Р Е Ш Е Н И Е № 260532
гр.Пловдив, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на шестнадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна
Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 425/2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т.Т.,
С.Т., С.Т. и С.Т., срещу решение № 261128/04.11.2020г. по гр.д. № 20270/2019г.
по описа на РС Пловдив, с което е признато за установено в отношенията между страните, по предявените
обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация
чл.124, ал.1 ГПК, от Г.С.Т., ЕГН: **********, С.С.Т., ЕГН: ********** и Р.Д.Т.,
ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, че ответниците Т.Р.Т., ЕГН: **********,
адрес: ***, С.И.Т., ЕГН: **********, адрес;***, С.Р.Т., ЕГН: **********, адрес:
*** и С.В.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, не са собственици на следните
недвижими имоти, а именно:
-5/6 идеални части от Поземлен имот с идентификатор
№ 69874.23.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-82/05.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се
в землището на село ********, местността Язлата, с площ от 33997 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята – пета, номер от предходен план – 023001, при съседни
поземлени имоти: ПИ с идентификатор № 69874.145.8, ПИ с идентификатор №
69874.23.6 и ПИ с идентификатор № 69874.23.8.
-5/6 идеални части от Поземлен имот с
идентификатор № 69874.54.88 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-82/05.12.2007 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в землището на село *********, местността Дуатларски
път, с площ от 4057 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята – пета,
номер от предходен план – 054088, при съседни поземлени имоти: ПИ с
идентификатор № 69874.54.119, ПИ с идентификатор № 69874.54.158, ПИ с
идентификатор № 69874.54.87 и ПИ с идентификатор № 69874.54.103.
Отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена
проверка № 68, том II, рег. № 4515, нот. дело № 261 от 2013 г., вписан в СВ
Пловдив под акт. № 36, том 85, вх.рег. № 30803 от 04.11.2013 г., в частта му за 5/6 идеални части от
процесните земеделски земи - Поземлен имот с идентификатор № 69874.23.1 и Поземлен
имот с идентификатор № 69874.54.88.
Решението се обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи
се, че съдебният състав не е излагал мотиви защо не кредитира с доверие
официалния документ от ОСЗ - Пловдив и защо кредитира показанията на
свидетелите само на ищците, а частично свидетелите на ответниците. Липсвали
мотиви на районния съд в тази насока. Сочи се, че първоинстанционният съд е
допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е указал
на страните тежестта на доказване на подлежащите на доказване факти и е приел
за недоказани факти, за които на страната не е указана доказателствената тежест,
нито пък са посочени от съда указанията на чл. 146, ал. 2 от ГПК. Сочи се, че
ако след изтичане на срока за отговор ответникът е навел правни възражения,
които съдът приема за допустими, ищецът следва да бъде уведомен кои от тях съдът
ще разгледа, като в тази част си допълни доклада. Иска се обезсилване на решението
като недопустимо и прекратяване на делото, алтернативно - отмяна на обжалваното
решение като неправилно и отхвърляне на исковете. Претендират се разноските по
делото.
Подаден е в срок
отговор на въззивната жалба от Г.С.Т., С.С.Т. и Р.Д.Т., подаден чрез адв. С., с
който жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението.
Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирана
страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена
процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,
съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателите, че РС Пловдив е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, като не е указал на страните тежестта на
доказване на подлежащите на доказване факти и е приел за недоказани факти, за
които на страната не е указана доказателствената тежест, нито пък са посочени
от съда указанията на чл. 146, ал. 2 от ГПК. С доклада по делото /л.101/ съдът е указал на
ответниците че в тяхна тежест лежи да докажат, че са собственици на процесните
5/6 идеални части от имота, като изчерпят всички придобивни основания. Като в
отговорите си по иска /л.71-80/ ответниците ясно са посочили какво претендират
относно спорния имот – настъпила придобивна давност, спрямо тях в резултат на
владение, като са направили съответните доказателствени искания в тази насока,
който са били уважени от съда. Липсват направени от ответниците, след изтичане на срока за
отговор нови правни възражения, които съдът да е приел за допустими и по които
липсва произнасяне.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателите, че РС Пловдив не е излагал мотиви защо не
кредитира с доверие официалния документ от ОСЗ - Пловдив и защо кредитира
показанията на свидетелите само на ищците, а частично свидетелите на
ответниците. Официалният документ от ОСЗ – Пловдив две писма с дати
20.02.2020г. и 15.07.2020г. /л.84, 129 и л.130/ сочат на декларирани данни от
лицето Р. Т., че същия е регистриран като земеделски стопанин за стопанските
2015 – 2019 година и че обработва процесната нива 69874.23.1, под наем. За
стопанските 2015 – 2019 година в ОСЗ Пловдив са били приети и договори за наем
на процесната нива между ответника Т.Т.
и регистрирания земеделски стопанин Р. Т.
Тези
документи дори да са напълно достоверни и изцяло кредитирани от съда, не
доказват сами по себе си владение на горната нива от ответника Т.Т.. Това е
така, защото владението е фактическо състояние, а не договор или правна сделка.
Тоест за да се обоснове посочената от ответниците придобивна давност следва да
се докаже фактическо владение над нивата и лозето от ответниците или от тях
чрез трети лица, на тази нива и лозе. Това обаче не е доказано по делото. Разпитаните
по делото свидетели не доказват нито една от двете страни по това дело да е
владяла нивата и лозето в продължание на 10 години и да е манифестирала това на
насрещната страна. Ответника Т.Т. е отдал под наем нивата на регистрирания
земеделски стопанин Р. Т., негов син, за времето 2015-2019 година, но по делото
не са събрани никакви доказателства в този период от време Р. Т. да е
обработвал тази нива. Това е видно дори от свидетелите на ответниците. С.Г. С.
/л.157/ твърди че е помагал на Р. Т. да обработва нивата, но в само в периода
от 2003 до 2014г., като са сеели пипер и зеле. Тоест за претендираните 2015-2019
година, за която са представените договори, няма данни по делото Р. Т. да е обработвал
нивата. Показанията на другия разпитан свидетел на ответниците С. П. /л.158/ са
толкова неконкретни като време и начин на обработка на земята, че не могат да
се ползват за доказване на възраженията на ответниците за владение на тези
ниви. В обратната насока пък са показанията на свидетелите на ищците. Св.Н. Л.
/л.156/, твърди, че е работел при арендатора на нивата ЕТ „*******“ и като
механизатор е обработвал тази нива в периода 2000-2015г., която е била част от
по-голям масив с пшеница или слънчоглед /които култури се сменят през годините/.
Същия сочи че този масив е голям и няма никакви огради или знаци, които да
разграничават нивите на различните собственици. За сят пипер на тази нива този
свидетел си спомня само за една година, в началото на неговата работа и то не
на цялата нива, а на част от нея. Всъщност показанията на този свидетел се
потвърждават и от соченото от жалбоподателите писмо на ОСЗ – Пловдив от 15.07.2020г. /л.130-131/, в което се сочи че
за стопанската 2014/2015г. наемател на нивата е била именно П. В. и то по
договор сключен с друго лице Ф. Т., която изобщо не е страна по това дело, но е
съпруга на друг наследник на общия наследодател С. Т. - сина му Д. Т. /л.16/ от
делото. Показанията на този свидетел се потвърждават и от св.С. Л. /л.157/,
която потвърждава, че процесната нивата в местността „Язлата“ се е обработвала
от собствениците на нивите само в първите години след земеделската реституция,
а след това и до ден днешен там се сменят множество арендатори, няма никакви
граници на ниви и никой не се съобразява с такива граници и няма частни
стопани, които да си обработват ниви в този масив отделно и независимо от
арендатора. За процесното лозе събраните устни доказателства са още
по-некокретни и неясни от типа, че са виждани на лозето ищците и ответниците,
като при това не е ясно кога са ги виждали и дали същите са обработвали цялото
лозе или само част от него. При тези
доказателства няма категорични доказателства по делото, че именно ответниците
по делото лично си обработват процесната нивата в местността „Язлата“ и лозе в
местността „Дуатларски път“ за период от повече от 10 години и този факт е бил
ясно манифестиран, на останалите съсобственици на тези земеделски земи. Ето защо
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Предвид
изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие
в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. Ето защо в полза на въззиваемите Г.С.Т., С.С.Т. и Р.Д.Т. следва да
се присъдят разноски на основание 78 ал.1 от ГПК при следните предели. Доказани са такива
направени в производството пред ОС Пловдив за адвокатски хонорар 2000 лв.
/л.24/. По възражението за прекомерност на адвокатския хонора над сумата от 600
лева /л.30/ съдът съобрази селдното. Цената на иска за нивата е 2 498,75
лева, а за лозето е 699,83 лева /л.30/. Минималните адвокатски хонорари в
казуса са 405 лв. за нивата и 300 лева за лозето по правилото на чл.7 ал.2 от
НМРАВ. С оглед на фактическата и правна сложност на казуса възнаграждението в
размер на 2 000 лева не се явява прекомерно. Тези разноски следва да се
възложат в тежест на жалбоподателите.
Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261128/04.11.2020г. по гр.д. №
20270/2019г. по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА Т.Р.Т., ЕГН: **********,
адрес: ***, С.И.Т., ЕГН: **********, адрес;***, С.Р.Т., ЕГН: **********, адрес:
*** и С.В.Т., ЕГН: **********, адрес: *** да платят на Г.С.Т., ЕГН: **********, С.С.Т.,
ЕГН: ********** и Р.Д.Т., ЕГН: **********, тримата с адрес: *** разноските
по делото в размер на 2 000 лева адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Решението
може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.