Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 08.02.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен
съд, V гр. състав, в публично заседание на 11.01.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна
Видолова
при секретаря Галя Николова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 8506, по описа за 2017год., за да се произнесе, взема
предвид:
Искове с правно
основание чл.242, вр. чл.128 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ, и чл.221 ал.1 от КТ.
Постъпила е искова молба от Б.Д.Ц., с
която са предявени искове против О.ф.к.С.П. по чл.128 от КТ за сумата 7 800лв.
за периода 01.11.2016г. – 16.10.2017г.; по чл.224, ал.1 от КТ за сумата 200 лв.
- неизползван платен годишен отпуск за 5 дни за 2016г. и 500лв. - неизползван
платен годишен отпуск за 18 дни за 2017г.; по чл.221, ал.1 от КТ за сумата
600.00лв. Твърди се, че за периода 01.11.2016г. – 16.10.2017г., между страните
е съществувало трудово правоотношение, прекратено от ищеца на осн. чл. 327 ал.1
т. 2 от КТ. Твърди се, че след прекратяване на ТПО, работодателят-ответник не е
заплатил на ищеца полагащите му се трудови възнаграждения и обезщетения,
претендирани с исковата молба. Претендира посочените суми, законна лихва върху
тях от 01.11.2017г. и разноските по делото. В с.з. на 11.01.2018г. исковете
претенции са изменени, като претенцията по чл.242, вр. чл.128 от КТ е намалена до размер на
6011.10лв., претенцията по чл.224, ал.1 от КТ е уточнена по години – за 3 дни
от 2016г. – в размер на 84.91лв., и за 16 дни от 2017г. – 452.83лв., а претенцията
по чл.221, ал.1 от КТ е увеличена до размер на 700лв.
Ответникът
изразява становище по предявените искове в съдебно заседание, като заявява, че
клубът е имал спонсор от гр. С., който е плащал по изипей и с РКО с
нетрадиционни преводи и е имало плащания, но не знае дали са пълни. Не оспорва,
че с ищеца е имал трудово правоотношение, за което твърди, че не е прекратено
по надлежен начин и ответникът не изпълнява функции на треньор от доста време.
Твърди, че сега клубът има официален договор за спонсорство, но за времето, за
което се претендират сумите не е имало такъв договор.
Съдът, след като се запозна
със събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа
обстановка: Не се спори по делото, а и видно от представения Трудов договор №
18/31.10.2016г., ищецът и ответникът са се намирали в трудово правни отношения,
като ищецът е бил на длъжност помощник треньор по футбол при уговорено трудово
възнаграждение 700лв. Срокът на трудовия договор е бил от 01.11.2016г. до
30.06.2017г. На 29.08.2017г. страните са подписали допълнително споразумение, с
което са се споразумяли, че считано от 01.08.2017г., трудовото възнаграждение
за изпълняваната длъжност ще бъде в размер на 600лв. месечно. Със заявление,
входирано на 16.10.2017г., ищецът е заявил, че прекратява на осн. чл.327 ал.1 т.2
от КТ, едностранно и без предизвестие действието на трудовия договор, поради
забавяне на изплащането на трудовото му възнаграждение. По делото е изготвена
съдебно икономическа експертиза, която се е запознала с представените доказателства
и е направила проверка в НАП, където не е отразено намаляването на трудовото
възнаграждение на ищеца Дадено е становище, че нетното трудово възнаграждение
на ищеца за исковия период възлиза на 6011.10лв.
– без отчитане на намаляването на ТВ през време на ТПО и отчитане на
представените ордери за заплащане на суми. Посочено е, че обезщетението по чл.221,
ал.1 от КТ възлиза на 700лв. По отношение на претенцията за обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ, вещото лице е дало два варианта – в писменото заключение –
без отчитане на намаляването на ТВ – в размер на 627.35лв./99.05лв. за 3 дни от
2016г. и 528.30лв. за 16 дни от 2017г./ и в съдебно заседание – с отчитане на
договореното намаляване на ТВ – в размер на 84.91лв. за 3 дни от 2016г. и
452.83лв. – за 16 дни от 2017г. В подкрепа на твърденията си заплащане на ТВ на
ищеца, ответникът е представил по делото РКО от 22.09.2017г. за заплащане на
сумата от 170лв. – аванс за м. юли, с подписи на получил и съставил, РКО от
28.09.2017г. за 500лв. – доплащане август, с подписи на ръководител и получил
сумата и РКО от 05.09.2017г. за заплащане на 150лв. – премия К., с подписи на
ръководител и получил сумата. И в трите ордера като лице, на което следва да се
изплати сумата, е посочен ищецът.
Спорни по делото са
въпросите - дължи ли ответното дружество на ищеца претендираното трудово
възнаграждение на основание чл.242 от КТ и в какъв размер; изплатено ли е обезщетението по чл.221,ал.1
от КТ и в какъв размер е то, и дължи ли се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ,
за колко дни от кои години и в какъв размер.
По иска с правно
основание чл.242 във вр. с чл.128 от КТ :
Задължението за
плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като
насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на
работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ, работодателят е
длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Въпреки твърденията на ответника,
че ищецът не е изпълнявал функциите на треньор от доста време, то самият
ответник представи РКО, от които е видно, че на ищеца са изплащани суми и то в
месеца, преди подаване на заявлението за прекратяване на ТПО. Няма спор между страните,
че след изтичане на срока на договор № 18/31.10.2016г., ищецът е продължил да
работи при ответника и договорът се е превърнал в безсрочен на осн. чл. 69 ал.
1 от КТ, Това се доказва и от наличието на подписано между страните
допълнително споразумение на 29.08.2017г., което е възможно само при
съществуващ трудов договор. В това споразумение страните са уговорили друго,
по-ниско възнаграждение, което независимо, че не е надлежно отразено в регистрите
на НАП, е представлява действителната воля на страните и е меродавно за правния
спор. Подаването на данни от работодателя до НАП представлява негово
едностранно изявление до държавен орган, но не може да замести договорената
между страните по ТПО воля за размера на трудовото възнаграждение. Поради
горното, съдът следва да приеме, че ищецът е работил при ответника, като за
периода 01.11.2016г. – 31.07.2017г., ТВ е било в брутен размер от 700лв., а за
периода 01.08.2017г. до 16.10.2017г. е било в брутен размер от 600лв.
Представеното заявление на ищеца от 16.10.2017г. за прекратяване на договора на
осн. чл. 327 ал.1 т. 2 от КТ е произвело действие още на същата дата, когато
работодателя го е получил, поради което на тази дата ТПО е прекратено. Доколкото
ТВ на ищеца е било обявено в НАП и работодателя дължи заплащане на отчисленията
от него, на ищеца се дължи нетния, а не брутния размер на ТВ, който за периода 01.11.2016г.
– 31.07.2017г. е бил 548.73лв. месечно /или общо 4938.57лв./, а за периода 01.08.2017г.
до 16.10.2017г., съдът изчислява на 470.34лв. месечно /или общо 721.19лв./.
Общият размер на трудовото възнаграждение за целия процесен период възлиза на
5659.76лв., от която сума съдът следва да приспадне платеното възнаграждение от
ответника. За твърденията си заплащане той е представил само 3 РКО, от които
съдът счита, че следва да приеме за действително направено плащане само сумата
от 170лв. като аванс за м. юли, т.к. само в РКО за тази сума е изписано
основание, което има връзка с трудовото му възнаграждение. Единствено през
2017г. страните са се намирали в ТПО през м. юли, поради което плащането би
могло да бъде само за тази година. Сумите, заплатени като „доплащане август“ и „премия
К.“ не могат да се приемат безспорно като част от трудовото му възнаграждение,
т.к. явно от съдържанието на второто – премия, те могат да се отнасят за други
видове заплащания между страните извън договореното ТВ. Като краен се налага
извода, че незаплатено на ищеца за исковия период е трудово възнаграждение от 5489.76лв.
и в този размер предявения иск на осн. чл. 242 във вр. с чл.128 от КТ следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 01.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата, а за
разликата до размер на 6011.10лв. – да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.221 ал.1 от КТ:
Както бе посочено
по-горе, получаването на заявлението за прекратяване на договора на осн. чл.
327 ал.1 т. 2 от КТ от ответника на 16.10.2017г., е довело до прекратяване на
трудовото правоотношение между страните поради забавено изплащане на трудово
възнаграждение. Обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ се предвижда при хипотеза,
когато трудовото правоотношение е било прекратено в случаите по чл.327,
ал.1, т.2 от КТ и същото е в размер на
една брутно трудово възнаграждение в хипотезата на безсрочен трудов договор. С
оглед на липсата на доказателства за изплащане на това обезщетение от ответника,
съдът намира, че е доказана дължимостта на обезщетението по чл. 221 ал. 1 от КТ
от работодателя на работника. Относно размера на това обезщетение, съдът
намира, че въпреки, че в заключението на вещото лице е посочено обезщетение,
изчислено на базата на трудовото възнаграждение на ищеца, заявено в регистъра
на НОИ, то съобразно уговореното в допълнителното споразумение на страните възнаграждение
от 600лв., обезщетението следва да бъде присъдено в размер на 600лв. – базирано
на трудовото възнаграждение на ищеца за месец септември 2017г. Това е така,
т.к. чл. 228 ал. 1 от КТ изрично сочи, че база за определяне на обезщетенията е
брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, а последния напълно
отработен месец от ищеца е месец септември 2017г., т.к. основанието за
обезщетението е възникнало през м. октомври 2017г. Поради горното, искът на
осн. чл. 221 ал. 1 от КТ се явява основателен до размер на 600лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2017г.
до окончателното заплащане на сумата, а за разликата до размер на 700.00лв., искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По иска с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ:
При прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск съгласно разпоредбата на
чл.224 ал.1 от КТ. Доказа се по делото, че трудовите правоотношения на страните
са били за периода 01.11.2016г. – 16.10.2017г., като за този период на ищеца се
е полагал /съгласно експертното заключение/ платен годишен отпуск в размер на 3
дни от 2016г. и 16 дни от 2017г., за който няма данни да е бил използван.
Обезщетението за тези дни неизползван отпуск не се доказа да е начислявано и
изплащано, и изчислено на базата на ТВ
за месец септември 2017г. /600лв./, то е в размер на 84.91лв. за 3 дни от
2016г. и 452.83лв. – за 16 дни от 2017г. В този размер искът следва да се
уважи, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 01.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден
да заплати основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на ПлРС: ДТ върху
уважените искове в размер на 319.59лв. и деловодни разноски в размер на 82.29лв.,
както и 5.00 лева – такса, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Видно от приложения
на л. 21 от делото, Договор за правна защита и съдействие, процесуалното
представителство на ищеца по делото от адвокат е било безплатно на основание
чл.38, ал .1, т.3 от Закона за адвокатурата, поради родство. Съдът определя
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца - адв. Л.М.Н.от ПлАК, ***,
съобразно уважената част от трите иска, в размер на общо 661.38лв. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца така
определеното възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 242 от КТ във
вр. с. чл.128 от КТ, О.ф.к.С.П. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от И.С.К.,
ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д.Ц., ЕГН **********,***,
съд.адрес:***, сумата от 5489.76лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение, за периода от 01.11.2016г. –
16.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 01.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като иска
за разликата до размер на 6011.10лв. ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.221, ал.1 от КТ, О.ф.к.С.П. ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.С.К., ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д.Ц., ЕГН **********,***,
съд.адрес:***, сумата от 600.00лв.,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при
забавяне изплащане на трудовото възнаграждение от работодателя, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2017г.
до окончателното заплащане на сумата, като иска за разликата до размер на 700.00лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.224, ал.1 от КТ, О.ф.к.С.П. ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.С.К., ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д.Ц., ЕГН **********,***, съд.адрес:***,
обезщетения в размер на 84.91лв. -
за 3 дни от 2016г. и 452.83лв. – за
16 дни от 2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 01.11.2017г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал 1 т. 3 от Закона за
адвокатурата, О.ф.к.С.П.
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.С.К., ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Л.М.Н.от ПлАК, ***, сумата от 661.38лв. - възнаграждение
за адвокатска помощ и съдействие, оказани на Б.Д.Ц., ЕГН **********, по гр.д. 2188/2017г.
на ПлРС, съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, “ О.ф.к.С.П. ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.С.К., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Плевенски районен съд ДТ върху уважените искове в размер на 319.59лв. и
деловодни разноски в размер на 82.29лв., както и 5.00 лева – такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи
на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му
от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: