Решение по дело №101/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Н. А. М. с ЕГН ********** от с. Б., обл. Р., чрез адв. Н. М. от АК – Разград, срещу Решение № 1012-16-28/1 от 27.03.2024 год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него е потвърдено Разпореждане № 2140-16-64 от 16.02.2024 год. на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Разград, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 17.10.2023 год.

В жалбата се твърди, че административният орган неправилно не е зачел за действителен осигурителен стаж периодите от 11.06.1977 год. до 01.03.1978 год. и от 31.08.1991 год. до 30.08.1994 год., през които тя е родила и отглеждала двете си деца, родени на 26.07.1977 год. и на 31.08.1991 год., като неработеща майка. Позовавайки се на действащите през тези периоди нормативни актове в областта на осигуряването оспорващата твърди, че за нея е възникнало правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като времето, през което е родила и отглеждала децата си като неработеща майка, следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. От съда се иска да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, като даде задължителни указания по приложението на закона, и да й присъди направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ – Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. В., намира жалбата за неоснователна и иска от съда да я отхвърли.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Производството по издаване на оспорения акт е започнало със заявление на оспорващата с вх. № 2113-16-995 от 18.10.2023 год. до директора на ТП на НОИ – Разград за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Към заявлението, освен съответните документи, доказващи наличието на трудов и осигурителен стаж, е било приложено и Удостоверение за родените от майката деца с изх. № 1855 от 03.04.2023 год. на Община Разград /л. 50/, от което е видно, че заявителката е майка на две деца – Л. М. М. – Я. с ЕГН ********** и И. М. М. А. с ЕГН **********. Съгласно описа на осигурителния стаж /л. 36-37/ на оспорващата е зачетен осигурителен стаж от III-та категория труд в размер на 16 години 03 месеца и 26 дни, в т.ч. общо 03 години 08 месеца и 20 дни майчинство за времето от 11.06.1977 год. до 01.03.1978 год. за раждане и отглеждане на първо дете, родено на **.**.**** год. (08 месеца и 20 дни) и за времето от 31.08.1991 год. до 30.08.1994 год. (3 години) за раждане и отглеждане на второ дете, родено на **.**.**** год.

С Разпореждане № 2140-16-64 от 16.02.2024 год. /л. 34-35/ ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ – Разград е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на оспорващата, считано от 17.10.2023 год. Административният орган приел, че лицето има навършена изискуемата по чл. 68, ал. 3 от КСО възраст, но няма 15 години действителен осигурителен стаж. Зачел е осигурителния стаж по категория и размер, съобразно посочения в описа на осигурителния стаж, но не е зачел за действителен осигурителен стаж времето от 11.06.1977 год. до 01.03.1978 год. и от 31.08.1991 год. до 30.08.1994 год. (общо 3 години 8 месеца и 20 дни), през което тя е била неработеща майка, която е родила и отглеждала двете си деца, позовавайки се на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като по този начин е приел, че действителният осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО на оспорващата е 12 години 07 месеца и 06 дни. На това основание е счел, че не е налице изисквания от закона 15 години действителен осигурителен стаж. Разпореждането е връчено на оспорващата на 11.03.2024 год. и е обжалвано пред Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с жалба от 19.03.2024 год.

С Решение № 1012-16-28/1 от 27.03.2024 год. ръководителят на ТП на НОИ – Разград е отхвърлил жалбата. За да постанови решението си административният орган се е позовал на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като е приел че времето, през което Н. А. М. е родила и отглеждала двете си деца като неработеща майка, не отговаря на определението за „действителен стаж”, дадено в тази разпоредба, тъй като не е действително положен. Решението е връчено на оспорващата на 01.04.2024 год., съгласно известие за доставяне /л. 17/, а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 11.04.2024 год., видно от пощенското клеймо /л. 16/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, и в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.

Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически основания. При неговото постановяване административният орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а и оспорващият не твърди наличието на такива.

По отношение съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното: Между страните няма спор по фактите. Не е спорно, че през времето от 11.06.1977 год. до 01.03.1978 год. и от 31.08.1991 год. до 30.08.1994 год. оспорващата е родила и отглеждала двете си деца като неработеща майка. Спорният въпрос е дали това време следва да бъде зачетено за действителен осигурителен стаж или не следва да бъде зачетено за действителен, а само за общ такъв. Съдът не споделя извода на административният орган, че не следва да се зачита.

Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете, и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. За 2023 год. изискуемата възраст по тази разпоредба за жените е 67 години, която оспорващата е имала навършена към датата на подаване на заявлението – 18.10.2023 год.

Към момента на издаване на оспорените актове понятието „действителен стаж“ е било определено в допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО като действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски /обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 год., в сила от 01.01.2015 год., последно допълнена ДВ бр.8 от 25.01.2023 год., в сила от 29.01.2023 год./. Като материално правна норма нейното действие е за напред.

В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през периода 1977 – 1978 год. и през периода 1991 – 1994 год., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби.

Приложимата материалноправна разпоредба за процесните периоди е нормата на чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 год., обн. в ДВ, изв. бр. 5 от 17.01.1958 год., в сила до 01.01.2000 год.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към първия процесен период 1977 – 1978 год. са действали и Постановление на Министерския съвет № 61 от 28.12.1967 год. за насърчаване на раждаемостта (отм.), Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца (обн. в ДВ. бр. 15/1970 год.), издадена по приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от Постановлението (отм.) и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 год. (отм.). Съгласно чл. 9, ал. 4 от ПМС № 61/1967 г. на жените-майки, членове на ТКЗС или неработещи, при бременност и раждане и за отглеждане на деца се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения в това постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползват майките – работнички и служителки. Според т. 4 от Инструкция № 0-4 при раждане/осиновяване на живо дете, което не е починало преди изтичане на сроковете на платения и неплатения отпуск по чл. 60 и 61 от Кодекса на труда, на майката/осиновителка се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца при първо дете, 14 месеца при второ дете, 18 месеца при трето дете и 12 месеца за четвърто и всяко следващо дете. Към вторият процесен период 1991 – 1994 год. приложим, във връзка с чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, е чл. 354, т. 6 от действащия Кодекс на труда (обн. ДВ, бр 27 от 1986 г., в сила за спорния период), според който за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст. Към процесния период е действал и Указ за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 15 от 23.02.1968 г., в сила до 01.04.2002 г.), като в чл. 3ж, ал. 2 от същия (нов – доп. ДВ, бр. 51 от 1984 г.) е предвидено, че на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, времето до навършване на 3-годишна възраст на детето се зачита за трудов стаж.

Аналогична е и сега действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, пр. 2 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

Анализът на цитираните норми от различните нормативни актове, действали през различни периоди, сочи, че законодателят е бил непротиворечив и последователен във волята си да се признава този период за действителен осигурителен стаж, без значение дали са неработещи или работещи майките, които отглеждат своите деца. Противното тълкуване на относимите норми би довело до противоречие с разпоредбите на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията на РБ, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика, изразена в Решение № 6744 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. дело № 2009/2018 г., VI о., Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020 г., VI о., Решение № 3450 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13464/2020 г., VI о., Решение № 1624 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11773/2021 г., VI о., Решение № 5377 от 3.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 139/2022 г., VI о., Решение № 1536 от 9.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5108/2023 г., VI о. и др.

С оглед на това спорните периоди от 11.06.1977 год. до 01.03.1978 год. и от 31.08.1991 год. до 30.08.1994 год., през които Н. А. М. е родила и отглеждала двете си деца, следва да се признаят за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Като не е сторил това, административният орган е нарушил материалния закон.

Предвид изложеното, оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл. 172, ал. 2 от АПК. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване на закона, дадени с настоящото решение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК оспорващата има право на разноски, които са заявени своевременно и доказани в размер на 500 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-28/1 от 27.03.2024 год. на Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-64 от 16.02.2024 год. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Разград.

ВРЪЩА административната преписка на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Разград да заплати на Н. А. М. с ЕГН ********** от с. Б., обл. Р. разноски по делото в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.