№ 2778
гр. Варна, 25.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20223100100852 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Производството е по искове на Т. М. В., ЕГН********** с адрес с.Г. ч.,
ул. „О. к.“ №12, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на
Прокуратурата на Република България, адрес по делото гр.София, бул.
„Витоша“ №2, за сумите:
- 60 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпяни: страх от осъждане, шок от обвинението и тежестта на
наказанието за него, унижение, притеснение, душевни страдания, отчуждение
от приятели, близки и колеги, финансови затруднения за семейството,
включително обявен предсрочно изискуем кредит, уронване на престижа в
професионалните среди и други негативни изживявания, всички от които – в
резултат неоснователното привличане на ищеца в качеството на обвиняем по
ДП №99/2019г. по описа на ОСлО при ВОП на 29.06.2019г. и повдигането на
обвинение срещу него по НОХД №25/2020г. на ВОС, за престъпление по
чл.354а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК (че на 28.06.2019г., в съучастие и като
съизвършител с Д. Д., е държал, без надлежно разрешение, високорискови
наркотични вещества - 0.79 гр. кокаин с процентно съдържание 74.78% на
стойност 173.80лв.), за което обвинение е признат окончателно за
невиновен с влязла в законна сила на 13.05.2021г. присъда №11/30.10.2020г.
по ВНОХД №281/2020г. на ВАпС, потвърдена с Решение №40/13.05.2021г. на
ВКС;
- 4 000.00лв. – обезщетение за имуществени вреди, а именно платено
адвокатско възнаграждение за цялостна защита на обвинямия и подсъдим
по НП (в досъдебна и в съдебна фази) за горното деяние;
- ведно със законната лихва върху всяка от сумите от 13.05.2021г.
(денят на привличане като обвиняем) до пълното изплащане на сумите;
1
- 12 750лв. – обезщетение за имуществени вреди, а именно пропуснато
да бъде получено възнаграждение за труд по служебно правоотношение като
пожарникар, за периода на отстраняване от работа, а именно от 28.06.2019г.
до 15.02.2020г. вкл.;
- имуществени вреди, изразяващи се в неоснователно заплатени от
ищеца суми, вследствие обявяване на предсрочната изискуемост на Договор
за кредит „Експресо“ №408597/19.05.2015г. и събрани по изп. д. №177/2020г.
по описа на ЧСИ Петя Иванова, както следва: 373.36лева - лихва за периода
04.02.2020г. - 15.04.2020г.; 1534.64лева - неолихвяеми вземания/мораторни
лихви, обезщетения; 409.31лева - присъдени разноски в полза на
взискателите; 1983.95лева - такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ;
- ведно със законната лихва върху последните две групи суми, считано
от подаване на исковата молба – 02.02.2022г. до пълното им изплащане.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че на 28.06.2019г. е бил задържан по реда на ЗМВР и то
по публичен и унизителен начин.
Твърди още, че на 29.06.2019г. е бил привлечен като обвиняем по ДП
№99/2019г. по описа на ОСлО при ВОП за престъпление по чл.354а, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 НК (че на 28.06.2019г., в съучастие и като съизвършител с Д. Д., е
държал, без надлежно разрешение, високорискови наркотични вещества
0.79гр. кокаин, процентно съдържание 74.78% на стойност 173.80лв.). За
периода 01.07.2019г. – 27.08.2019г. вкл. му била наложена мярка „задържане
под стража“, а за периода 28.08.2019г. – 14.02.2020г. вкл. – „домашен арест“.
В хода на ДП участвал в много процесуални действия (задържане,
претърсване, изземване, привличане като обвиняеим, разпит, експертизи, СРС
и други), като по повод на тях осъществявал защита.
Впоследствие за деянието на сегашния ищец било повдигнато обвиение,
за което било образувано НОХД №25/2020г. на ВОС. По него, след
проведени няколко заседания, на които подсъдимият присъствал и се
защитавал, е била постановена присъда от 30.06.2020г., с която В. бил
признат за виновен по повдигнатото му обвинение. След обжалване, с
присъда №11/30.10.2020г. по ВНОХД №281/2020г. на ВАпС, подсъдимият
бил оправдан. След протест, с Решение №40/13.05.2021г. на ВКС
оправдателната присъда на ВАпС е била потвърдена и така влязла в сила на
13.05.2021г.
Ищецът твърди, че в резултат на незаконното привличане по ДП, след
взетите срещу него мерки за неотклонение, като вид и продължителност, след
широкото медийно отразяване на случая и тежестта и вида на обвинението,
той претърпял неблагоприятни преживявания и състояния – шок от
обвинението и тежестта на престъплението и наказанието за него, страх от
осъждане, загуба на сън и апетит, унижение, притеснение, душевни
страдания, отчуждение от приятели, близки и колеги, финансови затруднения
за семейството, в тч обявен предсрочно изискуем кредит, уронване на
престижа в професионалните среди, в които се ползвал с добро име, опетнено
2
чисто съдебно минало, както и други негативни изживявания. Последните
твърди да надхвърлят обичайните относно подобни обвинения, с оглед
личността, длъжността и личността на ищеца.
Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на
процесуалните действия с участие на ищеца, мярката за неотклонение и вида
й, преживяното в личен, морален, здравословен, семен и колегиален аспекти
от ищеца и всички относими по ЗОДОВ факти, включително отражението на
НП върху ищеца като цяло, се моли за обезщетение в претендирания и
справедлив според него размер, като в подкрепа на искането развива правни
съображения.
По отношение на имуществените вреди твърди, че направил разноски за
адвокатско възнаграждение за защита по ДП и НОХД на три инстанции,
общата стойност на които претендира да получи, също като пряка последица
от факта на незаконното обвинение.
Още като имуществени вреди претендира пропуснато да бъде получено
брутно възнаграждение за труд по служебно правоотношение като
пожарникар, за периода на отстраняване от работа от 28.06.2019г. до
15.02.2020г., в размер на исковата сума.
Отделно твърди, че поради задържането му под стража и домашен арест
в периода от 28.06.2019г. до 15.02.2020г. ищецът бил лишен от възможността
да работи и получава заплата, с която да обслужва задълженията си по кредит
„Експресо“ №408597/19.05.2015г. с „Експресбанк“ АД. Поради това банката
се е възползвала от правото да обяви кредита за предсрочно изискуем и
образува изп. д. №177/2020г. по описа на ЧСИ Петя Иванова. След
възстановяването на активната трудова дейност ищецът, с оглед на това, се
наложило да заплати по изпълнителното дело сумите: 373.36лева - лихва за
периода 04.02.2020г. - 15.04.2020г.; 1534.64лева - неолихвяеми вземания,
мораторни лихви, както и обезщетения; 409.31лева - присъдени разноски в
полза на взискателите; 1983.95лева - такси и разноски съгласно ТТР към
ЗЧСИ. Тъй като причината да се стигне до предсрочна изискуемост и до
принудително изпълнение била само липсата на средства от труд за
заплащане на погасителните вноски се твърди, че така платените по изп. дело
суми също са пряка вреда от обвинението и се претендират да бъдат
присъдени на ищеца.
Претендира и законната лихва върху горните обезщетения, считано от
конкретно заявена от ищеца дата (различна за различните вземания).
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва привличането на ищеца, като обвиняем; повдигането на
твърдяното обвинение срещу него; образуваното по обвинението НОХД;
както и финалната оправдателна по НОХД присъда спрямо ищеца по
настоящото дело.
3
В основния си отговор, както и в допълнителния след уточненията пред
ВОС от ищеца, ответникът оспорва изцяло исковете по основание и по
размер, като във връзка с това навежда следните групи доводи: 1/ по чл.5, ал.1
ЗОДОВ за пълно съпричиняване от ищеца на вредите, тъй като оправдаването
му по НОХД е било само по процесуални причини – ВАпС и ВКС са го
установили за помагач, но обвинението е било за съизвършител, без да има
съмнение, че има пряко съзнателно участие в престъплението „държане на
наркотични вещества“ от другите двама реални извършители, сключили
споразумения с ПРБ, с което признали вина; 2/ евентуално по чл.5, ал.1
ЗОДОВ за частично съпричиняване, по същите причини; 3/ недоказаност на
сочените за претърпяни неимуществени и имуществени вреди, по вид и
размер; 4/ недоказаност на причинната връзка между всяка претендирана
група вреди и действията на ответника по исковите ДП и НП; 5/
несъответствие и завишеност на претендираните неимуществени вреди с
принципа на справедливостта, с оглед естеството на обвинението, срока на
разглеждане на същото, не най-тежката мярка за неотклонение по ДП,
икономическата обстановка в страната и другите за случая относими по ДП и
НП обстоятелства; 6/ липса на касателство на ПРБ с медйното отразяване на
случая; 7/ недоказаност дали и кога е бил заплатен адв. хонорар, евентуално
прекомерност на хонорара; 8/ недоказаност дали и как ищецът е бил
отстранен от работа по реда на чл.69 НПК, евентуално право на обезщетение
от неговия работодател си по друг ред; 9/ без отношение към задълженията на
ищеца по договор за кредит е обвинението му в престъпление; 10/ началният
момент на отговорност на ПРБ е от оправдателната присъда.
По същество моли за отхвърлително решение по исковете.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: соченото неоснователно повдигнато му обвинение за
престъпление (незконосъобразни съставомерни действия) на ПРБ по смисъла
на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, в това число вид на обвинението, предвидено
наказание,брой и вид задължителни действия по ДП и НП с участието на
ищеца, продължителността на наказателното дело; факта, вида и
продължителността на взетата мярка за неотклонение; и всички други
съставомерни по реда на чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ действия на ПРБ; също и
всички твърдяни по вид и обем вреди (имуществени и неимуществени), които
да съставляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните
действия на ПРБ, а също и последиците от незаконното обвинение върху
физическото и психическото здраве на ищеца, личнния му живот и отношения
със семейство, близки и колеги,както и за професионалното развитие; както и
размера на справедливото обезщетение за доказаните по вид и обем вреди,
пряка последица от обвинението.
Допълнително по исковете за имуществени вреди следва да докаже и
факта и момента на реалното претърпяване на вредите (за претърпяни загуби)
и пряката причинна връзка между тях и незаконните действия на ПРБ.
Допълнително следва да докаже плащането на сочения адв. хонорар за
4
защита по ДП и НП, момента и размера на плащане и оправданост на размера
с оглед Наредба №1/2004г. и действията в наказателния процес.
Допълнително следва да докаже основание и момент на отстраняване от
работа през сочения период, соченото си БТВ през него, правото си да получи
от ответника пълната стойност на БТВ за този период, като пряка последица
от незаконното обвинение, в това число сигурното пропускане на този доход
през този времеви период.
Допълнително следва да докаже: кога и с какъв акт е било упражнено от
банката правото на предсрочна изискуемост; кога и с какъв акт е било прието
то за упражнено от надлежен орган; образуването на соченото изп. дело;
факта на плащане по изп. дело на всички сочени задължения (по кредита и
към ЧСИ); задължението на ответника да плаща на ищеца разходи, признато
дължиими от ищеца в полза на банката, на основание договора за кредит,
включително и за договорна лихва и банкови такси, като част от дължимите
анюитети; липсата на друга възможност за заплащане на вноските, освен
заплатата; пряка причинна вързка меджу обвинението и всички горни
обстоятелства.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: положителните факти на които основава възраженията си – за
липса на предпоставките за ангажиране на отговорността му (изобщо или в
заявения и претендиран от ищеца обем); евентуално следва да докаже пълно
и главно възраженията си по чл.5, ал.1 или ал.2 от ЗОДОВ – за освобождаване
или за намаляване от отговорност на ответника, поради изключителна или
значителна вина на ищеца за обвинението и вредите, поради това че: ВАпС и
ВКС приели В. за помагач, но обвинението било за съизвършител, но без
съмнение, че има пряко съзнателно участие в престъплението „държане на
наркотични вещества“ от другите двама реални извършители, сключили
споразумения с ПРБ, с което признали вина – което да има значение за
исковите обезщетения по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Съдът, на основание чл.146, ал.3 от ГПК указва на ищеца, че не
сочи никакви доказателства: кога и с какъв акт било упражнено от банката
правото на предсрочна изискуемост; факта на плащане по изп. дело на всички
сочени задължения (по кредита и към ЧСИ); задължението на ответника да
плаща на ищеца разходи, признато дължиими от ищеца в полза на банката, на
основание договора за кредит, включително и за договорна лихва и банкови
такси, като част от дължимите анюитети.
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото :
че на 29.06.2019г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №99/2019г.
по описа на ОСлО при ВОП за престъпление по чл.354а, ал.1, вр. чл.20, ал.2
НК (че на 28.06.2019г., в съучастие и като съизвършител с Д. Д., е държал, без
надлежно разрешение, високорискови наркотични вещества 0.79гр. кокаин,
процентно съдържание 74.78% на стойност 173.80лв.); че за периода
5
01.07.2019г. – 27.08.2019г. му е била наложена мярка „задържане под стража“,
а за периода 28.08.2019г. – 14.02.2020г. вкл. – „домашен арест“; впоследствие
за деянието на сегашния ищец е било повдигнато обвиение, за което било
образувано НОХД №25/2020г. на ВОС; че по него е била постановена
присъда от 30.06.2020г., с която В. бил признат за виновен по повдигнатото
му обвинение; че след обжалването й, с присъда №11/30.10.2020г. по ВНОХД
№281/2020г. на ВАпС, подсъдимият бил оправдан; че след протест, с
Решение №40/13.05.2021г. на ВКС оправдателната присъда на ВАпС е била
потвърдена и така влязла в сила на 13.05.2021г.
По редовността: На ищеца следва да бъдат дадени указания относно
прецизиране на част от твърденията му в процеса.
По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства
следва да бъдат допуснати до прилагане по делото.
Следва да се изиска относимото за спора НОХД с ДП към него.
Следва да се даде възможност на ищеца за доказване на преживените
неимуществени вреди със замолените свидетели – чрез двама такива.
Няма пречка да се допусне и ССчЕ относно вземания на ищеца за труд,
но при допълване на въпросите на осн. чл.7 от ГПК.
Предвид редовността на процедурата по размяната на книжа, делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за 03.11.2022г. от 11.00часа, за
които дата и час да се призоват страните, чрез приложение №1, ведно с
настоящото определение. На ищеца да се изпрати и копие от отговора.
УКАЗВА на ищеца, в срок до първото о.с.з., да уточни:
- основанието на задържането му на 28.06.2019г., преди привличането
му на 29.06.2019г. и съобразно това отговорността на ПРБ досежно
задържането.
- точните дата и начин на плащане на адв. хонорар по НОХД;
- точните дата и основание на „отстраняване от работа“ за периода от
28.06.2019г. до 15.02.2020г.
- точната дата и начин на плащане на сумите по изп. дело;
- точното основание по договора за кредит досежно сумите: 373.36лева
– лихва за периода 04.02.2020г. - 15.04.2020г. – вид на лихвата и
предпоставките за дължимост на същата за този период; съответно
1534.64лева – неолихвяеми вземания/мораторни лихви, обезщетения – вид на
6
задълженията поотделно и предпоставки за дължимост на същите, евентуално
и период.
При неизпълнение в срок делото ще бъде оставено без движение в осз.,
а ищецът ще бъде глобен за неоснователно забавяне на делото.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от
страните писмени доказателства.
* ИЗИСКВА от Наказателно отделение при ВОС: НОХД №25/2020г.
на ВОС с приложените към него ВНОХД и КНД, както и ДП №99/2019г. по
описа на ОСлО при ВОП – за прилагане по делото до приключване, на осн.
чл.186 ГПК.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да води двама свидетели в о.с.з. за
доказване на твърдяните по вид и обем морални вреди, за исковия период.
* ДОПУСКА ССчЕ, вещо лице по която, след запознаване с
материалите по делото и със счетоводството и кадровото досие на ищеца в РД
ПБЗН Варна, да даде заключение по въпросите:
1/ Каква длъжност е заемал ищеца в периода м.06.2019г. – м.05.2021г.?
2/ Има ли документални данни за периода от 28.06.2019г. до
15.02.2020г. вкл. ищецът да е бил отстраняван от работа с нарочен акт,
съответно какъв?
3/ Има ли документални данни за периода от 28.06.2019г. до
15.02.2020г. вкл. ищецът да е работил ефективно на позицията си?
4/ Ако през периода от 28.06.2019г. до 15.02.2020г. ищецът не е работил
на позицията си, какъв би бил размерът на неговото БТВ за същия период – в
общ размер и по включени компоненти?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на
200.00лв., платими от БСВ след приемане на експертизата, на осн. чл.9а
ЗОДОВ.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме
за недоказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране
на допуснати от съда доказателства.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ганка Каваева, която да се призове.
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 от ГПК следва да представи
заключението си поне една седмица преди датата, на която е насрочено за
разглеждане делото в о.с.з., както и че следва да уведоми своевременно съда
при невъзможност за изготвяне на експертизата от отбективен характер, на
осн. чл.198 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
7
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8