Р Е
Ш Е Н
И Е № 117
гр. Кюстендил,
Кюстендилският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито заседание
на трети декември
през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня
Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Веселина Джонева
Евгения Стамова
при секретаря Росица Стоицова
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 432
по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Постъпила е въззивна жалба от К.С.С.
- И., действаща чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Г.Д.,***
със съдебен адрес ***, ст. 6 адв. Г.Д. асочена срещу решение № 515/
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е разпределил ползването на подробно описания в решенинето недвижим имот между страните по делото, както следва: за В.С.А. и Д.С.М.- А. площта от 128, 75 кв. м., оцветена в розов цвят на скицата, след приспадане на площта на застрояванията в имота от 78, 20 кв. м. и площта за общо ползване от 12, 505кв. м. , за К. С. С. – И. площта от 75, 20 кв. м. оцветена в син цвят на скицата, след приспадане на площта на застрояванията в имота от 143, 80 кв. м.,, както и площта за общо ползване от 12, 06 кв. м., като е определено за общо ползване между В.С.А., Д.С.М.- А., К. С. С. – И., С.И.И. и И.И.И. площта от 24, 10 кв. м. , оцветена в жълт цвят на скицата, а именно вход към двуетажна сграда – 1, 25/2, 20 м., общи пътеки около сградата до двата гаражас ширина от 0, 80 м. , като ползването за С.И.И. и И.И.И. се ограничава само доколкото това се налага от използването на собствените им обекти и скицата към заключението на в. л. Н.Г. депозирано в КнРС вх. № 3062825.02.2019 г. е обявена за неразделна част от решението и К.С.С. – И. е осъдена да заплати на В.С.А. и Д.С.М.- А. сумата от 144 лева разноски по водене на делото, а С.И.И. и И.И.И. да заплатят на С.И.И. и И.И.И. сумата от 36 лева разноски по водене на делото. Решението на районния съд се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност. Иска се отмяната му и отхвърляне на иска с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС. Претендират се разноски по водене на делото. Оспорва се извода на районния съд, за основателност на иска, като се счита за незаконосъобразно извършеното с решението разпределение на ползването на имота при наличие първоначално извършено такова между праводателите на страните. Излагат се и доводи за незаконосъобразност , предвид извършено разпределение на ползването въз основа на вариант предложен със заключението на в. л. Н.Г., при който се предвижда преместване на съществуваща ограда, която е била поставеназа обособяване на дяловете за ползване по постигнатото преди това съгласие обективирано в съдебна спогодба за ползване на имота от съсобствениците. във връзка с това са изложени и доводи за необоснованост на решението, както и за допуснати съществени процесуални нарушения.
Във въззивната жалба са изложени доводи за нередовност на исковия процес, респективно недопустимост на иска, предвид липсата на представителна властна процесуания представител на ищците адв. Симмеонка М., която е била упълномощена от една от тях, тъй като в представеното по делото пълномощно имало само един подпис, а ищците са две.
Като съществено процесуално нарушение се сочи и нарущшаване разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК при преценка на събраните по делото доказателства.
Като съществено процесуално нарушение въззивниците приемат и „приемането” в диспозитива на решението на Проект за разпределение на ползването във вариант 1, за което е изготвена скица към заключението на в. л. н.Г.. Преимуществено във въззивната жалба са излагани доводи, че вещите лица предлагали варианти за делба на имота, предвид и което според разбирането на въззивниците в. с уравняване на дяловете. Акцентира се върху обстоятелството, че в заключението на в. л. Н.Г. не е изяснен въпроса з съществуващата в имота трайна ограда, респективно изместване на същата , налагащо се според предложения единствен вариангт за реално разпределение на ползването на имота според същия. Изрично се ссочи, че възприетит от съда вариант за реално разпределение ползването на процесния недвижим имот предвижда преместване на трайната ограда, без това изрично да е посочено, така както предлага и в. л. инж. Любомир Велинов изготвените от него два вариранта към заключението му. Като незаконосъобразност на реението се сочи и това, че съдът неправилно е извършил разпределение на ползването на имота с обособяване на два дяла, предвиждащо недопустимо преместване на трайната ограда, т.е. несъобразяване със съществуващото фактическо положение към момента, което провирочи на константната съдебна практика, според която приневъзможност да се разпредели реално ползване на имота съобразено с притежавания обем права от съсобствениците, искът следва да се отхвърли, а съсобствениците биха могли да защитят правата си в друго производство и по-конкретно тези, които реално ползват по-малка площ несъответстваща на притежаваните от тях правав съсобствеността.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни – въззиваемите В.С.А. с адрес ***, Д.С.М.- А. с адрес ***, чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. С.М., в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и искат обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Изложени са доводи за това, че адв. с.М. е била надлежно упълномощена от двете ищци и е разполагала с представителна власт за всяка от тях, видно от представеното по делото пълномощно. Оспорват се доводите във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения, като се сочи, че съдът е изложил правилни съображения за допустимост на иска, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК е обсъдил
- 2 -
подробно събраните доказателства по делото в съдкупност и поотделно всяко от тях. За неоснователни се приемат доводите свързани със същуствуване на трайна ограда отграничаваща дяловете на страните за реално ползване, като се твърди,ч оградата не е трайна и поставена в нарушение с изискванията на чл. 48, ал. 1 от ЗУТ. Становището на въззиваемите е, че правилно съдът е възприел като обективно и обосновано заключението на в. л. н.Г. и е извършил разпределение на ползването по предложения със заключението вариант на в. л. Претендират разноски за въззивното производство.
Въззиваемите С.И.И. и И.И.И. и двамата с адрес *** не са подали отговор на въззивната жалба по реда ив срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства,/ включително и тези приети във въззивното производство, и след преценка на обжалвания съдебен акт, намира че решението на КнРС следва да бъде отменено и искът с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС бъде уважен като бъде извършено разпределение на ползването на процесния недвижим имот съобразно приетото във въззивното производство заключение и приложена към него скица на в. л. Н.Г.. Съображенинята за това са следните:
Фактическата обстановка е установена правилно, с обжалваното решение, въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства, преценени съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК.
Въз основа на
събринте в първоинстанционното производство писмени доказателства – ксерокопия
от нотариални актове № 164/1997 г., № 155/1997 г., № 138/1971 г., № 136/1975
г., № 31/1985 г., № 94/1996 г., № 145/1997 г. и Протокол за съдебна делба по
гр.д. № 441/1963 г. се установява, че ищците/общо/ и ответницата К. С.,
притежават по ½ ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 41112.504.219.
В.А. и Д.М. притежават и 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху сградата в имота
– реално първи етаж от нея и гараж, а ответницата К.С. ½ ид. ч. от
сградата – реално втори етаж, пристройка и гараж, построени в него.
Ответникът С.И. е собственик на втори
етаж от сградата, а ответникът И.И. на трети етаж и пристройка 2.
С влязло в сила решение по гр.д. №1767/2016 г. на
КРС е отхвърлен иска на К.И.-С. против В.А. и Д.С. – А. с правно основание
чл.108 от ЗС за признаване на установено, че
К.С. / ищец по горепосоченото дело/ е собственник на ½ ид. ч. от гореописания
имот и за и осъждане на ответниците да предадат владението върху тази част.
Както правилно е посочил и първоинстанционният съд със сила на пресъдено нещо е
разлрешен правния спор между страните
относно собствеността върху процесния недвижим имот
От приложената по
делото скица на поземлен имот № 15-516726/
С Протокол от с.
з. на 25.05.1963 г. по гр.д. № 441/1963 г. на К\стендилски народен съд е
одобрена съдебна спогодба, по силата на която е разпределено правото на
ползване между съсобствениците на този имот – праводатели на ищците и
ответницата К.С., като не не спори, че към този момент имотът е бил с
установена площ от 453 кв.м., като в последствие към него са придадени площи .В
протокола са описании двата дяла / като местоположение/ за ползване, без да са
посочени конкретни площи, а към протокола не е представена скица,
Между страните не
се спори, а и от приетите обяснителна записка, свидетелство за търпимост и
разрешение за строеж /на л. 26-28 от
първоинстанционното дело/,се установява че след 1963 г. в имота са извършени
застроявания.
Не се спори и
относно обстоятелството, че след постигане на спогодбата страните по нея са
обособили два дяла и са ползвали същите, след което в същата конфигурация
ползванто е продължило и от правоприемниците им. За разграничаване на двата
дяла в дворното място е поставена ограда изпълнена според данни от заключенията
на в.л. от оградна мрега и бтонова основа.
В първоинстанционното
производство е прието заключение на вещото лице Н.Г., пояснено в съдебно
заседание, според което е възможен един вариант за ползване на процесния имот.
Вариантът е отразен на приложена към заключението скица, на която не е отразена съществуващата в имота
ограда. Според предложения от в. л.
вариант площта на имота е 438 кв.м., от която вогат да се обособят два дяла с
рвни площи по 219 кв. м. Взето е предвид
съществуващото в имота застрояване и ползването на сградите и другите
постройки, респективно притежавано право на собственост върху отделни обекти в
сградите, обстоателството, че ответниците С.И. и И.И. не притежават
самостоятелни права върху процесния недвижим имот , а само такова върху жилищни
обекти находящите се в застроената сграда и пристройка към нея. Частта оцветена
в розов цвят с площ от 219 кв. м. е предбложено да бъде ползвана от двете ицци и същата включва 78, 20 кв. м.
застроена площ и 128, 75 кв. м. незастроена площ, както и 12, 05 кв. м. площ за
общо ползване оцветена в жълт цвят. Частта за ползване от ответницата е
обозначена със син цвят и също с площ от 219 кв. м., от която като застроена
площ посочена 143, 80 кв. м. и 75, 20 кв. м. незастроена площ с площ за общо
ползване 12, 05 кв. м. оцветена в жълт цвят. Заключението е прието от съда и
въз основа на предложения с него варирант е извършено разпределение ползването
на процесния имот, без да се установи допснатата грешка при площта отразена в
дела за ползване на ответницата относно застроена и незастроена площ.
.В първоинстанционното производство е прието и
допълнително заключение на вещото лице
инж. Л. В. се установява, според което са предложении два варианта за ползване
на имота, като е акцентирано, че това е
възможно при предписании преустройства. Преустройството касае преместване на
оградата обособяваща двата дяло.
Във въззивното
производство е прието ново заключение на в. л. Н.Г. с предложен вариант за
разпределение поради необходимостта да бъде отстранена грешката в площите.
Според предложения вариант отразен на приложената към заключението скица
относно дела оцветен в розов цвят няма промяна в сравнение с посочените по-горе
дани. Относно дела оцветен в синьо с площ също от 219 кв. м. застроената площ е
104, 80 кв. м., вместо неправилно посочената 143, 80 кв. м. и незастроена площ
– 102, 15 кв. м., вместо неправилно посочената 78, 20 кв. м. и площ за общо
ползване 12, 05 кв. м.
С обжалваното
решение е ицвършено разпределение на ползването на съсобствения имот по варианта
предложен със заключението на в. л. Н.Г., който в най-пълна степен е съобразен
с фактическото положение и начин на ползване на имота до момента, с правата н
страните и според съдът не предписвал преустройства. Не е възприето
заключенинето на в. л. инж. Л.В., тъй като с него се пррредвиждало
преустройство- преместване на ограда,
което е недопустимо в това производство. Решението е обжалвано от
ответниците.
- 3 -
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалване и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Изложените доводи за нередовност на исковия процес
свързани с липсата на представителна власт за адв. С.М. за една от страните,
така и не е уточнено относно коя са неоснователни. На представеното по делото
пълномощно на л. 36 от първоинстанционното дело представляващо бланка, в долния
ляв ъгъл ссе съдържат два подписа за упълномощители и представляваните от адв. М.
страни са две – ищците по делото. При констатираната
допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и съответно допустимо в обжалваната му
част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Изложените доводи за недопустимост на решението, поради това, че първоинстанционният съд се бил произнесъл по недопустим иск са неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция.
Ответниците са поддържали в първоинстанционното производство изложените и във въззивната жалба доводи за недопустимост на иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС, тъй като такова разпределение е извършено със съдебната спогодба от 1963 г. и не са налице нови факти или обстоятелства, които да налагат ново разпределение.Отричат и да е възможно извършване на разпределение по вариантите отразени в заключенията на вещите лица, тъй като това е недопустимо в производствата по чл. 32, ал. 2 от ЗС
Настоящето производство има за предмет иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС и се осъществява съдебна администрация, тъй като съществуващия между съсобствениците спор относно ползванто на съсобствената вещ не може да бъде решен извън съдебно, а и същите са с равни права, които изключват възможността за формиране на мнозинство..
Изложените ясни по съдържание и правилни като съобразени с приложимия закон и константната съдебна практика мотиви от районния съд за допустимост на предявения иск се споделят изцяло от настоящата инстанция.Налчието на нови факти и обстоятелства след постигането на съдебната спогодба – ново застрояване и промяна конфигурацията на имота, обуславят допустимост на иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Освен изложеното следва да се има предвид и наличието на още едно обстоятелство – очевидно изначалното неправилно като несъобразено с обема права на собственост на всеки от съсобствениците разпределение на ползването или пък неправилното му фактическо изпълнение.
Въззивниците твърдят, че с първоначалното разпределение са съобразени правата на страните и не следва да се променя така установеното положение, като акцентират на необходимостта от т. н. според тях преустройство, за да се изпълнят предложените от в. л. варианти, а това в случая е недопустимо.
Подобно разбиране е
неприемливо и в противоречие с основни принципи на вещното право конкретно
института на съсобствеността и възможността всеки от съсобствениците да си
служи с вещта, съобразно нейното предназначение и притежаваните права в
съсобствеността.
Именно с предявяване на
претенция за разпределение ползуването чрез съдебно администриране се цели
промяна на установеното фактическо положение за ползуване на съсобствената вещ
в случая, ползвана по начин несъобразен реално притежаваните от страните и
по-конкретно – ищците права.
Така наложеното
фактическо положение следва да бъде променено като ползването се разпредели по
начина предложен с варианта отразен на скицата към приетото във въззивното
производство заключение, с което се
поправя грешката в изчисленията допусната в приетото производство заключение на
в. л. Н. Г... По този наччин ще се зачетат правата на всички съсобственици.
През 1963 г. е постигната
спогодба между праводателите на страните
и относно разпределение ползването на имота, без да се посочат конкретни площи
и най-вече при липса на скица отразяваща двата дяла. Установеното на място
фактическо положение не е съобразено с
правата на съсобствениците и, за да бъде постагинато това следва да се обособят
два дяла по начина отразен в орепосочената скица. При това обаче следва да се
премахне съществяваща в имота ограда, разположена межсду двата дяла и както се
установи – оградата, с която са разграничени двата дяла.
Според въззивниците това
било недопустимо. Довидете им не се споделят.
Естествено това фактическо положение
не може да бъде запазено, както претендират ответниците. В случая предвиденото
преустройство засяга еддинствено и само преместване на ограда и то тази
обособяваша два дяла за ползване. Тази ограда следва да бъде поставена / ако
страните желаят отново поставянето й/ съобразно предложения вариант, тъй като
по тази начин ще се зачетат равните права на всички съсобственици в съсбствения
имот.
Правилно с решението на
КнРС искът е уважен. Същото обаче следва да бъде отменено и се постанови
решение, с което ползването се разпредели по варианта отразен на скицата към
заключението прието във въззивното производство.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 515/
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО по иска на В.С.А., с ЕГН **********,
с адрес *** и Д. С. М. – А., с ЕГН **********, с адрес *** против К.С.С. – И.,
с ЕГН **********, с адрес ***, С.И.И. с ЕГН **********, с адрес *** и И.И.И. с
ЕГН **********, с адрес *** /пристройка/, НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С
ИДЕНТИФИКАТОР *** /землище четиридесет и една хиляди сто и дванадесет,
кадастрален район-петстотин и четири, поземлен
имот двеста и деветнадесет) по КККР на гр. Кюстендил, одобрена със Заповед № РД - 18-96/
- 4 -
разпределение на реално ползване във варианта обективиран в изготвената
скица към Заключение вх. № 7997/
- за В.С.А., с ЕГН ********** и Д.
С. М. – А., с ЕГН **********, площта от 128, 75 кв.м., оцветена в розов цвят на
скицата, след приспадане на площта на застрояванията в имота от 78, 20 кв. м.,
както и площта за общо ползване от 12, 05 кв.м.;
- за К.С.С. – И., с ЕГН **********, площта от 102, 15 кв.м., оцветена в
син цвят, след приспадане на площта на застрояванията в имота от 104, 80 кв.
м., както и площта за общо ползване от 12, 05 кв.м., КАТО
ОПРЕДЕЛЯ
за общо ползване между В.С.А., с ЕГН **********, Д. С. М. – А., с ЕГН **********,
К.С.С. – И., с ЕГН **********, С.И.И. с ЕГН **********, и И.И.И. с ЕГН **********,
площта от 24, 10 кв.м., оцветена в жълт цвят на скицата, а именно вход към
двуетажна сграда – 1,25/2,20 м, общи пътеки около сградата до двата гаража с
ширина от 0,80 м., като ползването за С.И.И. с ЕГН **********, и И.И.И. с ЕГН **********
се ограничава само доколкото това се налага от използването на собствените
им обекти.
ОБЯВЯВА скицата към
заключението на вещото лице Н.Г., депозирано в КнОС вх. Заключение вх. № 7997/
ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията - гр. Кюстендил на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: