Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.02.2024 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11858 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
У.Б. АД излага в исковата си молба следните обстоятелства за обосноваване на
исковата претенция: качеството кредитор за съществуващи неудовлетворени вземания
по договор за банков кредит № 1135 от 27.12.2005 г. за сумата от 144000 евро,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК и
изпълнителен лист по заявление от 30.06.2015 г., по което е образувано гр. дело
№ 37729/2015 г. на СРС; образувано изпълнително производство по изп. дело №
8238/2015 г. по описа на ЧСИ Н.М.с рег. № 841 и с район на действие СГС; увреждането
му с договор за дарение на недвижим имот от 17.09.2014 г., представляващ разпоредителна
сделка, сключена между длъжника Г.Т.Д., встъпил с анекс № 2 от 07.11.2007 г.
заедно с Д.П.Д. в дълга по горепосочения договор за кредит, и М.Г.Д., макар прехвърлителят Г.Т.Д. да е знаел, че разпореждането с имота
уврежда банката като кредитор. Иска прогласяване на договора за дарение за относително
недействителен спрямо банката и присъждане на разноските по производството.
Ответникът
Г.Т.Д. в законоустановения срок е оспорил иска, възразявайки,
че не е длъжник на ищеца и не е имал намерение за увреждане, тъй като дарението
на процесния имот е направено в изпълнение волята на неговите родители - имотът
да бъде дарен на тяхната внучка М.Г.Д..
Ответникът
М.Г.Д. в законоустановения срок е оспорила иска,
излагайки твърдения, обосноваващи липсата на качеството кредитор на ищеца и на знание
за увреждане на кредитора у ответниците.
С
определение от 05.02.2021 г. е оставено без уважение искане на ответника Г.Т.Д.
по чл. 212 от ГПК за съвместно разглеждане в настоящото производство на инцидентни
установителни искове за прогласяване на нищожност на анекс № 2 от 07.11.2007 г.
към договор за банков кредит от 27.12.2005 г. поради липса на съгласие и за
прогласяване на нищожност на клаузи по чл. 11.1, б. „б“, т. 2, чл. 11.1.1.1 и
чл. 11.1.3 от същия договор като неравноправни на основание чл. 143, т. 10 и 12
от ЗЗП.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и доказателствата съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
По
делото се установява, че на 27.12.2005 г. между ищеца У.Б. АД, в качеството му
на кредитодател, Л.Т.И., в качеството й на
кредитополучател, и И.С..И.като солидарен длъжник на кредитополучателя е
сключен договор за банков кредит № 1135 от 27.12.2005 г., по силата на който кредитодателят
е предоставил на кредитополучателя и при солидарна отговорност на солидарния
длъжник ипотечен кредит в размер на 144000 евро за закупуване на недвижим имот
– двуетажна жилищна сграда в незавършен вид, представляваща къща “Б“ от три
редови къщи, находящи се в гр. София, кв. “Горна баня“, ул. “***********,
заедно с ½ идеална част от мястото, върху което е построена сградата,
съставляващо УПИ XII – 1732 от
кв. 30 в местността вилна зона Горна баня, като кредитополучателят и солидарният
длъжник са поели задължение за заплащане на погасителни вноски съобразно уговорения
между страните погасителен план. Предвиден е срок за ползване на кредита до
27.01.2006 г., включително и срок за погасяването му до 10.12.2030 г., като вземането
на банката е обезпечено с учредена законна ипотека върху закупения от кредитополучателя
недвижим имот.
По
взаимно съгласие на страните по договора за банков кредит с анекс № 1 от
27.01.2006 г. към същия е променен срокът на ползване на кредита до 05.03.2006
г., включително. Останалите клаузи на договора са останали непроменени.
С
анекс № 2 от 07.11.2007 г. към договора за банков кредит ответникът Г.Д. и Д. Д.
–трето на производството лице и съпруга на ответника Г.Д., видно от представеното
удостоверение за сключен граждански, са встъпили като задължени лица по
договора, като са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение
на поетите по договора задължения. С процесния анекс
ищецът У.Б. АД е дал съгласие Л.И.и И..да се разпоредят с недвижимия имот, предмет
на обезпечението на кредита, като го прехвърлят на встъпилите като солидарни длъжници – Г.Д. и Д. Д..
Установява
се от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 186, том IV, рег. № 4712,
дело 612 от 2007 г., че Л.И.и И..са прехвърлили чрез договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 186, том IV, рег. № 4712, дело 612 от 2007 г.
на Г.Д. и Д. Д. недвижим имот, представляващ еднофамилна двуетажна жилищна
сграда в груб строеж, находяща се в гр. София, квартал “Горна баня“, ул.
“Равнище“, срещу заплащане на сумата от 135500 лева.
С
анекс № 3 от 15.09.2008 г. към договора за банков кредит по взаимно съгласие на
кредитодателя, кредитополучателя и солидарните длъжници е изменен размерът на
първоначално уговорения по договора лихвен процент, като останалите клаузи на
договора са останали непроменени.
По
делото е представено гр. дело № 37729/2015 г. по описа на СРС, II ГО, 118-ти състав, от което се
установява, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2
от ГПК и изпълнителен лист от 13.08.2015 г., ответникът Г.Д. заедно с другите
солидарни длъжници е осъден да заплати като солидарен длъжник на кредитора У.Б.
АД сумата от 120341.64 евро, представляваща главница по договор за ипотечен кредит
№ 1135 от 27.12.2005 г. и анекс от 15.08.2008 г., заедно със законната лихва за
периода от 30.06.2015 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
3001.84 евро за периода от 10.07.2014 г. до 29.06.2015 г., лихва върху
просрочената главница в размер на 5381.67 евро за периода от 10.07.2014 г. до
29.06.2015 г., наказателна лихва в размер на 4228.67 евро за периода от
10.07.2014 г. до 29.06.2015 г., и 10517.29 лева разноски по делото, а именно:
5200.68 лева – държавна такса и 5316.61 лева възнаграждение за адвокат.
По
молба на взискателя У.Б. АД и въз основа на изпълнителния
лист от 13.08.2015 г. е образувано изпълнително дело № 8238/2015 г. по описа на
ЧСИ Не. М., с район на действие ОС – София, рег. № 841 от НК. По делото са представени
покани за доброволно изпълнение, от които се установява, че са връчени на длъжниците
по изпълнителното производство, сред които и ответникът Г.Д..
Установява
се, че с договор за дарение на недвижим имот № 83, том II, рег. № 4372, дело 126 от 2014 г. Г.Д.
е дарил на М.Д. – ответници по производството, недвижим
имот, находящ се в гр. София, район “Илинден“, ж.к. “******“, а именно апартамент
№ *******със застроена площ от 79.53 кв.м, заедно с избено помещение № 22 с
полезна площ от 3.43 кв.м, и 1.810 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото. Установява се и че процесният недвижим
имот е бил придобит от Г.Д. чрез договор за дарение, обективиран в нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 34, том II, рег. № 2693, дело № 244 от 1999
г., като дарителите Т.Т.и М.Т.са запазили правото си на
ползване върху имота.
За
установяване на мотивите за извършване на разпоредителната сделка и отсъствието
на знание за увреждане по делото са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на св.Т.Д. – съпруга на брата на ответника Г.Д.. В показанията си свидетелката
посочва, че между ответника М.Д. и нейните баба и дядо съществувала уговорка
апартаментът да й бъде дарен след като навърши 18 години. Той бил дарен от тях на
баща й, а след като тя навършила пълнолетие апартаментът й бил прехвърлен от нейния
баща чрез договор за дарение, каквато била волята на нейните баба и дядо. От
показанията на свидетелката се установява, че тя не знае дали ответникът Г.Д.
има дългове поради липсата й на близки отношения с него. Съдът цени показанията
на свидетеля за достоверни при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК,
тъй като същите са непротиворечиви и възпроизвеждат лични и непосредствени
възприятия за съществуващите между ответниците отношения по повод на процесния
недвижим имот.
Представен
е също по делото и протокол за предявяване на разпределение от 27.11.2020 г. по
изп. дело № 8238/2015 г. по описа на ЧСИ Н.М.за постъпили от проведена публична
продажба суми на еднофамилна двуетажна къща в груб строеж, обозначена по
одобрен архитектурен проект като къща Б, находяща се в гр. София, кв. Горна
баня, ул. Равнище. С него е предвидено вземанията на ищеца У.Б. АД, обезпечени
със законна ипотека и за които е предприето принудителното изпълнение, да бъдат
погасени със сумата 168966.42 лева.
Установява
се по делото от представените влязло в сила на 10.02.2023 г. решение от
27.01.2021 г. по гр. дело № 14153/2018 г. на СГС и справка от АВп, че по предявен
от Първа инвестиционна банка АД (ПИБ АД) против ответниците иск по чл. 135, ал.
1 от ЗЗД процесният договор за дарение е обявен за относително недействителен
по отношение ПИБ АД, а на 07.03.2023 г. – наложена възбрана върху същия имот по
предприето принудително изпълнение срещу ответника Г.Д. като длъжник.
Други
доказателства не са ангажирани от страните в предвидените срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Така
предявеният Павлов иск е допустим, а възражението на ответника М.Д. в обратния
смисъл – неоснователно. Безспорно в съдебната практика и теорията се приема, че
страните по увреждащата сделка, чието обявяване за относително недействителна
се иска по реда на чл. 135 от ЗЗД, са задължителни необходими другари, поради
което и предявяването на иска срещу тях е абсолютна процесуална предпоставка за
неговата допустимост.
С
решение от 27.01.2021 г. по гр. дело № 14153/2018 г. по описа на СГС процесната
разпоредителна сделка е обявена за относително недействителна по отношение на Първа
инвестиционна банка АД, поради което и не е налице идентитет със страните по настоящия
спор, който да обоснове недопустимост на производството. Вписването на възбрана
върху недвижим след предявяване на иска не води до непротивопоставимост на вече
извършената разпоредителна сделка, чието обявяване за относително
недействителна се иска. В този случай непротивопоставимостта на сделката не
следва от поредността на вписванията в нотариалните книги и доколкото
увреждащата сделка не е непротивопоставима на ищеца на друго основание, за него
съществува правен интерес от предявяване на иск по чл. 135 от ЗЗД.
Отменителният
иск по чл. 135 от ЗЗД е едно от средствата за защита на кредитора срещу
увреждащи го действия на длъжника, същността на което е потестативното материално
право да бъдат обявени по съдебен ред за недействителни спрямо кредитора отделни
правни действия на длъжника, с което техните правни последици да станат
непротивопоставими на кредитора, т. е. да не се зачитат. Материалноправно
легитимиран да упражни това право е всеки кредитор на длъжника, включително и
този, който е носител на непарично вземане – така ППВС № 1/29.03.1965 г.
Фактическият състав на това право включва следните кумулативни елементи: 1)
обективен елемент – атакуваното действие на длъжника да уврежда кредитора,
което е налице, когато то води до изключване, намаляване или затрудняване на
възможността на кредитора да получи дължимата престация по облигационното отношение,
вкл. и чрез принудително изпълнение, и 2) субективен елемент, изразяващ се в
субективно отношение, което е различно според различните хипотези, а именно:
2.1) ако действието е извършено след възникване на вземането – знание за
увреждането у длъжника, а ако действието е възмездно – знание и у лицето, с
което е договарял, което субективно отношение и за двамата се предполага до доказване
на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра
на длъжника (чл. 135, ал. 2 ЗЗД), и 2.2) ако действието е извършено преди
възникване на вземането – намерение за увреждане у длъжника и лицето, с което
той е договарял, в който случай презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не се
прилага.
В
конкретния случай в тежест на ищеца по иска е да установи настъпването на
фактическия състав на претендираното потестативно право, включващ: обективни
елементи – отменими правни действия на длъжника, в случая безвъзмездна разпоредителна
сделка с недвижим имот (договор за дарение) между длъжника и приобретателя;
качеството на кредитор на действително вземане, удовлетворяването на което е
свързано с упражняването на потестативно право, и възникването му преди извършване
на увреждащото действие, и увреждане на кредитора с атакуваното разпоредително
действие, защото затруднява удовлетворяването му (осуетява или затруднява
изпълнението на негово действително вземане), както и субективният елемент –
знание на длъжника.
Лице,
което има качеството на кредитор по смисъла на
чл. 135 от ЗЗД, може да е всеки титуляр на парично или непарично
вземане, което не е погасено, без да е необходимо вземането да е ликвидно или
изискуемо, респ. да е установено с влязло в сила решение. Съдът по иска по чл.
135 от ЗЗД не проверява съществуването на вземането, а изхожда от положението,
че съществува, когато то произтича от твърдените в обстоятелствената част на
исковата молба факти (с изключение на хипотезата, когато вземането е отречено с
влязло в сила решение). Страната, поискала отмяната по чл. 135 от ЗЗД,
установява качеството си на кредитор без да провежда пълно и главно доказване
на правата си, от които черпи правния си интерес. Когато кредиторът предяви
само Павлов иск, без да го съедини с иск за вземането си, както е в конкретния
случай правоотношението, от което произтича вземането не става предмет на
делото ( в този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, обективирана в решение
№ 35 от 12.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2017 г., III г. о., решение № 224
от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2310/2014 г., III г. о., и други).
По
делото се установи по несъмнен и категоричен начин, че ищецът У.Б. АД е
кредитор на действително вземане от ответника Г.Д. по силата на сключен анекс №
2 от 07.11.2007 г. към договор за банков кредит № 1135 от 27.01.2006 г., с
който Г.Д. е поел задължение да отговаря солидарно по договора за предоставяне
на банков кредит в размер на 144000 евро заедно с кредитополучателя по него - Л.И.,
която е трето спора лице. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни
спрямо него на увреждащите актове на длъжника е предоставено при наличието на
действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването
на това право не е обусловено от установяване на вземането със съдебно решение.
Изложеното
обосновава неоснователност на наведеното от ответниците възражение, че ищецът е
придобил качеството на кредитор от момента на издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 13.08.2015 г. С издаването
на заповедта за изпълнение вземането на кредитора е признато за изискуемо,
което обстоятелство, както вече бе изяснено, не е относимо за легитимацията
като кредитор на вземане по смисъла на чл. 135 от ЗЗД. Целта на заповедното
производство не е да установи съществуването на вземането, а само дали то е спорно.
Същото е факултативно, т.е. кредиторът не е длъжен да избере този ред за защита
и може направо да предяви вземането чрез иск по общия исков ред. Заповедта за
изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при
оспорването й от длъжника чрез възражение проверка дали вземането съществува
следва да се извърши в общия исков процес. С изтичането на срока за възражение
на длъжника издадената заповед за изпълнение влиза в сила и вземането,
удостоверено в нея става ликвидно. Действително липсва законов текст, който изрично
да указва, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на
пресъдено нещо. С изтичане на срока за възражение, съобразно разпоредбата на
чл. 416 от ГПК, и на сроковете по чл. 424 ГПК (хипотези на новооткрити обстоятелства
и нови писмени доказателства), се получава ефект, който е аналогичен на силата
на пресъдено нещо. Извод за това е и нормата на чл. 439 от ГПК, която допуска
оспорване на започнало принудително изпълнение само ако то се основава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, т.е. законодателят не е провел разграничение
дали изпълнителният лист е издаден въз основа на съдебно решение или на влязла
в сила заповед за изпълнение в хипотеза на неподадено възражение по чл. 414 от ГПК. Длъжникът не би могъл да релевира възраженията си срещу съществуването на
дълга по исков ред, тъй като те са се преклудирали.
В
тази връзка съдът не споделя и възражението на ответника Г.Д. за неоснователност
на Павловия иск поради нищожност на анекс № 2 от 07.11.2007 г. към договор за
банков кредит от 27.12.2005 г. поради липса на съгласие и на клаузите по чл.
11.1, б. “б“, т. 2, чл. 11.1.1.1 и чл. 11.1.3 от договора за банков кредит №
1135 от 27.01.2006 г. като неравноправни на основание чл. 143, т. 10 и 12 от
ЗЗП. Ответникът като длъжник по издадената заповед за изпълнение по гр. дело №
37729/2016 г. на СРС не е подал възражение в законоустановения срок, включително
и пред въззивния съд - при твърдения за ненадлежното му връчване на препис от
същата. Неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, оттеглянето му или
влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по
чл. 422 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение,
който преклудира възможността на длъжника да релевира възраженията си срещу
съществуването на дълга по исков ред. Обратен извод не следва и при
съобразяване на възприетото в Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022 г. по
тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС във връзка със задължението на съда да
се произнесе служебно относно нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, доколкото в конкретния случай оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, е преклудирано.
Дори
и да се приеме, че при липсата на мотиви в заповедта за изпълнение, от които да
се установява извършена от заповедния съд проверка относно наличие на
неравноправни договорни клаузи, забраната за непререшаемост спора за съществуването
на дълга не следва да бъде прилагана (в какъвто смисъл е и разрешението, дадено
в определение от 17.01.2023 г. по дело С-379/2021 г. на СЕС) възражението му в
тази насока също се явява неоснователно. Не се установи подписаният от ответника
Г.Д. анекс, въз основа на който той е встъпил като съдлъжник по договора за
кредит, да е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради липсата на съгласие.
Данните по делото, включително и придобиването на недвижимия имот, обезпечаващ
дълга по договора за кредит, на продажна на цена близка до данъчната оценка на
имота, респ. на цена по-ниска от предоставените по договора заемни средства, не
доказват същият да е сключил анекса при липса на съгласие, при което външно
волята на страната е обективирана чрез надлежно поведение, но липсва намерение
за обвързване, като последното не се установява по делото. Клаузите от договора
за кредит, предвиждащи едностранно изменение на уговорения в него лихвен процент,
представляващ само задължението за договорната лихва по същия, като
възнаграждение на банката за ползването на предоставената от нея паричната сума
от длъжника, не води до недължимост както на задължението на длъжника за връщането
на тази сума, така и на уговорената в договора възнаградителна лихва. Затова тяхната
неравноправност съгласно чл. 35, ал. 2, т. 8 и 9 от ЗЗПППТ (отм. - ДВ, бр. 99
от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила
от 12.07.2006 г., но действал към релевантния момент), като предвиждащи право
на кредитора да променя базовия лихвен процент, включен в дължимия лихвен процент
по кредита, без възможност за договаряне и при това само при необходимост от
увеличаването му, които дори и не се доказа да са прилагани от банката, не изключват
качеството й на кредитор по договора, релевантно за иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Неоснователни
са и възраженията на ответниците за нарушаване на разпоредбата на чл. 418, ал.
2 от ГПК, тъй като защитата на длъжника – ответник в настоящото производство Г.Д.
срещу заповедта за изпълнение е следвало да бъде реализирана в заповедното
производство, в това число и чрез релевиране на възражение за липса на спазване
на процедурата по чл. 60 от ЗКИ за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Възраженията
на ответниците за неоснователност на иска поради дължимост единствено на вноски
по договора за банков кредит, които са неплатени до момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, също е неоснователно. Качеството
кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД се обуславя от наличието на действително
вземане, а не от размера на вземането.
Не
съществува пречка длъжникът по Павловия иск да обезсили намесата на кредитора в
имуществената му сфера като плати дължимото, което съдът следва да съобрази съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. От представения протокол от изпълнителното
производство обаче не се установи извършеното с него разпределение да е влязло
в сила, при изрично предвидената в закона възможност за обжалването му по реда
на чл. 463 от ГПК, постъпилите от проданта суми да са платени за погасяване на
вземанията на взискателя и ищеца У.Б. АД и вземанията
му от длъжника да са изцяло погасени чрез извършеното разпределение на същите
суми.
По
делото се установи също, че ответникът Г.Д. се е разпоредил безвъзмездно с
притежаван от него недвижим имот – апартамент № 22, като го е дарил на ответника
М.Д., както и че разпоредителната сделка е извършена след като паричното
вземане на ищеца У.Б. АД е възникнало.
Налице
е и увреждане на ищеца У.Б. АД като кредитор с парично вземане, тъй като
атакуваният договор за дарение е увреждащо действие на длъжника – ответника Г.Д..
С посоченото отменимо правно действие се е намалило длъжниковото имущество,
служещо за общо обезпечение на кредитора му по арг. от чл. 133 от ЗЗД, респ. се
е осуетило осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника, който е
прехвърлил безвъзмездно своето право на собственост.
Доказа
се по делото и субективният елемент от фактическия състав на иска по чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД – знанието на длъжника увреждането на кредитора. Знанието на
длъжника за увреждането е свързано с необходимостта същият да осъзнава, че с
предприетото действие кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или
увеличава платежната си неспособност, или предприетото действие ще затрудни
удовлетворението на кредитора. Съгласно непротиворечивата съдебна практика,
която се споделя и от настоящия състав на съда, налице е знание за увреждането
у длъжника, винаги когато същият знае, че има кредитор и действието му уврежда
правото на кредитора (в този смисъл решение № 639/06.10.2010 г. по гр. дело №
754/2009 г. на ВКС, IV г.о.). В конкретния случай от момента на поемането на
солидарно задължение по договора за банков кредит с анекса от 07.11.2007 г.
длъжникът и ответник Г.Д. е знаел за дълга си към ищеца У.Б. АД, както и че с
извършената от него разпоредителна сделка по нотариалния акт за дарение на
недвижими имоти от 17.09.2014 г., извършена след възникването на дълга, е
увредил кредитора поради осуетяване на възможността му за неговото удовлетворяване
не само поради прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимия имот,
но и поради прехвърлянето му чрез безвъзмездна разпоредителна сделка, т.е. при
неполучаване на парични средства, които да обезпечават кредитора му.
С
оглед на естеството на атакуваната разпоредителна сделка – договор за дарение,
и безвъзмездния й характер знанието на приобретателя не е необходим елемент от
фактическия състав по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за уважаване на иска. В допълнение,
макар и знанието да не е необходим елемент от фактическия състав за уважаване
на иска, в конкретния случай знанието на приобретателя по сделката – ответника М.Д.,
би се извело и от приложимостта на презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, за
която не е спорно, че е дъщеря на ответника Г.Д..
Ирелевантни
за изхода на спора са отношенията и уговорките, които са съществували между
ответника Г.Д., лицата, които са му прехвърлили процесния недвижим имот и ответника
М.Д.. Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника
служи за общо обезпечение на кредитора и при наличие на предпоставките от
фактическия състав по чл. 135 от ЗЗД увреждащата сделка следва да бъде обявена
за относително недействителна спрямо кредитора с вземане, като начинът на
придобиване на процесния недвижим имот от прехвърлителя по сделката и
намерението, с което същият го е дарил на дъщеря си не променят този извод.
По
изложените съображения така предявеният иск следва бъде уважен.
С
оглед изхода на спора и своевременно направеното от ищеца искане на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да му се присъди сумата от 2977.83 лева, представляваща
разноски по производството, от които 509.09 лева държавна такса и 2468.74 лева
адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
за относително недействителен спрямо У.Б. АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, пл. ********, договор за дарение на недвижим имот по
нотариален акт № 83 от 17.09.2014 г., том II, рег. № 4372, дело № 126 от 2014
г. на нотариус В.Ч., с район на действие СРС, и вписан в служба по вписванията
с вх. рег. № 46693 от 17.09.2014 г., акт № 98, том CXII, дело 35932 от 17.09.2014 г., по силата на
който Г.Т.Д. е дарил на М.Г.Д. недвижим имот, находящ
се в гр. София, район “Илинден“, ж.к. “******“, представляващ апартамент № ******,
със застроена площ от 79.53 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, дневна и обслужващи
помещения, при съседи: изток – ап. № 21, запад – паркинг, север – коридор, юг –
тревна площ, отгоре – ап. № 27, отдолу – ап. № 17, заедно с избено помещение № 22,
с полезна площ от 3.43 кв.м, при съседи: изток – мазе към ап. 17, запад – мазе към
ап. 38, север – мазе към ап. 23, юг – тревна площ, и заедно с 1.810 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, по
предявен от У.Б. АД против Г.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и М.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Г.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплатят на У.Б. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
пл. “******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 2977.83 лева, представляваща
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р.
Бошнакова