№ 4425
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110140106 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията,
че срещу него, се водело изп. д. № ..../2012 на ЧСИ м.. Това изп. дело било
образувано по издаден в полза на ответника изпълнителен лист по гр. д.
№8988/2011 г . по описа на СРС, 90 с-в за следните суми: 7732.76 лв.
главница за незаплатена електрическа енергия, ведно със законната лихва от
01.07.2011 г. до изплащане на вземането, сумата от 26.37 лв. лихва за забава
за периода 16.08.2010 г. до 08.06.2011 г., както и 233.91 лв. разноски. Ищецът
поддържа, че последното изпълнително действие по него било от 31.10.2012
г. и твърди, че вземането по изпълнителния лист е било погасено по давност,
което обуславя интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че давността е била
прекъсната неколкократно.
1
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от
фактическа страна и правна страна:
Предявеният иск се основава на твърдението на ищеца, че процесните
вземания са погасени по давност.
Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна
практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а
на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да
съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с
процесните отрицателни установителни искове съдебна защита –
установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат
означава установяване, че същото е погасено по давност, т.е., че е погасена
възможността за принудителното му изпълнение, а не че вземането не
съществува.
Що се отнася до основателността на иска съдът намира следното:
Спорният между страните въпрос е свързан с това дали в случая
давността е била прекъсвана в хода на изпълнителния процес. В Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК - т. 10, приложимо към настоящия казус, се казва, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие, като обявява
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд за изгубило сила.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда хипотеза на
прекратяване на изпълнителното производство, при чието наличие то
настъпва ex lege. Предпоставка за прекратяването на изпълнителното
2
производство на това основание е в двугодишен срок взискателят да не е
поискал извършването на изпълнително действие, като тук следва да имат
предвид същинските изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване
на вземането му, изтичането на който срок осъществява основанието за
прекратяване на изпълнителното дело, посочено в цитираната разпоредба.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично
уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Както е разяснено в
мотивите на тълкувателното решение, при прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция", прекратяването на производството
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови или не акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Съгласно дадените от ВКС разяснения прекъсват давността само действия,
(независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са
предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя), които представляват: насочване на изпълнението чрез налагането
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са такива изпълнителни действия образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Страните не спорят, че въз основа на изпълнителен лист по гр. д.
№8988/2011 г . по описа на СРС, 90 с-в за следните суми: 7732.76 лв.
главница за незаплатена електрическа енергия, ведно със законната лихва от
01.07.2011 г. до изплащане на вземането, сумата от 26.37 лв. лихва за забава
за периода 16.08.2010 г. до 08.06.2011 г., както и 233.91 лв. разноски, е
образувано изп. д. № ..../2012 на ЧСИ м..
3
От приложеното по настоящото производство копие на изпълнително
дело № ..../2012 на ЧСИ м. е видно, че след дата 31.10.2012 г. взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д"
ГПК (отм.), по силата на закона, съобразно гореизложеното. Така съдът
приема, че последното изпълнително действие по изпълнително дело №
..../2012 на ЧСИ м. е било от 31.10.2012 г., от която е започнала да тече нова
погасителна давност за вземането съобразно горепосоченото, която давност е
изтекла през 2015 г. Посочените в отговора на исковата молба изпълнителни
действия- призовки за принудително изпълнение не са от категорията
изпълнителни действия, прекъсващи давността, съобразно гореизложеното.
Такова действие е извършено от ЧСИ на дата 14.06.2022 г. чрез налагане на
запор върху банкови сметки на длъжника- ищец, но то е извършено много
след изтичане на давностния срок.
Исковата претенция следва да бъде уважена.
В полза на ищеца следва да се присъдят 1410 лв. разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „фирма“ ЕООД, ЕИК
******, срещу „фирма“ АД, ЕИК *****, предишно наименование „фирма“
АД, иск с правно основание чл.439 ГПК, че „фирма“ ЕООД, ЕИК ******, не
дължи на „фирма“ АД, ЕИК *****, предишно наименование „фирма“ АД
следните суми: 7732.76 лв. главница за незаплатена електрическа енергия,
ведно със законната лихва от 01.07.2011 г. до изплащане на вземането, сумата
от 26.37 лв. лихва за забава за периода 16.08.2010 г. до 08.06.2011 г., както и
233.91 лв. разноски, за които е издаден изпълнителен лист по гр. д.
№8988/2011 г . по описа на СРС, 90 с-в.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК *****, предишно наименование „фирма“
АД, да заплати на фирма“ ЕООД, ЕИК ****** на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата от 1410 лв. разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5