Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 2700 по описа за 2021г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от П.И.В. против
„Ф.“ ЕООД гр.София осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата
91 200лв., представляваща неустойка по чл.8 от предварителен договор за
продажба от 20.10.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането.
Твърденията на ищеца са за сключен с ответното
дружество предварителен договор на 20.10.2020г. с предмет продажба на 19бр. селскостопанска
техника, а именно: Сеялка IRTEM UDD 4000 с рег.№ СО 4138, свидетелство за
регистрация С0014747А, с рама № UD-31-0008;
Сеялка AGROTIME AM DG с рег.№ СО
4145, свидетелство за регистрация С 0014757Л, с рама № 04145А; Сеялка AMAZONE CIRRUS6002 SUPER, с рег.№ С07052 А, свидетелство за регистрация С 0024525А, с рама № CIR 0001355;
Пръскачка HARDI MDSTER с рег.№ С
04143 А, свидетелство за регистрация С 001475 А, с рама № **********; Самоходна
пръскачка CEBECO S400, рег.№
613689, свидетелство за регистрация С 0022866 А, с рама № 78492005;
Телескопичен товарач ISB 530-70, с двигател №
4557104470271247, рег.№ С 13692, с рама № SLP530EB4E1066279; Колесен трактор CLAAS ARION 640, с рама №
А193ЕСА1910429 и двигател № CD6068L241798, с рег.№ 10476; Колесен трактор CLAAS
AXION 850 с рама №
А3002404, рег.№ 14599, свидетелство за регистрация С 0024526А; Зърнокомбайн CLAAS
LEXX ION 750Р с
рег.№ С16363, двигател № 942992-00-744869 и рама № С5000476; Колесен трактор с
рама № А0944ЕСА0901154, двигател № 06746, свидетелство за регистрация С 0099823
А; Товарен автомобил с кран с рег.№ 1383ХМ, рама № WDD67503315530493
и двигател № 36693810999223; Тракторно ремарке
BRANTNER 8041 GOLD, с рег.№ С
13690, свидетелство за регистрация С 0022867А; Цистерна HUGO VOGELSANGP 7, с рег.№ ******свидетелство за
регистрация С 0022868А; Торачка SULKI DPX рег.№ ******свидетелство за
регистрация С 0014752 А; Валяк ВТХ60Д, рег.№ 04137А В2, свидетелство за
регистрация С 0014745А; Мулчер TEHNOS L 220 LW, рег.№ ******, свидетелство за
регистрация С 00147456; Странищен култиватор FROST GRUBER с рег.№ ******свидетелство за
регистрация С 0022870А; Плуг обръщателен LEMKEN DLX
110A3N85 с рег.№ ******,
свидетелство за регистрация С 00089963А и Транспортна количка CLAS 719, рег.№
16384/С0027984А с рама № 71425140. Уговорено е ищецът да заплати продажна цена
от 304 000лв., както и сключването на окончателен договор по прехвърляне
на собствеността до края на 2020г. във формата на писмен договор с нотариална
заверка на подписите и съдържанието. За тази цел на 29.12.2020г. се срещнал с
пълномощника на ответника, но окончателен договор не се сключил, тъй като
управителят на дружеството не се явил, вместо което се обадил на пълномощника си,
че не може да дойде лично и указал сделката да се отложи за 08.01.2021г. На среща
на тази дата отново не бил сключен окончателен договор, тъй като по изявление
на пълномощника управителят на дружеството се отказал от продажбата и заявил договора
да се счита развален. Предвид това и с позоваване на клаузата по чл.8 от
договора претендира заплащането на неустойка поради неизпълнение задължението
на продавача да сключи окончателен договор в размер на 30 % от уговорената
продажна цена или сумата 91 200лв.
Ответникът оспорва иска с твърдението, че
на 14.09.2020г. управителят лично заявил
на пълномощника Р.Д. оттегляне на пълномощията, поради което предварителният
договор е сключен без представителна власт. Заявява невярност на твърдението да
е изявявал воля лично да сключи окончателен договор като твърди, че не е знаел
за предварителния. Навежда договорът да е нищожен на основание чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорената цена е
значително по-ниска от стойността на продаваемата селскостопанска техника,
както и сключен в негова вреда по чл.40 ЗЗД с довод, че е необходима за
развиваната от дружеството дейност, а продажбата противоречи на интересите му,
съответно на волята на управителя. В тази връзка твърди да е сключен с
намерението да се лиши дружеството от възможността да извършва основната си
дейност или чрез симулативно обещание продажбата да не се изпълни, като по този
начин се отнемат парични средства под формата на неустойка. Това произтича от
твърденията, че към този момент отношенията между управителя и пълномощника са
били влошени, ищецът е в родствена връзка с пълномощника и е знаел за влошените
им отношения; ищецът не е регистриран като земеделски производител, няма и не
обработва земеделска земя, включително не е имал посочената в договора парична
сума. Допълнително се аргументира с това, че в договора не е предвидено
плащането на задатък, което е обичайна практика при подобни сделки, и липса на
конкретна дата за подписване на окончателен договор.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Ответното дружество „Ф.“ ЕООД развива
дейност по обработка на земеделски земи, за осъществяването на която притежава
и използва различна по вид селскостопанска техника /представената по делото
инвентарна книга към м.03.2021г./.
Не е спорно, че с нотариално заверено
пълномощно от 10.12.2018г. управителят Д.И.Б.упълномощил Р.С.Д. да осъществява
от негово име и за негова сметка в качеството му на законен представител на „Ф.“
ЕООД всякакви фактически и правни действия по придобиване, управление и
разпореждане с имущество на дружеството, както и представителство пред различни
физически лица, юридически лица, институции и държавни органи по въпроси
отнасящи се до самото дружество или свързани с неговата дейност.
Установено е, че двамата са били в
близки лични и професионални отношения-познават се от деца, Р.Д. е бил кум на
сватбата на Д.Б., известно време работил в дружеството, после лично и като
пълномощник участвал активно в дейността му.
На 20.10.2018г. Р.Д., в качеството на
пълномощник с посоченото пълномощно, сключил с ищеца П.В. предварителен договор
за покупко-продажба на собствените на дружеството 19бр. земеделска техника
срещу цена от 304 000лв. /чл.2/. Предвидено е цената да се плати в
тридневен срок от сключването на окончателен договор и по банкова сметка ***,
която ще се посочи в него /чл.4 и чл.5/.
В чл.3 е предвидено окончателен договор да се сключи в срок до края на
2020г. с оформяне продажбата в писмен договор с нотариална заверка на подписите
и съдържанието пред нотариус в гр.Дупница. Съгласно уговореното в чл.8 в
случай, че някоя от страните не изпълни задълженията си по предварителния или
окончателния договор и не се яви пред нотариус за сключването на окончателен
договор, изправната страна има право на неустойка в размер на 30% от продажната
цена по чл.2.
Като доказателство е приет заверен
препис на уведомление от 19.03.2021г. на Д.Б., в качеството на управител на дружеството,
за оттегляне на основание чл.38, ал.2 ЗЗД пълномощията дадени на Р.Д. с
пълномощното от 10.12.2018г. Видно от приложената разписка писменото изявление
е връчено на 19.03.2021г. чрез нотариус при удостоверен отказ на адресата Д. след
запознаване със съдържанието му /стр.66-68/.
Представени са писмени доказателства
установяващи, че три от продаваемите колесни трактора са предмет на вписан
особен залог в полза на „Уникредит Булбанк“ АД, както и фактури за стойността,
на която са закупени същите и други от селскостопанските машини в периода
2012г.-2019г.
По делото са събрани гласни
доказателства.
В показанията си св.Р.Д. сочи, че
упражнявал правата по даденото му пълномощно винаги и навсякъде, където му
указвал управителят на ответното дружество. В средата на 2020г. Б..му казал, че
възнамерява да прекрати бизнеса си и да замине за Белгия, поради което изявил
желание да продаде селскостопанските машини и ако П.В. се съгласи да се
продадат на него, като по този начин уредят и възникналия между тях спор по
повод задължение по доставка на слънчоглед. Във връзка с последното е
образувано гр.д.№ 1583/2021г. по описа
на СГС, I-22 състав, по иск на Д. срещу Б..за парични суми по
чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД /стр.103/. Сочи, че ищецът е негов братовчед, с когото
сключил като пълномощник предварителния договор при знанието на управителя на
дружеството и изявено от последния желание лично да участва в сключването на
окончателен договор. Към края на м.12.2020г. с ищеца се срещнали за оформяне
при нотариус на документите за прехвърляне на собствеността, но Б..се обадил по
телефона на свидетеля сделката да се отложи за след около седмица, защото е на
почивка във Велинград. При нова срещна в началото на м.01.2021г. Б..отново му
се обадил, като заявил, че няма да продава и да предаде на купувача да счита
договора за развален. В показанията си сочи още, че отношенията му с управителя
на ответното дружество се влошили след сключване на предварителния договор,
като през м.03.2021г. получил изявлението му за оттегляне на пълномощното.
Отрича отпреди това Б..да е искал да му върне пълномощното. Заявява, че
сделката по продажбата е била договаряна в средата на 2020г. между П.В. и Б..с
постигане съгласие за цената, а неговата роля била само да сключи от името на
дружеството предварителния договор по причина, че управителят често пътува.
Свидетелят Г.Б..работи като
комбайнер в ответното дружество. В показанията си сочи, че на 14.09.2020г. Б..и
Д. се скарали по повод доставена нова селскостопанска машина, която трябвало да
бъде разтоварена и подготвена за жътва. Тогава Б..заявил на Д. „ти не може да
си ми началник, аз съм те упълномощил, това пълномощно искам да ми го върнеш“.
На следващия ден на въпрос от свидетеля Б..казал, че пълномощното не му е
върнато. По-късно при разговор с него през м.01.2021г. му казал, че Д. не само
му блокирал сметката /вероятно касае посоченото по-горе дело/, но и сключил
договор за продажба на всичките му селскостопански машини без да знае за
това. Пред свидетеля управителят на
дружеството никога не е споменавал да прекратява бизнеса си и да замине за
чужбина, а и счита, че това не е така при положение, че продължавал да осъществява
обработка на земеделски земи, имал сключени договори и купувал техника. Сочи
още, че Б..и В. се познават, защото последният съхранявал в базата на ответното
дружество машини на своя фирма, които изнесъл след като Б..и Д. се скарали през
м.09.2020г.
Свидетелят О.К.е земеделски
производител и работил с ответното дружество. В показанията си сочи, че
присъствал на случката на 14.09.2020г., когато Б..и Д. се скарали и първият
поискал да му се върне пълномощното. След това отношенията им продължили да се
влошават, като в началото на м.02.2020г. Б..дошъл много ядосан и казал, че Д.
му запорирал сметките във връзка с техен съдебен спор, а след няколко дни пак
ядосан, че чрез пълномощното сключил предварителен договор за продажба на
цялата налична техника. Свидетелят познава ищеца П.В., който държал своя пътно-строителна
техника в една от работилниците в базата на „Ф.“ ЕООД. Изнесъл я оттам в края
на 2020г. след скандала между Б..и Д.. Идентично със заявеното от предходния
свидетел сочи, че не знае Д.Б. да е искал преустановяване дейността си, а продължавал
да развива и разширявал бизнеса си.
Въз основа събраните доказателства
съдът обоснова следните правни изводи:
Представителството по чл.36 ЗЗД е
едностранна правна сделка, по силата на която упълномощителят предоставя
представителна власт на пълномощника за осъществяване от негово име и за негова
сметка на правни и фактически действия. Последиците от извършените от
представителя действия възникват направо за представлявания. Съгласно чл.39 ЗЗД
обемът на представителната власт спрямо трети лица се определя според това,
което упълномощителят е изявил, т.е. меродавна за учредяването, естеството и
параметрите на тази власт е единствено неговата воля.
На основание чл.38, ал.2 ЗЗД вр. чл.41 ЗЗД упълномощителят има право винаги да
оттегли пълномощното с последица прекратяване на представителството. В този случай
прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица,
които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е
подлежало на вписване и то не е било извършено.
Разпоредбата на чл.42, ал.1 ЗЗД
постановява, че лицето, което е действало като представител, без да има
представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била
добросъвестна, а според ал.2 лицето, от името на което е сключен договор без
представителна власт, може да го потвърди, като за потвърждението се изисква
формата, предвидена за упълномощаването за сключване на договора. В ТР №
5/12.12.2016г. по тълк.д.№ 5/2014г., ОСГТК на ВКС, е прието, че договор сключен
от лице, действало като представител, но без да има представителна власт, е в
състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни
последици. Те биха могли да настъпят само, ако мнимо представляваният потвърди
договора съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД. При липса на потвърждаване /изрично или с
конклудентни действия/, респ. изричен отказ от потвърждаване, недействителността
от висяща се превръща в окончателна и на нея може да се позове само лицето, от
името на което е сключен договора или универсалните му правоприемници.
Другият случай, при който договорът не
произвежда правно действие е регламентиран в чл.40 ЗЗД-когато представителят и
лицето, с което е договарял, се споразумеят във вреда на представлявания. В посоченото
тълкувателно решение на ВКС е прието, че за разлика от чл.42 ЗЗД уредената в
тази норма недействителност не е висяща, а изначална и установена в интерес единствено
на представлявания, който е увреден от договора. Недействителността има защитна
функция само по отношение увреденото представлявано лице, чийто представител е
злоупотребил с доверието му, а насрещната по договора страна се е
облагодетелствала от това за негова сметка.
Както в хипотезата на чл.42, ал.2 ЗЗД
при липса на потвърждаване, така и в хипотезата на чл.40 ЗЗД договорът не поражда
правно действие, т.е. страните по него-представляваният и третото лице не са
обвързани от валидно облигационно правоотношение, поради което и не възникват
насрещни права и задължения.
При сключването на предварителния
договор от 20.10.2020г. волеизявлението за продавача „Ф.“ ЕООД е направено от Р.Д.,
който се легитимирал с пълномощното от 10.12.2018г. Пълномощното визира
широка по обем представителна власт за правни и фактически действия по управление
и разпоредителни сделки от името и за сметка на дружеството при липсата на
спор, че този договор попада в предметния му обхват /арг. чл.39, ал.1 ЗЗД/.
По твърдението за сключване на договора
без представителна власт по делото е безспорно, че управителят на дружеството отправил
писмено изявление до пълномощника за оттегляне на дадените му пълномощия, връчено
на последния. Това е направено на 19.03.2021г. по време след сключване на
договора. В показанията си пълномощникът Р.Д. сочи, че управителят на
дружеството искал да продаде техниката, тъй като имал намерение да преустанови
бизнеса си и да замине за чужбина; знаел е за сключения договор, защото познавал
ищеца и се разбрал с него за продажбата; личните им отношения с Б..се влошили в
началото на 2021г., като отрича да е заявявал оттегляне на пълномощното в
предходен момент. Така заявеното противоречи на показанията на другите двама
разпитани свидетели Б..и К.., според които отношенията им се влошили още през
м.септември 2020г., когато на 14.09.2020г. между тях избухнал скандал, при
който управителят Д.Б. в присъствието на свидетелите заявил на Д. „да му върне
пълномощното“, както и че Б..се познавал с ищеца, но не е знаел за договора, за
сключването на който разбрал едва в началото на 2021г. и бил много ядосан от
този факт, включително и че в нито един момент не е казвал или демонстрирал
намерение за преустановяване дейността на дружеството, а обратното-извършвал действия по нейното продължаване и дори разширяване.
При преценката на свидетелските
показания, съпоставени с конкретните обстоятелства и останалите събрани
доказателства, съдът не кредитира тези дадени от св.Д., които съобразно разпоредбата
на чл.172 ГПК намира за заинтересовани и необективни. Свидетелят е в близка
родствена връзка с ищеца-купувач и с влошени лични отношения с управителя на
ответното дружество, с когото освен това имат правен спор по повод продажба на
слънчоглед, предмет на разглеждане по гражданско дело пред друг състав на СГС,
а оспорената добросъвестност в действията му като пълномощник при сключване на
договора спрямо интересите на дружеството поставят под съмнение достоверността
на заявените факти. Видно от останалите доказателства дружеството обслужва
банков кредит с особен залог върху част от притежаваните селскостопански
машини, през същата 2020г. закупило нови, сключило договори за наем за
обработка на земеделски земи и през есента предприета подготовка за работа, което
е в опровержение на соченото от свидетеля намерение на управителя то да
преустанови дейност и воля за разпореждане с имуществото му. Неподкрепено от други
доказателства е заявеното, че управителят на дружеството разговарял с ищеца с
постигнато съгласие за продажба, бил чакан в уговорения срок да се яви за прехвърляне
на собствеността, но впоследствие се отказал, наред с това е и в противоречие с
показанията на другите двама свидетели, от които може да се направи извод, че
управителят изобщо не е знаел за сключения договор. Допълнителен аргумент в
тази посока е и обстоятелството, че нито в исковата молба, нито в течение на
делото ищецът не е навел твърдения да е контактувал лично с Д.Б. по повод
договора, преди или след неговото сключване при положение, че са се познавали отдавна
и е съхранявал своя техника в собствената на дружеството база.
Показанията на св.Б..и св.К.. са последователни,
основани на лични възприятия, кореспондират помежду си и с данните по делото,
поради което съдът ги кредитира и въз основа на тях приема за установено от
фактическа страна, че на 14.09.2020г. Д.Б. е поискал от пълномощника Р.Д.
връщане на пълномощното.
От правна страна така направеното
волеизявление представлява оттегляне на пълномощието по смисъла на чл.38, ал.2 ЗЗД. За разлика от предвидените в чл.37 ЗЗД формални условия при упълномощаването
за сключване чрез пълномощник на определени сделки, респ. за потвърждаването в
хипотезата на чл.42, ал.2 ЗЗД, за упражняване правото на оттегляне законът не
изисква особена форма. Обективирането в писмен документ е само форма за
доказване и при липса на въведени в чл.164 ГПК ограничения може да се установява
с гласни доказателства. Затова за прекратяване на представителната власт поради
оттегляне по чл.38, ал.2 вр. чл.41, ал.1 ЗЗД е достатъчно и устно изрично
изявление на упълномощителя, сведено до знанието на пълномощника. Предвид това
и с оглед събраните доказателства съдът намира, че управителят на ответното
дружество е заявил пред пълномощника оттегляне на пълномощното на 14.09.2020г.,
а последващото писмено изявление от 19.03.2021г. е в потвърждение на вече
изразената воля.
Следователно представителната власт е
прекратена преди сключване на предварителния договор, но за да обвърже с
последиците си насрещната по облигационното правоотношение страна е необходимо
тя да е знаела за това прекратяване. Съгласно чл.41, ал.2 ЗЗД прекратяването на
упълномощаването не може да се противопостави на трети лица, които
добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е
подлежало на вписване и вписването е било извършено. Доказателствата по делото
не установяват към деня на сключване на договора 20.10.2020г. ищецът да е бил
недобросъвестен, т.е. да е знаел, че представителната власт на пълномощника на
ответното дружество е била прекратена, поради което и в приложение на чл.41,
ал.2 ЗЗД той се счита за добросъвестен. На по-силно основание, ако се приеме,
че при възникналия конфликт на 14.09.2020г. отправеното от Д.Б. към
пълномощника Р.Д. искане за връщане на пълномощното не съставлява изявление за
неговото оттегляне по чл.38, ал.2 ЗЗД, то последващото писмено изявление на
19.03.2021г. също е непротивопоставимо на ищеца, защото, независимо от знанието
му, е направено след сключване на договора. Предвид това възражението за
недействителност на договора като сключен от лице без представителна власт в хипотезата
на чл.42, ал.2 ЗЗД е неоснователно.
Съгласно чл.40 ЗЗД, ако представителят и
лицето, с което той е договарял се споразумеят във вреда на представлявания,
договорът е недействителен и не поражда целените с него правни последици. Фактическият
състав обхваща обективен елемент, изразяващ се в увреждане интересите на
представлявания и субективен елемент, изразяващ се в споразумяване между
представителя и насрещната страна по договора под формата на недобросъвестност.
Според т. 3 от ТР № 5/2016г. увреждането може да има различни проявни форми с
примерно изброяване, но във всички случаи трябва да е обективно и да не е
незначително. Не е необходимо да е настъпила вреда, а е достатъчно да има сигурност
за нейното настъпване. Разяснено е, че за наличието на субективния елемент не
се изисква сговор като отделна правна сделка между представителя и насрещната
страна с намерение за увреждане, а знание, че договорът обективно уврежда
представлявания. Меродавно за недействителността по чл.40 ЗЗД е двата елемента
да са налице към момента на сключване на договора.
По възражението на ответника с
позоваване на тази правна норма съдът съобрази следното:
Представителството на пълномощника е
учредено с процесното пълномощно през 2018г., което е общо и предоставя на
практика неограничена власт за извършване на всякакви правни и фактически
действия от името и за сметка на дружеството, без предвиден срок и ограничения.
Според данните по делото до средата на 2020г. пълномощникът се е ползвал с
висока степен на доверие от управителя на дружеството предвид близките им лични
и професионални отношения в областта на земеделието, както и по начало
упражнявал предоставените му права добросъвестно след указания на упълномощителя.
Управителят е познавал добре и ищеца, който чрез своя фирма развивал търговска
дейност в различни от земеделието области, но съхранявал своя техника за
асфалтиране в базата на „Ф.“ ЕООД в гр.Бобов дол.
Впоследствие отношенията между
управителя и пълномощника се развалили с възникнал между тях скандал на 14.09.2020г.,
при който Б..поискал да му върне пълномощното. Вместо да направи това на
20.10.2020г. пълномощникът сключил с ищеца, негов братовчед, предварителния
договор за продажба на 19бр. селскостопански машини при договорена цена от 304 000лв.
Машините са част от имуществото на
дружеството, чрез които осъществява основната си стопанска дейност по обработка
на земеделски земи, като видно от представения препис на инвентарна книга към
м.03.2021г. посочените в договора съставляват почти цялата налична
селскостопанска техника.
Събраните по делото доказателства установяват,
че управителят Б..не е имал намерение да прекрати дейността на дружеството и да
продава имуществото му, а обратно закупил нова техника и сключил договори за
наем за обработка на земеделски земи. Противно на дадените от пълномощника Д.
показания, които по изложените вече съображения съдът не кредитира, от
показанията на Св.Б..и св.К.. се установява, че упълномощителят разбрал за сключения
договор в началото на 2021г. с изразено несъгласие, което при липса на други
доказателства води до извода, че изобщо не е знаел за договора, а оттук и че не
е водил лично разговор с ищеца за продажба. Също според показанията на тези
свидетели в края на 2020г. ищецът изнесъл своята техника от базата на
дружеството без данни за причината за това и дали се дължи на личните им
взаимоотношения.
Преценени в съвкупност и по вътрешно
убеждение посочените обстоятелства дават основание на съда да приеме
осъществяване фактическия състав на чл.40 ЗЗД.
Увреждането като обективен елемент не
произтича от твърдението на ответника, че уговорената от пълномощника продажна
цена е значително по-ниска от действителната стойност на селскостопанските
машини, което да е и основание за нищожност на договора по чл.26, ал.1 ЗЗД
поради противоречие с добрите нрави. В значителната си част селскостопанските
машини са закупени в периода 2012г.-2019г. и при съобразяване отчетната им
стойност посочена в представената инвентарна книга не може да се приеме, че
цената от 304 000лв. е в пъти по-ниска от сборната им стойност. Дори и да
е занижена спрямо пазарната стойност не е до степен липса на еквивалентност.
Както е посочено в Решение № 60208/04.01.2021г.
по гр.д.№ 126/2021г. на ВКС, ІІІ г.о., с цитирана в него съдебна практика, пазарната
цена не е единственият критерий за увреждането, което може да има и други
проявни форми. Такова е превратното упражняване от пълномощника на
предоставената представителна власт в нарушение на принципното изискване винаги
да действа в интерес на представлявания. От значение за иска по чл.40 от ЗЗД,
когато за увреждаща се сочи сключена сделка, е не толкова обема на
пълномощията, които договарящият представител доверително е получил, а как е
реализирал представителната власт и с каква цел. Относимо към фактическия
състав на разпоредбата, като обективиран израз на намерението за увреждане при
използване на пълномощията е включително реализацията им по начин, който да
осуети защита на имуществото на представлявания продавач по възмездна сделка.
В случая, използвайки предоставената
му с пълномощното представителна власт, със сключения договор пълномощникът е
обвързал дружеството със задължение да прехвърли собствеността върху
селскостопанските машини, изпълнението на което би го лишило от значителна част
от необходимия за стопанската дейност инструментариум. Възможността да получи
срещу това имущество парична сума не изключва увреждането, защото с оглед
конкретните обстоятелства дружеството не се е нуждаело от финансови средства, а
от техниката, без която се поставя в невъзможност или силно затруднение да
осъществява дейността си. В този смисъл пълномощникът е действал против
интересите на ответника и със сключването от негово име на предварителния
договор е създал предпоставки за увреждането му.
Субективният елемент се извежда от
доказаното влошаване отношенията му с управителя Б., който снел доверието си от
него и при възникналия на 14.09.2020г. конфликт заявил прекратяване на дадените
пълномощия, но въпреки това сключил договора. Незачитането волята на
представлявания по оттегляне на пълномощното и при наличието на представа за
липса на намерение да се разпорежда с
имуществото, несъмнено сочи на недобросъвестност в поведението на пълномощника по
сключване на договора в противоречие с интересите на дружеството и в този
смисъл знание, че по този начин го уврежда.
С оглед конкретните обстоятелства съдът намира
знание да е налице и при ищеца, който е братовчед на пълномощника Р.Д.,
познавал се е с управителя Д.Б. и е имал взаимоотношения с него, бил е наясно с
развиваната от дружеството стопанска дейност и отношенията между управителя и
родственика му, включително упълномощаването. По делото не са събрани преки
доказателства, но въз основа наличните може да се направи обоснован извод, че е
знаел за влошените отношения на Б..с Д., макар да не е знаел за оттеглянето на
пълномощното, като е сключил договора с
уговаряне условията по него без знанието на управителя. За последното може да
се съди и от съдържанието на самия договор, в който е предвидено плащането на цялата
продажна цена да се осъществи в тридневен срок след сключването на окончателен
договор, т.е. след прехвърляне на собствеността при липса на клаузи, които в достатъчна степен да защитават
правата на продавача в случай на неизпълнение от купувача с изключение на
неустойката, уговорена в полза и на двете страни. По този начин ответното
дружество е било поставено в положение да се разпореди със свое имущество на
значителна стойност против интересите му, респ. при отказа да направи това да заплати
парична неустойка обезпечаваща вреди на ищеца, каквито не е претърпял.
По изложените съображения и на основание
чл.40 ЗЗД предварителният договор е недействителен и не е произвел правно
действие спрямо ответника, поради което предявеният иск по чл.92 ЗЗД за
заплащане на неустойка по чл.8 от него подлежи на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото от 6000лв. за
платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.В.,
ЕГН **********, с адрес *** ,
против „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.********, иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 91 200лв.,
представляваща неустойка по чл.8 от предварителен договор за продажба от
20.10.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането.
ОСЪЖДА П.И.В., ЕГН **********,
от гр.Радомир, да заплати на „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, гр.София, разноски по
делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 6000лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
Съдия: