№ 784
гр. Кюстендил, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20221520100550 по описа за 2022 година
Л. Г. Д., ЕГН ********** от ********, съдебен адрес в гр.Кюстендил,
ул. „Гороцветна“ № 23, чрез адв.Й. Т. от Адвокатска колегия – Кюстендил, е
предявила против Г. С. А., ЕГН ********** от ********, иск да бъде осъден
последният да й отстъпи ползването и предаде владението на северозападното
сервизно помещение /мазе/ към етаж от западната половина на двуетажната
масивна жилищна сграда, изградена в парцел III-трети, имот планоснимачен
номер 97-деветдесет и седми от квартал 2-втори по плана на гр.Кюстендил,
находящ се на административен адрес в *******.
В срока за отговор ответникът оспорва иска и обстоятелствата на които
се основава, прави възражение и че правото на ползване на ищцата,
доколкото съществува, е погасено по реда на чл.59, ал.3 ЗС, поради
неупражняването му за времето от 18.10.1989г. до днес. Прави се възражение
за изтекла придобивна давност върху собствеността на сервизното
помещение, тъй като същото било ползвано явно, необезпокоявано и
непрекъснато за период от повече от 10 години /от 18.10.1989г. до днес/.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите и
възраженията на страните при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за
1
установено следното:
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 78 от
18.10.1989г., том III, дело №970/1989 година по описа на нотариус Г.М. /л.13
от делото/, С. А. А. и ищецът по настоящото Л. Г. Д. са дарили на синът си Г.
С. А. свой собствен недвижим имот, представляващ 1/4-една четвърт идеална
част от парцел III-трети, имот планоснимачен номер 97-деветдесет и седми от
квартал 2-втори по плана на гр.Кюстендил, както и първия етаж от западната
половина на двуетажна масивна жилищна сграда, ведно със северозападното
мазе, както и съответните общи части от построената двуетажна жилищна
сграда, находящ се на административен адрес в *******. Дарителката Л. Г. Д.
е запазила за себе си правото на обитаване и ползване на една стая в
жилищната сграда, както и общо ползване със собственика на сервизните
помещения в сградата до края на живота й.
В открито съдебно заседание са разпитани свидетелите Т.Б. – дъщеря на
ищцата и сестра на ответника и М.С. – съсед на страните и без родство с тях.
Според свидетеля Т.Б., същата била запозната със спора между нейната
майка и брат й, който бил породен от факта, че ответникът нападнал
свидетеля, при което ищеца се явила като свидетел срещу ответника. От този
момент мазето било заключено за ищеца, като свидетелката споделя, че в
мазето са налице дърва за огрев, които майка й не може да ползва. Жилището
било с две мазета, като едното се ползвало от ищеца, а другото от вуйчото на
свидетеля. Мазето било ползвано от ищеца до 2019г. Ответникът лишил от
ползването ищеца, като сменил бравата. В мазето имало близо 4 куб.м.
дървесина за отопление, както и зимнини, която вече не могла да се ползва
поради действията на ответника.
Свидетелят М.С. твърди, че е съсед на страните по делото. Споделя, че
ответникът преди две-три години заключил мазето с прибраната дървесина за
огрев в него и по този начин ищцата останала без отопление. В сградата
имало две мазета, едно на страните по делото и друго на лице, живеещо на
втория етаж. Мазето на страните по делото се намирало под стаята, която Л.
Д. ползвала. Свидетелят твърди, че живее в жилище, намиращо се на номер
43 на същата улица, а страните на номер 45, като ги деляла една мрежа. За
случилото се свидетелят знае от разказаното от страна на ищеца по делото.
2
В кориците на гр.дело 1927 от 2020г. по описа на КРС са налице три
броя постановления за отказ да се образува досъдебно производство на
Районна прокуратура – Кюстендил /л.6-11 от делото/, съгласно две от които
ищецът Л. Д. е подала сигнал за извършен акт на домашно насилие от страна
на сина й Г. А., а третият сигнал е за самоуправство във връзка със
заключеното от страна на ответника мазе, където служители на разследването
на място са установили заключени дърва за огрев, чували с дрехи и други
вещи.
Във връзка с твърденията на ищеца за закупуването и складирането на
дървесина за огрев в процесното мазе, по гр.дело 1927 от 2020г. по описа на
КРС е представен превозен билет от 21.02.2019г. /л.19 от делото/, издаден от
РДГ-Кюстендил за превоз на 7 куб.м. дърва за огрев с изпращач „СУНА 2“
ООД и получател – Л. Д. с адрес в ********.
Ответникът по делото не ангажира доказателства.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства.
Съобразявайки горното съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта
С исковата молба от страна на Л. Г. Д. е направено искане до съда да
бъде установено, че ищецът притежава право на ползване върху процесния
имот, представляващ северозападно сервизно помещение /мазе/ към етаж от
западната половина на двуетажна жилищна сграда, изградена в парцел III-
трети, имот планоснимачен номер 97 в парцел 2-втори по плана на гр.
Кюстендил, както и искане да бъде осъден ответникът да предаде владението
върху имота. В случая е предявен ревандикационен иск по чл.108 ЗС.
Настоящият иск е процесуално допустим и предявен при наличието на
правен интерес за ищеца, първо с оглед на твърденията й, че ответникът
владее процесния имот като едноличен ползвател, и второ – обстоятелството,
че ответникът твърди, че упражнява свое право на собственост, възникнало на
валидно правно основание и че ищеца няма право на ползване спрямо
3
собствения му имот. В тази връзка следва да се посочи, че за да бъде
допустим иска по чл.108 ЗС е достатъчно да има твърдения, че ищеца е
собственик или притежава ограничено вещно право на дадена вещ въз основа
на конкретно основание, за което да няма влязло в сила съдебно
установително решение и твърдение, че ответника владее без основание тази
вещ. Обстоятелството дали тези твърдения отговарят на формалната истина е
въпрос на преценка на доказателствения материал и касае основателността, а
не допустимостта на предявения иск.
В тази насока е Решение № 204 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1297/2008 г., II г. о., ГК, според което е прието, че учредяването на правото на
ползване се съпътства или следва от предоставяне на фактическата власт,
даваща възможност да се упражнява вече прехвърленото право. В тези
случаи, както и когато правото на ползване се учредява чрез запазването му
от досегашния собственик при прехвърляне на правото на собственост, у
собственика остават определена част от възможностите, които е имал и преди
възникване на правото на ползване, в т.ч. и да предявява исковете за защита
на собствеността /чл. 108 и чл. 109 ЗС/, тъй като с посегателството върху
вещното право на ползване обикновено се засяга и правото на собственост
върху вещта. Макар че съгласно чл. 58 ЗС е длъжен да съобщи на собственика
за посегателствата върху имота, ползвателят и сам може да си служи с
вещните искове – ревандикационен и негаторен, с оглед разпоредбата на чл.
111 ЗС /предвиждаща, че разпоредбите относно недвижимите имоти се
прилагат и спрямо вещните права върху такива имоти, ако законът не
постановява друго/ и липсата на текст, ограничаващ ползвателят да предявява
исковете за защита на своето вещно право.
По основателността
Фактическият състав за уважаване на иска по чл.108 ЗС, предявен от
лице, имащо учредено в негова полза ограничено вещно право на ползване
предвижда кумулативно наличие на следните материалноправни
предпоставки: 1/ ищецът да е собственик/ползвател на вещта, към която
процесното мазе се явява принадлежност; 2/ спорният имот да се намира във
владение или държане само на ответника и 3/последният да владее или държи
4
вещта без основание /т. е. за това фактическо състояние да липсва основание
в отношенията между страните/.
Установяването при условията на пълно и главно доказване на първите
две от горепосочените предпоставки е в тежест на ищеца - чл. 154, ал. 1 ГПК.
По делото е обявен за безспорен факт, че по силата на транслативна
сделка ищецът, заедно със своя вече покоен съпруг, са прехвърлили на
ответника собствен недвижим имот, като е запазила за себе си правото на
ползване на част от него. Този факт се установи от представения по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 78 от 18.10.1989г., том III,
дело №970/1989 година по описа на нотариус с район на действие – РС-
Кюстендил. Дарителката Л. Г. Д. е запазила за себе си правото на обитаване и
ползване на една стая в жилищната сграда, както и общо ползване на
сервизните помещения в сградата до края на живота й. Валидността на
прехвърлителната сделка не е оборена в хода на настоящото производство,
поради което същата е породила предвидения от закона вещно-
прехвърлителен ефект.
Въпреки прехвърлянето на правото на собственост обаче, в полза на
ищеца е запазено право на ползване на една стая от имота по неин избор,
както и правото на общо ползване на сервизните помещения в имота до края
на живота й. В Решение №2029/10.02.2006г. по гр.д.№1331/2004г. на ІV г.о.
на ВКС и Решение №347 от 02.12.2011г. на ВКС, II г.о. по гр. дело № 30 от
2011 година е прието, че клаузата на договора, съгласно който едно лице си
запазва право на ползване заедно и поотделно с друго лице предлага на всеки
от тях две възможности за упражняване на правото - сам или заедно с другия
носител на право върху вещта и от момента, в зависимост от договореното
между страните, като учредено ограничено вещно право на ползване може да
доведе до т.нар. „гола собственост“, при която собственикът на вещта, докато
трае правото на ползване, не може да осъществява в пълен обем своето право
на владение и плодоползване.
Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните в съдебно
заседание свидетели в частта, с която се установява, че ищецът е ползвал и
продължава да ползва стая от имота, като до 2019 г. е ползвал и процесното
мазе по предназначение заедно с ответника, предвид липсата на заявено
възражение по чл.61 ЗС от последния и липсата на ангажирани в обратна
5
насока доказателства от ответника.
В Решение № 1368/3.12.2008 г. по гр. д. № 4834/2007 г. на IV ГО на
ВКС и Решение № 81 от 4.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5556/2013 г., I г. о.,
ГК е прието, че мазето няма самостоятелен статут – то по общо правило е
прилежаща част към жилищен, търговски или друг обект и поради това е
изключено от гражданския оборот в общата хипотеза, както и другите
несамостоятелни части на недвижимите имоти. Мазетата, по своята същност,
представляват принадлежност към жилището /чл. 37 ЗС/ и поради това
следват собствеността на главната вещ /чл. 98 ЗС/. Следва да се има предвид,
че ответникът не доказа функционалното обособяване на това помещение
като отделен обект на право на собственост,респ.на ползване. Предвид този
извод, съдът счита, че процесното мазе попада в обхвата на сервизните
помещения, като за същото важи и учреденото с посочения нотариален акт
право на ползване пожизнено в полза на ищеца.
Неоснователно се явява твърдението на ответника, че за периода от
сключване на договора за дарение на недвижимия имот /18.10.1989 г./ до днес
правото на ползване спрямо мазето не е било упражнявано и същото е
погасено на основание чл.59, ал.3 ЗС, т.е. поради неупражняване в
продължение на 5 години. По делото се доказа чрез свидетелските показания,
че правото на ползване е упражнявано от ищеца до 2019 г., когато поради
действия на ответника, ищецът не е могъл фактически да го упражнява,
въпреки наличието на желание за това. Именно поради тази причина е
предявен и настоящия иск, с подаването на исковата молба по който се
прекъсва изтичането на този срок.
Няма как да бъде основателно и възражението на ответника за
наличието на изтекла придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС относно правото
на собственост на сервизното помещение. Придобивната давност е способ за
оригинерно /първично/ придобиване на пълно или ограничено вещно право
върху вещ. Този вид давност тече в полза на владелец, който не притежава
част или в цялост право на собственост върху имот, като цели именно с
необезпокоявано, явно и непрекъснато владение да придобие това право. В
случаят институтът на придобивната давност е неприложим, тъй като лицето,
което твърди за настъпването на фактическия й състав не е владелец, а
собственик, като относно последното му качество по делото не се и спори от
6
страните.
И тъй като според чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на
недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното
предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя
съществено, същото е противопоставимо като абсолютно субективно
материално право на всеки, в т.ч. и на собственика на имота. Когато
собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице
ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се
лишава от възможността да ползва вещта необезпокоявано.
След като по делото се установи, че ищецът притежава право на
ползване и спрямо сервизното помещение /мазе/, а ответникът изцяло е
попречил ползвателя да осъществява своето абсолютно право в пълен обем,
т.е. спорният имот се намира във владение само на ответника, то съдът следва
да уважи предявения иск по чл.108 ЗС и да осъди ответника да отстъпи
ползването и предаде владението върху северозападното сервизно помещение
/мазе/, намиращо се в двуетажна жилищна сграда с административен адрес в
********.
По разноските:
Като резултат от уважаване на исковата претенция, съдът следва да
присъди в полза на Л. Г. Д., ЕГН ********** направените от нея съдебни
разноски за процесуално представителство в размер на 300,00 /триста/ лева,
тъй като именно за този разход само е налице доказателство, че е сторен /л.34
по гр.дело 1927 от 2020г. по описа на КРС/. Размерът на заплатеното
адвокатско възнаграждение не се коментира, поради липсата на възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Тъй като с определение от 10.12.2020г. съдът е освободил от
заплащането на държавна такса по делото ищеца, с оглед изхода на спора
съдът следва да осъди ответника да заплати такава по сметка на съда. Съдът,
на основание чл.70, ал.3 и чл.71, ал.1 ГПК определя такава в размер на 80,00
лева, поради липса на доказателства за данъчната или пазарната оценка на
вещното право, която следва да бъде платена от ответника по сметка на съда.
7
Водим от горното и на основание чл.108 ЗС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на Г. С. А., ЕГН
********** от ******, че Л. Г. Д., ЕГН ********** от ****** притежава
право на ползване на северозападното сервизно помещение /мазе/ към етаж от
западната половина на двуетажната масивна жилищна сграда, изградена в
парцел III-трети, имот планоснимачен номер 97-деветдесет и седми от
квартал 2-втори по плана на гр. Кюстендил, находящ се на административен
адрес в ******.
ОСЪЖДА Г. С. А., ЕГН ********** от ****** да предаде владението
над северозападното сервизно помещение /мазе/ към етаж от западната
половина на двуетажната масивна жилищна сграда, изградена в парцел III-
трети, имот планоснимачен номер 97-деветдесет и седми от квартал 2-втори
по плана на гр. Кюстендил, находящ се на административен адрес в ******,
на Л. Г. Д., ЕГН ********** от ********.
ОСЪЖДА Г. С. А., ЕГН ********** от ******, да заплати на Л. Г. Д.,
ЕГН ********** от ********, сумата от 300,00 /триста/ лева разноски в
производството.
ОСЪЖДА Г. С. А., ЕГН ********** от ******, да заплати по сметка на
Районен съд - Кюстендил сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща
дължимата държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Окръжен съд – Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8