Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
гр.
Велико Търново, 27.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи
юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С.3 разгледа докладваното
от съдия Матева адм. дело № 301/2023 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 40, ал. 2 от
Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано
е по жалба от *** К.Г.Т. *** против Решение от 21.04.2023 г. на председателя на
Окръжен съд – Велико Търново (ВТОС) по негово Заявление за достъп до обществена
информация с рег. № 3430/04.04.2023 г.
Решението
се оспорва като незаконосъобразно с мотива, че заявителят има право на достъп
до обществена информация на основание чл. 4 от ЗДОИ.
Ответната
страна – председателят на ВТОС, не взема становище по жалбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заявление
за достъп до обществена информация с рег. № 3430/04.04.2023 г., жалбоподателят
по настоящето дело по същество е поискал да му бъде предоставен препис от
Заповед № 39/2023 г. на председателя на ВТОС с твърдението, че тя съдържа
обществена информация. Видно от приложената преписка от ВТОС е, че тази заповед
е посочена в няколко протоколи за случайно разпределение на дела като основание
за преразпределението им или ръчното им разпределени между съдии от ВТОС. Не е
ясно какво отношение имат така разпределените и преразпределени дела към
жалбоподателя, но нито се твърди, нито се доказва същият да има каквото и да е процесуално
качество по тях.
Ответникът
е отказал предоставянето на исканата заповед с мотива, че по реда на ЗДОИ се
предоставя информация, а не актове, а освен това търсената информация, съдържаща
се в посочената заповед на председателя няма характера на обществена информация
по смисъла на закона и е достъпна по реда на съответните процесуални закони за
страните по делата. С тези мотиви председателят на ВТОС е постановил оспореното
решение на 21.04.2023 г. и е изпратил същото на заявителя по пощата на
25.04.2023 г. Няма данни за това кога решението е получено от неговия адресат,
но на 26.04.2023 г. последният го е оспорил по съдебен ред, като е образуваното
това дело.
В хода
на същото, с Определение от 10.05.2023 г. съдът е разпределил доказателствената
тежест по делото с указание към жалбоподателя, че е в негова тежест да докаже обстоятелствата,
обосноваващи основателността на негово Заявление за достъп до обществена
информация с рег. № 3430/04.04.2023 г., в това число, че търсената информация
със заявлението е обществена.
От жалбоподателя е
постъпило в отговор писмено становище по това определение на съда, но нови доказателства
не са представени.
Като писмени
доказателства по делото са приети документите от състава на административната
преписка изпратена от ВТОС, съдържаща и приложените към жалбата книжа.
Настоящият съдебен
състав, въз основа на така установени факти и след като прецени доводите и
възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка
на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита
следното:
Жалбата е допустима
и основателна по следните мотиви:
Настоящият съдебен
състав намира обаче, че решението е издадено в нарушение на материалния закон и
в противоречие с целта на закона, по следните съображения:
Правото да се търси
и получава информация е конституционно признато в чл. 41, ал. 1
и ал. 2 от
Конституцията на РБългария, като същото обхваща и корелативното
задължение на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима
информация, изключая нормативно уредените ограничения на правото. В действащото
законодателство са предвидени различни правни средства за достъп до информация
в зависимост от произхода, съдържанието и значението на информацията за
правните субекти. Един от правните способи за упражняване на конституционното
право на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал. 1
от ЗДОИ всеки гражданин на РБългария има право на достъп до
обществена информация при условията и по реда, определени в този закон,
освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и
разпространяване на такава информация. Съответно, в разпоредбата на чл. 2, ал. 1
от ЗДОИ обществената информация по смисъла на този закон
е дефинирана като всяка информация, свързана с обществения живот в РБългария и
даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно
дейността на задължените по закона субекти, като според цитираното определение,
в обхвата на „обществена информация“ по смисъла на ЗДОИ попадат всички данни
относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители
на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.
Понятието „обществена информация“ следва да бъде възприемано като сведение,
знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната.
Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно
обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на
данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект.
Обществената
информация е два вида: официална - която се съдържа в актовете, издавани от
държавните органи при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 от
ЗДОИ) и служебна - информацията, която се събира, създава и
съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на
органите и на техните администрации (чл. 11 от
ЗДОИ).
Достъпът до
официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й, а достъпът
до служебна обществена информация се предоставя по реда на този ЗДОИ,
като законът предвижда ограничение – когато тя е свързана с оперативната
подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и
препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) и когато
съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени
от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена
от администрациите на съответните органи – чл. 13, ал. 2
от ЗДОИ.
Освен посочената
разпоредба, законът въвежда ограничение за предоставяне на достъп до обществена
информация и в случаите по чл. 37, ал. 1
от ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на
обществена информация - когато: 1. исканата информация е класифицирана
информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон; 2.
достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие
за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на
надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена
на заявителя през предходните 6 месеца.
Анализът на
разпоредбата показва, че изключение от посоченото правило е допустимо само в
хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се
цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на
прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, като във всеки конкретен
случай, за да се позове на разпоредбата на чл. 37, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата
презумпция, регламентирана в § 1, т. 6 ДР ЗДОИ.
В конкретния случай
съдът намира, че исканата от жалбоподателя информация има характер на служебна
обществена информация по см. на чл. 11
вр. чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като е свързана с осъществяваната от
страна на орган на съдебната власт дейност, очертана в чл. 126, ал.
2, вр. чл. 127 от Конституцията на Република България и Закона за
съдебната власт и от нея могат да се направят изводи относно
изпълнението на вменените му от закона правомощия.
Безспорно
Административният ръководител – председател на ВТОС попада в кръга задължените
по чл. 3, ал. 1
от ЗДОИ субекти.
Спорният по делото
въпрос се свежда до това, налице ли е второто посочено по-горе материалноправно
основание, а именно дали заявената от жалбоподателя за предоставяне информация представлява
ли обществена и в частност служебна обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1
от ЗДОИ.
От съдържанието на
подадената от Т. молба - Заявление за достъп до обществена информация до
административния ръководител – председател на ВТОС, е видно, че направеното на
основание ЗДОИ искане е за получаване на достъп до обществена информация чрез
предоставяне на копие от заповедта, сочена като основание за преразпределение
или разпределение по график на дела на ВТОС ръчно/график. За да постанови отказ
за предоставяне на заявения достъп до информация решаващият орган на първо
място е приел, че се търси не информация, а докувменти и второ - търсената
информация не попада в обхвата на ЗДОИ, тъй като не се касае за обществена
информация, а е информация, която има значение по конкретните дела с оглед
законността на съдебния състав и процесуалната валидност на действията и
актовете му, които обаче се проверяват по реда на инстанционния контрол и то
само по искане на страните по тези дела.
Действително
обществена е не всяка информация, която се създава, обработва или съхранява от
задължен субект по ЗДОИ, а само тази, която отговаря регламентираните в чл. 2, ал. 1
от ЗДОИ изисквания. Съгласно чл. 9, ал. 1
от ЗСВ разпределението на делата и преписките в органите на съдебната
власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно
разпределение съобразно поредността на постъпването им при спазване
изискванията на чл. 360б. Принципът на случайния подбор при разпределението на
делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в
прокуратурата и Националната следствена служба - в рамките на отделите (ал. 9,
чл. ал. 2 от ЗСВ).
Разпределението на делата и издаваните за това актове на органите на съдебната
власт следва да се разглежда като административно-правна дейност. Тази дейност
е различна от дейността по правораздаването, вкл. в рамките на инстанционния
контрол, съдържащата се протоколите от съдебните заседания, съдебните актове и
жалбите против тях, в които материали информацията безспорно не е обществена по
см. на ЗДОИ, като предоставянето й става по предвидения в ГПК/НПК ред. Но
информацията за актовете на председателя на ВТОС, обективиращи извършваната от него
административно-правна дейност, издадени в изпълнение на административните му
функции, представлява обществена информация по см. на чл. 2, ал. 1
от ЗДОИ. В случая с подаденото заявление не се цели достъп до съдебни
актове по повод на образувано производство, а получаване на сведения за начина
на изпълнение на заложения в чл. 9 от ЗСВ принцип
за разпределението на делата в органите на съдебната власт чрез случайния
подбор посредством електронно разпределение съобразно поредността на
постъпването им. Информацията, определена като сведения в конкретна заповед,
сочена в протоколите за разпределение на делата като основание за ръчното им разпределение
или преразпределение, съответно параметрите, по които са избрани докладчиците с
оглед датата, на която е извършено разпределението е от естество да формира мнение на оспорващия за дейността на ВТОС
и убеждение за начина, по който административният ръководител на съда упражнява
правомощията си, вкл. изпълнението на нормативно разписаното правило по чл. 9 от ЗСВ.
Следователно неправилно и необосновано в обжалваното решение е прието, че
заявената за предоставяне информация - копие от Заповед № 39/2023 г. на
председателя на ВТОС, не съдържа обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1
от ЗДОИ. В този смисъл е съдебната практика по аналогични дела – вж.
напр. Решение № 328 от 17.08.2020 г. на
АдмС - Стара Загора по адм. д. № 316/2020 г.
По тези мотиви съдът
намира, че подадената жалба е основателна и следва да се уважи със съответните
последици от това, като преписката се върне на ответника за ново произнасяне.
Разноски по делото не са претендирани и не се присъждат.
Предвид
изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Г.Т. ***
Решение от 21.04.2023 г. на Председателя на Окръжен съд – Велико Търново по
Заявление за достъп до обществена информация с рег. № 3430/04.04.2023 г.
ВРЪЩА делото като преписка на Председателя
на Окръжен съд – Велико Търново за ново разглеждане и произнасяне в 14-дневен
срок по подаденото от К.Г.Т. *** Заявление за достъп до обществена информация с
вх. № 3430/04.04.2023 г. по описа на ВТОС, при съобразяване с дадените указания
по тълкуването и прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и на
основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ не подлежи на касационно обжалване.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: