№ 1303
гр. София, 15.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601257 по описа за 2021 година
образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура –
Монтана против определение № 97 от 15.10.2021 г. по чнд № 206/21 г. на
Окръжен съд - Монтана.
Производството е по реда на чл. 243, ал.7 НПК.
С протестираното определение състав на Окръжен съд - Монтана е
отменил постановление на прокурор при Окръжна прокуратура - Монтана от
26.07.2021 г., по прокурорска преписка № 1073/2019 г., за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 494/2019 г., по
описа на РУ на МВР Лом, образувано и водено за извършено престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. НК.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал прокурорът, който е
подал протест пред настоящата инстанция. В протеста се изтъкват доводи и
съображения за необоснованост на атакуваното определение, като се правят
възражения, че дадените от съда указания за извършаването на допълнителни
следствени действия за установяване по безспорен начин кой от двамата
пътници, возещи се в автомобила, е управлявал същия, са неоснователни.
Според прокурора, събраните по време на досъдебното производство
доказателства безспорно установявали в коя част на автомобила се е намирал
свидетелят Д.Д. преди да бъде изваден от катастрофиралия автомобил, което
било известно на експертите. Последните били описали това подробно в
експертизите и заключението им почивало на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, като обосновавали крайните си изводи както за
причините за реализираното ПТП, така и за лицето, управлявало автомобила
към момента на самото произшествие. Според прокурора становището на
съда, че след нов разпит на вече разпитаните свидетели и на пожарникарите,
извадили тялото на Д. от преобърнатия автомобил, се налагало нова
автотехническа експертиза, не почивало на елементарната логика, тъй едва ли
не се приемало, че свидетелите П., Г. и С. ще дадат различни показания от
1
вече дадените такива след възприемане на събитията, а пожарникарите ще
заявят нещо различно от техните показания.
Прави се искане определението да бъде отменено и постановлението за
прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено.
По допустимостта на протеста:
Протестът е подаден в законоустановения срок, от лице с необходимата
процесуална легитимация, което позволява разглеждането му по същество.
По съществото на протеста.
Въззивният съд, като взе предвид изложените в протеста доводи, като се
запозна с постановлението за прекратяване на наказателното производство и
отменителното определение на първоинстанционния съд и като съобрази
събраните по делото доказателства, намира подадения протест за
неоснователен.
Наказателното производство по досъдебно такова № 494/2019 г., по
описа на РУ на МВР Лом, е било образувано и водено за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. НК.
В рамките на проведеното разследване по повод изясняване причините
за настъпилото ПТП и установяване кой е управлявала катастрафиралия
автомобил преди произшествието са били разпитани свидетели, назначени
експертни изследвания и приобщени писмени доказателства, но не са били
предприети действия във връзка с повдигане на обвинение срещу конкретно
лице.
С постановление на Окръжна прокуратура - Монтана от 26.07.2021 г. е
прекратено наказателното производство по прокурорска преписка №
1073/2019 г., съдържаща досъдебно производство № 494/2019 г., по описа на
РУ на МВР Лом, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 и чл. 199
от НПК, поради обстоятелството, че извършителят на престъпното деяние,
предмет на наказателното производство, е починал.
Във връзка с постъпила жалба от П. Ц. Н., майка на С. Р. Д.,
първоинстанционният съд е отменил постановлението, приемайки, че
прокурорът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл. 13 от НПК и е върнал делото на прокуратурата за
допълнително разследване.
За да отмени въпросното постановление, първостепенният съд е приел,
че по време на досъдебното производство не са били събрани всички
доказателства, необходими за разкриване на обективната истина по делото.
Според първостепенния съд не било установено къде е бил намерен в
катастрофиралия автомобил след произшествието свидетелят Д.Д., което
налагало да бъдат допълнително разпитани както свидетелите Д., П., Г. и С.,
така и служителите на съответната пожарникарска служба, извадили тялото
на Д. от автомобила. На следващо място, поради несъбирането на
доказателства за тези обстоятелства, изготвените комплексни автотехнически
експертизи не обосновали ясно и по несъмнен начин становището си, че
автомобилът е бил управляван от С. Д.. Посочените нарушения указвали на
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното постановление за
2
прекратяване на наказателното производство и били според съда основание за
връщане на делото на прокурора.
Изложените от първостепенния съд съображения в подкрепа на взетото
решение при осъществяване на контролните му функции по отношение на
прокурорското постановление за прекратяване на наказателното
производство по същество изцяло се споделят от настоящата инстанция. В
конкретния случай разследващите органи не са положили необходимите
усилия, за да бъдат събрани всички възможни доказателства, свързани с
предмета на воденото разследване, за да може с необходимата прецизност и
задълбоченост да бъзе изяснен основният въпрос в хода на досъдебното
производство, имащ значение за разкриване на обективната истина и
правилното решаване на делото, а именно - кой от двамата съпрузи е
управлявал автомобила преди произшествието. Ето защо органите на
досъдебното производство са допуснали съществено процесуално нарушение,
свързано с процесуално бездействие и прецизност по отношение на
задълженията им, произтичащи от основни принципи на наказателния процес,
залегнали в чл. 13 и чл. 14 НПК. Съобразно тези законови разпоредби те са
длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната
истина и да формират вътрешното си убеждение, след като изяснят
обективно, всестранно и пълно обстоятелствата, от значение за правилното
решаване на делото. Това обаче не е било сторено по време на досъдебното
производство, въпреки че съобразно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 НПК
тежестта на доказване лежи върху прокурора и разследващите органи, а
съгласно чл. 107, ал. 1 НПК органите на досъдебното производство събират
доказателствата както по искане на заинтересованите лица, така и служебно.
Установените пропуски на разследването от органите на досъдебното
производство не са били надлежно отчетени от прокурора, който е изградил
фактическите си изводи въз основа на непълно и незадълбочено разследване,
без да бъдат събрани и преценени всички възможни доказателства и
релевантни факти.
В конкретния случай изводите на прокурора, че наказателното
производство подлежи на прекратяване при условията на чл. 24, ал.1, т. 4 от
НПК поради смърт на извършителя са по принцип правилни, тъй като
наказателната отговорност е лична. За да се обоснове един такъв извод обаче
е било необходимо да се докаже по безспорен и несъмнен начин, че
процесният автомобил е бил управляван именно от починалата Д., а не от
спътника й Д.. Не следва да бъде поставен под съмнение стремежът на
разследващите органи да изяснят и установят този основен факт в рамките на
производството, но в крайна сметка усилията им не са били доведени докрай,
тъй като основно са разчитали на заключенията на експертите. Следва да се
отбележи обаче, че експертизата е способ за проверка на доказателствата, а не
техен източник. Ето защо пренебрегването на необходимостта от
установяване на този важен факт, необходим за допълване на
доказателствената съвкупност, е довело до недостиг на доказателствената
основа, необходима на експертите да изведат категоричен и непочиващ на
съмнения извод, водещ до правилното решаване на делото. От заключенията
и на последните две комплексни експертизи е видно, че същите не са могли да
обосноват категорично и безсъмнено становище, кой от двамата съпрузи е
управлявал автомобила преди произшествието, тъй като по делото са
липсвали несъмнено установени факти, необходими да бъде изведен такъв
извод. На л. 256 от досъдебното производство експертите по комплексната
съдебно автотехническа, физическа и медицинска експертиза са дали
заключение, че „…от техническа гледна точка по-вероятно С. Р. Д. от гр. Лом
3
е могла да се намира на мястото на водача на лекия автомобил“, а на л. 391 от
досъдебното производство експертите по комплексната автотехническа и
медицинска експертиза са извели извода, че „…ако се установи, че Д. е
изваден през тази врата/задна дясна врата/, то тогава същият е би следвало да
е заклещен между дясната седалка и дясната колонка на автомобила. Това
косвено мотивира, че е бил на предна дясна седалка по време на ПТП“.
Водим от гореизложеното първостепенният съд е приел, че този
недостиг е бил свързан именно с неизяснения въпрос, къде точно след
произшествието в автомобила се е намирал приклещен пострадалият Д.. И
настоящият състав споделя заключението на първата инстанция, че това
обстоятелство е от съществено значение и особена важност за отговора на
комплексната автотехническа експертиза. От материалите по делото е видно,
че експертите са разполагали с данните относно механизма на станалото
ПТП, деформациите по автомобила, вида, характера и местоположението на
травмите по пътниците и наличните петна от кръв по частите от купето. Не е
бил изяснен въпроса обаче чрез подробен разпит на свидетелите очевидци и
на участващите в изваждането на Д., къде точно се е намирало неговото тяло
в купето след произшествието. В резултат на този недостатък двете
комплексни експертизи не са могли да обосноват ясно, точно и категорично
извода кой от двамата съпрузи е управлявал автомобила.
Без да намира за необходимо да преповтаря конкретните указания на
първостепенния съд за изясняване в коя точно част на автомобила е било
приклещено тялото на пострадалия Д., за да не може той да бъде изваден без
техническа помощ, настоящата инстанция споделя изводите за извършването
на преразпит на пострадалия Д., който действително и в двата си разпита не е
дал показания за това обстоятелство, важно за решаване на делото, на двамата
служители на полицията/ свидетелите Г. Г. и В. С./, както и на свидетеля А.
П.. По делото безспорно е установено, че същите са помагали при
извеждането на пострадалия Д. от купето на катастрофиралия автомобил. В
тази връзка действително е налице необходимостта и от разпит на
служителите на пожарната, които с технически средства са успели да
освободят приклещения пострадал, както и съпътстващо издирване на
евентуално придружаващи събитието документи, като рапорти, докладни и
други относно посетеното от тях произшествие и извършените от тях
действия в тази връзка. Едва след извършване на указаните по-горе
процесуално- следствени действия, следва да се прецени необходимостта от
назначаването на допълнителна или повторна комплексна медицинска,
физическа и автотехническа експертиза със съответните експерти, която да
даде отговор при наличните по делото доказателства кой е бил водач на
катастрофиралия автомобил преди станалото произшествие. За нуждите на
разследването и улесняване извършването на експертните заключения и
изводи следва разследващите органи да преценят, дали да не съобразят и
относимите в тази връзка искания за възможни експертни задачи и възможно
включване на експерти от БАН, изложени от П.Н. и нейният повереник в
протокола за предявяване на разследването от 07.07.2021 г./л.404 от сл.дело/.
Едва след извършването на тези процесуални следствени действия
прокурорът следва да направи окончателната си преценка налице ли са
основания по закон за прекратяване на наказателното производство.
При новото разглеждане на делото, след като събере, провери и
прецени допълнително събраните доказателства във връзка с посочените по-
горе обстоятелства, които органите на досъдебното производство следва
допълнително да изяснят, прокуратурата, спазвайки материалния и
процесуалния закон, следва по несъмненен начин да направи необходимата
4
преценка относно наличието или липсата на доказателства за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
От всичко гореизложено е видно, че атакуваното постановление е
незаконосъобразно и от тази гледна точка правилно е било отменено и делото
върнато на прокурора за изпълнение на дадените указания.
Ето защо апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 97/15.10.2021 г. на Окръжен съд-
Монтана, постановено по ЧНД № 206/2021 г., по описа на същия съд, с което
е ОТМЕНЕНО постановление от 26. 07. 2021 г., по ДП № 494/2019 г. по
описан на РУ на МВР Лом, за прекратяване на наказателното производство по
прокурорска преписка № 1073/2019 г. на Окръжна прокуратура – Монтана на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК и делото ВЪРНАТО
на същата прокуратура за допълнително разследване, при което следва да се
имат предвид и дадените в обстоятелствената част на настоящото
определение указания.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5