№ 6676
гр. С., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110147119 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на „... ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. С............ срещу М. С. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С........., с
която са предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните съществуването на парични задължения, с които ответникът се е обогатил без
основание за сметка на обедняване на ищеца, в размер на сумите, както следва: 1./ 497,83
лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.07.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.02.2023 г. до
изплащане на вземането, 2./ 102,20 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода 31.08.2020 г. – 15.02.2023 г., 3./ 6,36 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. –
30.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането,
4./ 1,31 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.07.2020 г. – 15.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 8976/2023 г. на СРС, 29 състав.
Ищецът „... ЕАД твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в гр. С................., с абонатен № .............. Поддържа, че
съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди,
като за процесния период са били в сила общите условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР. Сочи, че въпреки
отправените покани ответникът не е сключил писмен договор с ищеца за доставка на
1
топлинна енергия и като е ползвала такава през исковия период се е обогатил за сметка на
ищеца. Съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни
да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ датата на
доставката, след получаване на издадената от продавача фактура, поради което претендира
посочените по-горе суми, с които ответникът се е обогатил. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди, че
процесният магазин е неотопляем и в него никога не е имало радиатори. Посочва, че същият
се полза от трето за спора лице, което счита че е легитимирано да отговаря по предявените
искове. Моли за прекратяване на производството, като образувано по недопустими искове,
евентуално – за отхвърляне на предявените искове.
С Определение № 6192/05.02.2025 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал. 1
ГПК, „............... ООД, като трето лице – помагач на страната на ищцовото дружество.
Третото лице-помагач не изразява становище по допустимостта и основателността на
предявените искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 8976/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от което се установява, че на 21.02.2023 г. „... ЕАД е депозирала пред СРС заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. С. К., ЕГН **********, за
следните суми във връзка с топлоснабден имот с аб. № .............: 1./ 497,83 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.07.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.02.2023 г. до изплащане
на вземането, 2./ 102,20 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 31.08.2020 г. – 15.02.2023 г., 3./ 6,36 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. –
30.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането,
4./ 1,31 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.07.2020 г. – 15.02.2023 г. Претендират се разноски в заповедното производство,
вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Видно от материалите по заповедно дело № 8976/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, производството по цитираното частно дело е инициирано по заявление по чл. 410
ГПК на „... ЕАД, подадено чрез юрисконсулт ..............., за когото е приложено пълномощно с
рег. № ПЛ-32/10.02.2022 г. /л. 7 от заповедното дело/ от ............ – изпълнителен директор, и
............. – председател на Управителния съвет на „... ЕАД. Във връзка с конкретно наведени
от ответната страна доводи съдът извърши служебна справка в Търговския регистър и
установи, че към датата на депозиране на заявление вх. № 47530/21.02.2023 г. законни
представители на дружеството – заявител са именно лицата ............ и .............. Подаденото
заявление е саморъчно подписано от пълномощника, чрез който е подадено, поради което
съдът намира, че същото отговаря на изискванията за редовност, регламентирани в чл. 411,
вр. чл. 127 ГПК.
С разпореждане 24.08.2023 г. по ч. гр. д. № 8976/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 25,00 лева –
държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
постановената заповед за изпълнение.
2
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 90, том V, рег. 3 30480, дело № 768/2009 г. на нотариус
..........., с рег. № ......... на НК, от който се установява, че на 25.09.2009 г. ............. 99 % и на
М. С. К. 1 % от правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ
.................. находящ се в гр. С., район „Тр.“, ул. „Кн. Б. I” № ...., със застроена площ от 16 кв.
м. и кубатура съгласно документ за собственост 78.10 куб. м., а съгласно измерване на
страните с площ от 20.44 кв. м. /подробно индивидуализиран/.
По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 10, том VIII, рег. № 26944, дело № 1239/2011 г. на нотариус ..........., с
рег. № ......... на НК, от който се установява, че на 14.12.2011 г. .............. дарила на своята
дъщеря М. С. К. собствените си 99 % от собствеността на процесния .................. находящ се
в гр. С., район „Тр.“, .......... Видно от нотариалния акт дарителката си е запазила пожизнено
и безвъзмездно право на ползване върху имота, предмет на дарените.
По делото е представено и прието като писмено доказателство Удостоверение изх. №
68-00-1469/4/19.11.2012 г., издадено от ГИС – С. в уверение на това, че стар адрес ул. ... Б. I
№ .... е идентичен с настоящ адрес ул. Кн. Б. I № ...., вх. А и вх. Б.
От Справка, изготвена по искане на ищцовото дружество по реда на Наредба
14/18.11.09 г. се установява, че на 22.01.2020 г. .............. починала.
С оглед на така събрания доказателствен материал и като взе предвид, че предмета на
спора са включени суми, начислени за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., съдът приема, че
за целия исков период изключителен собственик на процесния ..................е била именно
ответницата М. С. К., която е придобила изцяло собствеността върху него на основание
горепосочените договори за покупко-продажба от 2009 г. и за дарение от 2011 г. Със смъртта
на дарителката ................... притежаваното от нея вещно право на ползване е било погасено –
на 22.01.2020 г., т. е. преди началото на исковия период.
По делото е представен и приет протокол от проведено на 26.08.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. С., ул. „Кн. Б. I“
№ ...., вх. А, според който етажните собственици са взели решение да се сключи договор с
„............... ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата в режим на етажна собственост. Към протокола е приложен списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили взетите на 26.08.2002 г. решения, сред
които не фигурира етажен собственик за ..................
На 26.08.2002 г. е сключен договор между „............... ООД и етажната собственост с
адрес: в гр. С., ул. „Кн. Б. I“ № ...., вх. А, по силата на който дружеството се е задължило
да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на
топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и
индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни
след предоставяне на информация от "... С." ЕАД за показанията на топломера за отчетния
период.
С молба от 25.03.2025 г. третото лице – помагач е представило 2 броя изравнителни
сметки за процесния имот – за периодите м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и м.05.2021 г. –
м.04.2022 г., както и 2 броя талони за отчет на уреди от 20.05.2021 г. и 10.05.2022 г., с
посочено за абонат лицето М. С. К., и носещи подпис на абоната, неоспорен в настоящия
процес. Видно от така приетите документи, процесният имот се намира в гр. С., ул. „Кн. Б. I“
№ ...., вх. А, поради което съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна, че
ангажираните по делото доказателства за проведено общо събрание на ЕС и договор с ФДР
от 26.08.2002 г. касаят съседен вход, а не този, в който се намира соченият за топлоснабден
3
имот, респ. че тези документи са неотносими към конкретния спор. Посоченото
обстоятелство се потвърждава именно от саморъчно подписан от ответницата документ –
отчет на уреди, ползващ се с материална доказателствена сила относно удостоверените в
него неизгодни за ответната страна факти – за конкретното местонахождение на ..................
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200,
ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно–
техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на
приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно
счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално
потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия период в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че в периода
м.07.2020 г. – м.04.2022 г. в процесния имот не е била отчитана и потребявана ТЕ за
отопление на имот, поради наличие на 1 брой затапен радиатор; за същия период са
начислявани суми за ТЕ за БГВ – на базата на реално извършен отчет на 1 брой технически
изправен и сертифициран водомер за топла вода, и суми за ТЕ за сградна инсталация – при
съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем
обем на сградата ЕС, като вещото лице е посочило конкретно как се формират те,
възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата
нормативна уредба. При извършените изчисление експертът е установил, че за процесния
период сумите за потребена ТЕ възлизат на 1 170,52 лева по прогнозно потребление и
717,14 лева за получаване от абоната, т. е. общо 453,38 лева, в която сума не са включвани
лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. Установява се, че
дяловото разпределение за разглеждания период е извършвано от третото лице, като в
заключение експертът е посочил, че разпределението е извършено в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба. Топломерът, монтиран в абонатната станция
на процесния адрес, е технически изправен и преминавал метрологични проверки през две
години. Настоящият състав кредитира изцяло експертното заключение същото като
обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да определи правната квалификация на предявените искови претенции, съдът
изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,
които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за
защита. В настоящия случай ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на
сключен между него и ответната страна писмен договор за продажба на ТЕ и реалната
доставка на ТЕ до стопанисвания от последния нежилищен имот, обосноваващи наличието
на неоснователно обогатяване от негова страна. При това положение и с оглед на
фактическите твърдения, изложени в исковата молба /идентични с тези в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/, главните спорни права намират своето
правно основание в чл. 59 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването.
Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е обусловено от
установяването на следните елементи: 1./ имуществено разместване в патримониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2./
4
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от
общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3./ липса на правно основание за
имущественото разместване; 4./ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия
ищец.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че
през процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, че е
потребявал ТЕ в имота за стопански нужди, както и че е ползвал услугата дялово
разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия
/липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете
страни/, стойността и количеството на потребената ТЕ и на цената за дялово разпределение
на същата, както и че е поканил ответника да плати сумите. Ответникът следва да докаже
своите възражения, включително че е погасил процесните вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на ТЕ за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) "потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия период,
"небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ,
сключен между топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по
аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.).
Процесният обект – .................. с оглед на вида му, несъмнено е предназначен за
задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, като от страна на ответницата
не са ангажирани доказателства, че помещението се използва за други цели, вкл. за жилище.
С оглед на това топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията на чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносно предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди. В случаите,
в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и
доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените общи
условия с конклудентни действия - по арг. от чл. 150 ЗЕ (правоотношението възниква по
силата на закона с придобиване правото на собственост или на вещното право на ползване
на имота). Когато обаче топлинната енергия се продава на клиент за небитови нужди,
законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при общи
условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за сключване на
договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и
клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката.
Страните по делото не спорят относно обстоятелството, че между тях не е сключван
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения недвижим
имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С оглед на този безспорен по делото факт, съдът приема, че
страните не са били обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия за небитови нужди.
При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставена топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
5
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Предвид изложеното и при липсата на писмен договор съдът приема, че
между страните не е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия за небитови/стопански нужди и ищецът може да търси претендираните
суми на плоскостта на неоснователното обогатяване.
При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал – Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, том V, рег. 3 30480, дело № 768/2009 г. на
нотариус ..........., с рег. № ......... на НК, Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 10,
том VIII, рег. № 26944, дело № 1239/2011 г. на нотариус ..........., с рег. № ......... на НК, и
извършена по реда на Наредба 14/18.11.09 г. справка за гражданско състояние на ...............,
съдът приема за установено, че за целия исков период изключителен собственик на
процесния ..................е била именно ответницата М. С. К., като същият не е бил обременен с
вещни тежест и учредени ограничени вещни права върху него.
В срока по чл. 131 ГПК от ответната страна е наведено възражение, че процесният
обект се ползва на договорно основание от трето за настоящия спор физическо лице,
доказателства за което са били представени в хода на преходен съдебен процес между
същите страни. При тези твърдения на страните, с доклада по делото, на основание чл. 146,
ал. 2 ГПК, съдът изрично е указал на ответницата, че не сочи и не представя доказателства,
че е предоставила ползването на процесния имот на трето за спора лице. Въпреки тези
указания на съда, до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, не са
представени доказателства в подкрепа на твърденията на ответната страна, нито са правени
доказателствени искания. В тази насока и във връзка с конкретните възражения на
ответницата съдът намира за нужно да отбележи, че за него не съществува задължения
служебно да събира доказателства по спорните въпроси, включени във фактическия състав
на съдебно предявените вземания. При това положение и като взе предвид процесуалното
бездействие на ответната страна, настоящият състав приема за недоказано твърдението на
същата, че в процесния отчетен период ..................е бил ползван от трето неучастващо по
делото лице. В допълнение следва да се посочи, че посоченото твърдение се опровергава от
приетите по делото писмени доказателства – 2 броя отчети на уреди от 20.05.2021 г. и
10.05.2022 г., с посочено за абонат лицето М. С. К., и носещи подпис на абоната, неоспорен
в настоящия процес, които индикират, че именно това лице е установено в имота към
момента на извършения в него реален отчет.
От допуснатата, изслушана и приета СТЕ, която преценена по реда на чл. 202 ГПК
съдът възприема за обективно и компетентно дадена, с оглед на което я кредитира, се
установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към
топлопреносната мрежа, а самият имот е топлоснабден. Според приетия по делото протокол
от общото събрание на етажната собственост, проведено на 26.08.2002 г., етажните
собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. С., ул. „Кн. Б. I“ № ...., вх. А, са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач. В срока по
чл. 131 ГПК ответницата оспорва относимостта на въпросното решение и сключването на
договор с избраната фирма за дялово разпределение към притежавания от нея имот, сочейки
че същите касаят съседен вход на сградата. При изложените по-горе мотиви съдът намира за
неоснователни тези възражения. От заключението на СТЕ се установява, че в периода
м.07.2020 г. – м.04.2022 г. в процесния имот не е била отчитана и потребявана ТЕ за
отопление на имот, поради наличие на 1 брой затапен радиатор; за същия период са
начислявани суми за ТЕ за БГВ – на базата на реално извършен отчет на 1 брой технически
изправен и сертифициран водомер за топла вода, и суми за ТЕ за сградна инсталация – при
съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем
обем на сградата ЕС, като вещото лице е посочило конкретно как се формират те,
възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата
6
нормативна уредба. При извършените изчисление експертът е установил, че за процесния
период сумите за потребена ТЕ възлизат на 1 170,52 лева по прогнозно потребление и
717,14 лева за получаване от абоната, т. е. общо 453,38 лева, в която сума не са включвани
лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. Установява се, че
дяловото разпределение за разглеждания период е извършвано от третото лице, като в
заключение експертът е посочил, че разпределението е извършено в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба.
При съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства – в т. ч. 2 броя
отчети на уреди от 20.05.2021 г. и 10.05.2022 г., саморъчно подписани от ответника и
неоспорени от него в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, ползващи се с материална доказателствена
сила относно удостоверените в тях неизгодни за ответната страна факти – наличието на един
водомер за топла вода, и заключението на СТЕ, се установява, че в исковия период в
..................с абонатен № 366 013, е доставяна и потребявана ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, и ТЕ за БГВ. От констатациите на вещото лице се установява, че сумите за ТЕ за
битово горещо водоснабдяване са начислени на база реален отчет на показанията на 1 брой
технически изправен водомер за топла вода, а сумите за ТЕ за сградна инсталация – при
съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем
обем на сградата ЕС. Вещото лице е заключило, че дяловото разпределение е извършено
съобразно нормативните изисквания, като претендираните суми като стойност на доставена
ТЕ са изчислени съобразно пълния отопляемия обем на имота по проект и действащите през
исковия период цени, а общият топломер е бил годно измервателно средство на постъпилата
в абонатната станция ТЕ. При съобразяване на всички тези обстоятелства, вещото лице е
достигнало до извода, че доставената топлинна енергия до имота за процесния период
възлиза на 453.38 лева.
Като изключителен собственик на .................. ответницата притежава правомощията
владение и ползване на имота, поради което съдът приема, че именно тя е тази, която се е
обогатила за сметка обедняването на ищцовото дружество със стойността на доставената
ТЕ. Ето защо, предявеният иск се явява основателен за сумата от 453.38 лева, а за разликата
до пълния предявен размер от 497,83 подлежи на отхвърляне.
Вземането, почиващо на неоснователно обогатяване, няма установен падеж за
плащане, с оглед на което, за да изпадне длъжникът в забава и да дължи законна лихва,
следва да бъде поканен. По делото е представена покана от 16.12.2022 г. /л. 17/, с която
ответницата е поканена в 7-дневен срок от получаването да изплати задълженията си за
.................. По делото обаче липсват доказателства за получаване на така представената
покана преди датата на връчване на исковата молба по настоящото дело, поради което съдът
намира предявеният акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ГПК за сумата от 102,20 лева за
неоснователен.
Неоснователна е и претенцията на ищеца за заплащане на начислените суми за
дялово разпределение. Доколкото сумите се претендират поради неоснователно обогатяване,
то Общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, не
обвързват ответника. От друга страна – няма доказателства по делото ищецът да е заплатил
тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се приеме нито, че
ответникът се е обогатил със спестяване на такъв разход, нито, че ищецът е обеднял с
направата или с дължимостта му. Поради това искът за сумата от 6.36 лева, представляваща
стойността на услугата за извършване на услугата дялово разпределение, се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на предявения главен иск за заплащане на начислените
суми за дялово разпределение, неоснователен се явява и акцесорният за обезщетение за
7
забава върху посочената главница в размер на 1.31 лева.
Относно разноските
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира
разноски за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в заповедно
производство и разноски за платена държавна такса, платен депозит за СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съобразно уважената част от
исковете в негова полза следва да се присъдят сумата в размер на 55,95 лева – разноски за
заповедното производство и сумата в размер на 428,98 лева – разноски за исковото
производство. Ответникът нe претендира разноски и не представя доказателства, че е
извършил такива, поради което не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „... ЕАД, ЕИК ......... със
седалище и адрес на управление: гр. С............ срещу М. С. К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С........., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че М. С.
К., ЕГН **********, дължи на „... ЕАД, ЕИК ......... сумата от 453,38 лева, представляваща
главница за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2022 г. до
имот, находящ се в гр. С............ вх. А, с абонатен № ............., ведно със законна лихва за
период от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8976/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете на „... ЕАД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр.
С............ срещу М. С. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С........., за установяване
дължимостта на сумата от 102,20 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода 31.08.2020 г. – 15.02.2023 г., сумата от 6,36 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.05.2020 г. – 30.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.02.2023 г. до изплащане
на вземането, и сумата от 1,31 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 15.02.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8976/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С........., да заплати на
„... ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я...... на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 55,95 лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
8976/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, както и сумата от 428,98 лева – разноски в исковото
производство по гр. д. № 47119/2024 г. на СРС, 29 състав, съобразно уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „... С.” ЕАД – „............... ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8