Решение по дело №923/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 572
Дата: 14 май 2019 г. (в сила от 19 септември 2019 г.)
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20192120200923
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                    Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                          № 572

                                          гр. Б., 14.05.2018 г.

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - Б., XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 923 по описа на РС - Б. за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на „Т.Т. и С.“ ООД, ЕИК********* срещу Наказателно постановление № НП-254/11.10.2018 г., издадено от временно изпълняващ длъжността председател на ДАМТН, с което на основание чл. 55, ал. 1 ЗТИП на жалбоподателя е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10000 лева за нарушение по чл. 46, ал. 2, т. 3 ЗТИП.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП. В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно уведомени, представляват се от адв. Г.. Поддържа жалбата и твърди, че в случая е бил нарушен чл. 18 ЗАНН, тъй като в НП са изброени няколко нарушения, а е било наложено едно общо наказание. Сочи, че липсват мотиви, които да обосновават налагане на наказание в максимално предвидения размер. С тези доводи моли НП да бъде отменено.  

За АНО, редовно уведомени, представител не се явява.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

           

От фактическа страна:

На 19.09.2018 г. около 11 часа във връзка с възникнала авария и злополука в цех за обработка на стъкла, стопанисван от „Т.Т. и С.“ ООД, находящ се на адрес гр. Б., бул.“Т. А.“, свидетелят Т.Д.Н. на длъжност началник отдел в РО ИДНТ заедно с двама свои колеги- В.А и М.К. извършили проверка на място в обекта. При проверката установили, че в цеха за обработка на стъкла е бил монтиран и при аварията се е експлоатирал електрически телфер, окачен на стоманен квадратен профил, захванат към конструкцията на покрива. Към куката на телфера е била закачена конструкция (платформа), придвижваща се по вертикални направляващи релси. Управлението на телфера се е извършвало чрез пулт за управление свързан с кабела към телфера и привързан към парапета на платформата. Установило се, че съоръжението е с повишена опасност, а е било монтирано и се е експлоатирало без заверена проектна документация, съобразно изискванията на чл. 98, ал. 1 и ал. 2, т.1 - 3 НБЕТНПС, във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1-3 Закона за техническите изисквания към продуктите, както и без да е било регистрирано пред орган за технически надзор, съобразно изискването на чл. 100, ал. 1 НБЕТНПС, във връзка с чл. 39 ЗТИП и без извършени технически прегледи от орган за технически надзор.

 

За установеното нарушение на 20.09.2018 г. свидетелят Н. съставил срещу жалбоподателя АУАН, а впоследствие на 11.10.2018 г. е било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка. Показанията на свидетеля Н. са последователни, логични и безпротиворечиви, поради което съдът напълно ги кредитира. Показанията на свидетеля се подкрепят от събраните писмени доказателства.

 

 

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния  срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е бил нарушен от АНО чл. 18 ЗАНН. От съдържанието на НП се установява, че единствената вменена като нарушена от жалбоподателя правна норма е тази на чл. 46, ал. 2, т. 3 ЗТИП, като освен посочване на правната норма фактически е изложено, че нарушението се изразява в това, че жалбоподателят е допуснал в стопанисвания от него цех да се експлоатира електрически телфер, без необходимата документация съгласно изискваният на чл. 98, ал. 1 и ал. 2, т.1 - 3 НБЕТНПС, във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1-3 Закона за техническите изисквания към продуктите, както на чл. 100, ал. 1 НБЕТНПС. В цитираните норми, в които са въведени конкретни изисквания за експлоатация на процесния телфер не са предвидени форми на изпълнителни деяния, които да се твърди, че са били извършени от жалбоподателя. В чл. 46, ал. 2, т. 3 ЗТИП е посочено, че ползвателят и обслужващият персонал са длъжни да не допускат експлоатация на съоръжения, които не са регистрирани или не са пуснати в експлоатация от органите за технически надзор или не им е извършен първоначален и/или периодичен технически преглед по този закон или наредбите по прилагането му. Именно това нарушение е вменено на жалбоподателя. Ето защо съдът не споделя защитната теза на жалбоподателя, че в случая се касае за няколко нарушения, за които АНО е наложил едно общо наказание. Нарушението е едно и то е ясно и недвусмислено описано както в АУАН, така и в НП.

По делото не е спорно, че обектът на проверката - цех за обработка на стъкла се стопанисва от „Т.Т. и С.“ ООД. От показанията на свидетеля Н. безспорно се установява, че на 19.09.2018 г. при извършена проверка на място в обекта е било констатирано, че в обекта се експлоатира електрически телфер, окачен на стоманен квадратен профил, захванат към конструкцията на покрива. В показанията си свидетелят Н. посочва, че жалбоподателят не е представил при извършване на проверката необходимата документация за въвеждане в експлоатация съгласно изискванията на НБЕТНПС и ЗТИП преди монтиране на съоръжението. Ето защо съдът достигна до извод, че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушението, за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност с процесното НП.

За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗТИП предвижда наказание за юридическите лица „имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 10 000 лв. Наказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма като относима към настоящия случай и на дружеството-жалбоподател е била наложена имуществена санкция в максимално предвидения размер от 10 000 лева. Настоящият състав счита определеният размер на наложеното на жалбоподателя наказание за необосновано висок. В преписката не са налични данни, които да оправдават налагане на наказание в предвидения в чл. 55, ал. 1 ЗТИП максимален размер на наказанието. От доказателствата по делото не се установяват извършени предходни нарушения от дружеството-жалбоподател по ЗТИП. Следователно процесното нарушение се явява първо за жалбоподателя. Независимо от това като се вземе предвид, че в случая се касае за използване на съоръжение с повишена опасност в нарушение на нормативните изисквания и в резултат на това е настъпила злополука, налице е висока обществена опасност на деянието и по тази причина размерът на наказанието следва да бъде определен към предвидения в чл. 55, ал. 1 ЗТИП среден размер или „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева. Ето защо съдът счита, че наказанието следва да се намали от 10 000 на 5000 лева, като с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

 

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция”, като размерът се намали от 10 000 лв. на 5000 лв.   

 

Така мотивиран, съдът                                          

 

                                                           

 

                                                                            Р   Е   Ш   И   :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП-254/11.10.2018 г., издадено от временно изпълняващ длъжността председател на ДАМТН, с което на основание чл. 55, ал. 1 ЗТИП на „Т.Т. и С.“ ООД, ЕИК********* е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10000 лева за нарушение по чл. 46, ал. 2, т. 3 ЗТИП, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 10 000 лв. на 5 000 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Б. в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

                                                                  

                                                            

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: /п/

КС