Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09. 01. 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-В въззивен
състав
в публичното заседание на единадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година
в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета Луканова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 13072
по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от М.К.М. и Г.С.М. срещу решение № 33015 от 21.05.2018 г., постановено по гражданско дело № 58662 по
описа за 2016
г. на СРС, ГО, 61
с-в, в частта, в която са определени квотите при делбата на недвижим имот ,
представляващ ап.№ 1, находящ се в жилищна сграда в гр.София, ж.к.******, както
следва: 2/3 за К.Б.Г. и 1/3 за въззивниците.
Във въззивната жалба се
сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснати
съществени нарушения на материалния закон. Според въззивниците квотите в
съсобствеността следвало да са по ½ . Това било така защото при
покупката на недвижимия имот по реда на НДИ квотите били ½ за родителите
на въззивницата М.М. – Е.Й.и К. Й. и ½ за М.К.М. и Г.С.М., тъй като
имотът бил придобит при условията на СИО. При това положение при сключването на
договора за издръжка и гледане между Е.Й.и К. Й., от една страна и ответника К.Б.Г.,
прехвърлителите имали не 2/3 идеални части, а ½ поради което не можели
да се разпоредят с повече от това, което имат. Досежно размера на квотите при
сключването на договора по реда на НДИ се позовават на показанията на свидетеля
И.М., както и на начина на разположение на подписите на купувачите в самия
договор. Освен това се твърди, че договора за издръжка и гледане е сключен при
заобикаляне на разпоредбите на чл.33 ЗС.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението на
СРС и вместо това да постанови решение като допусне делбата при равни квоти. Претендират
се разноски.
От въззиваемата
страна – К.Б.Г. е постъпил отговор по въззивната жалба. Излага се становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на така постановеното съдебно решение. Не били допуснати
сочените от въззивниците нарушения на материалния закон. Счита, че показанията
на разпитания свидетел са ирелевантни; квотите били правилно определени. Претендират
се разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение всеки въззивник е уведомен на
18.06.2018 г., Въззивната жалба е подадена на 26.06.2018 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната
жалба е допустима.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След извършена проверка
въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл във
валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
Не се спори, че при
покупко-продажбата на процесния ап., изповядана с договора от 11.06.1990 г.,
съделителите М. и Г. М.са били в брак.
Спорно по делото е какви са дяловете на купувачите по тази
сделка.
Правилно СРС е приел, че при
покупко-продажбата на процесния недвижим имот, извършена по реда на НДИ,
квотите на купувачите К. П.Й., Е.Г.Й.а и М.К. П.са равни. Касае се до
закупуване на жилище от общинския жилищен фонд по реда на НДИ; квотите на
купувачите не са посочени в договора поради което следва да се считат за равни,
т.е. по 1/3 идеална част. Мотивите на съделителите М. и Г. М.да отидат да
живеят при родителите на съпругата са без значение. Следва да се има предвид,
че твърденията на разпитаният на тяхна страна свидетел- М., брат на съделителя Г.М.,
сочат на стремеж да бъде заобиколен закона при сключването на сделката, т.е. не
представят обстоятелствата в благоприятна за тях хипотеза. Освен това в
показанията си свидетелят сочи, че целта била М. да получи ½ от жилището
по реда на продажбата по НДИ, а след това родителите й щели да й прехвърлят
останалите ½ идеална част. Това, обаче, не е така защото родителите й са
прехвърлили своите 2/3 идеални части не на М., а на едно трето за
съсобствеността лице – К.Б.Г., т.е. писмените доказателства опровергават тезата
на съделителите М. и Г. М..
Заобиколен ли е чл.33 ЗС при прехвърлянето на 2/3
идеални части от недвижимия имот, предмет на делбата на третото за
съсобствеността лице- съделителя К.Б.Г.:
Съгласно
разпоредбата на чл. 33 ЗС при продажба на дял от съсобствен имот
продавачът е задължен да предложи дела си за изкупуване на останалите
съсобственици. При нарушаване на това изискване за другия съсобственик възниква
правната възможност да изкупи дела на разпоредилия се съсобственик при
условията на чл. 33, ал. 2 ЗС.
Разпоредбата
на чл. 33, ал. 2 ЗС следва да се прилага ограничително и сделката, която
предполага приложението на тази норма е покупко-продажба в нейния чист вид.
Разпоредбата не може да намери приложение във всички останали случаи, когато за
собственика не е безразлично на кого ще прехвърли собствеността, с оглед
изискването за насрещна престация и нейното естество, както и с оглед на
предмета на прехвърляне - наследяване, дарение, замяна с инидивидуални вещи, издръжка
и гледане/както е в настоящия
случай/, продажба на наследство и др.
В този смисъл е налице и задължителна
практика на ВКС /например решение № 413 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 2636 от
2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 894 от 14.09.2011 г. по гр. д. № 1079 от
2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, така и Тълкувателно
решение № 5 от 28.11.2012 г. по тълк.гр. д. № 5 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/,
според която разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗС предвижда право на
изкупуване на съсобственика при прехвърляне на притежаваната от другия
съсобственик идеална част от имота само с договор за покупко-продажба или с
договор за замяна с родово определени вещи, но не и с други видове договори
/договор за замяна на идеална част от съсобствения имот с индивидуално
определени вещи, договор за дарение, договор за прехвърляне на ид.ч. от
съсобствения имот срещу задължение за издръжка и гледане, договор за
продажба на наследство - ТР № 50 от 1956 г. и др./, при които за прехвърлителя
не е без значение на кого ще прехвърли собствеността с оглед естеството на
насрещната престация и с оглед предмета /обекта/ на прехвърляне.
Освен това прехвърлянето на
идеална част от имот срещу издръжка и гледане на трето лице, което не е съсобственик,
не съставлява сделка, забранена от закона, арг. от принципното положение,
застъпено в ТР № 5/28.11.2012 г. ОСГК на ВКС, че формално законът не предвижда
забрана за прехвърляне на идеална част от недвижим имот от съсобственик на
трето лице, външно на съсобствеността, чрез дарение или чрез договор за
издръжка и гледане, както и чрез стандартна покупко-продажба. Когато
прехвърлителната сделка на идеална част от недвижим имот в полза на лице,
външно на съсобствеността, е в нарушение на правилото на чл. 33, ал. 1 ЗС
за предлагане на тази идеална част на другите съсобственици, за тях се поражда
правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, ако се докаже, че сделката е
нищожна. В
случая не се установи сделката да е нищожна- твърдеше се, че същата е сключена
при заобикаляне на закона, което с оглед горецитираната задължителна съдебна
практика не води до нищожност.
Налага се извод, че
обжалваното решение е правилно и като такова ще следва да бъде
потвърдено.
По
разноските:
Разноски не се присъждат, тъй като са касае до
производство по делба, първа фаза.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 33015 от 21.05.2018 г., постановено по гражданско дело № 58662 по
описа за 2016
г. на СРС, ГО,
61 с-в, в частта, в която са определени квотите при делбата на недвижим имот,
представляващ ап.№ 1, находящ се в жилищна сграда в гр.София, ж.к.******, както
следва: 2/3 за К.Б.Г. и 1/3 за М.К.М. и Г.С.М..
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: