Присъда по дело №2879/2010 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 143
Дата: 14 декември 2010 г. (в сила от 29 декември 2010 г.)
Съдия: Михаела Христова Буюклиева
Дело: 20105300202879
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 октомври 2010 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

№ 143

 

град ПЛОВДИВ, 14.12.2010 г.

 

В  И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и десета и  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ЯНКА НЕНЧЕВА

                                                              АТАНАС БАРЕВ

 

при участието на секретаря В.Ч.

и в присъствие на прокурора  ДИМИТЪР МАХМУДИЕВ

след като разгледа наказателно О Х Д № 2879 по описа за 2010 година, докладвано от Председателя,  след съвещание

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА  подсъдимия Б.С.А. -  роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, работещ, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 20.05.2010г. и 24.05.2010г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, за които изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, в съучастие като съизвършител с В.Е.А., е отнел чужди движими вещи – на 20.05.2010г. златен синджир 11 гр. на стойност 495 лева от владението на Д.Н.Д. и на 24.05.2010г. златен синджир 50 гр. на стойност 2 250 лева от владението на М.Т.М., всички вещи на обща стойност 2 745 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” и "Б" вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

На основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС така наложеното наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

подсъдимият  Б.С.А. да  изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

 

На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при изпълнение на наказанието четири години лишаване от свобода се ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият Б.С.А. е бил задържан, считано от  08.06.2010г. до  влизане на присъдата в сила.

 

ПРИЗНАВА  подсъдимия В.Е.А. -  роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, без образование, неженен, работещ, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 20.05.2010г. и 24.05.2010г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанието за едно от които не е отложено по чл.66 от НК, в съучастие като съизвършител с Б.С.А., е отнел чужди движими вещи – на 20.05.2010г. златен синджир 11 гр. на стойност 495 лева от владението на Д.Н.Д. и на 24.05.2010г. златен синджир 50 гр. на стойност 2 250 лева от владението на М. Т.М., всички вещи на обща стойност 2 745 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б."Б" вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

На основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС така наложеното наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

подсъдимият  В.Е.А. да  изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

 

На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при изпълнение на наказанието четири години лишаване от свобода се ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият В.Е.А. е бил задържан, считано от  07.06.2010г. до  влизане на присъдата в сила.

         

          ОСЪЖДА подсъдимите Б.С.А. и В.Е.А. ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от 215 лева, направени разноски по делото или по 107,50 лева всеки един от тях.

 

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен срок от днес пред Пловдивския апелативен съд.

 

                                                         

                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

 

 

                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

Съдържание на мотивите

          Мотиви по НОХД № 2879/2010г. по описа на Пловдивския  окръжен съд, наказателно отделение

         

Срещу подсъдимите Б.С.А. и В.Е.А. *** е повдигнала обвинение за следните престъпения:

Подсъдимия  А. – чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” и "Б" вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 20.05.2010г. и 24.05.2010г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, за които изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, в съучастие като съизвършител с В.Е.А., е отнел чужди движими вещи – на 20.05.2010г. златен синджир 11 гр. на стойност 495 лева от владението на Д.Н.Д. и на 24.05.2010г. златен синджир 50 гр. на стойност 2 250 лева от владението на М. Т.М., всички вещи на обща стойност 2 745 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила

Подсъдимия  А. – чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б."Б" вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК,  за това, че на 20.05.2010г. и 24.05.2010г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанието за едно от които не е отложено по чл.66 от НК, в съучастие като съизвършител с Б.С.А., е отнел чужди движими вещи – на 20.05.2010г. златен синджир 11 гр. на стойност 495 лева от владението на Д.Н.Д. и на 24.05.2010г. златен синджир 50 гр. на стойност 2 250 лева от владението на М. Т.М., всички вещи на обща стойност 2 745 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив  поддържа изцяло така повдигнатите обвинения срещу подсъдимите А. и А.. Счита, че на същите следва да бъде наложено  наказание лишаване от свобода, определено по размер за срок съответно от седем и шест години, което при условията на чл.58а, ал.1 от НК да се редуцира с една трета, което да изтърпят при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Защитниците на подсъдимите А. и А. не оспорват правната квалификация на деянията и тяхното авторство. Молят за снизхождение, изтъквайки наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.

Подсъдимите А. и А. се възползваха от процедурата по глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие. Признават вината си, както и изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти. Присъединяват се към искането на защитниците си и молят за справедлива присъда.

За съвместно разглеждане в наказателното производство не са приети  предявени граждански искове от пострадалите.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа и правна страна,  следното:

Подсъдимият Б.С.А. е роден на ***г***. Живее в същия град. Той е българин, български гражданин. С начално образование е. Не е женен, но живее на съпружески начала. Твърди, че има две деца, както и че работи като общ работник. Осъждан е пет пъти. Първите три осъждания за престъпления по чл.198 /две/ и чл.129 от НК, като непълнолетен, не се отразяват върху правната квалификация на престъпната му деятелност, за разлика от останалите две.

С определение № 367/18.10.2006г., постановено  по НОХД № 1712/2006г. по описа на ПРС, 13 н.с., влязло в законна сила на 18.10.2006г., е признат за виновен за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и е осъден на  три месеца лишаване от свобода, изтърпяно на 16.07.2007г. /виж справка от ГДИН при МП на л.37 от съд.дело/.

С определение № 44/26.09.2007г., постановено  по НОХД № 2063/2007г. по описа на ПОС, влязло в законна сила на 26.09.2007г., за престъпление по чл.199, ал.1, т.2 вр. чл.198, ал.1 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода, изтърпяно на 26.09.2009г. /виж справка от ГДИН при МП на л.37 от съд.дело/.

Подсъдимият В.Е.А. е роден на ***г***. Живее в същия град. Той е българин, български гражданин. Без образование е. Не е женен, но живее на съпружески начала. Твърди, че има две деца, както и че работи като общ работник. Осъждан е четири пъти. Първото му осъждане е за престъпление по чл.198 от НК като непълнолетен. Останалите осъждания влияят върху правната квалификация на деянието, предмет на настоящото производство.

С определение № 132/18.12.2007г., постановено  по НОХД № 651/2007г. по описа на АРС, 3 н.с., влязло в законна сила на 18.12.2007г., е признат за виновен за престъпление по чл.195, ал.1, т.3,4 и 5 вр. чл.194, ал.1 от НК и е осъден на  девет месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години.

С определение № 31/19.02.2008г., постановено по НОХД №  203/2008г. по описа на ПРС, 12 н.с., влязло в законна сила на 19.02.2008г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и 7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, реално. С определение от същата дата на основание чл.68, ал.1 от НК е постановено да изтърпи изцяло и отделно наказанието по НОХД № 651/2007г. по описа на АРС, 3 н.с., в размер на девет месеца лишаване от свобода, изтърпяно на 12.12.2008г. /виж справка от ГДИН при МП на л.37 от съд.дело/.

С присъда № 100/23.07.2008г., постановена по НОХД № 691/2008г. по описа на ПРС, 7 н.с., влязла в законна сила на 08.08.2008г., е признат за виновен за престъпление по чл.195, ал.1, т.3,4 и 5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и е осъден на шест месеца лишаване от свобода, реално.

С определение от 17.09.2008г., постановено по ЧНД № 538/2008г. по описа на ПРС, 7 н.с., влязло в законна сила на 03.10.2008г., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК са групирани наказанията, наложени по НОХД № 203/2008г. и НОХД № 691/2008г., като му е определено едно общо най-тежко наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, увеличено съгласно чл.24 от НК с два месеца или общо десет месеца, изтърпяно на 25.06.2009г. /виж справка от ГДИН при МП на л.37 от съд.дело/.

На 20.05.2010г. около 12,00ч. подсъдимите А. ***, в района на кино „Фламинго”. По това време свидетелката Д.Д. била на тротоара пред киното с намерение да пресече булеварда по пешеходната пътека в посока заведение „Вижън”. Двамата подсъдими видели, че пострадалата носи на врата си златен синджир и решили да го отнемат. Приближавайки се до нея, подсъдимият А. я бутнал по едната ръка, за да привлече вниманието й, а подсъдимият А. се пресегнал, хванал златния накит и го дръпнал от шията й. Подсъдимите избягали заедно с бижуто към ул.”Ген.Д.Николаев”, след което се прибрали в кв. Изгрев, където живеят. Там продали златния синджир, който бил 11 гр., 14 карата, в заложна къща.

На 24.05.2010г. около 14,30ч. подсъдимите А. ***. Заедно с тях бил непълнолетния свидетел С.М.. По това време на улицата се намирала и свидетелката М.М., която се придвижвала в посока Централна гара. Подсъдимите видели, че пострадалата е на възраст и има на шията си златен синджир. Решили да й го отнемат. Уговорили се подсъдимият А. „да дърпа”. Двамата подсъдими се приближили до свидетелката М.. Подсъдимият А. я блъснал с едната ръка в областта на гърдите, а с другата хванал златния й синджир, скъсал го и го взел. В резултат на тези негови действия, свидетелката М. загубила равновесие и паднала на земята, като си ударила главата. Развикала се за помощ. Двамата подсъдими със свидетеля М. ***. Там продали златния синджир, който бил 50 гр., 14 карата, в заложна къща, като представили личната карта на подсъдимия А..

Видно от протоколите за разпознаване на лица /л.56 и 106 от досъдебното производство/ свидетелите Д. и М. са разпознали съответно подсъдимите А. и А. като лицата отнели им накитите.

От заключението на  стоковооценъчната  експертиза /л.118 от досъдебното производство/ се установява, че отнетите вещи са на обща стойност 2 745 лева или както следва:

- златен синджир 11 гр., 14 карата  -   495 лева

- златен синджир 50 гр., 14 карата - 2 250 лева.

Според заключението на  съдебнопсихиатричната експертиза  на подсъдимия А. /л.129-134 от досъдебното производство/ той не се води на учет в ОДПЗС гр.Пловдив. По време на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Той е психично здрав и може да участва в наказателното производство. Не се установява при него краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието.

Съгласно заключението на съдебнопсихиатричната експертиза  на подсъдимия А. /л.121-126 от досъдебното производство/ той не се води на учет в ОДПЗС гр.Пловдив. По време на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Той е психично здрав и може да участва в наказателното производство. Не се установява при него клинични прояви на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза  /л.136 от досъдебното производство/ на свидетелката М. са били причинени контузия на главата и лицето с разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда, охлузвания на десни лакът и коляно, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК или лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от самопризнанията  на подсъдимите А. и А., от показанията на свидетелите Д., М., Р.П., М., от заключенията на  стоковооценъчната,  съдебнопсихиатричните и съдебномедицинската експертизи, от протоколите  за доброволно предаване /л.61 от дп/, за разпознаване, от приложените по делото писмени доказателства – медицински документи /л.29-33 от дп/, заложни билети /л.62,63 от дп/, характеристични справки /л.148,149 от дп/, справки за съдимост ведно с бюлетините /л.151-153, 155-157 от дп, л.19-26, 27-31 от съд. дело/, справка от ГДИН при МП /л.37 от съд.дело/. 

Съдът кредитира изцяло показанията на горните свидетели, тъй като са обективни, логични и последователни. Не са противоречиви по-между си и с останалите доказателства по делото.

Съдът приема заключенията на вещите лица, тъй като са  изготвени компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната област.

Следва да се даде вяра на самопризнанията  и обясненията на подсъдимите, тъй като се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимите А. и А. са   осъществили от обективна страна съставите на следните престъпления:

Подсъдимия  А. – чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” и "Б" вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 20.05.2010г. и 24.05.2010г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, за които изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, в съучастие като съизвършител с В.Е.А., е отнел чужди движими вещи – на 20.05.2010г. златен синджир 11 гр. на стойност 495 лева от владението на Д.Н.Д. и на 24.05.2010г. златен синджир 50 гр. на стойност 2 250 лева от владението на М.Т.М., всички вещи на обща стойност 2 745 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила

Подсъдимия  А. – чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б."Б" вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 20.05.2010г. и 24.05.2010г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанието за едно от които не е отложено по чл.66 от НК, в съучастие като съизвършител с Б.С.А., е отнел чужди движими вещи – на 20.05.2010г. златен синджир 11 гр. на стойност 495 лева от владението на Д.Н.Д. и на 24.05.2010г. златен синджир 50 гр. на стойност 2 250 лева от владението на М.Т.М., всички вещи на обща стойност 2 745 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

Подсъдимите са отнели вещите на пострадалите като са използвали принуда под формата на сила. Възползвали са се от физическото си превъзходство, за да отнемат чуждите вещи.

Касае се за усложнена форма на престъпна дейност – продължавано престъпление, включващо две деяния, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което последващото се явява продължение на предшестващото.

Налице е и съучастие под формата на извършителство.

Деянията на подсъдимите са извършени при по-тежко квалифициращо обстоятелство - опасен рецидив по чл.29, ал.1 от НК.

 За подсъдимия А. квалификацията по чл.29, ал.1, б.”А” и „Б” от НК се обуславя от осъжданията му по НОХД № 1712/2006г. по описа на ПРС, 13 н.с. и по НОХД № 2063/2007г. по описа на ПОС.

За подсъдимия А. квалификацията по чл.29, ал.1, б.„Б” от НК се обуславя от осъждането му по НОХД № 651/2007г. по описа на АРС, 3 н.с. и определеното едно общо най-тежко наказание по НОХД №  203/2008г. по описа на ПРС, 12 н.с. и по НОХД № 691/2008г. по описа на ПРС, 7 н.с.

И за двамата подсъдимия е налице разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК – не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по предишните им осъждания.

От субективна страна престъпленията са извършени при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния  характер на извършеното, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването им. Всеки от тях е съзнавал, че и друг действа за настъпване на общественоопасния резултат.

При определяне на наказанието задължително следва да се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като подсъдимите се ползваха от процедурата на съкратено съдебно следствие. Признаха  изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и  се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти.

При така установената правна квалификация на извършеното, както и като се  съобрази с неговата обществена опасност и тази на дейците, съдът счита, че за постигане целите на наказанието, на подсъдимите следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива съдът взема предвид младата им възраст, семейното положение, изразеното съжаление за стореното. Отегчаващи такива са предишните осъждания, който не обуславят квалификацията по чл.29 от НК, обстоятелството, че се касае за  престъпна деятелност с голям интензитет, осъществена в кратък период от време.

При така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че най-справедливо е на всеки един от подсъдимите А. и А. да се определи наказание лишаване от свобода в размер на шест години. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК така определено, то следва да се намали с една трета, т.е. с две години. Или наказанието, което се налага на всеки един от подсъдимите е в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.  

На основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС подсъдимите А. и А. следва да  изтърпят така наложеното им наказание лишаване от свобода в размер на четири години при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при изпълнение на горното наказание се ПРИСПАДА времето, през което подсъдимите А. и А. са били задържани, считано съответно от  08.06.2010г. и от 07.06.2010г. до  влизане на присъдата в сила.

Подсъдимите следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от 215 лева, направени разноски по делото или по 107,50 лева всеки един от тях.

Причини за извършване на престъпленията от подсъдимите А. и А. са ниската им правна  култура, незачитането на частната собственост, стремежа за облагодетелстване по неправомерен начин.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: