№ 208
гр. ХАСКОВО, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. Д.
в присъствието на прокурора Е. П. И.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20225600100717 по описа за 2022 година
Гр.дело № 717/2022 г. по описа на ОС-Хасково е образувано по искова молба
от К. И. Ш., с ЕГН ********** от гр. С.З. ************, с която е предявен иск с правно
основание чл.2, ал.1,т.1, предл. последно ЗОДОВ, вр.чл.5, пар.I от Конвенцията да защита
правата на човека и основните свободи.
Първоначално исковата молба е била предявена пред Софийски градски съд и е
било образувано гр.дело 2302/2021 г. по описа на СГС. С определение №
263897/24.02.2021г., по гр.д. 2302/2021г. на Софийски градски съд производството по
делото е прекратено на основание чл. 108 ал. 2 от ГПК и делото е изпратено по подсъдност
на Окръжен съд - С.З.. Последвал е отвод на всички съдии от Старозагорски окръжен съд по
образуваното гр. д. № 367/2022г. по описа на съда. С определение № 1326/21.11.2022г.
делото е изпратено на Апелативен съд - Пловдив за разпореждане разглеждането му в друг,
равен по степен съд.
С определение №441/28.11.2022г.на Апелативен съд – Пловдив, по частно
гражданско дело № 572/2022г. по описа на съда, Апелативен съд – Пловдив е постановил
исковата молба подадена от К. И. Ш. против Министерство на правосъдието на Република
България с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ, по която пред Окръжен съд - С.З. е било
образувано гр. д. 367/2022г. да се разгледа от Окръжен съд - Хасково.
В Окръжен съд – Хасково е било образувано гр. д. № 717/2022г. по описа на
съда. С разпореждане № 662/08.12.2022г. Окръжен съд - Хасково е оставил без движение
исковата молба, подадена от ищеца К. И. Ш. с указания да уточни, срещу кого се предявява
иска – дали срещу Министерство на правосъдието или друг орган на съдебната власт, да
уточни дали претендира сумата посочена като цена на иска и да конкретизира дали сумата
включва обезщетение само за неимуществени вреди, или и за имуществени вреди. В
обстоятелствената част на исковата молба и в петитума да посочи какъв е видът на вредите –
дали претендира само неимуществени или и имуществени вреди, както и в какво точно се
1
изразяват претърпените неимуществени вреди– неприятни изживявания, тревоги, болки,
страдания, и каква е причинно-следствената връзка между действията на ответника
Министерство на правосъдието и претърпените вреди, по какъв начин ответникът е
причинил вредите. Да представи или да посочи доказателства в подкрепа на исковата
претенция, ако разполага с такива. Да представи попълнена декларация за семейно и
имуществено положение, както и други допълнителни доказателства в подкрепа на искането
си за освобождаване от заплащане на държавна такса. Да представи преписи от исковата
молба за връчване на ответниците, след като същите бъдат уточнени. На ищеца е указано, че
при неотстраняване в указания едноседмичен срок на нередовностите на исковата молба,
същата ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено.
В изпълнение на разпореждането на съда по делото е постъпила молба за правна
помощ и спиране на срока по разпореждане 662/08.12.2022г. с вх. № 256/11.01.2023г.. В
молбата се посочва,че ищецът вече не е лишен от свобода, налице е промяна в
обстоятелствата по отношение на него и моли да му бъде назначен служебен защитник по
Закона за правната помощ, тъй като няма нужното образование за отстраняване
нередовностите по исковата молба. В декларацията за семейно и имуществено състояние
приложена към молбата за правна помощ / л.15/, ищецът декларира, че семейството му се
състои от него и от сина му И.К.Ш., посочено е, че се е развел и не притежава движимо и
недвижимо имущество, безработен и в момента е на трудовата борса. Собственик е на
дружествени дялове в търговски дружества, които нямат търговска дейност от 5 години и
няма разпределяни дивиденти.
С определение № 39/16.01.2023 г. ОС-Хасково е предоставил правна помощ на
ищеца К. И. Ш. под формата на процесуално представителство по делото до окончателното
му приключване, като е продължил с 1/един/ месец, считано от 17.01.2023г. срока за
отстраняване нередовностите на исковата молба предоставен на ищеца с разпореждане от
08.12.2022г.С определение № 242/14.03.2023г., съдът е назначил адв. В. И. Д. от АК-Хасково
за особен представител на ищеца К. И. Ш. за осъществяване на правна помощ по делото.
Постъпила е молба с вх. № 3025 /04.04.2023г. от адв. Д. с искане за продължаване на срока
за отстраняване на нередовностите посочен в определението на съда 06.04.2023г.С
определение № 322/06.04.2023г., на която дата изтича срока, съдът е продължил срока за
отстраняване на нередовностите на исковата молба с 14 дни.
На 25.04.2023г. по делото е постъпило допълнение към исковата молба подадено
от К. И. Ш., чрез адв. Д. от АК–Хасково с което ищецът посочва като ответници –
Върховен касационен съд на Република България и Прокуратурата на Република България.
В т.2 от допълнението към исковата молба се посочва, че претендираната по иска сума е в
размер на 284 800,00 лв. - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Претърпените неимуществени вреди се изразявали в силни негативни психологически
изживявания, стрес и психически тормоз продължаващи и до момента причинени в
следствие на изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ по присъда, постановена по
НОХД 422/ 2012г. на Районен съд – С.З. която била приведена в изпълнение след изтичане
на предвидения давностен срок. Моли съда да му дадена възможност да представи
декларация за семейно и имуществено състояние, както и други доказателства в подкрепа на
искането на ищеца за освобождаване от държавна такса в първото заседание по делото.
С определение № 404/26.04.2023г., ищецът К. И. Ш. е освободен от заплащане на
държавни такси в производството по гр.д. 717/2022г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
ОТВЕТНИКЪТ - Върховен касационен съд – С., чрез процесуалния си
представител в срока по чл.131 ГПК, оспорват изцяло предявения иск като недопустим,
респ. като неоснователен.
В отговора на исковата молба са изложени подробни съображения по
редовността и допустимостта на исковата молба.Твърди се, че с посочените в исковата
2
молба факти и обстоятелства, ищецът не обосновава връзка между настъпилите вреди и
действията на Върховен касационен съд. От изложеното в исковата молба може да се
направи извод, че ищецът иска пререшаване на воденото срещу него наказателно
производство, като не се посочва в какво се състои противоправността на решение №
90/23.07.2020г. на ВКС, Второ наказателно отделение по наказателно дело №381/2020г. и
причинната връзка с претърпените от ищеца вреди. Недопустимо е инцидентното
констатиране по повод на иск за вреди от правораздавателна дейност, в частност – влязъл в
сила съдебен акт на национална юрисдикция, разглеждаща делото, като последна
инстанция, на порок на съдебния акт, включително неправилност и недопустимост, както и
производството по искове за заплащане на обезщетение за такива вреди.
В отговора на исковата молба са изложени подробни съображения в подкрепа на
становището, че Върховен касационен съд не са надлежно, пасивно, материално
легитимирани да отговарят за причинените вреди на ищеца, доколкото не е осъществено и
неправомерно поведение.Поддържа се становище, че иска срещу Върховен касационен съд
е процесуално недопустим, като се позовават на ТР № 5/15.06.2015г. на ВКС по тълк.дело
№ 5/2013г., на ОСГК, съгласно което съдът е легитимиран да представлява държавата по
искове за обезщетение за вреди по чл. 2 от ЗОДОВ / ДВ, бр. 38/18.05.2012г./ само в случаите
по ал. 1 т. 4 и т.5 на чл. 2 ЗОДОВ за прилагане от съда на задължително настаняване и
лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, поради липса на
законово основание за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му
бъде отменено като незаконосъобразно.Възразяват за недопустимост на иска приемайки, че
съдът не е процесуално легитимиран да представлява държавата като процесуален
субституент по искове за обезщетение за вреди от незаконно задържане под стража,
включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени.
Твърди се, че по делото не се установява причинна връзка между твърденията на
ищеца за възникването на силни негативни психологични изживявания, стрес и
психологически тормоз и поведението на ответника. Относно размера на иска, твърдят че
претендираното от ищеца обезщетение е в изключително завишен размер, който не отговаря
на твърдените от ищеца реално претърпени неимуществени вреди.
Молят съда да отхвърли предявения иск, като процесуално недопустим или
евентуално да го отхвърли като неоснователен по изложени в отговора на исковата молба
съображения.
ОТВЕТНИКЪТ – Прокуратура на РБългария в срока по чл. 131 ГПК оспорва
иска изцяло. Според ответника изложените в исковата молба фактически твърдения не
попадат в нито една от хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ, а по отношение на твърденията за
наложено и изтърпяно наказание след изтичане на давностния срок за изпълнението му,
ищецът не е представил доказателства. Исковата претенция за претърпени неимуществени
вреди се оспорва по основание, като се твърди, че в тежест на ищеца е да докаже търпените
неимуществени вреди, размера и връзката им с повдигнатото обвинение и наложеното му
наказание, което изцяло е изтърпяно. Не са ангажирани доказателства за сочените
емоционални проблеми на ищеца, както и че същите са в пряка причинно – следствена
връзка с воденото срещу него наказателно производство. Претенцията за неимуществени
вреди се оспорва и по размер като неоснователно завишена и несъответстваща на принципа
за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД и социално – икономическите условия в страната.
С отговора е направено доказателствено искане за приобщаване на материалите по НОХД
422/2012г. по описа на Районен съд – С.З. към настоящото дело.
На 23.11.2023 г., по делото е постъпила молба с вх.№ 9833/23.11.2023г. / л.116 от
делото/ от адв. В. П., АК- Хасково назначен за особен представител на ищеца К. Ш., в
изпълнение на протоколно определение на съда от 13.11.2023 г.
В молбата се твърди, че ищецът е предявил иск за заплащане на обезщетение за
3
причинени неимуществени вреди от и във връзка с лишаването на ищеца К. Ш. от свобода,
в нарушение на чл.5, пар.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи. Незаконно бил излежал двугодишна присъда въз основа на влязло в сила решение
№90 по наказателно дело № 381/2020 г. на ВКС на РБългария, с което съдът привел в
изпълнение наложеното наказание по НОХД № 422/2012 г. на РС - С.З. без да съобрази, че
към датата на постановяване на присъдата 23.07.2020 г. не съществува НОХД № 422/2012 г.
на РС-С.З. тъй като то е било предмет на ч.н.д. № 1183/2016 г. на РС- С.З. и е било
групирано в нова присъда по последното цитирано дело. Към датата на постановяване на
присъдата от 01.12.2012 г. по НОХД № 422/2012г. на РС- С.З. бил изтекъл и давностния
срок за изтърпяване на наказанието съгласно чл.82, ал.1, т.4 НК. Ищецът Ш. излежал целия
срок на двегодишната присъда по НОХД № 422/2012г. на РС- С.З. вследствие на което е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, тъй като за този
двегодишен период е бил незаконно лишен от правото да упражнява труд и да получава
трудово възнаграждение и е претърпял увреждане на здравето - физически и психически в
пряка причинна връзка с изтърпяване на наказанието.
С молбата се поддържа конституирането на ответниците - Върховен касационен
съд, гр. С. постановил решение №90 постановено по гр. дело 381/2020 г. на ВКС и
Прокуратурата на РБългария, която е бездействала през целия период на постановяване на
решението и времето на изтърпяване на наказанието от 04.02.2019 г. до 04.02.2021 г. по
присъда, която не съществува. Поддържа се размера на исковата претенция в пълен размер,
така както е предявен с исковата молба, в размер на 284 800, 00 лв., която сума
представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи, тъй като за двегодишен период, ищецът е бил незаконно лишен от
правото да упражнява труд и да получава трудово възнаграждение и е претърпял увреждане
на здравето - физически и психически в пряка причинна връзка с изтърпяване на
наказанието, както и неприятни изживявания, тревоги, болки и страдания. За доказване на
изложеното молят да бъдат изискани и приети като доказателства ч.н.дело № 1183/2016г.
по описа на Старозагорския районен съд, справка за съдимост от Бюрото за съдимост при
РС- С.З. на ищеца и НОХД № 422/2012 г. по описа на РС-С.З..
СЪДЪТ като прецени всички доказателства по делото и изложените от страните
доводи съгласно чл.235, ал.2 ГПК, приема следното:
Видно от приета като писмено доказателство справка за съдимост издадена от
Районен съд - С.З. на 21.12.2023 г. К. И. Ш., с ЕГН ********** е осъден с присъда от
17.05.2012 г. по дело № 412/2012 г. по НОХД на РС- С.З. в сила на 01.11.2012 г.,
потвърдена с решение № 234/01.11.2012 г. по ВНОХД № 1193/2021 г. на ОС- С.З.. Признат
е за виновен в това, че на 09.12.2011 г. е извършил престъпление по чл.339, ал.1 НК и на
основание чл.54 НК е осъден на 2 /две/ години лишаване от свобода. На основание чл.66,
ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3/три / години. На 02.02.2021
г. ищецът е изтърпял наказание в размер на 2/две/ години лишаване от свобода по НОХД
№ 422/2012 г., с помощта на дни работа в негова полза, като е приведено в изпълнение
общо наказание по НОХД № 1183/2014 г. № 2489/2015 г. и № 97/2018 г. – 4/ четири /години
лишаване от свобода.
Със споразумение от 08.04.2015г., в сила от 08.04.2015 г. по НОХД № 1183/2014
г. на Специализирания наказателен съд К. И. Ш. е признат за виновен в периода от
началото на м. 01.2008 г. до 11.02.2009 г. за престъпление по чл.321, ал.3, предл.първо точка
2, вр. ал.2, вр. чл.93, т.10 НК ,вр чл.54 ,ал.1 НК като е осъден на 3/три/ години лишаване от
свобода. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 5
/пет/ години. Освободен е от затвора на 23.06.2022 г., като е изтърпял общо наказание в
размер на 4 /четири/ години лишаване от свобода по НОХД № 1183/2014 г., № 2489/2015 г. и
НОХД № 97/2018 г. с помощта на 2 месеца и 6 дни от работа в негова полза и е зачетен
4
предварителен арест в размер на 2 години, 5 месеца и 3 дни. Начало на наказанието -
01.02.2021 г.
С присъда от 14.04.2016 г. на РС- С.З. по НОХД № 2489/2015 г. по описа на
съда, в сила от 04.05.2016 г. К. Ш. е признат за виновен, че в периода от 07.03.2012 г. до
24.06.2013 г. за престъпление по чл.201, вр. чл.26,ал.1 от НК вр. чл.58А,вр. чл.55,ал.1,т.1
б.“б“ НК вр. чл.42А,ал.1 и 2,т.1, 2и 6, вр. ал.3,т.1 и 3,вр. чл.42Б,ал.1,2 и 5 и чл.54 НК е
осъден на Пробация. Задължителна регистрация за срок от 2 години и 10 месеца да пъти
седмично. Задължителни периодични срещи за срок от 2 години и 10 месеца безвъзмезден
труд в полза на обществото от 100 ч. годишно в рамките на една календарна години. На
основание чл.59, ал.1 НК приспада времето от 19.12.2014 г. до 03.07.2015 г. и от 03.07.2015
г. до 02.09.2015
С определение от 13.06.2016 г. на РС - С.З. в сила на 29.06.2016 г. по ЧНД №
1183/2016 г. съдът групира наказанията както следва: На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23,
ал.1 от НК КУМУЛИРА наказанията по НОХД №422/2012г. и НОХД №1183/2014 г., като
определя едно ОБЩО наказание: Лишаване от свобода за срок от 3 /три/години, чието
изпълнение да бъде отложено за срок от 5 /пет/ години и на основание чл.66, ал.1 НК
постановява наложеното наказание по НОХД № 2489/2015 г. да се изтърпи отделно.
Със споразумение от 04.06.2019 г. на РС- С.З. в сила на 04.06.2019 г. по НОХД №
1901/2018 г. на К. И. Ш. е е наложено наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки:
задължителна регистрация за срок от 2 година с период два пъти седмично, задължителни
пробационни срещи с пробационен служител за срок от една година, като на основание
чл.55,ал.3 НК, съдът не налага по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с
наказанието лишаване от свобода. Наказанието ПРОБАЦИЯ е изтърпяно в периода от
24.06.2022 г. до 24.06.2023 г.
По НОХД № 97/2018 г. на ОС-С.З. Присъда от 04.02.2019 г. в сила от 23.07.2020
г. Признат е за виновен в това, че на 23.06.2014 г. е извършил престъпление по
чл.142,ал.2,т.2,вр. чл.20, ал.2,вр. ал.1 от НК. С решение № 16/05.02.2020 г. по ВНОХД №
166/2019 г. АС- Пловдив изменя Присъда № 4/04.02.2019 г. постановена по НОХД
№97/2018 г. на ОС- С.З. като намалява наложеното наказание по чл.142,ал.2,т.2,вр. чл.20,
ал.2,вр. ал.1 от НК от седем години на четири години лишаване от свобода. На основание
чл.59, ал.1,т.1 приспада времето на предварителното задържане под стража, считано от
04.02.2019 г. до влизане на присъдата в законна сила, като един задържане се счита за един
лишаване от свобода. Потвърждава присъдата в останалата й част.
С решение № 90/23.07.2020 г. по дело № 381/2020 ВКС –С. оставя в сила
въззивно решение №16/05.02.2020 г. по ВНОХД № 166/2019 г. на АС- Пловдив.
На основание чл. 68, ал.1 НК привежда в изпълнение наложеното наказание по
НОХД № 422/2012 г. лишаване от свобода в размер на 2/две / години, чието изтърпяване е
отложено с изпитателен срок от 3/три/години, което наказание да изтърпи отделно от
наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода при първоначален „ строг“ режим
на основание чл.57,ал.2 от ЗИНЗС.
С определение № 260033/29.05.2020 г. по ЧНД № 351/2020 г. по описа на ОС -
С.З. влязло в законна сила на 01.12.2020 г. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.25, ал.1,вр.
чл.23,ал.1 НК ОБЩО наказание по споразумение от 08.04.2015 г. по НОХД № 1183/2014 г.
по описа на Специализирания наказателен съд, Присъда № 77/14.04.2016 г. по НОХД №
2489/2015 г. по описа на РС-С.З. влязла в законна сила на 04.05.2016 г. и Присъда №
4/04.02.2019 г. по НОХД № 97/2018г. по описа на ОС- С.З. влязла в законна сила на
23.07.2020 г., което е лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален
строг режим на основание чл.57, ал.1,т.2, б.“в“ от ЗИНЗС. ПРИСПАДА на основание чл.59,
ал.1 от НК при изпълнение на определеното общо наказание времето на задържане в хода
на досъдебното производство по НОХД № 1183/2014 г. по описа на Специализирания
5
наказателен съд. ПРИСПАДА на основание чл.25,ал.2 и ал.3 НК от гореопределеното общо
наказание изцяло изтърпяното наказание пробация по НОХД № 2489/2015 г. по описа на
РС- С.З. както и изтърпяната част от наказанието по което й да е отостаналите присъди в
съвкупността.
Постановява на основание чл.68, ал.1 НК отделно изтърпяване от горе
определеното общо наказание на наказанието лишаване от свобода за срок от две години,
наложено с Присъда № 111/17.05. 2012 г. по НОХД № 422/2012 г по описа на РС- С.З.
влязла ва на 01.11.2012 г., което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, на основание
чл.57, ал.1, т.2,б.“в“ от ЗИНЗС, като ПРИСПАДА при изпълнение на това наказание
изтърпяната част от същото. Постановява отделно изтърпяване на наказанието пробация
наложено със споразумение № 155/04.2019 г. по НОХД № 1901/2018г. по описа на РС-С.З..
Определението е изменено с определение № 260158/01.12.2020 г. по ВЧНД №
486/2020г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, влязло в законна сила на 01.12.2020г. На
основание чл.341, ал.1, вр. чл.306 ,ал.1, т.1 от НПК ИЗМЕНЯ определение от 25.09.2020 г.
постановено по ЧНД № 351/2020 г. на ОС -С.З. в частта в която е оставено без уважение
искането на осъдения, като на основание чл.59,ал.2,вр. ал.1,изр.първо,вр чл.23,ал.1,вр.
ал.2,т.2 НК от наложеното общо и най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на
4 /четири/години „лишаване от свобода“ ПРИСПАДА времето през което е бил задържан
по ЗМВР и с прокурорско постановление за 72 часа, с мерки за неотклонение задържане под
стража и домашен арест по ДП № 36/2008 г. на ГД ППООРТ“- МВР, пр. пр. № 3040/2008 г.
на СГП, считано от 22.03.2008 г. до 30.07.2008 г., като един ден задържане и домашен арест
да се зачитат за един ден лишаване от свобода.
По делото са приети като писмени доказателства ч.н.дело № 1183/2016г. по описа
на РС- С.З. НОХД № 422/2012 г. по описа на РС- С.З.. С присъда от 17.05.2012 г. по НОХД
№ 422/2012 г. РС- С.З. е признал К. И. Ш. за виновен в това, че на 09.12.2011 г. в с.
Ракитница, Община С.З. е държал огнестрелно оръжие – пистолет марка „EKOL Volga“
EVL- 920186 калибър 9 мм без да има за това надлежно разрешение, поради което и на
основание чл.339,ал.1 НК и чл.54 от НК го осъжда две години лишаване от свобода. На
основание чл.66,ал.1 НК отлага изпълнението на наложеното наказание за срок от три
години. Присъдата е влязла в законна сила на 01.11.2012 г. потвърдена с решение №
234/01.11.2012 г. по ВНОХД № 1193/2012 г. по описа на ОС- С.З..
По искане на ищеца в качеството на свидетел е разпитана Ж. Ж. М., бивша
съпруга на ищеца за установяване на претендираните от ищеца неимуществени вреди.
При така установените по делото факти съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск по чл.2, ал.1,т.1, предл. последно от ЗОДОВ, връзка с чл.5, пар.1
от Конвенцията да защита правата на човека и основните свободи.
Възражението за недопустимост на предявения иск спрямо Върховен
касационен съд е основателно. Съгласно ТР № 5/15.06.2015г. на ВКС по тълк.дело №
5/2013г., на ОСГК, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за
обезщетение за вреди по чл. 2 от ЗОДОВ / ДВ, бр. 38/18.05.2012г./ само в случаите по ал. 1 т.
4 и т.5 на чл. 2 ЗОДОВ за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или
принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, поради липса на законово
основание за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде
отменено като незаконосъобразно.
Съдът не е процесуално легитимиран да представлява държавата като
процесуален субституент по искове за обезщетение за вреди от незаконно задържане под
стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени,
както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл.5, пар.1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основите свободи ,съставена в Рим на
6
04.11.1950 г. ратифицирана със закон ДВ, бр.66 от 1992 г. обн. в ДВ бр.80 от 1992 г. изм.
бр.137 от 1998 г. попр.бр.97 от 1999 г. и бр.38 от 2010 г. / наричана по-нататък
„Конвенцията“.
В настоящото производство ищецът иска пререшаване на воденото срещу него
наказателно производство, което е недопустимо. В производството по иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е недопустимо пререшаване на водено срещу ищеца
наказателно производство, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт - решение №
90/23.07.2020г. на ВКС, Второ наказателно отделение по наказателно дело №381/2020г.по
описа на ВКС.
С оглед изложеното предявеният срещу Върховен касационен съд иск по чл.2,
ал.1,т.1, предл. последно от ЗОДОВ, вр. чл.5, пар.1 от Конвенцията да защита правата на
човека и основните свободи като недопустим следва да се остави без разглеждане и
производството по делото в тази му част да се прекрати.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника Прокуратура на
РБългария ,че изложените в исковата молба фактически твърдения не попадат в нито една от
хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ. С оглед наведените от ищеца в исковата молба и в молбата
от 23.11.2023 г. фактически твърдения и търсена отговорност на държавата чрез
Прокуратурата на РБългария за вреди причинени от незаконно изтърпяно наказание
лишаване от свобода приложимата правна норма е тази по чл.2,ал.1,т.1 предл. последно от
ЗОДОВ, съгласно която разпоредба държавата носи отговорност за дейността на
правозащитните органи при всички случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл.5,пар.
първи от КЗПЧОС.Държавата носи отговорност съгласно чл.5, пар.1 от Конвенцията
прогласяващ правото на свобода и сигурност никой не може да бъде лишен от свобода,
освен по силата на постановена от съд присъда, за неизпълнение на законно съдебно
решение или с цел осигуряване на изпълнението на задължение предписано от закона.
В конкретният случай отговорността на ответника Прокуратура на РБългария се
иска да бъде ангажирана, затова че ищецът незаконно бил излежал двегодишна присъда въз
основа на влязло в сила решение №90 по наказателно дело № 381/2020 г. на ВКС на
РБългария, с което съдът привел в изпълнение и наказанието по НОХД № 422/2012 г. на
РС - С.З. без да съобрази, че към датата на постановяване на присъдата 23.07.2020 г. НОХД
№ 422/2012 г. на РС-С.З. не съществува, тъй като това наказание е било групирано по
ч.н.д. № 1183/2016 г. на РС- С.З. в нова присъда по това дело, и че към датата на
постановяване на присъдата е бил изтекъл и давностния срок за изтърпяване на
наказанието, съгласно чл.82, ал.1, т.4 НК.
От твърденията в исковата молба не може да се направи извод за причинени на
ищеца преки неимуществени вреди, които да са вследствие от незаконосъобразни действия
на правозащитните органи при привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от
свобода за срок от 2/две/ години, което наказание ищецът е изтърпял в изпълнение на
влязъл в сила съдебен акт.
Искът за претърпени от ищеца неимуществени вреди е неоснователен.
Тежестта на този иск е на ищеца, който следва да докаже търпените неимуществени вреди,
размера и връзката им с наложеното му наказание, което наказание лишаване от свобода в
случая е изтърпяно в изпълнение на влязъл в сила съдебен акт. Наказателното
производство пред Върховен касационен съд е било образувано по касационна жалба на К.
И. Ш. срещу въззивно решение от 05.02.2020г. по ВНОХД №166/2019г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив, в която касационна жалба са посочени касационните основания
по чл. 348 ал. 1 т. 1, т.2, т.3 НПК. Производството е приключило с влязло в сила решение
постановено в съответствие с материалните и процесуалните правила, което изключва
твърденията на ищеца за нищожност на съдебния акт по касационно наказателно дело №
381/2020г. на Върховен касационен съд. Касационният съд е оставил в сила обжалваното
7
въззивно решение на Апелативен съд – Пловдив, като е достигнал до извода, че решението
на АС-Пловдив е правилно и не противоречи на закона.
Не са налице и сочените от ищеца твърдения за причинени неимуществени
вреди, в резултат на изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ по присъда, постановена
по НОХД № 422/2012г. на Районен съд – С.З. която била приведена в изпълнение след
изтичането на предвидения давностен срок по чл.82,ал.4 НК.С присъда от 04.02.2019 г. по
НОХД № 97/2018 г. на ОС-С.З. ищецът по настоящото дело К. И. Ш. е признат за виновен
в това, че на 23.06.2014 г. е извършил престъпление по чл.142,ал.2,т.2,вр. чл.20, ал.2,вр. ал.1
от НК. С решение № 16/05.02.2020 г. по ВНОХД № 166/2019 г. АС- Пловдив изменя
Присъда № 4/04.02.2019 г. постановена по НОХД №97/2018 г. на ОС- С.З. като намалява
наложеното наказание по чл.142,ал.2,т.2,вр. чл.20, ал.2,вр. ал.1 от НК от седем години на
четири години лишаване от свобода. На основание чл.59, ал.1,т.1 приспада времето на
предварителното задържане под стража, считано от 04.02.2019 г. до влизане на присъдата в
законна сила, като един задържане се счита за един лишаване от свобода. Потвърждава
присъдата в останалата й част. Престъплението е извършено в тригодишния изпитателния
срок определен от съда по НОХД №422/2012 г. по описа на РС-С.З.. С Присъда №
4/04.02.2019 г. по НОХД № 97/2018г. по описа на ОС- С.З. влязла в законна сила на
23.07.2020г.съдът постановява на основание чл.68, ал.1 НК отделно изтърпяване от
определеното общо наказание – лишаване от свобода и наказанието лишаване от
свобода за срок от две години, наложено с Присъда № 111/17.05. 2012 г. по НОХД №
422/2012 г по описа на РС- С.З. влязла на 01.11.2012 г., което да изтърпи при първоначален
„строг“ режим, на основание чл.57, ал.1, т.2,б.“в“ от ЗИНЗС, като приспада при изпълнение
на това наказание изтърпяната част от същото.
Въз основа на гореизложените факти и приетите по делото писмени
доказателства не е налице основание за ангажиране на отговорността на държавата чрез
Прокуратурата на РБългария за причинени на ищеца К. И. Ш. неимуществени вреди по
чл.2,ал.1,т.1 ЗОДОВ, предложение последно, вр. с чл.5, пар.1 от КЗПЧОС, поради което
искът срещу Прокуратурата на РБългария като неоснователен следва да се отхвърли.
На основание чл.83, ал.2 ГПК ищецът е освободен от задължението за внасяне на
държавна такса по производството, поради което в случая за него не намира приложение
разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗДОДОВ.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без разглеждане предявения от К. И. Ш., с ЕГН ********** от гр. С.З.
************, срещу Прокуратурата на РБългария, гр.С., *********** иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.1, предл. последно ЗОДОВ, вр. чл.5, пар.I от Конвенцията да защита
правата на човека и основните свободи за заплащане на сумата от 284 800,00 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, за двугодишен
период през който е бил незаконно лишен от правото да упражнява труд и да получава
трудово възнаграждение и е претърпял увреждане на здравето- физически и психически в
пряка причинна връзка с изтърпяване на наказанието, както и неприятни изживявания,
тревоги, болки и страдания като НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
Решението в частта, в която производството по делото е прекратено има
характер на определение и подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. И. Ш., с ЕГН ********** от гр. С.З.
************, срещу Прокуратурата на РБългария, гр.С., *********** иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.1, предл. последно ЗОДОВ, вр. чл.5, пар.I от Конвенцията да защита
правата на човека и основните свободи за заплащане на сумата от 284 800,00 лв.
представляващи обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в пропуснати ползи за
двугодишен период, през който бил незаконно лишен от правото да упражнява труд и да
получава трудово възнаграждение и е претърпял увреждане на здравето - физически и
психически в пряка причинна връзка с изтърпяване на наказанието, както и неприятни
изживявания, тревоги, болки и страдания като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
9