но с Писмо изх. № 2743/2019 г. от Главен Секретар Администрация на *** му било отказано, тъй като бил получил обезщетение при уволнение по чл. 261, ал. 1 ЗМВР /отм./ в размер на 13 месечни заплати за прослужени години в системата на МВР. Счита се, че това обстоятелство не водило до погасяване на правото му да получи обезщетението по чл. 354 ЗСВ, след като били налице законовите предпоставки. Предвид изложеното се иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 15 840 лв., представляваща дължимо обезщетение по чл. 354 ЗСВ, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че със Заповед peг. № з 931/29.12.1994 г. на директора на ***, на основание чл. 123, ал. 1, т. 4 ЗСВ /отм./ и § 9 от ЗМВР /отм./ ищецът бил назначен за служител в *** на длъжност „***", с месторабота *** гр. Х., със звание „***" от МВР, като на 09.01.1995 г. встъпил в длъжност. Въз основа на подадена от него молба с вх. № 190/28.04.2006 г. за девоенизиране и преназначаване на длъжност „***" в ***-гр. Х., със Заповед № 24/28.04.2006 г. на директора на *** - гр. Х. П.К. бил освободен от тази длъжност /респ. от служба/, считано от 01.05.2006 г. и впоследствие през 2006 г. на основание чл. 261, ал. 1 ЗМВР /отм./ получил обезщетение в размер на 13 брутни месечни заплати за прослужени години от бюджета на съдебната власт, в частност от *** - гр. Х., поради което обезщетение по чл. 354 ЗСВ не му се дължало.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства – заверени препис на Заповед с рег. № З 931/29.12.1994 г. на Директора на ***; Акт за встъпване в длъжност от 09.01.1995 г.; Молба с рег. № 190/28.04.2006 г. от П.Д.К.; Заповед № 24/28.04.2006 г. на Директора на *** - Х.; Заповед № 3-22/28.04.2006 г. на Директора на *** - Х.; Ведомост за изплатено обезщетение при уволнение по чл. 261, ал. 1 ЗМВР; Трудов договор от 28.04.2006 г.; Допълнителни споразумения № 10/02.06.2015 г. и № 44/30.05.2019 г. към трудов договор № 4/28.04.2006 г.; Писмо с изх. № 2743/2019 г. от 20.09.2019 г. от *** на Република България; Заповед № ЛС-25/2019 г. от 25.09.2019 г. на Административния ръководител на ***, се установяват описаните от тях в исковата молба и отговора и посочени по - горе факти и обстоятелства. В тази връзка не следва да се излага текстуално съдържанието на приетите документи, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 354 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен, като съображенията за това са следните:
Съгласно горепосочената разпоредба съдебен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 10 брутни месечни възнаграждения.
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че ищецът е работил при ответника на длъжност „***“, т.е. имал е качеството съдебен служител; че трудовото му правоотношение е прекратено по негова молба и поради придобито право на пенсия по реда на чл. 69б КСО; както и че от 29.12.1994 г. до 28.04.2006 г. е заемал длъжността „***" в *** - Х., след което е бил освободен от нея и е назначен на същата, считано от 01.05.2006 г., като тогава му е било изплатено от *** - Х. обезщетение в размер на 13 брутни месечни заплати на основание чл. 261, ал. 1 ЗМВР /отм./.
Това обезщетение, както и претендираното такова по чл. 354 ЗСВ представляват частен случай на благодарственото плащане по чл. 222, ал. 3 КТ в полза на работника или служителя, когато той е работил продължително във времето при един и същ работодател, и е израз на признателността му за неговите постоянство и усилия в работата. Това обезщетение не се поставя в зависимост от това дали органът, в който е полагана работата, се намира в изпълнителната или съдебната власт. След като тези обезщетения имат един и същи характер и ищецът е получил дължимото му гратификационно обезщетение в размер на 13 брутни месечни възнаграждения от предишния си работодател, при който е изпълнявал същата длъжност, както и при ответника, т.е. с идентични функции, която макар в различни времеви периоди да се е намирала в зависимост от законодателните промени в две държавни структури, то той няма право на исканото обезщетение, доколкото вече е било реализирано.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора единствено ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани поради липсата на искане за заплащането им, както и на доказателства за тяхното извършване.
Предвид характера на настоящото производство - трудов спор и на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът не дължи заплащане на държавна такса за предявения иск.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.К., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Окръжна прокуратура гр. Хасково, адрес: гр. Хасково, бул. “България“ № 144, ет. 3, иск за присъждане на сумата от 15 840,00 лева, представляваща дължимо еднократно парично обезщетение по чл. 354 ЗСВ в размер на 10 брутни месечни възнаграждения, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар:К.С.