Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 20.03.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на четиринадесети март, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 8574 по описа за 2018г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 286081/05.12.2017г. по гр.д. № 10371 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 29-ти състав са
отхвърлени като неоснователни исковете предявени с искова молба вх. №
2003533/20.02.2017г. на С.М.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Л.К.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** и съдебен адрес: адв. Г.В.,***, кантора 219, с правно основание на чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и
чл. 5 от ЗН за заплащане на сумата от
5 000 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.02.2017г., до изплащането й, представляващи
половината от неплатена част от
задължение по договор за заем от 25.01.2012г., сключен между ищеца и
наследодателя на ответника – К.Д.Х..
С Определение №400396/04.05.2018г. по
гр.д. № 10371 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 29-ти състав на основание на чл.
248 от ГПК е допълнено Решение № 286081/05.12.2017г,
като С.М.Б. е осъдена да заплати на Л.
К. Д. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебните разноски по делото в размер на 1500лв. С определението е предоставен срок за обжалването му от 2
седмици от съобщаването му.
Срещу така постановено Решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5185621/08.12.2017г. от ищеца на С.М.Б., ЕГН **********, в частта, в
която исковете са отхвърлени.
Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че възражението
на ответника, че не дължи сумите поради отказ от наследството на К.Х.е
направено след преклузивния срок по ГПК, пропускането на срока не се дължало на
непредвидени обстоятелства . Отделно отказът от наследство бил от 07.11.2017г.,
а преди това ответникът бил приел наследството, поради което и отказът не е
произвел действие. През май 2015г. ответникът бил заявил качеството си на
наследник пред СО с искането за снабдяване с удостоверение за наследници,
наследодателят бил починал през март 2015г., а отказът от наследство бил едва
от 2017г., тоест след 6-месечния срок , пред ОС-Плевен и пред СРС по съдебни
дела, по които страна бил К.Х.ответникът встъпил като негов наследник, за тези
обстоятелства въззивникът узнала след приключване на съдебното дирене пред
районния съд, затова навеждането им пред въззивния съд не било преклудирано.
Искането за удостоверение за наследници било приемане на наследство.
Въззиваемият ответник по исковете – Л.К.Д., ЕГН **********
в предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната част е
правилно. Посочил е, че отказът от
наследство е направен след изтичане на срока за отговор на исковата молба,
поради което и възражението на основание на същия, направено в първото по
делото о.с.з. не е преклудирано.
Претендирал е разноски.
Срещу така постановеното
Определение е депозирана частна жалба вх.
№5084336/21.05.2018г. от ищеца С.М.Б., ЕГН **********. Изложила е съображения,
че определението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Ангажираният от ответника адвокат не си бил
изпълнил задълженията по договора с ответника, провел пасивно поведение по
делото, поради което и възнаграждение не му се дължи, евентуално такова се
дължи в минимален размер. Уговореният хонорар бил прекомерен, договора за правна помощ бил представен по
делото след настъпване на преклузия за същото. Представителство не било
осъществено по делото, налице било неоснователно разместване на блата и договор
бил нищожен. Направеното възражение за прекомерност на претенцията за
адвокатско възнаграждение било своевременно, съобразено с моментът, в който
договор за правна помощ е представен по делото. Хонорар за адвокат не бил
платен.
Ответникът по частната жалба - Л.К.Д., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил
жалбата. Навел е твърдения, че определението в обжалваната част е правилно.
Приетия по делото договор бил валиден, установявал правоотношение по договор за
поръчка, уговореният хонорар бил платен, размер на същия бил съобразен с
минималните размери по Наредба № 1/2004г. Възражението за прекомерност на
същото било преклудирано. Посочил е, че изпълнил задълженията си по договора за
поръчка, неподаването на отговор на исковата молба не можело да обоснове
обратен извод, защото ангажирането на адвоката било след изтичане на срока за
отговор.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2003533/20.02.2017г. на С.М.Б., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Л.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес/ адв. Г.В.,***,
кантора 219, с която е поискала от съда на
основание на чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и
чл. 5 от ЗН да осъди ответника за й заплати сумата от 5 000 евро, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 20.02.2017г., до
изплащането й, представляващи половината от неплатена част от задължение по договор за заем от
25.01.2012г., сключен между ищеца и наследодателя на ответника – К.Д.Х.. Навела
е твърдения, че дала на К.Х.на 25.01.2012г. в заем сумата от 10 000 евро
срещу задължения да й върне сумата до 25.01.2014г., сумата не й била върната, К.Х.починал
на 22.03.2015г., ответникът бил негов син и отговарял за половината от дълга по
договора за заем, ищецът го поканила да й плати сумата на 19.05.2015г., но това
не било направено и до момента.
Ответникът Л.К.Д., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор- от 07.06.2017г. до 07.07.2017г., не е
изразил становище по исковете.
С определение от 10.10.2017г.,
съобщено на ответника на 16.10.2017г., районният съд е насрочил делото за
разглеждане в о.с.з. на 07.11.2017г. В това заседание ответникът е бил представляван
от адв. Г.В. с пълномощно от
06.11.2017г., в същото заседание е представен договор за правна помощ и
съдействие, сочещ дата на сключване 06.11.2017г. и уговорен хонорар от 1500лв.,
платени в брой.
В първото по делото заседание
пред СРС от 07.11.2017г. ищецът е бил редовно призован, не се е явил, поискал е
делото да се гледа в негово отсъствие, ответникът чрез ангажиран адвокат е
оспорил иска, като е посочил, че не дължи сумата поради отказ от наследство на К.Х.,
което направил на 30.10.2017г. ,
като е представил удостоверение № 96304/ 01.11.2017г., издадено от СРС, 149-ти
състав по дело 77573/2017г. Претендирал
е разноски.
По делото е приета неоспорена от
страните разписка от 25.01.2012г., носеща подпис положен за автора й, съгласно
която К.Д.Х., ЕГН ********** е заявил, че е получил от С.М.Б., ЕГН **********
сумата от 10 000 евро , която се задължава да върне в срок до 25.01.2014г.
и след този срок дължи освен сумата и лихва за забава.
По делото е приета неоспорена от
страните декларация от 25.01.2012г., носеща подпис положен за автора й,
съгласно която К.Д.Х., ЕГН **********, с която е заявил, че потвърждава , че е
получил сумата от 10 000 евро в заем от С.м.Б., саморъчно е положил
подписа си на разписката от 25.01.2012г. за същото, ще върне сумата до
25.01.2014г. и след тази дата ако не върне сумата, то дължи лихва за забава.
По делото са приети неоспорени от
страните препис от акт за смърт, удостоверение за наследници № 502/25.05.2015г.,
съгласно които К.Д.Х., ЕГН ********** е починал на 22.03.2015г., като е оставил
за наследници по закон двамата си сина – Ч. К. Х. и Л. К. Х..
Прието е писмо по телепоща рег. №
35, съгласно което на 19.05.2015г. ищцата е съставила покана до ответника да й
плати сумата от 10 000 евро, представляващи задължение на наследодателя му
К.Х.по договор за заем от 25.01.2012г. с падеж 25.01.2014г., ведно с лихва от
25.01.2014г.
Прието е известие за доставяне,
съгласно което на 19.05.2015г. ответникът е получил писмо рег. № 35 от ищеца.
По делото е прието удостоверение
изх. № 96304/01.11.2017г., издадено от Софийски районен съд, 149-ти състав, по
дело № 77573/2017г-., съгласно което на 30.10.2017г. Л.К. Х. е подал заявление за отказ от
наследство от К.Д.Х., ЕГН ********** и този отказ бил вписан в специална книга
на съда под № 1381/03.11.2017г.
По делото е прието удостоверение,
издадено на 02.01.2018г. от СО, район
Овча купел, съгласно което на 20.04.2015г. Л.К.Д. е подал искане за издаване на
удостоверение за наследници на К.Д.Х..
По делото са приети молба от 29.12.2017г., удостоверение,
издадено от СРС, 45-ти състав по дело №
2694/2013г., съгласно които на 29.12.2017г. С.Б. е поискала да й се издаде
удостоверение от СРС, 45-ти състав, от което да е видно дали Л.К.Д. е конституиран
като страна по чл. 227 от ГПК и има ли искания от него по делото, съдът е издал
удостоверение на С.Б., съгласно което на 20.04.2015г.
Л. Х. Д. се е явил в о.с.з. по делото, като е представил акт за смърт и удостоверение
за наследници на К.Д.Х. и е поискал да бъде конституиран като страна по делото
като наследник на К.Х.Д. на негово място, поискал е делото да бъде прекратено и
делото е било прекратено от СРС, 45-ти състав с определение от 20.04.2015г.
По делото е прието удостоверение
от 03.01.2018г., издадено от
РС-Плевен по дело № 1750/2013г., съгласно което с Определение от 20.05.2015г.
по дело № 312/2015г. на ОС-Плевен К.Д.Х. е заличен като въззивник по делото
поради настъпила смърт и на негово място са конституирани наследниците му по
закон Ч. К. Х. и Л.К. Х., със заявление
от 03.06.2017г. Л.К.Д. е заявил, че поддържа въззивната жалба. .
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявени искове са правно основание с чл. 240 вр. с чл. 79, ал.1 и с чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД вр. с чл. 5 от ЗН–за осъждане на ответника като наследник на заемателя да
върне на ищеца сума, предоставена на наследодателя на ответника по договор за
заем.
При този иск в тежест на ищеца е да установи, че
между него и
наследодателя на ответника е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за заем за сумата от 10 000 евро, тоест че ищецът е предоставил на наследодателя на ответника сумата
срещу задължение на ответника да я върне и срок за същото е настъпил, че ответникът отговаря за
задълженията по наследството на заемателя.
В тежест на ответника при така
направени изявления по делото е да докаже, че се е отказал от наследството на
заемателя, поради което и не отговаря за задълженията по наследството му.
Неоснователни са доводите на въззивника, че неправилно районният съд приел за
разглеждане в производството това възражение на ответника. Действително, това
възражение е направено след срока за отговор на исковата молба, но съдът
приема, че то не е преклудирано. Това е така, защото отказът от наследство е
нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл. 147 , т.2 от ГПК и първото по
делото о.с.з. пред СРС е било срока за въвеждането му от ответника като предмет
на делото. Срокът за отговор е изтекъл
на 07.07.2017г., а заявлението за отказ от наследство е депозирано на
30.10.2017г., като е вписано в специалната книга на СРС на 03.11.2017г. При
така установеното съдът приема, че въвеждането на това възражение от ответника
пред СРС в о.с.з. от 07.11.2017г. не е било преклудирано.
Заемът за потребление е реален договор. Той се
счита за сключен от момента на постигане на съгласието едната страна да
получи сума срещу задължение да върне на
другата и сумата бъде предадена от заемодателя на заемателя. За да има валидно
правоотношение по договор за заем следва освен да се постигне съгласие между
страните за съществените елементи на договора, то следва да има и реално
предаване на сумата, предмет на договора. Предаването на сумата е елемент от
фактическия състав на самата сделка. Договора за заем се счита за сключен от
момента в който заемодателят даде, а заемополучателя получи сумата/заместимата
вещ, а не от момента на постигане на съгласието. Основанието на което се сключва един договор не може да се
презумира, не се презумира
основанието на което е дадена сумата. То подлежи на доказване от страната,
която се позовава на него. Презумпцията е процесуално средство за разместване
на доказателствената тежест, което е приложимо само при изрична законодателна
уредба, каквато при договора за заем отсъства. Не всяко плащане на суми от един
правен субект на друг е с основание договор за заем, сключен между тях. Предаването на парични суми може да
се извършва на различни основания – с дарствено намерение, в изпълнение на
задължение възникнало преди това правоотношение между страните. С оглед
различните хипотези относно факта на плащането, не може от самия факт на предаването на сумата при липса на други данни,
да се презумира, че страните сключват договор за заем. Аналогично е
положението и при издаване на разписка, че се дължи определена сума пари без да
се сочи основание за дълга и при липса на други доказателства за същото. Ищецът
не е освободен от задължението да установи източника на задължението независимо
от пасивното поведение на ответника по делото. В тежест на ищеца при условията
на пълно и главно доказване е да установи валидно правоотношение по договор за
заем, тоест че страните са постигнали съгласие ищецът да предостави на
ответника определена сума пари срещу задължение на ответника да я върне, както
и че сума е предадена. (В този смисъл: Решение
№ 52/22.05.2009г. по т.д.№ 695/2008г. на ВКС, І-во Т.О. Решение №
390/20.05.2010г. по гр.д.№ 134/2010г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение №
69/24.06.2011г. по гр.д.№ 584/2010г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение №
174/23.07.2010г. по гр.д.№ 5002/2008г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение №
143/12.04.2011г. по т.д.№ 63482009г. на ВКС, ІІ-ро Т.О., всички те, постановени
по реда на чл. 290 от ГПК).
Съдът приема за установено по
делото от приети, неоспорени от страните разписка, декларация, писмо, обратна
разписка, че на 25.01.2012г. ищецът е предоставила на К.Д.Х. в заем сумата от
10 000 евро срещу задължение на заемателя да върне сумата в срок до
25.01.2014г. Приетите писмени доказателства установяват предаването на сумата
срещу задължение за връщането й. Оплаквания срещу изводите на районния съд в
тази част не са въведени като предмет на въззивното производство от страните,
при обосноваване на тези изводи районинят съд не е нарушил императивна
материално-правна норма.
Съдът приема за установено по
делото от приетите неоспорени от страните удостоверение за наследници, препис
от акт за смърт, че на 22.03.2015г. заемателят К. Д. Х. е починал и е оставил
за наследници по закон синовете си Л.К.Д. и Ч. К. Х..
При така възприето съдът приема,
че отговорността на Л.К.Д. към ищеца за връщане на сумата от 5000 евро по
договора за заем може да се ангажира, ако се установи, че той отговаря за задълженията, с които
наследството на К.Х.е обременено, тоест че е приел наследството му.
Оспорването на отказа от наследство и ангажиране на доказателства в
подкрепа на същото е направено от въззивника своевременно съобразно правилата
на чл. 266, ал. 2 от ГПК. Последната допуска събиране на нови доказателства във
въззивното производство, ако те са нововъзникнали доказателства за релевантен
за предмета на делото факт. Такива факти са тези, които са съществували и са
твърдени от страната пред първоинстнационния съд; тези, които са съществували,
но са новоузнати от страната след приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд и които не са могли да бъдат узнати по-рано; тези, които
са нововъзникнали обстотялества след приключване на устните състезания пред
първостепенния съд. В случая приетите по
делото доказателства в хода на въззивното производство са съставени след
приключване на съдебното дирене пред районния съд и след срока за депозиране на
въззивната жалба, поради което и съдът приема, че те имат характер на
нововъзникнали писмени доказателства. Съдът приема, че те сочат и
обстоятелства, които са новооткрити от страната след приключване на устните
състезания пред районния съд, поради което и няма пречка да се наведат от ищеца
едва хода на въззивното производство. Ищецът е посочил, че е узнал тези факти
след приключване на съдебното дирене пред районния съд. Твърденията на ищеца не
са оспорени от ответника, поради което и като съобрази обстоятелството, че
тези факти са осъществени в производства,
по които не е установено ищецът да е бил страна, то съдът приема, че
твърденията на ищеца за момент на узнаване на обстоятелства са установени по
делото, както и че проведено от него поведение е добросъвестно. При така
възприето съдът приема, че няма пречка в хода на въззивното производство за
първи път да се наведат твърдения, че отказът не е появил действие поради
приемане на наследството преди отказа, съответно и да се ангажират
доказателства за установяването на тези факти.
Съдът приема, че по делото не е
установено ответникът да се е отказал от наследството на К.Х., поради което и
възражението му за недължимост на сумата поради отказ от наследството е
неоснователно. По делото се установи от приетите удостоверение от СРС, 45-ти
състав, от РС-Плевен, че съответно на
20.04.2015г. и на 30.06.2017г. Л.К.Д. е направил изявления пред съд по висящи
искови производства, че встъпва като страна по делото на място на починалия му
наследодател К.Д.Х.. Тези изявления съдържат в себе си несъмнено намерение на Л.Д.
да приеме наследството от К.Х., поради което и съдът приема, че са такива по
смисъла на чл. 49, ал. 2 от Закона за наследството ЗН) и установяват приемане
на наследството. При така възприетото съдът приема, че отказът от наследство,
направен на 30.10.2017г. е недействителен. Това е така, защото той е извършен
след приемане на наследството.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че отговорността на ответника
към ищеца за задълженията, с които наследството на К.Х.е обременено може да се
ангажира до дела му от наследството на К.Х..
При така възприето съдът приема,
че решението на СРС следва да се отмени и иск следва да се уважи, като се
присъди и законна лихва за забава от подаване на исковата молба.
По отговорността за разноски и по частната жалба по чл. 248 от ГПК:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на ответника по исковете при съобразяване на
обстоятелството, че ищецът е освободен от задължение за заплащане на държавна
такса на основание на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка
на СРС в размер от 391,17лв., а по сметка на СГС държавна такса в размер от
195,59лв.
Ищецът не е претендирал разноски
и такива не му се следват.
Частната жалба срещу
определението по чл. 248 от ГПК съдът приема че с оглед на изхода на делото по
предявените искове е безпредметна и без правен интерес.Това е така, защото разрешаването на спорния предмет по делото
обуславя отмяна на определението по чл. 248 от ГПК, с което разноски се
поставят в тежест на ищеца. При така възприето частната жалба следва да се
остави без разглеждане.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 286081/05.12.2017г., допълнено по реда на чл. 248 от ГПК с
Определение №400396/04.05.2018г. по гр.д. № 10371 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 29-ти
състав и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Л.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. Г.В.,***, кантора 219
да заплати на С.М.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание на чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 5 от ЗН сумата от 5 000 евро (пет хиляди
евро), ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 20.02.2017г.,
до изплащането й, представляващи половината от неплатена част от задължение по договор за заем от
25.01.2012г., сключен между С.М.Б., ЕГН ********** наследодателя на Л.К.Д., ЕГН ********** – К.Д.Х., ЕГН **********,
починал на 22.03.2015г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. №5084336/21.05.2018г.
ОСЪЖДА Л.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. Г.В.,***, кантора
219 да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 6 от ГПК сумата
от 195,59лв
(сто деветдесет и пет лева и 0,59лв.), представляващи
разноски за държавна такса в производство пред СГС.
ОСЪЖДА Л.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. Г.В.,***, кантора
219 да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 6 от ГПК сумата
от 391,17лв (триста деветдесет и
един лева и 0,17лв), представляващи
разноски за държавна такса в производството пред СРС.
Решението може да се обжалва при условията
на чл. 280 от ГПК пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.