№ 7689
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110109073 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявеният от Т. Д. П. срещу Т. Д. Д.
установителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за
признаване за установено, че ответникът е извършил дискриминация спрямо
ищеца като е отказал да го призове да подпише показанията си по пр.пр.
2308/2021 г. по описа на Специализираната прокуратура.
Ищецът обосновава иска си с твърденията, че ответникът го е
дискриминирал по признак „обществено положение” като свидетел и „лично
положение” (гражданин с активна гражданска позиция), който трябва да
подпише показания. Релевира доводи, че ответникът в качеството си на
служител на КОНПИ е разглеждал сигнал, депозиран от ищеца срещу
прокурор. Сочи, че през месец ноември 2021 г. ответникът му се е обадил по
телефона във връзка с подадения сигнал, въз основана който е образувана пр.
пр. 2308/2021 г. по описа на Специализираната прокуратура, като Т. Д.
отказал да го разпита лично, позовавайки се на Заповед на Председателя на
КОНПИ и държал ищецът да му изпрати отговорите си по имейл в 7-дневен
срок, след което отказал да го извика да подпише показанията си, Т. П.
обръща внимание, че е добре познат на служителите на КОНПИ във връзка
със сигнали срещу тях и счита, че това е причината да не бъде извикан да
подпише показанията си, както и че той също можел да задава въпроси.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен, като
излага подробни възражение и оспорвания.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа
страна:
По делото е приета за послужване пр. пр. 2308/2021 г. по описа на
Специализираната прокуратура, от която се установява, че по сигнал на
ищеца е образувана въпросната преписка и ответникът в качеството си на
служител на КОНПИ е разглеждал сигнала. Страните не спорят и се
установява по делото, че в телефонен разговор ответникът е поканил ищецът
да даде показания по преписката, но последният е бил възпрепятстван, тъй
като е бил извън страната, поради което страните са се разбрали ищецът да
даде показания по имейл. Страните не спорят и не се представят
доказателства по делото ответникът да е извикал ищецът да подпише
свидетелските си показания по процесната прокурорскапреписка.
От обясненията на ответника, дадени по реда на чл. 176 ГПК се
установява, че има възможност сигналоподателите да подписват показанията
си и че не всички сигналоподатели подписват показанията си, дадени по
имейл.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи от правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 71, ал.1, т.1 ЗЗДискр.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че описаните в исковата молба (без) действия от страна на
ответника са довели до по-неблагоприятно третиране на ищеца на основата на
„обществено положение“ (свидетел) и „лично положение” (гражданин с
активна гражданска позиция), отколкото се третира, било е третирано или би
било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
В тежест на ответника е да докаже спазване от негова страна на
принципа на равно третиране спрямо ищеца в хода на извършениете
процесуални действия по прокурорската преписка.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка
2
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение,
увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено
състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. По
определението на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице
при сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се
забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или
интереси на лицата на основание изброените критерии. Като „неблагоприятно
третиране“ е определен всеки акт, действие или бездействие, което пряко или
непряко засяга права или законни интереси (§ 1, т. 7 от ДР на закона). За да е
налице проява на дискриминация по смисъла на закона следва да са налице
всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна
норма, а именно: 1) изпълнително деяние - акт, действие или бездействие,
водещи до диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица;
2) защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.; 3) цел или резултат – засягане на
права или законни интереси и 4) причинно-следствена връзка. Едно деяние
следва да се квалифицира като дискриминационно, когато лицето, което
твърди че е жертва, докаже prima facie дискриминация, а лицето, за което се
твърди, че дискриминира, не успее да опровергае извода за неравното
третиране. Доказването на prima facie дискриминация изисква, на първо
място, да се установи факта на неравно третиране по защитен признак спрямо
сравняваните лица, и второ – да се докажат факти, от които може да се
направи обосновано предложение за възможно осъществяване на неравно
третиране поради защитения признак, т.е. за причинна връзка между
спорното третиране и защитения признак. Необходимо е, освен това, да има
лице – основа за сравнение, поставено в по-благоприятни условия от ищеца
на основата на признаците по ал. 1 на чл. 4 ЗЗДискр. или чрез привидно
неутрална разпоредба, критерий или практика.
Съдът намира, че описаното от ищеца поведение на ответника не
покрива съдържанието на понятието „дискриминация“ по смисъла на §1, т.1.
от ДР на ЗЗДискр. За да е налице дискриминация под формата на тормоз се
3
изисква да е изразено нежелано поведение на основата на някои от
защитените признаци по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по
друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на
лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или
застрашителна среда.
В случая от твърденията на ищеца в исковата молба и от събраните по
делото доказателства не се установява ответника да е осъществил поведение,
чрез което се накърнява достойнството на ищеца.
Съдът намира, че по делото не се установи ищецът да е бил поставен в по
– неравностойно положение в сравнение с други лица. От събраните по
делото доказателства, не се доказа ищецът е бил подложен на
дискриминационно отношение въз основа на признак лично или обществено
положение.
Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който не
претендира такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П. срещу Т. Д. Д. установителен иск с
правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за признаване за установено, че
ответникът е извършил дискриминация спрямо ищеца като е отказал да го
призове да подпише показанията си по пр.пр. 2308/2021 г. по описа на
Специализираната прокуратура.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4