ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1645
гр. Пловдив, 14.08.2019 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в
закрито заседание на четиринадесети август две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно ч. гр. д. № 1774 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 419, ал. 1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от З.К.Ч. действаща чрез адв. К.В.Г. и адв. М.И.З.- -
пълномощници, срещу разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в
заповед № 386/ 12.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 869/2013 г. по описа на РС- Асеновград, с което е
постановено незабавно изпълнение на заповедта и издаване в полза на „Първа
инвестиционна банка“ АД на изпълнителен лист против жалбоподателката.
В
жалбата се излагат твърдения, че извлечението от счетоводните книги не отговаряло
на изискванията за редовност от външна страна, актуални към момента на издаване
на заповедта, тъй като не съдържало необходимите реквизити, удостоверяващи
подлежащо на изпълнение вземане. На следващо място, твърди се, че
жалбоподателката не е редовно уведомена за обявената предсрочна изискуемост на
вземането на кредитора към нея, тъй като не били спазени указанията, дадени в
т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013г., свързани с изискването кредиторът да е положил всички необходимите
усилия за уведомяването на длъжника относно факта на предсрочната изискуемост. Моли
се да бъде отменено допуснатото незабавно изпълнение, постановено с атакуваното
разпореждане по издадената заповед № 386/ 12.06.2013 г.
Прави
се особено искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски
в размер на 225,00 лева.
Ответната
страна „Първа инвестиционна банка“ АД е подала отговор в срок, с който моли
жалбата да се остави без уважение. Излага подробни съображения в подкрепа на
твърдението си, че извлечението от счетоводните книги съдържа всички необходими
реквизити.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира за установено следното:
Частната
жалба е подадена от легитимирано лице, в законо -установения срок и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана
по същество същата е основателна. Съображенията в тази насока са следните:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК, подадено на 06.06.2013г. от кредитора „Първа инвестиционна
банка“ АД срещу длъжника З.К.Ч. за суми дължими по договор за банков кредит № 60КР-АА-0725/13.07.2006 г., ведно с Анекс № 1 към договора от 30.12.2011
г.
В т. 12 от заявлението е посочено, че
вземането произтича от следните документи: извлечение от счетоводните книги на
банката съгласно чл. 417, т. 2 от ГПК, Договор за банков кредит № 60КР-АА-0725/ 13.07.2006 г., ведно с Анекс
№ 1 към договора от 30.12.2011 г. и общи условия на банката за кредити на
физически лица, обезпечени с ипотека.
За
да бъде постановено от съда незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист
съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 1 от ГПК, е необходимо вземането на кредитора
да произтича от документ, посочен в чл. 417 от ГПК, който да е редовен от
външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника,
съгласно изискванията на чл. 418, ал. 2 от ГПК.
В
случая вземането на банката, за което е поискано издаване на заповед за
незабавно изпълнение, е удостоверено в извлечение от счетоводните ѝ
книги, който документ е от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 417, т. 2
от ГПК.
При
извършената проверка се установи, че представеното със заявлението по чл. 417
от ГПК извлечение от счетоводни книги с изх. № 219-1844 от 06.06.2013г. съдържа всички основни реквизити, необходими
за индивидуализиране на кредитополучателя /име,
ЕГН/ и на вземането, по отношение на което е поискано издаването на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно: основанието, от
което произтича вземането- договор за банков кредит № 60КР-АА-0725 от
13.07.2006 г. и Анекс № 1 от 30.12.2011 г. към договора; размер на кредита-
60 000,00 лева; просрочена главница към 06.06.2013 г. /непогасен остатък
от кредита/ - 52 402,17 лева, ведно с
начислени просрочени лихви- договорена лихва за периода от 25.05.2012 г
до 05.06.2013 г., начислена на основание
т. 1 от Анекс № 1 от 30.12.2011 г. към договора за банков кредит - 6124,46
лева; просрочена наказателна лихва, начислена съгласно т. 11 от договора - за
периода от 26.06.2012 г. до 05.06.2013 г.- 343,57 лева; просрочена разсрочена
договорена лихва, начислена съгласно т. 9 от договора за периода от 25.10.2011г.
до 30.12.2011г. - 1248,35 лева; просрочена разсрочена наказателна лихва
начислена съгласно т. 11 от договора за периода от 26.10.2011 г. до 30.12.2011г.
- 13,06 лева; просрочена разсрочена комисионна за предоговаряне, начислена
съгласно т. 4 от Анекс № 1 от 30.12.2011 г. към договора - 503,67 лева.
Коментирания документ е изготвен и проверен от компетентните длъжностни лица на
банката и е подпечатан с нейния печат.
Гореописаното,
обаче, не е достатъчно, за да се обоснове извод за външна редовност на
извлечението като документ по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК, респективно за
удостоверителната му сила относно изпълняемостта на вземането, по отношение на
което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл. 418 от ГПК.
Във
връзка с изложеното, основателно се явява оплакването в жалбата, че длъжникът
не е уведомен надлежно от страна на кредитора за обявената предсрочна
изискуемост, като последният не е положил необходимите усилия в тази насока.
Видно от съдържанието на
приложеното уведомление изх. № 219-297 от 31.01.2013 г., кредиторът е изпратил
уведомление до длъжника относно размера на дължимите суми по договор за банков
кредит № 60КР-АА-0725 от 13.07.2006 г., поканил е същия на
основание Раздел Х т. 10.1.2, б. „а“ от
общите условия по договора в седемдневен срок от получаването на уведомлението
доброволно да погаси задълженията си, като изрично е посочил, че след изтичането на посочения срок
ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
От
приложените писмени доказателства е видно, че уведомлението на банката е било
изпратено на посочения от длъжника в договора за кредит адрес за кореспонденция
В
представеното известие за доставка – Образец 243 като резултат от връчването е
отбелязано „Пратката не е потърсена от
получателя“. Видно от отбелязаните дати - 15.02.2013 г. и 06.03.2013 г не е
спазен регламентираният в чл. 5, ал. 3 от Общи правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, период за изчакване на
адресата – „не по- кратък от 20 дни“, към която разпоредба е препращала нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
пощенските услуги в редакцията си към тогавашния момент, преди изменението ѝ с ДВ бр. 53 от 2019 г.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав счита, че кредиторът не е положил
необходимите усилия за уведомяване на длъжника. След като не е успял да открие
кредитополучателя на посочения адрес, кредиторът е имал и други възможности да
го стори, за да има търсения ефект на валидно уведомяване за настъпването на
предсрочната изискуемост.
Видно от договора, освен
адрес е посочен и мобилен телефон, включително стационарен такъв, приложим е и
редът за уведомяване чрез нотариус, съгласно ЗННД, както и редът, визиран в
ЗЧСИ. По настоящото дело не се установяват данни кредиторът да се е възползвал
от посочените възможности.
С оглед
изложеното, постановеното незабавно изпълнение следва да бъде отменено, а
издаденият изпълнителен лист – обезсилен.
По отношение
на разноските:
Предвид
изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят в полза на
частния жалбоподател направените от него разноски по
това въззивно дело, а именно - държавна такса в размер на 15,00 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 200,00 лева.
Съгласно т.8
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в
заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, поради което
настоящото определение е окончателно.
По
изложените съображения, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение,
обективирано в заповед № 386/ 12.06.2013
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 869/2013 г. по описа на РС-
Асеновград.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист от 12.06.2013
г., издаден по ч.гр.д. № 869 по описа за 2013 г. на РС- Асеновград.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган
Цанков” № 37, да заплати на З.К.Ч., сумата от 215 лв.
(двеста и петнадесет лева) – разноски по делото за адвокатски хонорар и
заплатена държавна такса.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
.