Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание
на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева и в присъствието на прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното
от съдия Шефки канд №76/2023 г. по описа на КАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба от „Национална електрическа
компания” ЕАД, ***, с ЕИК ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №5/09.02.2023 г., постановено по
анд № 56/2022 г. по описа на РС – Ардино.
Касаторът
намира оспореното решение за незаконосъобразно,
като постановено в противоречие с материалния закон. Счита,
че деянието,
за което е санкционирано дружеството следва да се определи като маловажен
случай. Излага доводи за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, които твърди, не са били взети предвид от наказващия орган и от районния
съд. Иска отмяна на оспореното
решение и постановяване на друго такова, с което да се отмени издаденото
наказателно постановление.
В о.с.з. чрез процесуалния си представител, поддържа подадената
касационна жалба.
Ответникът
по касация – Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” -
Пловдив, чрез процесуалния си
представител, оспорва касационната жалба. Намира решението на
РС-Ардино за правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Кърджали намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че процесното
нарушение на Закона за водите се установява по безспорен
начин от събраните по делото
доказателства, както и че извършеното
нарушение не следва да се преценява като маловажен случай. По горните
съображения моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила
оспореното решение.
Административният съд, след като
извърши проверка на обжалваното решение, във връзка
със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок
и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №56/2022
г. по описа на РС –Ардино, за която
оспореното решение е неблагоприятно.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
С оспореното решение е потвърдено
Наказателно постановление №146/10.11.2022 г. на директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски
район“, гр.Пловдив, с което на основание чл.200, ал.
1, т. 2 от Закона за водите, на „Национална
електрическа компания“ ЕАД, г. е наложена имуществена
санкция в размер на 2
000 лв., за нарушение на чл.48,
ал.1, т.11
от Закона за водите, за неизпълнение на задължение, произтичащо от ЗВ, във вр. с издаденото разрешително, тъй като в срок от една
година от влизане в сила разрешителното, не е осигурил технически условия за
измерване на екологичния отток след водовземането.
За да постанови решението
си,
вземайки предвид събраните по делото доказателства,
районният съд
приел за безспорно установено, че „НЕК"
ЕАД, осъществява дейността си по производство
на електроенергия посредством ВЕЦ „***“, въз основа на влязло в сила Решение №
РР-3617 от 08.08.2019г., издадено от
директора на
БД „ИБР“ гр.Пловдив, както и че техническото средство - воодотчетна рейка е монтирано след констатиране на
нарушението и съставяне и връчване на АУАН. Т.е., извън едногодишния срок от
влизане в сила на Решение № РР-3617/08.08.2019 г. Прието
е, че като титуляр на Разрешително за водовземане
№***, последно продължено с Решение №РР-3617/08.08.2019 г., дружеството не е изпълнило задължението си
по т.2.2 от Приложение към разрешителното за водовземане,
поставящо изискване за осигуряване на технически условия за измерване на
екологичния воден отток след водовземането.
Посочено е, че неизпълнението на поставеното изискване препятства осъществяването
на непрекъснат мониторинг на водните количества, и е предпоставка за възникване
на ситуации, застрашаващи околната среда.
При
извършената служебна проверка, съдът не констатирал и нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното
производство. АУАН и НП били съставени от компетентен
орган, с необходимите
реквизити. Посочено е, че описаното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочените като нарушени правни норми, както и на
санкционните такива.
Съдът намерил за неоснователни доводите на жалбоподателя за наличие на
обективни причини за неизпълнение на изискването, изразяващи се в необходимостта от осигуряване на допълнителни
финансови средства, като приел, че липсата
на средства не е оневиняващо обстоятелство, още повече, че въпросното техническо
средство не изисква сериозен разход. Изложени
са и доводи за
неоснователност на възраженията на жалбоподателя за
допуснати нарушения на чл.40, ал.1, чл. 52, ал.1 и ал.4 от ЗАНН. Във връзка с доводите за наличие на хипотезата на чл.28 от ЗАНН, съдът
приел, че извършеното деяние не
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28, б.”а” от ЗАНН, тъй като
установеното по несъмнен начин нарушение, не се отличава по степен на
обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Същото е формално по
вид, на просто извършване и за съставомерността му не
е необходимо възникването на вредни последици. Наказващият орган правилно е
приложил закона и е наложил на жалбоподателя административно наказание
имуществена санкция в законовия минимум от 2 000 лева, отчитайки относимите обстоятелства за нарушението и нарушителя, в
т.ч. и продължителността на нарушението,
изключваща прилагането на горната разпоредба. Въз основа на така приетото съдът
е формирал извод за законосъобразност на издаденото наказателно постановление.
След
извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението
на районния съд е валидно и допустимо, като при постановяването му няма допуснати
нарушения на материалния закон, налагащи отмяната му.
Касационната
инстанция споделя напълно съображенията, изложени в мотивите
към оспореното решение, като на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, препраща към
тях. В решението е даден обоснован отговор
и на възраженията в жалбата, част от които са изложени и в касационната жалба,.
Правилен и съответен на установените по делото факти е изводът на съда, че дружеството
- касатор е извършило нарушението, описано в АУАН и в НП. Районният
съд е изяснил пълно и всестранно фактическата обстановка по случая, и е
достигнал до правилен и обоснован извод за законосъобразност на издаденото НП.
Настоящата инстанция
споделя и доводите в оспореното решение за липса на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Според чл.28, ал.1 от ЗАНН,
за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага
наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно разпоредбата на
§1, т.4 от ДР на ЗАНН, "Маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
В случая, нарушението е такова на
просто извършване, при което не се изисква и настъпването на вредоносен
резултат. Предвид установеното по делото, в т.ч. и
продължителността на деянието, не са налице обстоятелства, които да обуславят
по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от дружеството нарушение
на ЗВ, в сравнение с обичайните
от същия вид. Не са налице и други обстоятелства, които да характеризират
случая като такъв, с по-ниска степен на обществена опасност, които да налагат
приложението на чл.28 от ЗАНН.
По горните съображения, касационната инстанция намира, че не са налице наведените
касационни основания за отмяна на обжалваното
решение.
При този изход на делото и предвид заявеното от ответната страна искане, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на ответника по касация следва
да се присъдят и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с
чл. 37 от Закона за правна помощ.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5/09.02.2023 г., постановено по анд №56/2022 г.
по описа на РС – Ардино.
ОСЪЖДА „Национална електрическа
компания” ЕАД, ***, с ЕИК ***, да заплати на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”,
гр.Пловдив, деловодни разноски в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.