Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2255 21.01.2014 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд,
XXXVIII – ми граждански състав
на шестнадесети
октомври две хиляди и тринадесета година в открито
съдебно
заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар:
Зинаида Монева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 7956 по описа за 2012 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Ж.Я.Д., Е.Т.И.,
Ж.Е.К., К.И.В., В.Х.В., К.Б.Б., З.Е.Б., С.Р.А., Ж.Б.Р., Р.М.Р., С.М.Р., В.Д.В.С.Д.В.,
М.П.Д. чрез адв. В.В. и адв. Т.Ж., срещу В.С.Б., С.В.Б., Я.Н.Д., Н.Н.Д., С.Г.М., Ж.А.М., Т.С.Д. и И.С.К. за делба на
съсобствени имоти, както следва: поземлен имот с идентификатор
07079.609.203, с административен адрес: гр.Б, ул. „Пейо Яворов” № 12, целият с
площ от 544 кв. м., и поземлен имот с идентификатор 07079.609.204, с
административен адрес: гр. Б, ул. „Оборище” № 8, целият с площ от 200 кв. м.,
при дялове:
а/ в поземлен имот с идентификатор 07079.609.203,
както следва: за Ж.Я.Д.- 24.34 кв. м. ид. ч., за Е.Т.И. - 48.67 кв. м. ид. ч., за Ж.Е.К. - 18.20 кв. м. ид. ч., за В.Х.В. -66.87 кв. м. ид. ч., за К.И.В. и В.Х.В.
- 16.92 кв. м. ид. ч., за К.Б.Б. и З.Е.Б. - 35.12 кв. м. ид.
ч., за Р.М.Р. - 13.97 кв. м. ид. ч., за В.Д.В. - 15.18 кв. м. ид. ч., за С.Д.В. -51.32 кв. м. ид. ч., за М.П.Д.- В.
-16.92 кв. м. ид. ч., за С.Р.А. - 24.97 кв. м. ид. ч., за Ж.Б.Р. -13.97 кв. м. ид. ч., за С.М.Р. - 13.97 кв. м. ид. ч., за Р.М.Р.
— 13.97 кв. м. ид. ч., за В.С.Б. и С.В.Б.
- 49.95 кв. м. ид. ч., за Я.Н.Д. - 24.34 кв. м. ид. ч., за С.Г.М. и Ж.А.М. -
49.95 кв. м. ид. ч., за Т.С.Д. - 12.48 кв. м. ид. ч. и за И.С.К. - 37.46 кв. м. ид. ч. и
б/ в поземлен имот с идентификатор 07079.609.204, както следва: за Ж.Я.Д. - 9.10 кв. м. ид. ч., за Е.Т.И. - 18.20 кв. м. ид. ч., за Ж.Е.К. - 6.80 кв. м. ид. ч., за В.Х.В. - 25 кв. м. ид. ч., за К.И.В. и В.Х.В. - 6.33 кв. м. ид. ч., за К.Б.Б. и З.Е.Б. - 13.13 кв. м. ид. ч., за Р.М.Р. - 15.66 кв. м. ид. ч., за В.Д.В. - 10.32 кв. м. ид. ч., за С.Д.В. - 14.68 кв. м. ид. ч., за М.П.Д.- В. - 6.33 кв. м. ид. ч., за С.Р.А. -9.34 кв. м. ид. ч., за В.С.Б. и С.В.Б. -18.67 кв. м. ид. ч., за Н.Н.Д. - 9.10 кв. м. ид. ч., за С.Г.М. и Ж.А.М. - 18.67 кв. м. ид. ч., за Т.С.Д. - 4.67 кв. м. ид. ч. и за И.С.К. - 14.00 кв. м. ид. ч.
Изложено е основанието,
на което всяка от страните е придобила право на собственост.
Ответниците С. и Ж. М, чрез процесуален представител адв. Г. са
изложили, че двата
поземлени имота, чиято делба се иска, са обща част съответно на двете сгради по
смисъла на чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността, поради което не могат да
се делят.
Ответниците
Т.С.Д. и И.С.К. са посочили, че искът е недопустим, тъй като в исковата молба
се отправя искане да се допусне и извърши съдебна делба на два самостоятелни
поземлени имота в гр. Бургас, но страните по делото не се явяват съсобственици
едновременно и на двата поземлени имота. Част от страните имат това качество,
но друга част притежава собственост само в единия от поземлените имоти, а трета
– само в другия. Това прави искането за водене на процес за делба едновременно
и за двата имота недопустимо. Евентуално са наведени доводи за неоснователност
на претенцията, тъй като и в двата поземлени имота са налице сгради, които се
намират в режим на етажна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1
ЗС при наличие на етажи или части от етажи на различни собственици земята,
върху която е построена сградата, е обща част, а обща част, съобразно чл. 38,
ал. 4 ЗС не подлежи на делба. Възразено е и относно начина на определяне на
квотите на съсобственост. При наличие на уточнени в документите за собственост
идеални части от земята за всеки съсобственик, последващите промени в
регулационния статут на имота не водят до промени на тези квоти, те съответно се
прилагат върху новообразуваните парцели, а не се преизчисляват съобразно
квадратурата на последните.
Ответниците
В. и С. Б. чрез процесуален представител адв. Х.М. са посочили, че предявеният
иск е недопустим, тъй като върху всеки един от имотите, по отношение на които се иска
делба, както е описано и в самата искова молба и видно от доказателствата към
нея, е изградена по една жилищна сграда. Съгласно константната и
непротиворечива съдебна практика недопустима е делбата на поземлен имот, в
който е реализирано застрояване. Такива парцели придобиват характера на обща
част, която обща част е неделима съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС. Те не могат да
бъдат предмет на делба, тъй като сградите имат главно значение, а терените,
върху които те са построени – несамостоятелно, обслужващо сградите.
От значение е и фактът,
че собствениците на процесиите имоти и тези на сградите, построени върху тях,
не са едни и същи – не всички от съделителите, които притежават идеални части
от парцелите, имат собственост и върху жилищните сгради, построени върху всеки
един от тях.
Посочено е още, че Л.Й.В.
(майка на ищеца В.В.) и до момента е собственик на идеални части от двата
имота, но същата не е конституирана като съделител.
Изложени са аргументи, че обективираният в нотариален акт № 164, т. VI, д.
2743/81 г. договор, с който Й. Я. Ат. и дъщеря му Л.Й.В. даряват 91,50 кв.м.
ид.ч. на В.В., е нищожен, тъй като сделката е извършена без съгласието на
съпруга на Л.В. –Д. В. и поради това и на основание чл.13, ал. 3 СК от 1968 г.
(отм.) във вр. чл. 26 ЗЗД е нищожна поради противоречие със закона и неспазване
на предписаната от закона форма.
Изложено е, че В.В. би следвало да се изключи от кръга на
съделителите и делото спрямо него да бъде прекратено, тъй като същият е
прехвърлил всички притежавани от него права в процесиите имоти.
Възразено е и против размера на
дела на ищеца С.Д.В., като е посочено, че същият следва да се определи не както
е заявено в исковата молба, а както следва: в имот 07079.609.203 – 44,40 кв. м. ид.
ч., а в имот
07079.609.204 – 16,60 кв. м. ид. ч.
Посочено е, че размерът на
притежаваните от Б, дялове в имотите не
съответства на указания в исковата молба. Праводателят им Петър Дрянов е придобил 1/8 ид. част от
процесиите имоти в резултат на серия от възмездни сделки, извършени в периода
1966 - 1972 г. Поради
възмездния характер на сделките съпругата на Дрянов - Тана Жечева Дрянова, е
станала съсобственик в режим на СИО в процесиите имоти. Последната обаче, видно
от представения от ищците нотариален акт № 21/1973 г. за дарение на М. Д. не е
дала съгласие за дарението в изискуемата от закона форма, поради което сделката
е нищожна, ищцата Д. никога не е придобивала спорните 23,25 кв. м. ид. ч. чрез
дарение от баща си, тези кв.м. са останали съсобственост между Д, и съпругата
му, в режим на СИО до 1986 година, когато последните са се разпоредили с тях,
прехвърляйки ги Б. Поради това считат, че
притежаваните от тях дялове в съсобствеността са в размер на 66,87 кв.м. ид. части
за имот 07079.609.203 и 25 кв.м. ид. части за имот 07079.609.204.
Евентуално е направено
възражение за изтекла в полза на ответниците Б, петгодишна придобивна давност,
считано от 20.06.1986 г., за претендираните от ищцата М.П.Д. идеални части от
23.25 кв.м (общо за двата делбени имота), или 16.92 кв. м. ид. части за имот с
идентификатор 07079.609.203, и 6.33 кв. м. ид. части за имот с идентификатор
07079.609.204. След тази дата са владели цялата прехвърлена от Д, 1/8 в процесните
имоти явно и необезпокоявано до настоящия момент. Освен това при подписването
на нотариалния акт ответниците не са знаели, че праводателят им Дрянов е
прехвърлил вече идеална част от прехвърляния имот на дъщеря си - ищцата Д..
Алтернативно са направили възражение, че в тяхна полза е изтекла 10-годишна
придобивна давност за идеалните части на ищцата М.Д. в общ размер от 23.25
кв.м. или в размер на 16.92 кв.м. ид. части за имот с идентификатор
07079.609.203 и 6.33 кв.м. ид. части за имот с идентификатор 07079.609.204.
Тази придобивна давност е започнала да тече от датата на изповядването на
сделката, с която на ответниците се прехвърлят спорните права - 20.06.1986 г.,
до настоящия момент, респективно до разделянето на имота със Заповед за частично
изменение на ЗРП от 1997 г. Ето защо ответниците В.Б. и С.Б.
правят възражение против правото на ищцата Мариана Д. да участва в делбата
поради факта, че същата не притежава съсобственост в процесиите имоти.
Ответниците
Н.Н.Д. и Я.Н.Д. са посочили, че предявеният иск е недопустим поради
противоречие с Постановление № 2/1982 г. на ВС и с чл. 38, ал. 3 ЗС. Посочено
е, че е налице етажна собственост, като поисканите до делба имоти са обслужващи
по отношение на съответните сгради в режим на етажна собственост.
Налице е
техническа невъзможност от всеки от двата поземлени имота да бъдат обособени
други такива, така че за всеки от етажните собственици да бъде обособен
самостоятелен поземлен имот. Ответниците Демиреви са посочили, че не са
получавали покана за доброволно уреждане на споровете относно имотите.
Евентуално
са изложени аргументи за неоснователност на претенциите. Посочено е, че
размерът на притежаваните от Демиреви дялове в имотите не отговаря на
изложените в исковата молба.
Предявените искове са с
материалноправно основание чл. 34 ЗС.
След съвкупен анализ на изложенията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Процесните имоти представляват дворни места, във всяко от които е изградена жилищна сграда, в които страните притежават отделни апартаменти от етажната собственост. Това означава, че дворното място под всяка сграда представлява обща част, а съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС делбата на общи части е недопустима. Безспорно е, че земята е обща част съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС в случаите, когато отделни обекти в една сграда са собственост на различни лица и урегулираният поземлен имот е бил предназначен за строежа на тази сграда. Проблемът със статута на земята – обща част или в обикновена съсобственост – се поставя в случаите, когато урегулирания поземлен имот е застроен с повече от една сграда. Когато е невъзможно разделянето на дворното място на толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради, като се спазят изискванията за площ и лице за всеки новообособен урегулиран поземлен имот, отстоянията на съществуващото застрояване, достъп до улици и т.н., тогава земята е обща част. Ако това разделяне е възможно при спазване на всички изисквания на благоустройственото законодателство, то тогава земята е останала в обикновена съсобственост, независимо от застрояването със сгради, които са индивидуална собственост на съсобствениците. В тази специфична хипотеза делбата на дворното място ще бъде допустима, тъй като чрез нея собствениците на отделни сгради ще концентрират собствеността си само върху онзи парцел или урегулиран поземлен имот, в който попада сградата им, като по този начин се изключи съсобствеността им в другия парцел, в който те не притежават сграда (в този смисъл са напр. Решение № 227 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 316/2010 г., I г. о., Решение № 661 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1437/2009 г., I г. о., Решение № 504 от 24.IХ.1996 г. по гр. д. № 376/96 г., I г. о.). Поради това съдът счита възраженията на ответниците за недопустимост на делбата за неоснователни.
Установено по делото е, че от бившия
парцел VI-6606,6607 в кв. 53 по плана на гр. Бургас, целият с площ 735 кв.м., в
резултат на неколкократни регулационни изменения на дворните места, са
образувани процесните два поземлени имота. Общата площ на новосъздадените два
имота в рамките на бившия парцел VI-6606,6607 е 744 кв. м.
Разликата от 9 кв. м. е в рамките на допустимата грешка съгласно ЗУТ и Наредба
№ 3/2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри - чл. 18 - 20 от същата.
Съсобствениците в парцел VI-6606,6607, които са станали
праводатели на страните по настоящото дело, са притежавали също в съсобственост
при равни дялове и собствеността върху съществуващата в този парцел двуетажна
жилищна сграда, изградена в североизточната част на дворното място, като в
момента съсобственици на тази сграда, видно от представените по делото писмени
доказателства, са Ж.Е.К., М.П.Д., Р.М.Р., В.Х. В, К.И.В., К.Б.Б., З.Е.Б. и В.Д.В..
Собственици на самостоятелни обекти в сградата - етажна собственост в
югоизточната част на парцел 6607, сега с идентификатор 07079.609.203, са В.С.Б.,
С.В.Б., Я.Н.Д., С.Г.М., Ж.А.М., Т.С.Д., Р.М.Р., С.Р. Атанасов, Ж.Я.Д., Е.Т.И., В.В.Х.
и С.Д.В..
След няколко регулационни изменения със
заповед от 30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК са обособени
поземлени имоти съответно с идентификатори 07079.609.203 с площ 544 кв. м. и
07079.609.204 с площ 200 кв.м. Площите на двата новообразувани поземлени имота
участват в процентно съотношение в общата площ на бившия парцел VI- 6606,6607 в
кв. 53 съответно с 72,79 % за имот 07079.609.203 и с 27,21% за имот
07079.609.204.
Съдът намира за основателно направеното от ответниците В. и С. Бояджиеви възражение за нищожност на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 21, т. IV, д. № 1641/1973 г., с който П. Д, е дарил на М.Д. 23,25 кв. м. ид. ч. от бившия парцел. Изложени са твърдения, че имотът е бил СИО, но при изповядване на сделката съпругата на Д, – Ж. Д, не е дала съгласие за дарението. Видно от представения по делото акт за женитба, както и от справката, издадена от Община Б, П. Д. и Т, Ж. Д. са сключили брак през 1954 г., който е прекратен през 1992 г. със смъртта на съпругата. П. Д. е придобил собствеността върху 1/8 от процесните имоти, дарени впоследствие на дъщеря му, с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 16, т. III, д. 821/1972 г. Следователно съпругата му Т. Д. е станала съсобственик на процесните имоти. Съгласно чл. 13, ал. 3 СК от 1968 г. (отм.), действащ към момента на дарението, „Съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единият от тях - със съгласието на другия”, а съгласно ал. 7 от същия член „съгласие за извършване на действия, за които законът изисква особена форма, се дава в същата форма, но ако действията се извършват в нотариална форма, достатъчна е писмена форма с нотариално заверен подпис”. В случая е било задължително представяне пред нотариуса на писмена декларация, заверена нотариално, с която съпругът, неучастващ при сделката, да даде съгласието си за осъществяването й. С оглед на това и по силата на чл. 164, буква „в” ГПК доказването на съгласието на съпруга не може да стане със свидетелски показания, поради което и показанията на свидетелката Т. не следва да бъдат кредитирани. Предпоставка за валидността на сделката е съгласието от другия съпруг да е дадено в писмена форма с нотариално заверен подпис. В нотариалния акт обаче не е посочено наличието като приложение на писмена декларация или съгласие. Нотариалният акт се ползва с формална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса и за представените при сключване на сделката документи. Практиката на ВКС е еднозначна относно доказателствената сила на нотариалния акт, която е формална и обхваща констатациите на нотариуса, че нотариалният акт е издаден на посоченото в него време и място, от посочения нотариус и в присъствието на указаните в него лица, както и констатациите, че при съставянето на акта са били представени посочените в акта документи. След като в нотариалния акт не е отразено наличието на декларация – съгласие, възражението на ответниците Б. е основателно – дарението е нищожно и не е породило вещно-транслативен ефект.
Поради основателността на това възражение, не следва да бъде обсъждано направеното в условията на евентуалност възражение на ответниците Бояджиеви за изтекла в тяхна полза петгодишна, евентуално десетгодишна придобивна давност.
Неоснователно обаче се явява възражението на Б.
за нищожност на договора за дарение, обективиран в
нотариален акт № 164, т. VI, д. № 2743/1981 г., с който В.Д.В. чрез дарение от Л.Й.В. и Й. Я.А. е придобил 91,50 кв. м. от
бившия парцел VI-6606,6607. Както бе мотивирано
по-горе, нотариалният акт има формална доказателствена сила за това, че при
съставянето му са били представени посочените в акта документи. В нотариален акт № 164/1981 г. са изброени представените
документи, сред които са и „удостоверение” и „декларации”, което дава основание
за съда да счита, че изискващото се съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 3 СК от
1968 г. (отм.) е дадено и удостоверено пред нотариуса с декларация, посочена
като приложение към нотариалния акт.
Съобразно събраните по делото писмени
доказателства съдът направи следните изчисления за дяловете на страните в
съсобствеността, отчитайки процентното съотношение на
двата новообразувани парцела и увеличението на площта с 9 кв. м.:
Ж.Я.Д. е
собственик на 45,94 кв. м. ид. ч. общо в двата имота. Този извод следва от
разпоредителните сделки, отразени в нотариален акт № 27, том VII, д. № 1928/
1961 г., нотариален акт № 15, т. Ш, д. № 820/ 1972 г. и нотариален акт № 18, т.
Ш, д. № 823/1972 г. При отчитане на процентното съотношение на двата нови имота
в бившия парцел VI от притежаваните от Ж.Д. 45,94 кв. м. същата има дял от 34
кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор 07079.609.203 и 12,50 кв.м. ид.ч. от имот с
идентификатор 07079.609.204.
Е.Т.И. е
станал собственик след завещание от баба си Р. Т. на 66,87/735 кв. м. ид. ч. от
парцел VI – 6606,6607, следователно
в процесните имоти е собственик съответно на 49,50 кв.м.
ид.ч. от имот с идентификатор 07079.609.203 и 18,20 кв.м. ид. ч. от имот с
идентификатор 07079.609.204.
Правата на Ж.Е.К.
произтичат от дарение, обективирано в нотариален акт № 125, т. 111, д.
1008/1985 г., и равняващи се на 25 кв. м. ид. ч. от бившия парцел VI-6606,
6607 в кв. 53 или 18,50 кв. м. ид. ч.от имот № 07079.609.203 и 6,80 кв. м. ид.
ч. от имот № 07079.609.204.
В.Х.В. чрез дарение, видно от нотариален акт № 32, т. XVIII, д. № 5634/1975 г., е придобил от родителите си Х. и И. Х.
23,25/735 кв. м. ид. ч. от бившия парцел VI-6606,6607 и
по наследство от тях 68,62 кв. м. ид. ч. от същия имот. Преценявайки
процентното съотношение на двата нови имота се получават 68 кв. м. ид. ч.от
имот № 07079.609.203 и 25,00 кв.м. ид. ч.от имот № 07079.609.204.
Ищците
К.И.В. и В.Х.В. са придобили от И.С.К.
½ от 23,25/735 кв. м. ид. ч. от бившия парцел VI-6606,6607 в
кв. 53, видно от нотариален акт № 85, т. IV, д. № 1753 /1981 г. Същите двама ищци е нотариален акт № 86,
т. IV, д. №
1754/1981 г. също в режим на СИО са придобили от А. К. и Я. Я. още ½ от
23,25/735 кв. м. ид. ч. от бившия парнел VI-6606,6607, като
по този начин общият им дял в поземления имот се равнява на 23,25/735 кв. м.
ид. ч. от така посочения имот, или съответно 17,20 кв. м. ид. ч. от имот №
07079.609.203 и 6,33 кв. м. ид. ч.от имот № 07079.609.204.
Ищците К.Б.Б. и З.Е.Б. чрез три продажби и в режим на СИО са закупили, видно от
нотариален акт с № 118/03.11.1980 г., с № 83/25.06.1981 г. и с № 84/25.06.1981,
общо 48,25/735 кв. м. ид. ч. от този парцел, съответно 35,70 кв. м. ид. ч от
имот № 07079.609.203 и 13,13 кв. м. ид. ч от имот № 07079.609.204.
В.Д.В. чрез дарение от Л.Й.В. и Й. Я. А. с нотариален акт № 164, т. VI, д. № 2743/ 1981 г. е
придобил 91,50 кв. м. от бившия парцел VI-6606,6607 в
кв. 53. С нотариален акт № 317, т. II, peг. №
1797, д. № 273/ 26.06.2012 г. и нотариален акт №
65, т. I, peг. № 4010, д. 58/ 2012 г. е
продал на брат си С.Д.В. 15,50 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
07079.609.204 и 51,32 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
07079.609.203, като е останал собственик на 15,18 кв. м. ид. ч. от имот №
07079.609.203 и 10,32 кв. м. ид. ч.от имот № 07079.609.204. Тъй като Л.В. се е
разпоредила със своите права в съсобствеността, тя няма собственически права
върху процесните имоти.
Ищецът С.Д.В., както бе посочено по-горе, е придобил от брат
си В.В. 14,68 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.609.204 и
52,20 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.609.203.
Ищцата М.П.Д. чрез дарение от баща си П. Д. Д, предмет на
нотариален акт № 21, т. IV, д. № 1641/1973 г., е получила в собственост 23,25
кв. м. ид. ч. Предвид основателността на възражението за нищожност на сделката Д.
следва да бъде изключена като съделител предвид липсата на собственост.
Ищцата С.Р.А., посредством наследяване от родителите си Р. и
Р. Р. (видно от приложеното удостоверение за наследници), които са били
собственици на 1/8 ид. ч. от бившия парцел VI-6606.6607 в кв. 53 или на
91,87 кв. м. ид. ч.от същия (видно от нотариален акт № 95, т. V, д.
1851/1972 г.), както и чрез дарение от майка си, предмет на нотариален акт №
161,т. XXXIV, д. № 11540/ 1993 г., е придобила общо 34,31 кв.м. ид. ч. (22,87
кв. м. ид. ч. от дарението + наследените от баща си Р. Р. 11,44 кв. м. ид. ч.),
т. е. 25,40 кв. м. ид. ч. от имот 07079.609.203 и 9,34 кв. м. ид. ч.от имот
07079.609.204.
Ищците Ж.Б.Р., Р.М.Р. и
С.М.Р. са наследници на М. Р. Р. което се установява от представеното удостоверение
за наследници. Същият е притежавал общо 57,56 кв. м. в бивш парцел VI –
6606,6607. Отчитайки процентното съотношение на площите на двата имота в бившия
парцел VI и увеличението на площта, наследодателят на тези ищци е с права
съответно 15,66 кв. м. ид. ч. в имот с идентификатор 07079.609.204 и 42,90 кв.
м. ид. ч. от имот с идентификатор 07079.609.203. С нотариален акт № 150, т. I, peг. №
2233 № 143/2011 г. същият е дарил на дъщеря си Р. всички права върху имот с
идентификатор 07079.609.204, т.е. ищцата Р.Р. притежава 15,66 кв. м. ид. ч. от
този имот. Ж.Р. и С.Р. заедно с ищцата Р.Р. са останали съсобственици в равни
части от по 1/3 ид. ч. в правата на наследодателя им в другия имот с
идентификатор 07079.609.203 , където той е имал 42,90 кв. м., съответно всяка
една от тях притежава по 14,30 кв. м. ид. ч. от този поземлен имот.
Ответниците В.С.Б. и С.В.Б. в режим на СИО притежават 91,87 кв. м. ид. ч общо от поземлени
имоти с идентификатори 07079.609.203 и 07079.609.204. Собствеността си същите
са придобили чрез замяна, извършена с Петър Д. Дрянов, предмет на нотариален
акт № 164, т. XVII, д. 2966/ 1986 г., като са придобили 1/8 ид. ч. от бившия
парцел VI-6606.6607 в кв. 53, равняваща се на 91,87 кв.м. ид. ч., т. е.
68 кв. м. ид. ч. от имот 07079.609.203 и 25 кв. м. ид. ч. от имот
07079.609.204.
Ответницата Я.Н.Д. е
придобила с дарение, видно от нотариален
акт № 149/07.05.1975 г., 25/735 кв. м. ид. ч. от бившия парцел VI-6606.6607,
в кв. 53, които тя е продала на съделителите К. и З. Б. Видно от
нотариален акт № 106, т. I, peг. № 968, д. 101/ 07.07.2012
г. Н.Д. е продал на дъщеря си Я.Д. 1/16 ид. ч. само от поземлен имот с
идентификатор 07079.609.203, която се равнява на 34 кв. м. ид. ч. от този имот.
Н.Д. обаче е притежавал от този имот не 34 кв. м. ид. ч., а 15,50 кв. м. ид. ч.
Поради това сделката за дворното място над посочените 15,50 кв. м. не е
породила действие и правата на Я.Д. са в размер на 15,50 кв. м. ид. ч. само от
поземлен имот идентификатор 07079.609.203.
Ответникът Н.Н.Д. е продал на дъщеря си Я.Д. всичките си права в имот с
идентификатор 07079.609.203, т.е. в така посочения имот той права не притежава,
като има право на 5,70 кв. м. ид. ч. само от имот с идентификатор
07079.609.204, какъвто трябва да е неговия дял в този имот.
Ответниците С.Г.М. и Ж.А.М. в режим
на СИО са придобили 1/8 ид. ч. или 91,87 кв. м. ид. ч. от имоти, образуващи
бившия парцел VI-6606,6607,
като това е станало с покупко-продажба, предмет на нотариален акт № 87, т. XVII, д. 6313/1992 г. с
продавач Я. Й. Я. Праводателката им Я. Я. и съпругът й А. Я.К. с нотариален акт
№ 86 т. V, д. №
1821/1972 г. са признати за собственици на 1/8 ид. част от бивш парцел VI- 6606,6607. С нотариален
акт № 86, т. IV, д.
1754/1981 г. те са прехвърлили ½ от 23,25/735 кв. м. ид ч. от бившия
парцел VI-6606.6607 на ищците В. и К. В. и с
нотариален акт № 84, т. IV, д. 3752/1981 г. още ½ от 23,25/ 735 кв. м. ид. ч. от
същия бивш парцел VI-6606.6607 на ищците К. и З.
Б, или след извършването на тези сделки в собственост на Я. и К. са останали
68,62 кв. м. ид. ч. от притежаваните към момента на сделките 91,87 кв. м. ид.
части. След смъртта на А. К. наследниците му Р. А. Д. и Я. А. Я. с нотариален
акт № 20, т. II, д.
433/1984 г. са дарили на майка си Я. Й. Я. получените в наследство общо 34,31
кв. м. ид. части, които заедно с притежаваните от нея в лична собственост след
прекратяването на брака поради смъртта на съпруга й 34,31 кв. м. ид. части от
бивш парцел VI- 6606,6607
определят дела й на 68,62 кв. м. ид. ч., притежаван от нея към извършване на
сделката с нотариален акт № 87/1992 г. и с които реално е могла да се
разпореди. Тоест правата на съделителите С. и Ж. М. в процесните имоти са
съответно 18,67 кв. м. ид. ч. в имот с идентификатор 07079.609.204 и 50,80 кв.
м. ид. ч. в имот с идентификатор 07079.609.203.
Ответницата Т.С.Д. е дъщеря на Ст. П. К. (починал) и И.С.К., които първоначално
са притежавали в режим на СИО 1/8 ид. ч., равняваща се 91,87 кв. м. ид. ч. от
бившия парцел VI-6606,6607
(видно от нотариален акт № 99, т.V, д.
№ 1855/1972 г. ). Същите са продали (видно от нотариален акт № 85, т. IV, д. 1753/1981 г.) ½
от 23,25/735 кв.м. ид.ч. на ищците В. и К. В. и с нотариален акт № 83, т. IV, д. 1751/1981 г. още
½ от 23,25/735 кв. м. ид. ч. на ищците К. и З. Б, или след извършването
на тези сделки в собственост на Каравълчеви са останали 68,62 кв. м. ид. ч.
След смъртта на С. К. Т.Д. е придобила по наследство 17,15/ 735 кв. м. ид.
части от процесните имоти. С оглед процентното съотношение на площите на двата
имота в бившия парцел VI тази ответничка е с права съответно 12,70 кв. м. ид. ч. в
имот с идентификатор 07079.609.203 и 4,67 кв. м. ид. ч. от имот с идентификатор
07079.609.204. Майка й И.С.К. след смъртта на съпруга си е придобила
половината от имота и по наследство от
починалия й съпруг и е с права съответно 38,10 кв. м. ид. ч. в имот с
идентификатор 07079.609.203 и 14,00 кв. м. ид. ч. от имот с идентификатор
07079.609.204.
Поради това съдът намира, че следва да допусне
делба на поземлен имот с идентификатор 07079.609.203, с административен адрес: гр. Б,. ул. „П.
Яворов” № 12, целият с площ от 544 кв. м. по кадастрална карта, при граници:
имоти с идентификатори 07079.609.201, 07079.609.271, 07079.609.205,
07079.609.204 и 07079.609.202, и на поземлен
имот с идентификатор 07079.609.204, с
административен адрес: гр. Бургас, ул. „Оборище” № 8, целият с площ от 200 кв.
м., при граници: имоти с идентификатори 07079.609.203, 07079.609.205,
07079.609.268 и 07079.609.202 между страните по делото при дялове:
а/ в поземлен имот с идентификатор 07079.609.203,
както следва: за Ж.Я.Д. - 34 кв. м. ид. ч., за Е.Т.И. – 49,50 кв. м. ид. ч., за Ж.Е.К. – 18,50 кв. м. ид. ч., за В.Х.В. – 68 кв. м. ид. ч., за К.И.В. и В.Х.В.
– 17,20 кв. м. ид. ч., за К.Б.Б. и З.Е.Б. – 35,70 кв. м. ид.
ч., за Р.М.Р. – 14,30 кв. м. ид. ч., за В.Д.В. – 15,50 кв. м. ид. ч., за С.Д.В. – 52,20 кв. м. ид. ч., за С.Р.А. – 25,40
кв. м. ид. ч., за Ж.Б.Р. – 14,30 кв. м. ид. ч., за С.М.Р. – 14,30 кв. м. ид. ч., за В.С.Б. и С.В.Б. – 68 кв. м. ид. ч., за Я.Н.Д. – 15,50 кв. м. ид. ч., за С.Г.М. и Ж.А.М. – 50,80
кв. м. ид. ч., за Т.С.Д. – 12,70 кв. м. ид. ч. и за И.С.К. – 38,10 кв. м. ид. ч.
б/ в поземлен имот с идентификатор 07079.609.204, както следва: за Ж.Я.Д. – 12,50
кв. м. ид. ч., за Е.Т.И. – 18,20 кв. м. ид. ч., за Ж.Е.К. – 6,80 кв. м. ид. ч., за В.Х.В. – 25 кв. м. ид. ч., за К.И.В. и В.Х.В. – 6,33 кв. м. ид. ч., за К.Б.Б. и З.Е.Б. – 13,13 кв. м. ид. ч., за Р.М.Р. – 15,66 кв. м. ид. ч., за В.Д.В. – 10,32 кв. м. ид. ч., за С.Д.В. – 14,68 кв. м. ид. ч., за С.Р.А. -9,34 кв. м. ид. ч., за В.С.Б. и С.В.Б. – 25 кв. м. ид. ч., за Н.Н.Д. – 5,70 кв. м. ид. ч., за С.Г.М. и Ж.А.М. –
18,67 кв. м. ид. ч., за Т.С.Д. – 4,67 кв. м. ид. ч. и за И.С.К. – 14,00 кв. м. ид. ч.
Констатираната съсобственост обуславя основателността на делбените искове, поради което делбата на процесните имоти следва да бъде допусната при определените по – горе квоти.
Ето защо Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
съдебна делба между Ж.Я.Д., ЕГН **********, Е.Т.И., ЕГН
**********, Ж.Е.К., ЕГН **********, К.И.В., ЕГН **********, В.Х.В., ЕГН **********,
К.Б.Б., ЕГН **********, З.Е.Б., ЕГН **********, С.Р.А., ЕГН **********, Ж.Б.Р.,
ЕГН **********, Р.М.Р., ЕГН **********, С.М.Р., ЕГН **********, В.Д.В., ЕГН **********,
С.Д.В., ЕГН **********, В.С.Б., ЕГН **********,
С.В.Б., ЕГН **********, Я.Н.Д.,
ЕГН **********, Н.Н.Д., ЕГН **********, С.Г.М., ЕГН **********, Ж.А.М., ЕГН **********,
Т.С.Д., ЕГН ********** и И.С.К., ЕГН ********** на следните съсобствени
недвижими имоти: А/ поземлен имот с идентификатор 07079.609.203, с административен адрес: гр. Б. ул. „П.
Яворов” № 12, целият с площ от 544 кв. м. по кадастрална карта, при граници:
имоти с идентификатори 07079.609.201, 07079.609.271, 07079.609.205,
07079.609.204 и 07079.609.202, Б/ поземлен
имот с идентификатор 07079.609.204, с
административен адрес: гр. Б, ул. „Оборище” № 8, целият с площ от 200 кв. м.,
при граници: имоти с идентификатори 07079.609.203, 07079.609.205, 07079.609.268
и 07079.609.202, при следните квоти: А/ в поземлен имот с идентификатор 07079.609.203,
както следва: за Ж.Я.Д. - 34 кв. м. ид. ч., за Е.Т.И. – 49,50 кв. м. ид. ч., за Ж.Е.К. – 18,50 кв. м. ид. ч., за В.Х.В. – 68 кв. м. ид. ч., за К.И.В. и В.Х.В.
– 17,20 кв. м. ид. ч., за К.Б.Б. и З.Е.Б. – 35,70 кв. м. ид.
ч., за Р.М.Р. – 14,30 кв. м. ид. ч., за В.Д.В. – 15,50 кв. м. ид. ч., за С.Д.В. – 52,20 кв. м. ид. ч., за С.Р.А. – 25,40
кв. м. ид. ч., за Ж.Б.Р. – 14,30 кв. м. ид. ч., за С.М.Р. – 14,30 кв. м. ид. ч., за В.С.Б. и С.В.Б. – 68 кв. м. ид. ч., за Я.Н.Д. – 15,50 кв. м. ид. ч., за С.Г.М. и Ж.А.М. – 50,80
кв. м. ид. ч., за Т.С.Д. – 12,70 кв. м. ид. ч. и за И.С.К. – 38,10 кв. м. ид. ч.; Б/ в
поземлен имот с идентификатор 07079.609.204, както следва: за Ж.Я.Д. – 12,50
кв. м. ид. ч., за Е.Т.И. – 18,20 кв. м. ид. ч., за Ж.Е.К. – 6,80 кв. м. ид. ч., за В.Х.В. – 25 кв. м. ид. ч., за К.И.В. и В.Х.В. – 6,33 кв. м. ид. ч., за К.Б.Б. и З.Е.Б. – 13,13 кв. м. ид. ч., за Р.М.Р. – 15,66 кв. м. ид. ч., за В.Д.В. – 10,32 кв. м. ид. ч., за С.Д.В. – 14,68 кв. м. ид. ч., за С.Р.А. -9,34 кв. м. ид. ч., за В.С.Б. и С.В.Б. – 25 кв. м. ид. ч., за Н.Н.Д. – 5,70 кв. м. ид. ч., за С.Г.М. и Ж.А.М. –
18,67 кв. м. ид. ч., за Т.С.Д. – 4,67 кв. м. ид. ч. и за И.С.К. – 14,00 кв. м. ид. ч.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Невена Ковачева
Вярно с оригинала: З.М.