Р Е Ш Е Н И Е
№………./………………...2021год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 314 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ/.
Образувано е по предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК *********, София, чрез
адв.В.В. срещу С.К.Т., ЕГН ********** и М.Н.Д.-Т., ЕГН **********,***, искове
за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 94 589
евро, представляваща част от дължима главница по договор за кредит № HL 26471/20.09.2007 год., с
общ остатъчен размер от 117 430.51 евро, за обезпечаването на който е
учредена договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 190, том V, рег.№
5670, дело № 840/2007 год. на нотариус Е.Д. и сумата от 797.03 лева,
претендирана като заплатена такса за подновяване на договорната ипотека, ведно
със законна лихва за периода от 17.09.2019 год. до окончателното заплащане на
задължението, на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 т.3 ГПК, която сума е
платима по IBAN: ***о банкова сметка ***: ***.
Твърди се, че на 20.09.2007 год. е
сключен договор за кредит за покупка, ремонт и обзавеждане на недвижим имот, по
силата на който банката е предоставила на ответниците сума в размер на 103 500 евро, при издължаване в срок
до 27.09.2037 год. чрез 360 месечни вноски. Излага се, че сумата е усвоена от
кредитополучателите като на 26.09.2007 год. е закупен недвижим имот, върху
който за всички вземания на банката е учредена договорна ипотека, обективирана
в нотариален
акт № 190, том V, рег.№ 5670, дело № 840/2007 год. на нотариус Е.Д.. Сочи, че договорът е допълнен и изменен с ДС от
14.03.2009 год., ДС от 19.07.2010 год., ДС от 19.11.2011 год., ДС от 26.01.2011
год. и ДС от 30.09.2011 год., ДС от 26.01.2011 год., ДС 30.09.2011 год., ДС от
13.08.2012 год. и ДС от 18.01.2013 год. , с които споразумения страните са
предоговорили условията по кредита като са въвели шест периода на облекчено
погасяване на кредита и е променена неговата крайна дата, а с ДС от 26.01.2011,
30.09.2011, 13.08.2012 и 18.10.2013 е преоформена сумата по съществуващите
просрочия като същата е натрупана към усвоената редовна главница по кредита.
Излага се също
така, че със сключен на 31.10.2017 год. договор за цесия между ищеца и
„Бългериън Ритейл сървисиз“ АД, ЕИК вземането на банката е прехвърлено, а с
договор за обратна цесия от 05.03.2014 год. всички вземания са прехвърлени
обратно на банката, заедно с принадлежностите и обезпеченията. Сочи се, че
ответниците, в качеството им на кредитополучатели, са преустановили плащането
на дължимите към „Юробанк Бълрария“ АД месечни вноски за главници и лихви на
20.10.2015 поради което и след просрочие на три последователни месечни вноски
договорът за кредит е бил обявен за предсрочно изискуем, считано от датата на
последната вноска 20.12.2015 год. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем
е доведено до знанието на длъжниците на 26.10.2016 год., когато са им връчени
лично обявленията за това и им е даден седемдневен срок за доброволно
изпълнение, като с така получените покани отново им е съобщено за извършените
цесии.
Твърди се също
така, че с договора /чл.10 т.3/ кредитополучателите са се задължили да поемат
изцяло и разноските, свързани с обезпечението на кредита, в това число и тези
за вписване и подновяване на договорната ипотека, което е сторено от банката
със заявление акт № 88,том II, рег.№ 2598 от
2017 год. , за което са заплатили исковата сума от 797.03 лв.
Отхвърлянето на
подаденото от банката заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
е обусловило и правния й интерес от предявяване на настоящия иск.
В
срока по чл.131 ГПК,
ответниците депозират идентични по съдържание писмени отговори, с който оспорват
исковата молба като непдопустима и неоснователна. Не оспорват, че са страна по
договор за кредит, както и че са уведомени за първата цесия на вземането. Но
твърдят, че не са уведомени за последващата такава, от което черпят доводи за
липса на процесуална легитимация на ищеца, както и твърдят, че отхвърлянето на
заявлението поради нередовност обуславя и недопустимост на предявения иск
поради това, че кредиторът не посочил кое задължение счита за неизпълнено, нито
е удостоверил това с официален или изходящ от длъжника документ. Сочат и че не
са уведомени за извършената обратна цесия, поради което и предвид основанието
за отхвърляне на иска, не са дали повод за завеждане на иска. Не оспорват
обстоятелството, че са страни по договора за кредит, както и че са усвоили
сумата от 103 500 евро, но оспорват действителността на част от клаузите
му и на следващите анекси, в които натрупаните непогасени задължения за лихви и
такси към момента на сключването на допълнителните споразумения се прибавят към
сумата по дължимата редовна главница и лихви. Твърдят, че тези клаузи са
нищожни на основание чл.10, ал.3 ЗЗД и чл.143 т.3 и т.10 ЗЗП и представляват
анатоцизъм, като увеличението на редовната главница и лихви е видно от
допълнителните споразумения към договора. Навеждат доводи и за нищожност на
клаузата на чл.3, ал.1 от договора относно дължимата лихва, тъй като същата е
договорена като да се формира от две величини и е обвързана с БЛП на банката,
който съгласно чл.12 от договора се изменя в зависимост от волята на банката, а
не по външни обективни причини. Неравноправност се твърди и по отношение на
чл.3, ал.3 от догвора поради необосновано високия размер на предвидената
наказателна лихва от 10 пункта, ведно с дължимата лихва, както и
неравноправност на чл.3, ал.5, съгласно чл.143-148а ЗЗП, поради неуведомяване
за промяната на БЛП. Твърдят неравноправност и на уговорените такси за
управление на кредита, евентуално за погасяване по давност на лихвите, таксите
и комисионните по договора. Оспорва и уведомяването му за настъпилата
предсрочна изискуемост.
В о.с.з., ищецът,
не се явява и не се представлява.
В о.с.з.,
ответниците, не се явяват и не се представляват.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 260741/23.10.2020 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните правни и фактически изводи:
Предявеният
иск черпи правно си основание в чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК.
Естеството
му възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и пълно
доказване, да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение
между страните по делото, с характера на договор за кредит,
изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, факта на
осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало
правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и размера на претендираното
вземане по отделни пера.
Заявителят
„ЮРОБАНК“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417,
т. 2 ГПК с вх.№ 83856/13.11.2019 год., въз основа на което е образувано
ч.гр.д.№ 18664/2019 год. по описа на ВРС. С разпореждане № 1621/14.01.2020
год., заповедният съд е отхвърлил подаденото заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като е указал на заявителя, че
може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от влизане в
сила на разпореждането 28537/20.07.2018 год., което е и сторено със сезиралата
настоящия съд искова молба.
Установява се от
представените по делото писмени доказателства,
че между „Бългаска пощенска банка“ АД /сега „Юробанк България“ АД/ и С. К.Т.
и М.Д. – Т. е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 26471 на 20.09.2007 год. за сумата от
103 500 евро, обезпечен с ипотека на имот, находящ се в гр. Варна. С
процесния договор банката е отпуснала на кредитополучателя сумата от 103 500
евро, от които сумата от 56 155 евро за покупка на описания в договор
недвижим имот и сумата от 47 345 евро за други разплащания, като крайният
срок на погасяване на кредита е 360 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка, при равни месечни вноски, включващи лихва и главница, от по
654.19 евро. В чл.3 от договора е уговорена възнаградителна лихва в размер на
сбора от БЛП на банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период
на начисляване на лихвата плюс надбавка от 0.5 пункта, като към датата на сключване
на договора БЛП на банката за жилищни кредити в евро е в размер на 6 %, като
промяната на БЛП подлежи на оповестяване чрез оповестяването й на видни места в
салоните на банката. В чл. 4 от Договора е уговорено заплащането на
такси, съгласно Тарифа на банката, а в чл.18 условията за превръщане на
договора за предсрочно изискуем.
Представено по делото е и допълнително споразумение от 14.03.2009 год.,
сключено между страните, с което страните се съгласяват, че кредитополучателите
ще извършат еднократно плащане на сума в размер на 790.17 евро, като сумата,
представляваща разлика между погасена сума и посочените по раздел I т.1 и т.2 просрочени главница /70.70 евро/ и просрочена лихва /646.25
евро/, или 716.95 евро общо, да бъде преоформена чрез натрупване към редовна
главница по р.I т.3 от споразумението, която към датата на подписването
му, е в размер на 102 103 евро. При изпълнение на условието по споразумението, кредитополучателят ще
ползва дванадесет месечен период на облекчено погасяване чрез погашението му с
равни месечни погасителни вноски по индивидуален погасителен план.
С допълнително споразумение от 19.07.2010 год., при просрочени главница в
размер на 244.16 евро и 2 190.05 евро лихва, кредитополучателят се
задължава да внесе сума в размер на 500 евро, като внесената сума кредиторът
използва за пълно или частично погасяване на просрочените задължения по
договора в предвидената в него поредност, а остатъкът се преоформя служебно на
датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит в размер на
104 554.18 евро. Договорено между страните е шестмесечен период на
облекчение, през който върху дълга се начислява лихва в размер на 4.62 %, а
кредитополучателят следва да погасява дълга с равни месечни вноски в размер на
410 евро. В чл.6 е посочено, че след
изтичане на периода на облекчено погасяване, се натрупва начислената и
непогасена лихва, а върху дълга ще се начислява годишна лихва в размер на БЛП
на Банката плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.47 пункта и дългът ще
се погасяване на равни месечни вноски по изготвен погасителен план.
С договор за цесия от 31.10.2007 год., ищецът е прехвърлил вземането си по
договора към „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, като на на 26.01.2011 год. е
сключено ново допълнително споразумение между кредитополучателите и „Бългериън
Ритеййл Сървисиз“ АД, като договарянето е идентично на предходното – внасяне на
сума от 348 евро като внесената сума кредиторът
използва за пълно или частично погасяване на просрочените задължения по
договора в предвидената в него поредност, а остатъкът се преоформя служебно на
датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит в размер на
106 833.83 евро. Променя се размера на дължимата лихва за периода на
облекчено погасяване.
Горното споразумение е последвано от ново такова от 30.09.2011 год. /л.26/,
при което редовната главница вече е в размер на 109 015.74 евро, , като
действието на това споразумение е прекратено с последващото сключено такова
между кредитополучателите и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД от 19.11.2011 год.
На 13.08.2012 год. и 18.10.2013 год. са сключени още две допълнителни
споразумения, като към датата на второто такова редовната непогасена главница е
в размер на 113 691.95 евро.
Представени по делото са и изготвените към отделните споразумения
погасителни планове –л.38-66, както и справка за дълга – л.67-80.
Ищецът обосновава
претенцията си за дължимост на сумата за главница на настъпила на основание чл.18,
ал.2 от Договора /неплащане на три вноски за договорни лихви и главници с
падежи 20.10.2015 год., 20.11.2015 год. и 20.12.2015 год., предсрочна
изискуемост. Съдът приема, че от външна страна е налице валидна облигационна
връзка между страните по делото, като относно факта на сключването на договора
и изпълнението на задължението на ищеца по предоставяне на сумата, не е налице
спор между страните. Усвояването и́ от кредитополучателя се установява и
от назначената по делото ССЕ. От експертизата се установява и наличието на
предвидения в договора правопораждащ факт, проявлението на който дава право на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно
т. 18 от ТР № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В чл. чл.18,
ал.2 от Договора е уговорена автоматична предсрочна
изискуемост при неизпълнение на задължение по договора, без да е необходимо да
бъде уведомен длъжника. Предвид наложилата се съдебна практика /Напр. Решение №
58 от 15.04.2009 год. по т.д. № 584/2008 год. на II т. о., Решение № 92 от
16.06.2009 год. по т.д. № 467/2008 год. на II т.о., Определение № 25 от
11.01.2011 год. по ч.гр.д. № 847/2010 год. на ВКС и др., след което обобщени в
ТР № 4/2013 год./, правомощието на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем е нейно право, като то не поражда последици автоматично с факта на
неплащане на погасителна вноска, а настъпва когато банката реши да се възползва
от него и да го упражни, за което действие се съди от отправено волеизявление
до длъжника, било чрез изпращане на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост
или инкорпорирано в исковата молба изявление при предявен осъдителен иск за
вземането. Предвид разрешението в горецитираното
тълкувателно решение обаче е необходимо волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост да е обявено на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Банката е изпратила на
кредитополучателите уведомление, с което обявява предсрочната изискуемост на
кредита, поради забава в плащанията, изпратена за връчване чрез нотариус с рег.
№ 195 Илияна Маджунова /л.91 и л.94/, ката нотариалните покани с регистрационни
номера № 176 и 174 видно са получени от ответниците на 26.10.2016 год. – лично
от ответницата Т. и чрез съпругата – ответника Т.. При гореизложеното, съдът
приема връчването на уведомлението за редовно, с което са изпълнени
изискванията на т.18 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид посоченото
по-горе, предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две условия:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Последното
извършено частично плащане по кредита е от 30.06.2016 год., поради което съдът
приема, че към 26.10.2016 год., когато
кредитът е бил обявен на длъжниците като предсрочно изискуем, същите са били
в просрочие. Банката кредитор е обективирала
изявлението си за обявяване на предсрочна изискуемост на кредитополучателите,
което е редовно връчено и на двамата.
Съдът с доклада е обявил на страните,
че следи служебно за неравноправни клаузи, като по този начин е предоставил
възможност на страните, при условията на състезателност, да вземат становище по
уговорките. Към датата на сключване на процесния Договор /20.09.2007 год./ е
действал Закона за потребителския кредит /отм./, който е неприложим /чл. 3, ал.
3, т. 5 и ал. 5, т. 1/ при този тип кредити (със значителен размер и обезпечени
с ипотека). Приложим е обаче Закона за защита на потребителите /в сила от
10.06.2006 год../, по който длъжникът има качеството на потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР и се ползва от потребителската закрила и при сключени
договори за кредит. Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като в разпоредбата
неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които такава уговорка
може да е неравноправна. В чл. 146 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия.
Съгласно константната практика на ВКС,
съдът служебно следи за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски
договор. Съгласно чл. 143, т. 10, 12 и
13 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките
на стоката или услугата; дава право на търговеца да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора; предоставя изключително право на
търговеца да тълкува клаузите на договора. В чл. 144 ЗЗП са предвидени
изключения, при които клаузите не се считат за неравноправни, а именно:
доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна
причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или
на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите
услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми
за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата
страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора;
Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на сделките
с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика
на финансови услуги, като съдът съобразява даденото разрешение с решение No-95/13.09.2016 година, постановено по
т.д.240 по описа за 2015 година на ВКС, II т.о. договорът за жилищен ипотечен
кредит не е сделка, имаща за предмет финансови инструменти.
В конкретния случай, видно от чл. 3 от
договора размерът на дължимата от кредитополучателя годишна възнаградителна
(договорна) лихва е първоначално фиксирана, но може да бъде променяна
едностранно от банката и формирана от БЛП и надбавка. От проведената ССЕ се
установява също така, че Банката нееднократно е променяла първоначално
определения по договор и допълнителни споразумения лихвен процент, като
промените, включително в месечните вноски, са отразени в табличен вид по т.6 от
заключението.
Предвид посочените по-горе изисквания
в ЗЗП и формираната съдебна практика на различни състави на ВКС /напр.решение №
424 от 02.12.2015 г., по гр.д.№ 1899/2015 г. на ІV г.о. и № 77 от 22.04.2015
г., по гр.д.№ 4452 / 2014 г. на ІІІ г.о./, съдът приема, че е допустима
уговорка в договора за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на
първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни
условия: 1/ обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата,
трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия (ОУ); 2/ тези
обстоятелства следва да са обективни, т. е. да не зависят от волята на
кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на
кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в
договора или ОУ, т. е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4/ при
настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена възможност само
за повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя", съгласно чл. 143 от
ЗЗП.
Или, основният критерий за приложимост
на изключението по чл. 144, ал.3, т.1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи
на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови
услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/ или от държавния
регулатор. Само тогава търговецът / доставчикът на финансови услуги не може да
се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията,
макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля.
За да се прецени, обаче, дали
конкретните договорни клаузи отговарят на този критерии за изключване общия
принцип, въведен с чл.143, ал.1 ЗЗП, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да
промени цента, за да може на свой ред да реагира по най - уместния начин. По
аргумент от чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ, задължение на Банката- кредитодател е в
условията, при които предоставя на потребителя – кредитополучател конкретния б.
продукт, да се съдържат кумулативно два елемента – методиката/ метод/ за
изчисляване на съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през
времетраене на договор. Не съществува спор в правната доктрина и в съдебната
практика, че методът на изчисляване на съответния лихвен процент, трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид правната
характеристика на договора за кредит, безспорна е и необходимостта от
постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране
възнаграждението на кредитодателя, т.е относно конкретната формула за
определяне възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на този
вид банкова сделка. Следователно методиката за изчисление на лихвата, респ.
БЛП, също се явява елемент от договора за кредит, което само по себе си
изключва възможността същият да бъде едностранно променян от кредитодателя след
сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до фиксиран лихвен
процент или до променлив такъв.
Затова, когато потребителят не е
получил предварително достатъчно конкретна информация, как кредитодателят може
едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на
свой ред да реагира по най- уместния начин, както и когато методологията,
създадена от Банката- кредитора, като нейни вътрешни правила не са част от
кредитния договор, последният не може да се счита за добросъвестен по см. на
общата дефиниция за неравноправната клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо
правилото на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП.
Спорните клаузи на процесния договор
за кредит, дават правото на банката да променя БЛП, но не съдържат конкретни
основания, при които банката-кредитор придобива право едностранно да промени
БЛП, нито механизъм, чрез който да се определи новия размер на БЛП, информация,
която не е стигнала до потребителите по договора за кредит. Липсата на ясно
определена формула и критерии по които се увеличава лихвения процент е
установена и от вещото лице в заключението по проведената ССЕ. Действително в
случая посочените разпоредби не се съдържат в общи условия, а са част от
договора, но в тежест на ищеца бе да установи, че същите са индивидуално
уговорени, което не бе сторено.
Ето защо, неяснотата и
неинформираността досежно част от договора, от която зависи размерът на
договорната лихва, респ. размерът на анюитетните вноски, поставя
кредитополучателите в неравностойно спрямо банката положение. Предвид
изложеното по-горе и предвид отсъствие на доказателства за наличие на
изключения по чл. 144 ЗЗП, оспорените от ответника клаузи на банката-кредитор,
в частност клаузите, въз основа на която банката-кредитор едностранно е
променила размера на лихвите по кредита, като неравноправна по смисъла на
чл.143 ЗЗП е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Нищожните клаузи, от своя страна, не
пораждат правни последици и следователно не обвързват страните по сделката.
Извършеното изменение на лихвата по процесния договор за б. жилищен и ипотечен
кредит не може да произведе действие. Това неминуемо се отразява и на размера
на дължимите погасителни вноски не само за лихва, но и за главница, които е
следвало да бъдат в размерите по първоначалния погасителен план и които
съгласно заключението на вещото лице за процесния период са значително
увеличени вследствие прилагането на нищожната клауза.
Отделно от
гореизложеното, видно както от представените допълнителни споразумения, така и
от заключението на вещото лице, неееднократно със сключените допълнителни
споразумения, е извършвана капитализация на лихвата като същата е прибавяна към
главницата. А уговорките в сключените допълнителни споразумения, по които
страна е физическо лице – потребител, за увеличаване на главницата чрез
прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, са
нищожни на основание чл.26, ал.4 във връзка с чл.10, ал.3 ЗЗД, тъй като е
налице анатоцизъм, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба №
9/03.04.2008 год. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли
лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД /така, решение
№ 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Костадинка Недкова/.
Съобразно релевираните в
производството възражения експертизата е изготвила различни варианти на
заключението. От така изготвените варианти съдът като отчита установената
по-горе неравноправност на клаузите на договора, даващи възможност за
едностранно изменение на лихвата и уговорките по допълнителните споразумения,
възприема като съответен на предмета на делото варианта на заключението на
вещото лице, даден в заключението под подвариант № 1 към въпрос 8. При този вариант е отчетено както
погасяването на старите задължения, така и е съобразен договорения лихвен
процент по чл.3 при начисляването на договорните лихви. Според данните на
експерта при този вариант общият размер на непогасената изискуема вече в цялост
главница възлиза на 95 042.36 евро като с оглед диспозитивното начало
искът следва да бъде уважен до размера на 94 589 евро. Сумата следва да се присъди ведно със
законната лихва за периода от 17.09.2019 год. до окончателното заплащане на
задължението.
Дължима е и
сумата от 797,03 – такса за подновяване срока на действие на ипотеката,
плащането на която е установено от представеното по делото
извлечение от сметка и писмени доказателства, дължима на основание чл.13, ал.2
от договора.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сторените в производството разноски, съставляващи платена държавна такса и депозит за вещо лице. Съдът намира, че даденото разрешение в т. 12 от ТР № 3/2014 год., ОСГТК на
ВКС относно произнасянето по дължимостта на разноските в заповедното
производство следва да бъде съобразено с оглед осъдителния характер на иска,
като в полза на ищеца следва да се присъди само внесената държавна такса
доколкото същата е зачетена в настоящото производство. Така, дължимите в полза
на ищеца разноски възлизат в размер на 7 731.88 лева за исковото
производство и 7 431.88 лева за заповедното производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
С.К.Т., ЕГН ********** и М.Н.Д.-Т., ЕГН **********,*** Запад 510 А
солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК *********, София, район
Витоша, ул.Околовръстен път» № 260 сумата
от 94 589 евро, предявена като частична главница по договор за кредит № HL 26471/20.09.2007 год., с
общ остатъчен размер от 117 430.51 евро, за обезпечаването на който е
учредена договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 190, том V, рег.№
5670, дело № 840/2007 год. на нотариус Е.Д. и сумата от 797.03 лева, претендирана като заплатена такса за
подновяване на договорната ипотека, ведно със законна лихва за периода от
17.09.2019 год. до окончателното заплащане на задължението, на основание
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 т.3 ГПК, които суми са платими по банкова сметка ***: *** и банкова сметка ***: ***.
ОСЪЖДА
С.К.Т., ЕГН ********** и М.Н.Д.-Т., ЕГН **********,*** Запад 510 А ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК *********, София, район Витоша, ул.Околовръстен път» № 260 сумата
от 7 731.88 лева, представляваща разноски за
исковото производство и сумата от
7 431.88 лева за заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: