Решение по дело №1398/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            01.11.2019 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                      гражданско отделение

На трети октомври                                                          две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                                 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 1398 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

            Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от З. *****. ЕГН **********, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на „*****, че е незаконосъобразно производството срещу ищеца по изп. дело № *****с район ВОС, което е образувано въз основа на издаден по ч.гр.д.№ 3081/2005г. на ВРС изпълнителен лист, с който длъжници З.А., *****са осъдени да заплатят солидарно  на *****сумите от 4045 лева – главница по договор за банков кредит от 20.09.2002г., 352.39 лв. – договорна лихва, 46.54 лв. - наказателна лихва/неустойка/ и 262.20 лв. - разноски, тъй като правото на ответника за принудително изпълнение на задължението е погасено поради изтекла давност, след влизане в сила на разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

В исковата молба се сочи, че на 28.06.2005г. по ч.гр.д. № 3081/2005г. на ВРС бил издаден изпълнителен лист, с който длъжници З.А., *****са осъдени да заплатят солидарно на *****сумите от 4045 лева – главница по договор за банков кредит от 20.09.2002г., 352.39 лв. – договорна лихва, 46.54 лв. - наказателна лихва/неустойка/ и 262.20 лв. - разноски. Въз основа на този изп. лист, през 2005г. било образувано изп. дело № *****с район ВОС. По това изп. дело ищецът получил покана за доброволно изпълнение, ведно с изп. лист и потвърждение за извършена цесия. Сочи, че от образуването на изп. дело  № *****с район ВОС не са извършвани изп. действия спрямо него, поради което производството е прекратено по силата на закона – чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК и е изтекла общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, поради което изпълнението е незаконосъобразно. Претендират се разноски.

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява становище за неоснователност на иска, тъй като не е изтекла предвидената в закона давност. Сочи, че въз основа на издадения изп. лист на 19.10.2005г. е образувано изп. дело  10336/2005г. на СИС – ВРС. На 13.12.2006г. ответникът е придобил вземането от *****и е конституиран като взискател. По негова молба през 2018г. делото е било прехвърлено на *****с район ВОС и образувано под негов № 20188920402698/2018г.  От 26.02.2007г. до 23.10.2018г. вкл. по това изп. дело са постъпвали плащания от един от солидарните длъжници – *****. Счита, че преклузивният срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК тече общо за солидарните длъжници, поради което извършването на изп. действия спрямо един от тях и плащането от него на суми за погасяване на дълга, прекъсват давността спрямо всички. При наличие на плащане от един от солидарните длъжници, взискателят няма интерес и не би било процесуално добросъвестно, да насочва изпълнението към другите, поради което не следва да се приема, че е бездействал. Претендират се разноски

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

 От писмените доказателства –  копие  от   изп.д. *****с район ВОС,    се установява, че:    на 28.06.2005г. по ч.гр.д. № 3081/2005г. на ВРС бил издаден изпълнителен лист, с който длъжници З.А., *****са осъдени да заплатят солидарно на *****сумите от 4045 лева – главница по договор за банков кредит от 20.09.2002г., 352.39 лв. – договорна лихва, 46.54 лв. - наказателна лихва/неустойка/ и 262.20 лв. - разноски.  Въз основа на издадения изп. лист на 19.10.2005г. е образувано изп. дело  10336/2005г. на СИС – ВРС. На 13.12.2006г. „***** е придобил вземането от *****с писмен договор за цесия и е конституиран като взискател на 30.12.2008г. По негова молба през 2018г. делото е било прехвърлено на *****с район ВОС и образувано под негов № 20188920402698/2018г.  От 26.02.2007г. до 23.10.2018г. вкл. по това изп. дело са постъпвали плащания от един от солидарните длъжници – *****. По това изп. дело ищецът получил покана за доброволно изпълнение, ведно с изп. лист и потвърждение за извършена цесия.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание чл. 439 ГПК.

Искът по чл. 439 ал.1 ГПК /аналогичен на чл. 254 /ГПК отм./ е предоставен на страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретното изпълнително дело образувано въз основа на съдебно изпълнително основание /или и несъдебно, ако е издадено при действието на ГПК/отм./, като изискването на чл. 439 ал.2 ГПК е искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене /неприложимо при несъдебните изпълнителни основания, доколкото при издаването им не е било провеждано съдебно дирене/.

По настоящото дело не се оспорва процесуалната легитимация на страните, като тя се установява и от обсъдения изпълнителен лист издаден по реда на чл. 237 б. „в“ ГПК /отм./ и покана за доброволно изпълнение. Горната правна квалификация е обоснована от твърдението на ищеца, че искът се основава само на факт, възникнал след издаване на изпълнителния лист – изтичане на погасителна давност за събирането на вземането, поради което е допустим. В т.см. Определение № 113/26.01.2011 по ч.т.д. № 577/2009 година на ВКС, решение № 68/24.04.2013 по т. д. № 78/2012г. на ВКС.

При иск с горепосочената правна квалификация, в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от водения иск, като докаже качеството си на длъжник по изпълнително дело и изложи твърдения за настъпили факти и обстоятелства след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист, които погасяват вземането предмет на принудителното изпълнение. Респективно ответникът да докаже наличието на материално- и процесуалноправна законосъобразност на изпълнителния процес по изп. дело № 20188920402698 на ЧСИ Христо Георгиев, вкл. като докаже съществуването на подлежащо на принудително изпълнение материално право в неговия патримониум при образуване на делото и понастоящем, както и наличие на годно изпълнително основание; предприети от него /или праводателя му/ правни действия, с които е прекъснал или спрял давността по отношение на вземането, считано от издаване на изпълнителния лист

По делото са приети на основание чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 ГПК за безпорни и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че ищецът е получил  ПДИ по изп. дело № *****с район ВОС,  ведно с изпълнителен лист от 28.06.2005г. издаден по ч.гр.д. № 3081/2005г. на ВРС, с който длъжници З.А., *****са осъдени да заплатят солидарно  на *****сумите от 4045 лева – главница по договор за банков кредит от 20.09.2002г., 352.39 лв. – договорна лихва, 46.54 лв. - наказателна лихва/неустойка/ и 262.20 лв. – разноски, като вземането по него е прехвърлено на „*****.

Ищецът твърди, че поради липса на извършвани спрямо него изпълнителни действия считано от образуване на изпълнителното дело то е прекратено по силата на закона, поради което е за принудителното събиране на вземането е изтекла общата погасителна давност уредена с нормата на чл. 110  от ЗЗД, считано от  издаване на изп. лист 28.06.2005г. до 2018г.  и липсата на  действия в този период, които я спират или прекъсват по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

От обсъдените приети по делото доказателства е видно, че на 19.10.2005г.  било образувано изп. д. №10336/2005г. на СИС – ВРС, за събиране на процесното вземане срещу всички четирима солидарни длъжници. С молбата на взискателя, въз основа на която е образувано това изп. дело, са редовно поискани конкретни изпълнителни способи -налагане на запор на трудово възнаградение на ищцата, поради което безспорно представлява действие по принудително изпълнение по см. на чл. 116 б. ”в” от ЗЗД. С това действие съобразно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване, давността е спряла да тече през цялото време на висящото изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД.

Действието на това спиране е преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което е прието друго:  при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Относно гореприетото времево приложение на тълкувателните решения на ВКС и постановления на ВС са дадени разяснения с Решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2019 г. на ВКС, които ВРС споделя.  

            При това положение и доколкото е видно, че от датата на цитираното тълкувателно решение - 26.06.2015 година до завеждане на настоящото дело не е изтекъл срока по чл. 110 ЗЗД, следва да се обсъди и твърдението на ищеца за приложимост на нормите на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК., респ. аналогичната норма на чл. 330 ал.1, б. „д“ ГПК /Обн. 08.02.1952 г./ до отмяната му на 28.02.2008г. и на чл. 125 ЗЗД.

Съобразно процесуалната норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК /чл. 330 ал.1, б. „д“ ГПК отм./, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява. Срокът, установен с цитираната  норма, е преклузивен, а не давностен и започва от тече от последното извършено и/или редовно поискано изпълнително действие по изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не води до погасяване на материалното право и след неговото изтичане може да започне ново изпълнително производство. Съгласно приетото с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК прекратяването поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Материалната норма на чл. 125 ЗЗД  регламентира как се отразява прекъсването или спиране на давността по отношение на един от солидарните длъжници спрямо останалите такива - прекъсването или спирането спрямо един няма отношение към останалите солидарни длъжници.

Разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК регламентира последиците при пълно бездействие на взискателя за горния срок по самото дело, а не спрямо един или друг от солидарните длъжници. Прекратяване по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на някои от солидарните длъжници не може да настъпи, доколкото предприемане на изпълнителни действия спрямо един от тях неминуемо рефлектира върху правната сфера и на всички останали, т.е. по отношение и на останалите не може да се приеме, че е налице т.н. бездействие, което да е основание за прекратяване на изпълнителното дело. Между солидарните длъжници е налице единство в предмета на престацията към кредитора, и той може да иска изпълнение на цялото задължение, от когото и да е от тях - чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЗД, действието на изпълнението от един съдлъжник е в полза на всички солидарни длъжници, като смисълът на нормата е да се прекрати, колкото е възможно по-скоро състоянието на солидарност, което е обременително за съдлъжниците (т.нар. абсолютно действие на солидарността). Удовлетворяването на взискателя чрез осъществяването на изпълнителен способ с предмет имущество на някой от солидарните длъжници има прекратителен ефект по отношение на изпълнението спрямо задълженията  и  на останалите съдлъжници - т.е., с оглед общото действие на изпълнението, за разлика от давността по см. на  чл. 125 ЗЗД, преклузията по чл.43 ГПК  няма относително действие.

От изложеното следва, че преклузивният срок уреден с процесуалната норма на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК не тече самостоятелно за всеки солидарен длъжник, а общо за солидарните длъжници, поради което не се следва да се прави аналогия с материалноправната разпоредба на чл.125 ЗЗД относно прекъсване и спиране на давността спрямо солидарните длъжници.

            По настоящото дело, предмет на принудително изпълнение  са вземания, които се дължат от няколко длъжници при условията на солидарност.  Безспорно е по делото, а и от обсъдените писмени доказателства се установява, че чрез осъществяването на изпълнителни способи с предмет имущество на един от солидарните длъжници, в качеството си на взискател  ответникът е получавал в периода 26.02.2007г. – 23.10.2018г. периодично парични вноски за удовлетворяване на вземането си.     

           С действията си по иницииране на принудително изпълнение на вземането, предприети общо срещу имуществото на всеки от солидарните длъжници, и впоследствие спрямо само един, от когото е получавал регулярно суми за погасяване на вземането, взискателят е обективирал активност в образуваното и срещу ищцата изпълнително производство и е поддържал  висящността на изп.процес като е внасял съответните за тези действия такси и разноски. Т.е., всички последващо предприети по отношение на нея действия на принудително изпълнение са валидни, предпоставящи прекъсване на давността и отпочване на нов давностен срок.                          

При това положение съдът намира, че от образуването на на изп.  №10336/2005г. и  на СИС – ВРС /преобразувано в изп. дело № *****с район ВОС/ на 19.10.2005г. и насочване на изпълнението срещу ищцата  с искане за налагане на запор на трудовото й възнаграждение, до постъпване на първото плащане на 26.02.2007г. от солидарния й длъжник, и впоследствие от последното плащане на 23.10.2018г., не е изтекъл срокът надвишаващ посочения в чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК /чл. 330 ал.1, б. „д“ ГПК отм./, поради което и към предявяване на иска липсва предпоставката за прекратяване по силата на закона на делото спрямо нея, респ. липсва и изтекъл давностен срок по чл. 110 ЗЗД от това прекратяване, обуславящ незаконосъобразност на продължаващото изпълнение.

             Възприемането на противното становище би означавало да се санкционира едно принципно добросъвестно поведение на взискателя - при получаване на периодично удовлетворяване на вземането си от един солидарен длъжник, да не генерира разноски и да накърнява правната сфера спрямо останалите чрез искания за изпълнителни действия спрямо тях. Едновременно с това би означавало да се стимулира недобросъвестното калкулиране на евентуално значителни по обем такси от съдебните изпълнители, които ще са задължени съобразно с това становище и предвид санкцията по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, дори и да получават доброволно изпъленение от един от солидарите длъжници, да провеждат изпъление и спрямо другите /независимо от броя им/ – вкл. да извършват запори, възбрани, описи, публични продани до размер на целия обем от сумата за всеки от солидарните длъжници. Това становище, освен че е житейски нелогично и необосновано, от правна страна пряко противоречи и на основните нормативно уредени принципи на чл. 3 и чл. 442а ГПК. 

 Въз основа на изложените доводи съдът намира, че искът е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като за горницата до претендираните 300лв., искането противоречи на разпоредбата на чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ  бр. 8 от 2017 г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.

  Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                  Р   Е   Ш  И

 

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от З. *****. ЕГН **********  иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено по отношение на „*****, ЕИК *****, че е незаконосъобразно производството срещу ищеца по изп. дело № *****с район ВОС, което е образувано въз основа на издаден по ч.гр.д.№ 3081/2005г. на ВРС изпълнителен лист, с който длъжници З.А., *****са осъдени да заплатят солидарно  на *****сумите от 4045 лева – главница по договор за банков кредит от 20.09.2002г., 352.39 лв. – договорна лихва, 46.54 лв. - наказателна лихва/неустойка/ и 262.20 лв. - разноски, тъй като правото на ответника за принудително изпълнение на задължението е погасено поради изтекла давност, след влизане в сила на разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК З. *****. ЕГН **********  да заплати на  „*****, ЕИК ***** сумата от 100 лева представляващи разноски по настоящото дело.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: