№ 652
гр. Пазарджик, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200981 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на КР. СТ. ВР., ЕГН ********** от
гр.Хисаря против Електронен фиш серия К, № 4861164 на ОД на МВР -
Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2,
т.4 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер
на 300 лв. /триста лева/.
В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и
материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се
иска. Претендира се и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и не изпраща процесуален представител. Не се изразява становище по
съществото на спора.
За ответникът по жалбата – териториалната структура ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
1
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран като водач на МПС марка „АУДИ С6
4.2 В 8 АВАНТ КУАТРО“ с рег. № ***, към инкриминираната дата. Това МПС
на 15.072020 година, в 09:23 часа, на АМ „Тракия“, километър 69, в посока за
гр.Пловдив, се движело с превишена скорост от 183 км/ч, при максимално
разрешена за движение по автомагистрала от 140 км/ч. Скоростта била
установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна
радарна система ARH CAM S1 № 11743bb, което отчело движение със
скорост от 183 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 43 км/ч, но от това
превишение били извадени 3%, т.е. 5.49 км/ч, закръглено на 6 км/ч, каквато е
възможната технически допустима грешка на техническото средство при
засичане на движение със скорост над 100 км/ч, което е в полза на
жалбоподателя. Така се формирало превишението на скоростта от 37 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Той бил връчен на
жалбоподателя на 01.06.2021г., а жалбата против ЕФ била подадена на
10.06.2021г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално
допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна по следните съображения:
Първо следва да се каже, че в хода на административнонаказателното
производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение
по чл.21 ал.1 от ЗДП от страна на жалбоподателя В.. Това е така, защото преди
да се издаде ЕФ срещу него, такъв е бил издадена против собственика на
процесното МПС – дружеството „Мого българия“ ЕООД-клон Пловдив.
Представляващият това дружеството обаче- А. И. В. на 11.05.2021г. се
възползвал от правото си по чл.189 ал.5 от ЗДвП, като представил пред
ОДМВР-Пазарджик писмена декларация с данни за лицето, извършило
2
нарушението, а именно жалбоподателя В., както и копие на свидетелството му
за управление на МПС. Въз основа на тази декларация издаденият ЕФ против
горепосоченото дружество бил анулиран, след което бил издаден такъв на
водача В.. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на
санкционирания субект е безспорно доказано, а възражения в противния
смисъл се явяват неоснователни. Несъстоятелно е и възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение /СПН/, т.к. в ЕФ не било посочен дали В.
е санкциониран като собственик или като ползвател на процесното МПС. Да,
това е вярно, но по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя не е
било накърнено, доколкото и той самият е бил наясно, че към
инкриминираната дата не е бил собственик на автомобила, а само негов
ползвател-водач.
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен
правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът
беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а
съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
3
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се
съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на
работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на
процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което
абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва
измерване, респ. заснемане, и се констатира евентуално превишение. При това
положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на
контролния орган.
Според настоящия съдебен състав не са налице никакви, дори и служебно
установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.
Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В разпоредбата
на чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против
ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от
него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо
посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и
информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко
това по настоящото дело е сторено, като в писменото становище на Началник
СПП при ОД на МВР-Пазарджик, съпровождащо преписката, горните
обстоятелства са посочени, респ. писмени доказателства са приложени. Отделно
от това и в самия ЕФ обаче е било посочено, че скоростта е била измерена с
АТСС – посочената по-горе мобилна радарна система ARH CAM S1 с №
11743bb. Също така мястото на нарушението – АМ „Тракия“, км 69, както и
посоката на движение – в посока на движение към гр.Пловдив. В този смисъл
възражението в жалбата за допуснато СПН, т.к. в ЕФ не било описано мястото
на нарушението е несъстоятелно. Както мястото на нарушението, така и
мястото, на което е било позиционирано процесното АТСС са посочени
4
недвусмислено – всичко е станало на 69-я километър на магистралата и то н
посока на движение към гр.Пловдив.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в
рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово
съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е.
отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на
фотос /лист 13 от делото/. Описано е нарушението по време, място и
констатирано превишение на скоростта. Разминаването между скоростта, която
се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ
се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа
грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените
разпоредби на ЗДвП /чл. 21, ал.1/, както и наложената глоба по размер, място,
начин и срок на плащане.
Като се има предвид фотосът с № 02855729 /лист 13 от делото/, направен от
ARH CAM S1 с № 11743bb, придружаващ ЕФ и имащ статут на веществено
доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се
заключи, че същият този фотос, заснет от техническото средство, с което е било
регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в съответствие с
техническите изисквания.
Визираните реквизити най-долу на фотоса, напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на
движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто
на фотосът е процесният автомобил. Установява се въведеното ограничение на
скоростта 140 км/ч, както и конкретно засечената скорост на процесния
автомобил – 183 км/ч. В средата на горния и долния, както и в двата странични
края на фотоса, се виждат малки бели стрелки, които като се свържат
хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно там, където
на пътното платно е заснет процесният автомобил и по-точно в средата на
неговата предница, в областта на регистрационния номер, което недвусмислено
сочи, че засечената скорост е именно този автомобил, а не на друг, движещ се
зад него, още повече че такъв на фотоса не е заснет.
5
Мястото на разположение на АТСС е било отразено и съставения
протокол за използване на АТСС /лист 7 от делото/. В този протокол, съставен
на основание чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е
отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение на
скоростта, както и че разрешената такава е било 140 км/ч. Отразено е мястото на
разположението на АТСС, както и че последното е било в режим на измерване
„С” – стационарен, с посока на действие „П” – приближаващ.
Установява се по делото, че е било изпълнено изискването на чл.10 ал.3 от
Наредба № 8121з-532, а именно - направена снимка /л.8 от делото/, отразяваща
на разположението на АТСС на процесните дата, час и участък от пътя.
ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен
физически издател и за дата на издаването му. Тук следва да се припомни, че
посочването на конкретното физическо лице - оператор на мобилната система,
както и датата, на която то е разпечатило на хартиен носител ЕФ не са сред
реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП. В този смисъл има
изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, а
в тази му част то не е загубило своята актуалност.
Процесното АТСС е одобрен тип средство за измерване на скоростта и
към момента на установяване на нарушението е било технически изправно /виж
приетите като писмени доказателства удостоверение и протокол от
първоначална и последваща проверка за техническа изправност на лист 17-19
от делото/.
Поради всичко казано до тук следва да се заключи, че възраженията във
въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/,
накърняващи правото на защита, респ. за нарушение на материалния закон, при
издаването на обжалвания ЕФ, се неоснователни.
С оглед на гореизложено съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като водач на
процесното МПС, с което е било извършено вмененото нарушение на
инкриминираната дата, доколкото за превишение на разрешената скорост за
6
движение от 140 км/ч в конкретния пътен участък, т.е. по магистрала, със
скорост от порядъка на 31-40 км/ч, се налага глоба в размера на 300 лева.
При този изход от делото – потвърждаване на ЕФ, който е неблагоприятен
за жалбоподателя, искането във възивната жалба за присъждане на разноски в
негова полза не би могло да бъде уважено.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4861164 на ОД на
МВР-Пазарджик, с който на КР. СТ. ВР., ЕГН ********** от гр.Хисаря, на
основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.4 от ЗДП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 300 лв.
/триста лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7