РЕШЕНИЕ
№ 1530
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА
ОФИЦЕРСКА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА ОФИЦЕРСКА
Гражданско дело № 20211110154331 по описа за 2021 година
Делото е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 86
ЗЗД, вр. чл. 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския
парламент и Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети /Регламент /ЕО/ 261/2004/, от А. Ф., гражданин на Р. ф., родена на *********, чрез
адв. К.В. от САК, личен номер на адвокат *********, Адвокатско дружество „В. и
партньори“, съдебен адрес: гр. С. 1000, ул. „П.“ № **, бл. ** вх.**, ет. **, офис ** против
фирма с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Бр.“ № **, за
обезщетение за закъснял полет LB220 по направление Летище Внуково, Москва, Руска
федерация – Летище Варна, България, планиран за 01.06.2018г. с час на излитане 18:30 часа
местно време и час на пристигане 21:00 часа и осъществен под № LB220А на 02.06.2018ч. с
час на пристигане 16:07 часа, в размер на 400 евро, ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението 14.05.2021г. до окончателното плащане и за сумата от 226.47 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 24.06.2018г.-30.04.2021г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.06.2021г. по ч.гр.д. № 26821/2021г. на
СРС.
Твърди се в исковата молба, че ищецът закупил билет за осъществяване на полет
LB220 по направление Летище Внуково, Москва, Руска федерация – Летище Варна,
България, планиран за 01.06.2018г. с час на излитане 18:30 часа местно време и час на
пристигане 21:00 часа, но полетът бил осъществен под № LB220А на 02.06.2018ч. с час на
пристигане 16:07 часа, т.е. кацането се извършило със закъснение повече от 3 часа. Твърди
се ищецът да се е явил навреме за полета и преминал надрежно всички контролни и
регистрационни процедури. Поддържа се, че разстоянието между двете летища, измерено по
метода на дъгата на големия кръг е 1 534 км. Ищецът предявил извънсъдебна претенция за
изплащане на обезщетение от ответника на 24.06.2018г. и впоследствие на 08.04.2021г., като
в осъществената кореспонденция по имейл ответникът признал вземането.
1
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е подаден писмен такъв от ответника.
Оспорват се исковете.
Възразява се, че подалият исковата молба адв. К.В. не разполага с надлежна
представителна власт, тъй като не е надлежно упълномощен от ищеца Алиса Фузеева.
Позовава се на обстоятелството, че адвокатът не е упълномощен пряко от ищеца, а от
чуждестранно юридическо лице „Компенсер“ ЛТД, което противоречало на разпоредбите на
чл. 32, т.1-т.5 ГПК, които изисквали представителите по пълномощие да притежават
определени от закона специфични качества, каквито чуждестранното юридическо лице не
притежава. Поддържа се и че фирма няма право да представлява ищцата пред съд, поради
което и не може да преупълномощи друг с такива права, т.е. с права, които няма. Липсвала и
клауза, която да дава право на фирма да преупълномощава други лица. Оспорена е
„истинността на авторството на адвокатското пълномощно“, тъй като подписът на ищцата
на пълномощното към фирма и към адвокатското дружество и адвокатите се различавали.
Направено е и възражение за погасяване вземанията по давност на основание чл. 135
ЗГВ в двугодишен срок от датата на полета, като ответникът поддържа, че чл. 135 ЗГВ е
приложим и по отношение на исковете по Регламент 261/2004, което се потвърждавало и от
измененията на чл. 135 ДВ бр. 21/2021г.
Оспорва се наличието на валидна облигационна връзка между страните, тъй като
представения електронен билет е на чужд език. Възразява се, че вземането вече не
принадлежи на ищцата. Оспорва се и явяването на ищцата навреме за полета – 45 минути
преди уговорения час на полета. Оспорва се и ответникът да е признал вземането
извънсъдебно.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са допустими. Видно от приложеното ч.гр.д. № 26821/21г.,
против издадената Заповед за изпълнение, обективираща вземания, предмет и на настоящия
иск /с очевидна фактическа грешка относно валутата на вземането за лихва за забава, която
подлежи на отстраняване, но не се отразява на допустимостта на иска/ в срока по чл. 414
ГПК е подадено възражение от длъжника. На заявителя са дадени указания за предявяване
на установителен иск, получени на 19.08.2021г. Исковата молба по чл. 422 ГПК е подадена
по електронен път, с електронен подпис на 20.09.2021г. /въпреки, че е входирана на
21.09.2021г., без да е вписана от служителя на СРС действителната дата на подаване по
електронен път/, т.е. в срока по чл. 415 ГПК, поради което е допустима.
По отношение заявените възражения относно липсата на представителна власт на адв.
В.:
По делото е представено Пълномощно от А. Ф., с което тя упълномощава
чуждестранното дружество фирма да действа от нейно име и за нейна сметка в
извънсъдебни и съдебни производства по претенция, породена от полет LB220, опериран от
ответника, с конкретно посочени права, вкл. и право да преупълномощава адвокати за
иницииране на съдебни производства. Представено е и пълномощно, с което А. Ф., чрез
пълномощника си фирма упълномощава фирма и конкретно посочени адвокати, между
които и адв. К.В. да я представляват пред всички съдилища в РБ във връзка със завеждане на
всякакъв вид искове и т.н. По делото е представена и т.нар. Дружествена информация
относно чуждестранното дружество фирма
Източници на представителната власт са тези юридически факти, с настъпването на
които правната норма свързва пораждането на представителната власт. В гражданското
право овластяването на едно лице да извършва правни действия от чуждо име и с действие
за друг правен субект възниква било по волята на представлявания /доброволно
представителство/, било по силата на закона /чл.36, ал.1 ЗЗД/. При доброволното
представителство юридическият факт, който поражда представителната власт, е
упълномощителна сделка, определяна в българската правна система като едностранна. За да
2
породи действието си упълномощителната сделка се нуждае от получаване. Извършеното
чрез получената едностранна сделка упълномощаване определя обема на представителната
власт на представителя и съдържанието на външните отношения с него. С оглед на това
съдът намира, че представените по делото пълномощни удовлетворяват изискванията на чл.
32 ГПК за удостоверяване наличието на надлежна процесуална представителна власт на адв.
В.. Съгл. чл. 32, т.1 ГПК представители на страните по пълномощие могат да бъдат
адвокатите. Нормата поставя изискване единствено към процесуалното представителство в
съдебното производство, чието начало се слага с подаването на исковата молба. Извън него
– в гражданския оборот няма пречка представител на физическо лице да бъде както друго
такова, непритежаващо каквито и да било специфично изискуеми качества, така и
юридическо лице, също без да е необходимо то да притежава някакви специфични качества,
като е абсолютно допустимо да се делегират права за предявяване на претенции, вкл. и
съдебни. Представителната власт в правната теория се дефинира като непритезателно
субективно право на представителя да извършва от името на представлявания правомерни
правни действия. Поради това няма пречка лице, което не е адвокат да бъде упълномощено
да предяви съдебен иск или да упълномощи адвокат за предявяване на иск, и представителят
ще разполага с това право. За нуждите на производството пред съда, обаче, ще е необходимо
представителят да упълномощи/преупълномощи лице сред изрично изброените в чл. 32
ГПК. В случая релевантното е, че представителството пред съд може да бъде осъществявано
от адвокат. Иницииращата настоящото производство искова молба е подадена от адвокат,
т.е. спазени са изискванията на чл. 32, т.1 ГПК. Адвокатът е редовно упълномощен от
ищцата А. Ф., чрез пълномощника и фирма, като за преупълномощаването на адвокат фирма
е изрично упълномощено, видно от клаузите на цитираното пълномощно.
Възраженията на ответника, че подписите в пълномощните били различни има
логично обяснение – А. Ф. е подписала пълномощното в полза на „Компенсер“ ЛТД, а
представител на последния – пълномощното в полза на адвокатите. По отношение
оспорването истинността на пълномощното, освен че не е конкретизирано, такова оспорване
е и лишено от правен интерес, доколкото ответникът е трето по отношение
упълномощителната сделка лице. Сделка, сключена без представителна власт може да бъде
потвърдена от представлявания, като до този момент тя се намира в състояние на висяща
недействителност. Ако не бъде потвърдена, недействителността става окончателна. На
недействителността, обаче, може да се позове само лицето, от името на което е сключен
договора, или неговите универсални правоприемници. Ето защо, за съда е достатъчно, че по
делото са представени съответните пълномощни, удостоверяващи учредена надлежна
представителна власт за процесуално представителство по делото от адвокат и тези
пълномощни не са оспорени от представлявания.
По същество на предявените искове:
По предявените искове, с оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест, в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с ответника с
посоченото в исковата молба съдържание, че той е изправна страна по договора, наличие на
предпоставките за ангажиране отговорността на превозвача - 1. Качество на пътник по
валидна облигация по договор за въздушен превоз; 2. Закъснение на полета над 3 часа; 3.
Разстоянието до крайния пункт на пристигане, измерено по метода на дъгата от големия
кръг, да е повече от 1 500 км., както и начална дата и период на забавата и размер на
обезщетението за забава, спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, от които черпи изгодни за себе
си правни последици, вкл. възражението, че пътникът се е явил със закъснение за
регистрация.
Видно от доказателствата по делото и конкретно – Електронен билет от 31.05.2018г.,
представен и в превод на български език, страните са били обвързани от облигационна
връзка по договор за въздушен превоз за полет LB220 по направление Летище Внуково,
Москва, Руска федерация – Летище Варна, България, планиран за 01.06.2018г.
По делото няма възражения, нито доказателства неявяването на пътници и конкретно
3
– неявяването на ищеца навреме за полета и изпълнението на всички контролни и
регистрационни процедури да е довело до отмяна на резервацията или до закъснението
изпълнението на полета по разписание, поради което следва да се приеме, че той се е
представил навреме на гишето за регистрация. Това обстоятелство съдът приема за доказано
и на основание чл. 190, вр. чл. 161 ГПК, доколкото ответникът, въпреки задължението му да
представи списъка на пътниците за процесния полет, не го е направил.
Между страните не се спори, че полетът е пристигнал с повече от 3 часа закъснение,
както и че разстоянието между двете летища е над 1 500 км. В срока за отговор ответникът
не е оспорил твърдението в исковата молба, че разстоянието между двете летища е 1 534 км.,
изчислено по метода на дъгата на големия кръг съгласно чл. 7, т.4 от Регламента.
В срока за отговор на исковата молба не са релевирани и възражения за наличието на
особени непредвидени обстоятелства, освобождаващи ответника от отговорността му.
При така установеното, се налагат следните правни изводи:
Приложимо право в казуса е Регламент (ЕО) 261/2004 год. на Европейския парламент
и на Съвета от 11.02.2004 год. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ
на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.
По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент /ЕО/ №
261/2004, Съдът на европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009г. по
съединени дела С-402/07г. и С-403/07г., с което е дал задължително за настоящия съд на
основание чл. 633 от ГПК тълкуване досежно приложимия към спора Регламент. Съобразно
последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в
смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по
чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна
на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на
пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по
разписание/. В случая се установи и между страните няма спор, че полетът на ищеца е
закъснял с повече от три часа, предвид на което същият има право на обезщетение по чл. 7
от чл. 5, пар. 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004.
Според чл. 7, параграф 1, буква б), касаещ правото на обезщетение при този
фактически състав, пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички
полети над 1500 километра.
Фактическия състав на правото на обезщетение по този текст включва следните
елементи:
1.Качество на пътници по валидна облигация по договор за въздушен превоз;
2.Закъснение на полета над 3 часа;
3.Разстоянието до крайния пункт на пристигане, измерено по метода на дъгата от
големия кръг, да е повече от 1 500 км.;
4.Липса на извънредни обстоятелства, причина за закъснението, които не са могли да
бъдат избегнати от превозвача, дори да са били взети всички необходими мерки.
По делото се установи качеството пътник на ищеца при въздушен превоз,
осъществен от ответника по релация Летище Внуково, Москва, Руска федерация – Летище
Варна, България, т.е. между летища на териториите на държава-членка на ЕС и Русия, като
Летище София се намира на територията на държава – членка на ЕС, поради което
договорът за въздушен превоз, който е неформален и който се установява от представения
електронен билет, попада в приложното поле на Регламент (ЕО) 261/2004. Посоченият
регламент е приложим в процесния случай на основание чл. 1 /прилага се за пътници,
пристигащи на летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която
договорът се прилага/ и чл. 19 от него, като той е задължителен в своята цялост и се прилага
пряко във всички държави-членки.
4
С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 са регламентирани правата на
пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или
крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесния въздушен
превоз. Чл. 3 от Регламента, предвижда, че той се прилага при условие, че пътниците имат
потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в чл. 5, се
представят на гишето за регистрация както е предвидено и в час, посочен предварително и в
писмен вид /включително по електронен път/ от въздушния превозвач, туроператора или
упълномощен пътнически агент или ако не е посочен час – не по-късно от 45 минути преди
обявения час на излитане. Всъщност ответникът не оспорва, че ищцата се е качила на борда
на самолета, летяла е с него и е пристигнала в крайната точка на полета. Въпреки това, за
установяване на това обстоятелство ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК – за
задължаване на ответинка да представи списъкът на пътниците за процесния полет. Поради
непредставянето му, съдът приема за доказани фактите, че ищцата се е качила на борда на
самолета, летяла е с него и е пристигнала в крайната точка на полета.
Предвид представените доказателства следва да се приеме, че ищецът има качеството
на пътник по валиден договор за въздушен превоз с ответника, че е пристигнал в крайния
пункт със закъснение над 3 часа, както и че разстоянието между двете летища е над 1 500
км.
Ответникът не твърди и не доказва наличието на извънредно обстоятелство по
смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004, съгласно който опериращ
въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че
отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички необходими мерки.
На основание гореизложеното съдът приема, че е налице неизпълнение на договорни
задължения от страна на ответника, за което той дължи обезщетение в размер, определен в
чл. 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и
Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети
/Регламент 261/2004/.
Предявеният иск е изцяло основателен и доказан.
По възражението за погасяване вземането по давност:
Съгласно чл. 135 ЗГВ в относимата му за спора редакция (преди изменението с ДВ
бр. 16/23.02.2021г.), правото на иск срещу превозвача по международните превозни
договори се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен срок, считано от
деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в
който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване
на превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета
„Констативни протоколи, рекламации, давност“ обуславя извод, че посоченият двегодишен
давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда
рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари,
но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Доводи за
обратното не могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя за последващо
изменение на закона, нито от измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр.
16/23.02.2021г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат
обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния
превозвач по чл. 7 от Регламент № 261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.
Поради това приложение следва да намерят общите правила, уредени в ЗЗД.
Доколкото отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 от Регламент № 261/2004 има
договорен характер – предвидените в регламента обезщетения са за вреди от неточното
изпълнение на задълженията по договора от страна на въздушния превозвач, приложима е
разпоредбата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД, съгласно която вземанията за обезщетения и неустойки
от неизпълнен договор се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съобразно
5
правилото на чл. 114 ЗЗД, давностният срок е започнал да тече от 02.08.2015г., когато
полетът е изпълнен. Искът е предявен на 14.05.2021г. (чл. 422, ал. 1 ГПК), преди изтичане на
тригодишния давностен срок, поради което евентуалното възражение е неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
При забава плащането на парично задължение длъжникът дължи и лихва за забава
по чл. 86 ЗЗД от деня на поканата, когато не е уговорен падеж. В случая покана е получена
от ответника на официалния му адрес на електронна поща за предявяване на рекламации на
24.06.2018г. и до 30.04.2021г., до която дата се претендира обезщетение за забава, изчислено
с помощта на електронен калкулатор за лихва на НАП, обезщетението за забава възлиза на
сумата от 226.47 лв. предявеният иск е изцяло основателен и доказан.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в исковото производство в размер на 75 лв. и в
заповедното производство в размер на 325 лв., които на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 86
ЗЗД, вр. чл. 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския
парламент и Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети /Регламент /ЕО/ 261/2004/, че фирма с ЕИК*****, седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Бр.“ № **дължи на А. Ф., гражданин на Руската федерация, родена на
27.03.1987г., чрез адв. К.В. от САК, личен номер на адвокат **********, Адвокатско
дружество фирма, съдебен адрес: гр. С. 1000, ул. „П.“ №**, бл. ** вх.**, ет. **, офис **
сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет LB220 по направление
Летище Внуково, Москва, Руска федерация – Летище Варна, България, планиран за
01.06.2018г. с час на излитане 18:30 часа местно време и час на пристигане 21:00 часа и
осъществен под № LB220А на 02.06.2018ч. с час на пристигане 16:07 часа, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението 14.05.2021г. до окончателното
плащане, както и сумата от 226.47 лв., представляваща лихва за забава за периода
24.06.2018г.-30.04.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
29.06.2021г. по ч.гр.д. № 26821/2021г. на СРС
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК фирма с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. С., бул. „Бр.“ № *** да заплати на А. Ф., гражданин на Руската
федерация, родена на 27.03.1987г., чрез адв. К.В. от САК, личен номер на адвокат ********,
Адвокатско дружество фирма, съдебен адрес: гр. С. 1000, ул. „П. №**, бл. ** вх.**, ет.
**офис** 4 сумата от 75 лв. за направени разноски в исковото производство и сумата от 325
лв. за направени разноски в запоевдното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6