Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15.09.2020 година
град
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 24.08.
2020 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА
КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР:
Диана Иванова
изслуша
докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.д.
№ 286 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл.430 ТЗ.
В исковата молба се посочва, че на
23.08.2019г. е получено съобщение с указание да бъде предявен установителен иск
от заявителя по заповедното производство по дело с № 568/2019г. по описа на
Районен съд К., тъй като е подадено възражение от длъжниците след връчване на
заповедта за изпълнение и покана за доброволно изпълнение. Предвид посоченото и
в изпълнение на дадените от съда указания ищецът подава настоящия установителен
иск срещу К.Ц.Ц., ЕГН ********** и М.М.С., ЕГН **********.
Сочи, че на 23.05.2008 г. е подписан
Договор за кредит № 870-36, Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и
ремонт, впоследствие изменен с Анекс № 1 от 01.11.2010 г. между А., чийто
правоприемник е „Ю.“ АД, като кредитодател и К.Ц.Ц. като кредитополучател, по
силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в
размер на 95 000,00 евро (деветдесет и пет хиляди евро) – чл.1, ал.1 от
Договора, Съгласно същия член кредитът се отпуска с цел покупка на недвижим
имот, представляващ КАФЕ-АПЕРИТИВ със застроена площ от 100,00 кв.м., находящо
се в гр.К., ул. ***, построено в дворно място, цялото от 195 кв.м.
Сочи, че съгласно чл. 2 от договора
кредитополучателят следва да изплати отпуснатия кредит в срок от 30 (тридесет)
години. В разпоредбата на чл. 3 от договора са посочени условията за усвояване
на кредита - кредитополучателят има задължение да предоставя на банката при
поискване документи, удостоверяващи целевото разходване на средствата.
Посоченото задължение следва да се изпълни в седемдневен срок от поискването
им. Съгласно чл. 4 от договора за усвоените суми по кредита, кредитополучателят
заплаща годишна лихва. За първите 15 (петнадесет) години от срока на договора
се заплаща фиксирана лихва в размер на 6,2 % (шест цяло и две десети процента)
годишно, а за останалия период на срока на издължаване на кредита е по
договаряне с банката, което се извършва по следния начин. В срок от един месец
преди изтичането на петнадесетата година от действието на договора (считано от
датата на подписването на договора) кредитополучателят се задължава да се яви в
банката и да подпише Анекс с приложимия лихвен процент по кредита, определен от
банката. Ако кредитополучателят не приеме определения от банката лихвен процент
или не се яви в банката и не подпише анекс, същият се задължава да издължи
остатъчния размер от дълга по кредита в срок до един месец след изтичане на
петнадесетата година от срока на договора. Наказателната лихва за просрочие по
кредита се определя съгласно Общите условия, неразделна част от договора за
кредит.
Сочи, че съгласно чл. 5 от договора
кредитополучателят дължи и следните такси:
- Такса
за разглеждане на документите за кредит в размер на 20,00 (двадесет) лева;
- Такса
за управление и обработка на кредита, като размерът за първата година от
договора е 1 % (един процент) върху размера на разрешения кредит, но не
по-малко от 100 (сто) евро, платима при подписване на договора за кредит; за
останалия период от срока на договора размерът на таксата е 0,5 % (нула цяло и
пет десети процента) върху остатъчния размер на разрешения кредит, но не по-
малко от 10 (десет) евро.
- Такса
за предсрочно погасяване в размер на 3 % (три процента) върху предплатения
размер на кредита, приложима през първите пет години от срока на договора;
- Такса
при предоговаряне условията на кредита в размер на 0,5 % (нула цяло и пет
десети процента) върху остатъка по кредита.
В исковата молба се посочва, че съгласно
чл. 6.1 от договора няма гратисен период на издължаване на дълга по кредита.
Ищецът сочи, че в разпоредбата на чл. 6.2
от договора е посочен начинът на погасяването на кредита. В случай на
погасителни вноски, определени на база фиксиран лихвен процент, както е в
случая за първите петнадесет години от срока на договора, издължаването се
извършва на 360 (триста и шестдесет) месечни анюитетни вноски, от които
последната е изравнителна, включващи главница и лихва, съгласно погасителен
план, неразделна част от договора за кредит, който план се изготвя и предоставя
на кредитополучателя от страна на банката. Първата погасителна вноска е дължима
на същото число на месеца един месец след датата на усвояване, а всяка следваща
погасителна вноска е дължима на същата дата всеки следващ месец до пълното
погасяване на кредита. Когато падежът е в неприсъствен ден, кредитополучателят
следва да изплати дължимата сума в последния ден преди падежа.
Посочва, че в разпоредбата на чл. 7 от
договора са посочени обезпеченията по кредита. Кредитополучателят учредява
първа по ред ипотека върху следния недвижим имот:
- 30/195
ид.части от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 195 кв.м. и реално ПЪРВИ ЕТАЖ от
двуетажна сграда находяща се в гореописаното дворно място, преустроен съгласно
Разрешение за строеж №155/23.09.1998г. в КАФЕ АПЕРИТИВ, със застроена площ от
100 (сто) кв.м. заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата, находящ се в гр. К., ул. ***.
Сочи, че същият имот е подробно описан в
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 058, том II, per. № 2503,
дело № 214 от 2008 г. на нотариус К.К. с per. № 441 в Нотариалната камара и
район на действие Районен съд К.. Същият акт е вписан в Служба по вписванията -
гр. К. с вх. per. № 3408 от 26.05.2008 г., акт № 180, том II, дело № 380 от
2008 г. Вписването на учредената ипотека е подновено за нов десетгодишен срок
със заявление за подновяване на вписана ипотека с per, № 4676 от 10.05.2018 г.
на нотариус Евгения Петрова с per. № 379 на Нотариалната камара и район на
действие Районен съд С., който акт е вписан в Служба по вписванията гр. К. с
вх. per. № 2590/14.05.2018г.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 9 от
договора неразделна част от него са Общите условия на А. за предоставяне на
Алфа кредит ремонт и Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство.
Посочва, че съгласно разпоредбата на
чл.5 от Общите условия Кредитополучателят е длъжен да предоставя на Банката
информация при промяна в обстоятелствата и фактите, които са предоставени при
подписване на договора за кредит. Същото задължение следва да бъде изпълнено в
срок от три дни от настъпването на промяната.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.9
от общите условия кредитополучателят се задължава да заплаща всички нотариални,
държавни и банкови такси и комисиони, съгласно действащата тарифа на банката, с
която кредитополучателят е запознат при сключване на договора, свързани със
сключването и изпълнението на сключения договор, учредяването, подновяването и
заличаването на обезпечението, включително и разноските при принудително
изпълнение, застраховките и таксите.
Съгласно чл. 12 от общите условия в
случай на забавяне на плащане на погасителна вноска и/или лихва по кредита
кредитополучателят заплаща наказателна лихва равна на лихвения процент,
договорен между страните в индивидуалния договор за кредит, увеличен с надбавка
за кредити в чуждестранна валута в размер на 2,5 % (две цяло и пет десети
процента) годишно.
Съгласно разпоредбата на чл.18 от Общите
условия кредитополучателят дава съгласие погасяването на кредита да се извършва
чрез директно дебитиране от страна на банката на дължимите суми от сметките му.
Съгласно чл. 22 от Общите условия
кредитополучателят е длъжен да застрахова ипотекирания недвижим имот в полза на
банката.
В исковата молба се посочва, че съгласно
чл. 28 от Общите условия неизправност от страна на кредитополучателя е налице
при просрочие в пълното или частично плащане на която и да е погасителна вноска
по кредита; нарушение на клаузите на договора; непредоставяне на информация или
предоставяне на невярна или неточна информация и/или деклариране на неверни или
неточни данни на банката във връзка със сключването на договора за кредит;
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя във връзка с предоставеното
обезпечение, както и други случаи.
Ищецът сочи, че съгласно разпоредбата на
чл. 29 в случай на неизпълнение банката има право да спре финансирането на
кредитополучателя; да обяви неизплатения остатък от кредита за предсрочно
изискуем, в това число и всички дължими такси, комисиони и разноски; да
предприеме мерки по принудително събиране на дължимите суми по договора за
кредит; да събере служебно вземанията си от банковите сметки на кредитополучателя;
да продаде ипотекираните имоти по съответния законов ред.
Посочва, че на 01.11.2010 г. е подписан
Анекс № 1 към договора за кредит, с което са преуредени някои от клаузите по
договора за кредит. С подписването на посочения Анекс кредитът се обезпечава с
лично обезпечение, дадено като поръчителство от страна на М.М.С.. Същата става
поръчител за вземането на банката срещу кредитополучателя К.Ц.Ц..
Сочи, че съгласно чл. 1 от Анекса цялото
вземане на банката се трансформира в редовна главница. Съгласно чл. 1.1 от
Анекса кредитополучателят се задължава да погаси формираната редовна главница.
Съгласно чл. 2 от Анекса срокът за
погасяване на дължимите към банката суми се удължава до 30.10.2040 г., включващ
12 (дванадесет) месеца гратисен период, през който се заплащат само лихвите.
Крайният срок за погасяване е 30.10.2040 г.
Съгласно чл. 3 от Анекса погасяването на
дълга по кредита ще се извърши на 348 (триста четиридесет и осем) равни месечни
анюитетни вноски, от които последната е изравнителна, включващи главница и
лихви, като първата погасителна вноска е дължима на 30-ти ноември, а всяка
следваща погасителна вноска е дължима на същото число на всеки следващ месец до
пълното погасяване на кредита, съгласно погасителен план. Когато падежът е в
неприсъствен ден, кредитополучателят следва да изплати дължимата сума в
последния присъствен ден преди падежа.
Ищецът посочва, че съгласно чл. 3.1 от
Анекса погасителният план се актуализира от банката съгласно условията на
договора за кредит в началото на всяка следваща календарна година.
Съгласно чл. 4 от Анекса при просрочие в
издължаването на която и да е погасителна вноска, както и при неплащане в срок
на каквито и да е такси, комисиони и/или разноски, дължими по договора, кредитополучателят
заплаща върху непогасените суми обезщетение за забава в размер на договорения в
договора за кредит лихвен процент плюс надбавка от 10 % (десет процента).
Съгласно чл. 5 от Анекса всички учредени
обезпечения запазват действието си.
Сочи, че съгласно чл. 7 от Анекса с
подписването на анекса поръчителят М.М.С. се задължава да отговаря солидарно с
кредитополучателя при условията на чл. 138 и следващите от Закона за
задълженията и договорите за изплащането на целия размер на кредита и лихвите.
В исковата молба се посочва, че
кредитополучателят е спрял плащанията си по договора за кредит, поради което
през 2014 г. кредиторът А. образува заповедно производство само за просрочените
по кредита суми, без да обявява целия кредит за предсрочно изискуем. По
подаденото заявление Районен съд К. издава изпълнителен лист и заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1682/2014г. Въз основа на издадените изпълнителен лист
и заповед за изпълнение се образува изпълнително дело № 20147650401352/2014 г.,
по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Г.Д.И. с per. № 765 в Регистъра към
Камарата на ЧСИ и район на действие района на Окръжен съд С.З.. Срещу
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист от PC-К. длъжниците
подават възражение. Банката предявява установителен иск по реда на чл.422 от ГПК пред ОС-С.З.. ОС-С.З. постановява на 15.12.2015г. решение по т.д.69/2015г.,
с което уважава изцяло вземането на банката срещу К.Ц. и М.С., като решението е
потвърдено от Апелативен съд — П. с решение №190/14.06.2016 г. по
т.д.№291/2016г.
Ищецът сочи, че след издаването на
първия изпълнителен лист само за просрочията по посоченото по-горе ч.гр.д. №
1682/2014 г. по описа на Районен съд К., длъжниците продължават да не заплащат
на банката дължимите месечни вноски по кредита, за периода, посочен в
извлечението от счетоводни книги, приложено по новото заповедно производство -
ч.гр.дело № 568/2019г. по описа на Районен съд К.. Поради натрупаното просрочие
банката се е възползвала от правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем на основание чл. 28.1 във връзка с чл. 29.2 от Общите условия към
договора във връзка с чл. 7 от Анекс № 1 и чл. €0, ал. 2 от Закона за
кредитните институции.
Посочва, че банката е направила
процедура по уведомяване по реда на чл.18, ал.5 от Закона за частните съдебни
изпълнители и е изпратила покана-уведомление, за да уведоми длъжниците за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно пълномощно от
длъжниците, с което упълномощават адв. И.И. от САК, поканата-уведомление е
надлежно изпратена на адреса на кантората й в гр. С., бул. ***. Същата е
представена за връчване чрез ЧСИ М.Б. с peг. № 838 в Камара на Частните Съдебни
Изпълнители и с район на действие района на Софийски градски съд. Съгласно
придружително писмо с изх. № 04659/18.01.2019г. към покана-уведомление и
разписки към същата, поканите са връчени на 16.01.2019г., на упълномощеното от
адресатите лице.
Сочи се, че след обявяването на
предсрочната изискуемост и непогасяването на задълженията от страна на
длъжниците, ищецът по настоящото дело е подал заявление по реда на чл. 418 от ГПК във връзка с чл. 417, т. 2 от ГПК, с което е упражнил правото си по чл. 60,
ал. 2 от Закона за кредитните институции и чл. 29.2 от Общите условия,
неразделна част от договора за кредит, да се снабди със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, след което да образува изпълнително дело пред съдебен
изпълнител, като подаденото заявление е за част от изцяло дължимата от
длъжниците сума. На основание подаденото заявление в Районен съд К. е
образувано заповедно производство по дело с № 568/2019 г., по което на
25.02.2019г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на издадена заповед за
изпълнение № 353 от същата дата. Издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист са за претендираната от банката част от цялото вземане, което
има кредиторът-банка спрямо длъжниците. Посочените изпълнителен лист и заповед
за незабавно изпълнение са присъединени към вече образуваното изпълнително дело
с № 20147650401352/2014 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Г.Д.И. с
per. № 765 в Регистъра към Камарата на ЧСИ и район на действие района на
Окръжен съд С.З.. Образуваното изпълнително дело е било за част от вземането по
същия кредитен продукт на длъжника, поради което е присъединен новоиздадения
изпълнителен лист и заповедта за изпълнение без да е образувано отделно изпълнително
производство с друг номер.
Посочва се, че по новото заповедно
производство (ч.гр.д.№ 568/2019г. на РС- К.), банката не претендира цялата й
дължима сума, а само част от нея. В заявлението по чл.417 от ГПК е
конкретизирано, че целият дълг към банката е следния:
- 99
352,73 евро - главница;
- 30
526,62 евро - договорна лихва;
- 4
161,18 евро - наказателна лихва;
- 105,28
евро - застраховки;
- 822,27
лева - нотариални разноски.
В исковата молба се посочва, че Банката
обаче преценява да претендира не целия размер на своето вземане, а само част от
него - т.е, банката претендира само 63 911,49 евро (представляваща част от общо
дължимата и неплатена главница по кредита), ведно със законната лихва от датата
на образуване на заповедното производство, както и нотариални разноски в размер
на 822,27 лева, представляващи разноски за подновяване на учредената в полза на
банката ипотека и разноски по уведомяване на кредита за предсрочно изискуем.
Право на кредитора е да прецени дали да претендира по съдебен ред цялото свое
вземане или само част от него.
Ищецът сочи, че след присъединяване на
изпълнителния лист по образуваното изпълнително дело е връчена покана за
доброволно изпълнение по реда на чл. 428 от ГПК на длъжниците К.Ц.Ц. и М.М.С..
След връчването на поканата за доброволно изпълнение заедно със заповедта за
незабавно изпълнение, длъжниците К.Ц.Ц. и М.М.С. са подали възражения по реда
на чл. 414 от ГПК, поради което Районен съд К. указва на ищеца със съобщение от
05.08.2019 г., което е получено от него на 23.08.2019г., ведно с приложено
Разпореждане № 5024, да предяви установителен иск в едномесечен срок от
получаването на съобщението с приложеното Разпореждане за доказване на
вземането по заповедното производство.
В изпълнение на указанията ищецът подава
настоящия установителен иск съгласно разпоредбата на чл.415, ал.3 от ГПК, което
обосновава и правния интерес на банката. Счита, че са налице всички положителни
предпоставки, както и липсват процесуални пречки, поради което настоящият иск е
допустим.
Ищецът заявява, че в предоставения му
едномесечен срок подава настоящия иск с правно основание чл. 415 от ГПК във вр.
с чл. 422 от ГПК и моли съдът да постанови решение, с което със сила на пресъдено
нещо да признае за установено по отношение на К.Ц.Ц., ЕГН ********** и М.М.С.,
ЕГН **********, че вземането на „Ю.“ АД, ЕИК ***, за главница, договорни и
наказателни лихви, такси и застраховки към датата на подаване на заявлението за
издаване на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение в Районен съд К.
съществува в размерите, посочени в представеното на съда по ч.гр.д. 568/2019 г.
извлечение от счетоводни книги на банката, като сумите, претендирани от банката
в заявлението по чл.417 от ГПК са:
- 63 911,49 евро - представляваща част
от непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.02.2019г.;
- 822,27 лева - нотариални разноски за
период от 03.05.2018г. до 19.02.2019г.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 на ОСГТК ВКС, в сила от 18.06.2014г., моли съда да осъди длъжниците да
заплатят и разноските, които банката-кредитор е направила в заповедното
производство, а именно:
- Сума в размер на 2 516,45 лева -
държавна такса в заповедното производство;
- Сума в размер на 2 900,80 лева -
адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Моли съда да осъди длъжниците да
заплатят на ищеца „Ю.“ АД, ЕИК ***, направените в настоящото производство
разноски - държавни такси, адвокатски хонорари, възнаграждение за вещи лица и
всякакви други разноски, направени от ищеца по настоящото производство.
В отговора
на искова молба ответниците заявяват, че считат предявените от ищеца искове
за допустими, но неоснователни.
Не оспорват, че на 23.05.2008г. между А.,
чийто правоприемник е „Ю.“ АД с ЕИК *** и К.Ц.Ц. с ЕГН ********** е сключен
Договор за кредит № 870-36, Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и
ремонт /по- долу „Договор за кредит“/ за сумата в размер от 95 000 евро,
отпусната с цел покупка на недвижим имот, представляващ Кафе-АПЕРИТИВ със
застроена площ от 100 кв.м., находящо се в гр. К., ул. ***.
Не оспорват, че с Анекс № 1 от
01.11.2010г. страните изменят клаузи от сключения договор, като кредитът се
обезпечава и с лично обезпечение, дадено от М.М.С. като поръчител за вземането
на банката срещу кредитополучателя.
Оспорват, че длъжниците са уведомени за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Считат, че претендираното от ищеца
вземане не е предсрочно изискуемо, тъй като ищецът не е уведомил ответниците
надлежно за настъпилата предсрочно изискуемост на всички вземания по Договора
за кредит и Анекс № 1 с извършената процедура по уведомяване по реда на чл.18,
ал.5 от ЗЧСИ, чрез която е изпратена приложената по делото покана- уведомление
за предсрочна изискуемост.
Посочват, че поканата-уведомление е
връчена на адв. И.Т.И., за която не са представени доказателства да е
упълномощена да приема изявления за обявяването на вземанията по договора за
кредит за предсрочно изискуеми. Още повече, по делото е представено пълномощно
към адв. И.И. единствено от поръчителя М.М. С., но не от главния длъжник по
Договора К.Ц.Ц.. От съдържанието на представеното пълномощно от поръчителя М.М.
С. към адв. И.И. не може да се заключи, че пълномощникът е упълномощен да
получава уведомления за предсрочна изискуемост.
Сочат, че липсва прието решение на
компетентен орган на кредитодателя за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Представената покана-уведомление за предсрочна изискуемост е
подписана и подадена чрез пълномощник Адвокатско дружество „П. и П.“, без към
нея да е приложен акт на компетентен орган, с който кредитът да се обявява за
предсрочно изискуем, нито пълномощно, от чието съдържание да е видно, че
Адвокатско дружество „П. и П.“ разполага с представителна власт по отношение на
обявяването на всички задължения по кредита за изцяло и предсрочно изискуеми.
Заявяват, че исковата молба също не
следва да се приема, че има характера на покана, с която кредитът се обявява за
предсрочно изискуем, тъй като отново е подадена чрез процесуалния представител В.И.П.,
за който по делото не са представени доказателства, че разполага с
представителна власт по отношение на обявяването на задълженията по кредита за
предсрочно изискуеми.
На следващо място сочат, че даденият с
Поканата-уведомление 7 /седем/ дневен срок за доброволно погасяване на
задълженията в общ размер от 132 734,50 евро от датата на получаването
категорично не може да се определи като „достатъчен“ по смисъла на чл.432, ал.2
от ТЗ.
Заявяват, че в разглежданата хипотеза
липсва предвиденото от закона условие в разпоредбата на чл.432, ал.2 от ТЗ, че
за настъпване на предсрочна изискуемост е необходимо предоставяне на достатъчен
срок на кредитополучателя, преди кредиторът да упражни правото си за предсрочно
връщане на сумата. Това е императивна материално правна норма, която следва да
намери приложение в процесната хипотеза, като се допълни по право липсващото в
договора условие, с повелителното правило на закона, по аналогия от
разпоредбата на чл.26, ал.4, пр. второ от ЗЗД. Поредността предвидена в закона
е точно обратната, първо се дава достатъчен срок за доброволно изпълнение и
след това се обявява кредита за предсрочно изискуем. Още повече, че
определянето на 7 дневен срок от получаването на уведомлението е крайно
недостатъчен за връщане на сумата от 194 045,68 лева.
Заявяват, че следва да се вземе предвид,
че настоящото производство е образувано по установителен иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл.415 ГПК, с оглед на което за основателността на
претендиралия размер от главницата е от значение предсрочната изискуемост да е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. След като надлежно релевираното основание за възникване на
вземанията е предсрочна изискуемост на кредита, а фактите, относими към
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е
възникнало на предявеното основание. Ако фактите, относими към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Поради горното считат предявеният иск за
неоснователен и молят същият да бъде отхвърлен.
Ответниците заявяват, че е налице
незаконосъобразна промяна на лихвения процент от страна на кредитодателя.
Погасяването на кредита е следвало да се извърши на 360 месечни анюитетни
вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, неразделна част
от договора. Съгласно чл. 4 от Договора за кредит за първите 15 години от срока
на кредита е фиксирана лихва, а за останалият срок за издължаване на кредита е
описан начина, по който следва да се извърши това. Съгласно чл. 4 от Анекс 1 в
случай на забавено плащане, кредитополучателят заплаща наказателна лихва равна
на лихвения процент договорен между страните в увеличен размер с 10 %.
Сочат, че Банката незаконосъобразно
променя лихвения процент, дължим върху усвоената сума от кредита преди
изтичането на 15 годишния срок съгласно чл. 4 от Договора без да уведоми
надлежно длъжниците.
Заявяват, че във връзка с промяната на
лихвения процент длъжниците многократно изискват информация от праводателя на
ищеца А., която така и не получават. В подкрепа на изложените твърдения
прилагат искане от ответниците към А. за разширен лихвен лист с вх. №
82/06.02.2015г. Тъй като искания разширен лихвен лист така и не бива
предоставен на ответниците, последните подават и сигнал до банката с искане за
информация относно основанието за промяна на лихвения процент, дължим върху
усвоените суми по кредита. На сигнала банката-кредитодател не отговаря.
В отговора се твърди, че въпреки
предприетите действия от страна на длъжниците, кредитодателя така и не оказал
съдействие на същите и не им предоставил информация за приложимия размер на
лихвените проценти след предприетата едностранна промяна, както и за
основанието на промяната. В тази връзка твърдят, че не са били надлежно
уведомени за никакви промени в общите условия на банката кредитодател А.,
настъпили след сключването на Анекс № 1 към договора от 01.11.2010г., поради
което кредитодателя незаконосъобразно е прилагал променен лихвен процент към
усвоените по кредита суми. И към настоящия момент за ответниците не е ясно
лихва в какъв процент и на какви основания се начислява върху усвоените по
кредита суми.
Твърдят, че всички промени на Общите
условия или Специалните такива, приложими към процесния Договор за кредит, са
незаконосъобразно извършвани и прилагани от банката поради лисва на уведомяваме
на длъжниците за предприетите промени. Поради това от длъжниците са изисквани
погасителни вноски в неопределен размер. Поради липсата на съдействие от страна
на кредитодателя за установяване актуалния размер на дължимите погасителни
вноски след многократните едностранни промени от страна на банката, длъжниците
са били в невъзможност да изплащат същите в неизвестен за тях размер.
Ответниците заявяват готовност за
сключване на споразумение във връзка с погасяването на вземанията по Договора
за кредит при облекчен режим на погасителните вноски.
Сочат, че длъжникът К.Ц.Ц. в сключил
процесния Договор за кредит № 870-36 с очакването, че за първите 15 години за
усвоените по кредита суми ще дължи лихва в размер на €,2 % годишно. Подобно
очакване е било и основано с оглед изричната уговорка на страните в този смисъл
в чл.4 от Договора за кредит. Макар че посочения срок и към настоящия момент не
е изтекъл, кредитодателят многократно промяна едностранно лихвения процент.
Ответниците заявяват готовността си да
обслужват процесния кредит при вноски в посилни за тях размери, съгласувани и
одобрени от ищеца. При редовно обслужване на кредита, ответниците желаят след
първата година лихвения процент да бъде редуциран на €,2 %, каквато е била и
постигната уговорка между страните с подписването на Договора за кредит.
Посочват, че при проведена среща на
12.08.2019г. със служител на ищеца Л.Д. в клон Офис парк „П.“ на адрес гр.С.
ул. ***, документирана с подписан репорт за среща, длъжникът К.Ц.Ц. изразява
готовност да съдейства за намирането на купувач на имота, служещ за обезпечение
по кредита, който е обявяван многократно за публична продан по изп.д.
20147650401352 по описа на ЧСИ Г.И..
Сочат, че в случай на невъзможност за
рефинансиране на кредита и постигане на споразумение за погасяване на същия при
облекчен режим, и към настоящия момент е налице готовност у длъжниците да
съдействат за намирането на купувач на имота, предложен за обезпечение по
кредита.
Молят съда да отхвърли изцяло
предявените искове от „Ю.“ АД, ЕИК *** срещу К.Ц.Ц. с ЕГН ********** и М.М.С.,
ЕГН ********** като неоснователни.
В допълнителната
искова молба ищецът заявява, че не споделя становището на ответната страна,
че не са били надлежно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй
като към исковата молба (както и по заповедното производство) има представени
надлежни пълномощни от страна на двамата ответника, с които упълномощават адв. И.И.
от САК да получава всякакви книжа от тяхно име.
Счита за неоснователно оплакването на
ответниците, че процесуалният представител на банката не е имал право да
изпраща уведомления за предсрочна изискуемост, като това право е дадено в точка
5 на пълномощното, приложено както по заповедното производство, така и по
настоящото исково производство.
Счита за неоснователно и оплакването, че
ищецът не е приложил „решение на компетентен орган“ на банката за обявяването
на кредита за предсрочно изискуем, тъй като такова изискване няма нито в Закона
за кредитните институции, нито в ГПК, нито в ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК
на ВКС.
Счита за неоснователно оплакването, че
дадения в поканата 7 дневен срок не бил достатъчен. Сочи, че ТР 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС указва на банките заявители да обявят на длъжниците настъпилата
предсрочна изискуемост. Няма изискване това уведомяване да е съпроводено с
някакъв срок. По принцип банката няма задължение да дава какъвто и да е срок за
доброволно погасяване на вече обявения за предсрочно изискуем кредит.
Счита за неоснователно оплакването за
„незаконосъобразна промяна на лихвения процент“. Лихвеният процент е уговорен
между страните. Това, че те в миналото са искали някакъв „разширен лихвен лист“
не означава, че не са били длъжни да погасяват кредита си. Излага съображения.
Обръща внимание на обстоятелството, че в настоящия исков процес и в свързаното
с него заповедно производство банката претендира главница. Не претендира
договорни и наказателни лихви. Следователно въпросът правилно или неправилно
банката е начислявала лихви е правноирелевантен за настоящия спор, тъй като
лихвите не са част от претенцията на банката.
Относно заявеното от ответниците желание
за сключване на споразумение ищецът заявява, че банката винаги е готова да
разгледа всяко едно предложение за доброволно уреждане на задълженията.
Ответниците имат възможността по всяко едно време да заявят пред банката своето
желание за споразумение, като предложат конкретни параметри, които да бъдат
разгледани от банката.
В допълнителния
отговор ответниците твърдят че липсва надлежно обявяване на предсрочна
изискуемост на процесното кредитно задължение.
Поддържат изложеното в отговора на
исковата молба възражение, че ищецът не е уведомил ответниците надлежно за
настъпилата предсрочно изискуемост на всички вземания по Договора за кредит и
Анекс № 1, като излагат подробни съображения и посочват съдебна практика.
Твърдят, че липсва предпоставка по
чл.432, ал.2 от ТЗ за упражняване на правото за предсрочно връщане на
остатъчната сума. Освен че трябва да направи волеизявление и да го адресира до
кредитополучателя, т.е. да извести за това кредитополучателя, банката по силата
на чл.432, ал.2 ТЗ е длъжна да даде достатъчен срок за доброволно плащане на
падежиралите вноски. Определянето на достатъчен допълнителен срок се счита за
задължително условие за упражняване на правото за предсрочно връщане на
остатъчната сума.
Считат, че от представените от ищеца
писмени доказателства се установява, че кредитодателят не е изпълнил
задължителното условия за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането му,
давайки 7-дневен срок за доброволно погасяване на задълженията в общ размер от
132 734,50 евро.
Заявяват, че в настоящия случай
процесното вземане не е изискуемо, тъй като претендиралата главница, произтича
от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от
банката-кредитор по реда на чл.418 във вр. с чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 ЗКИ.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е постъпила молба с дата 21.08.2020г. от
процесуалният представител на ищеца „Ю.“ АД, в която се сочи, че ответниците К.Ц.Ц.
и М.М.С. са направили признание на иска по чл.237, ал.1 ГПК. Моли съдът да се
произнесе в решение съобразно направеното признание. Претендира разноските по
делото.
Постъпила е молба от ответниците, с дата 19.08.2020г.,
чрез адв.Х., в която се сочи, че в качеството на пълномощник, упълномощен с
правата по чл.34, ал.3 ГПК, на осн. чл.237, ал.1 ГПК признава иска и моли да се
прекрати съдебното дирене и съдът да се произнесе с решение съобразно
признанието.
По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема
като добросъвестно и компетентно.
Вещото лице е установило, че Договор за кредит
№870-36, Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт, сключен на
23.05.2008г., с кредитополучател К.Ц.Ц. е с разрешен и усвоен кредит в размер
на 95000евро, с погасена част от кредита до датата на анекса /преди
преоформянето на главницата/ в размер на 1038.95евро.
Сочи, че с Анекс №1/01.11.2010г. главницата е
преоформена на 102607.00 евро /предоставените 95000 евро - платените 1068.95 евро
+ просрочената лихва 8642.20евро + 3.75 евро/.
Погасената част от кредита е 1282.81 евро, а
присъдената главница по изпълнителен лист от 29.08.2014г. е 1971.46 евро, по
която не е регистрирано плащане, съответно датата на изпадане в забава е 30.08.2014г.
за лихвите и главницата.
Сочи, че към датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК в съда /19.02.2019г./, дължимата сума по Договор за кредит
№870-36, Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт, сключен на
23.05.2008г., с разрешен и усвоен кредит в размер на 95000 евро и Анекс 1,
сключен на 01.11.2010г., е общо 134 145,81 евро (Сто тридесет четири
хиляди сто четиридесет пет евро 81 евроцента) и 822,27лв. (Осемстотин двадесет
два лв. 27ст.), в това число:
- 99352.73 евро - главница;
- 30526.62 евро - възнаградителна лихва за периода от
30.08.2014г. до 19.02.2019г.;
- 4161.18 евро - мораторна лихва (обезщетения за
забава) за периода от 30.05.2016г. до 19.02.2019г.;
- 105.28евро - имуществени застраховки за периода от
17.05.2016г. до 19.02.2019г.;
- 822.27лв. - нотариални разноски.
Вещото лице посочва, че задължението по
процесния кредит към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК /към 19.02.2019г./ не е обслужвано
редовно.
Сочи, че след сключването на договора за
кредит на 23.05.2008г. кредитополучателят К.Ц.Ц. е погасил единадесет вноски -
до 30.04.2009г. вкл. От дванадесета вноска с падеж 30.05.2009г. до 29-та вноска
с падеж 30.10.2010г. или общо 18 броя вноска няма погашения. След това на
01.11.2010г. е сключен анекс №1, с преоформяне на главницата и гратисен период
за неплащане на главница по кредита за дванадесет месеца /от 30.11.2010г. до
30.10.2011г./. Общият размер на погасената главница е 1282.81евро.
Посочва, че през 2014г. е заведено дело и
с изпълнителен лист от 29.08.2014г. е присъдена главница в размер на
1971.46евро, по която не са регистрирани погашения.
Експертизата дава заключение, че съгласно
счетоводните данни датата на изпадане в забава по кредита за главница и лихва е
30.08.2014г. /следващата дата на изпълнителния лист/, като считано от
30.08.2014г. до заявлението непогасените вноски за главница са петдесет четири,
съответно със следните падежни дати:
|
№ |
№ вноска |
Дата |
Вноска лихва |
Вноска главница |
Месечна вноска |
|
55. |
46 |
8/30/2014 |
598.88 € |
97.79 € |
696.67 € |
|
56. |
47 |
9/30/2014 |
598.29 € |
98.38 € |
696.67 € |
|
57. |
48 |
10/30/2014 |
578.41 € |
118.26 € |
696.67 € |
|
58. |
49 |
11/30/2014 |
596.98 € |
99.69 € |
696.67 € |
|
59. |
50 |
12/30/2014 |
577.14 € |
119.53 € |
696.67 € |
|
60. |
51 |
1/30/2015 |
595.66 € |
101.01 € |
696.67 € |
|
61. |
52 |
2/28/2015 |
556.66 € |
140.01 € |
696.67 € |
|
62. |
53 |
3/30/2015 |
575.04 € |
121.63 € |
696.67 € |
|
63. |
54 |
4/30/2015 |
593.47 € |
103.20 € |
696.67 € |
|
64. |
55 |
5/30/2015 |
573.73 € |
122.94 € |
696.67 € |
|
65. |
56 |
6/30/2015 |
592.11 € |
104.56 € |
696.67 € |
|
66. |
57 |
7/30/2015 |
572.40 € |
124.27 € |
696.67 € |
|
67. |
58 |
8/30/2015 |
590.73 € |
105.94 € |
696.67 € |
|
68. |
59 |
9/30/2015 |
590.09 € |
106.58 € |
696.67 € |
|
69. |
60 |
10/30/2015 |
570.44 € |
126.23 € |
696.67 € |
|
70. |
61 |
11/30/2015 |
588.69 € |
107,98 € |
696.67 € |
|
71. |
62 |
12/30/2015 |
569.07 € |
127.60 € |
696.67 € |
|
72. |
63 |
1/30/2016 |
587.27 € |
109.40 € |
696.67 € |
|
73. |
64 |
2/29/2016 |
567.69 € |
128.98 € |
696.67 € |
|
74. |
65 |
3/30/2016 |
566.93 € |
129.74 € |
696.67 € |
|
75. |
66 |
4/30/2016 |
585.05 € |
111.62 € |
696.67 € |
|
76. |
67 |
5/30/2016 |
565.52 € |
131.15 € |
696.67 € |
|
77. |
68 |
6/30/2016 |
583.59 € |
113.08 € |
696.67 € |
|
78. |
69 |
7/30/2016 |
564.10 € |
132.57 € |
696.67 € |
|
79. |
70 |
8/30/2016 |
582.11 € |
114.56 € |
696.67 € |
|
80. |
71 |
9/30/2016 |
581.42 € |
115.25 € |
696.67 € |
|
81. |
72 |
10/30/2016 |
561.99 € |
134.68 € |
696.67 € |
|
82. |
73 |
11/30/2016 |
579.91 € |
116.76 € |
696.67 € |
|
83. |
74 |
12/30/2016 |
560.52
€ |
136.15 € |
696.67
€ |
|
84. |
75 |
1/30/2017 |
578.38
€ |
118.29 € |
696.67
€ |
|
85. |
76 |
2/28/2017 |
540.40
€ |
156.27 € |
696.67
€ |
|
86. |
77 |
3/30/2017 |
558.13
€ |
138.54 € |
696.67
€ |
|
87. |
78 |
4/30/2017 |
575.89
€ |
120.78 € |
696.67
€ |
|
88. |
79 |
5/30/2017 |
556.62
€ |
140.05 € |
696.67
€ |
|
89. |
80 |
6/30/2017 |
574.32
€ |
122.35 € |
696.67
€ |
|
90. |
81 |
7/30/2017 |
555.08
€ |
141.59 € |
696.67
€ |
|
91. |
82 |
8/30/2017 |
572.73
€ |
123.94 € |
696.67
€ |
|
92. |
83 |
9/30/2017 |
571.98
€ |
124.69 € |
696.67
€ |
|
93. |
84 |
10/30/2017 |
552.81
€ |
143.86 € |
696.67
€ |
|
94. |
85 |
11/30/2017 |
570.37
€ |
126.30 € |
696.67
€ |
|
95. |
86 |
12/30/2017 |
551.23
€ |
145.44 € |
696.67
€ |
|
96. |
87 |
1/30/2018 |
568.73
€ |
127.94 € |
696.67
€ |
|
97. |
88 |
2/28/2018 |
531.31
€ |
165.36 € |
696.67
€ |
|
98. |
89 |
3/30/2018 |
548.67
€ |
148.00 € |
696.67
€ |
|
99. |
90 |
4/30/2018 |
566.07
€ |
130.60 € |
696.67
€ |
|
100. |
91 |
5/30/2018 |
547.05 € |
149.62 € |
696.67
€ |
|
101. |
92 |
6/30/2018 |
582.58 € |
114.09 € |
696.67
€ |
|
102. |
93 |
7/30/2018 |
527.31
€ |
169.36 € |
696.67
€ |
|
103. |
94 |
8/30/2018 |
562.67 € |
134.00 € |
696.67
€ |
|
104. |
95 |
9/30/2018 |
561.86 € |
134.81 € |
696.67
€ |
|
105. |
96 |
10/30/2018 |
542.95 € |
153.72 € |
696.67
€ |
|
106. |
97 |
11/30/2018 |
560.12
€ |
136.55 € |
696.67
€ |
|
107. |
98 |
12/30/2018 |
541.26 € |
155.41 € |
696.67
€ |
|
108. |
99 |
1/30/2019 |
558.36 € |
138.31 € |
696.67
€ |
|
|
общо: |
|
30,760.77 |
6859.41 |
37620.18 |
Вещото лице посочва, че видно от
приложенията към заключението са извършени плащания по първите 26 вноски, по
погасителния план към Анекс
№1/01.11.2010г.
Сочи, че просрочената (неплатената на падеж)
сума, съгласно погасителния план към датата на изготвяне на ССЕ /08.06.2020г./,
в случай, че няма обявена предсрочна изискуемост, съгласно погасителния план е 146 883,63
евро, в това число:
- 101 324,19 евро - главница, в т.ч.
падежирала - 9865.42евро;
- 45 559,44 евро - възнаградителна лихва
от 30.01.2013г. до 30.05.2020г.;
Посочва, че на основание процесния договор
и анекс №1 към него, освен горните суми за главница и възнаградителната лихва, включена
в падежиралите до 08.06.2020г. вноски, е дължимо и обезщетение за забава за
непогасяването на всяка от падежиралите погасителни вноски, дължими такси,
комисионни или разноски по договора, в размер на 10%, считано от датите на падеж
до 08.06.2020г.
Съдът, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал.2
и от ГПК, установи следното:
Ищецът, чрез процесуалния си
представител е направил искане съдът да постанови решение по реда на чл. 237, ал.1
от ГПК - при признание на иска, като претендира направените съдебни
и деловодни разноски.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно
да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в
конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал.1
от ГПК. Ответникът е признал исковете в пълния им размер.
По изложените съображения,
съдът намира, че следва да бъде постановено решение при признание иска по реда
на чл. 237, ал.1
от ГПК, като не дължи обсъждане на събраните писмени доказателства.
С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените разноски в исковото
производство,а именно: 400 лв.-депозит ССЕ,както и сумата 2516,45 лв.-ДТ за
исковото производство.
Водим
от горното и на осн. чл.237 ГПК, Окръжен съд – гр. С.З. в настоящия си състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на К.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** и М.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
че вземането на „Ю.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***,
за главница, договорни и наказателни лихви, такси и застраховки към датата на
подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист и заповед за незабавно
изпълнение в Районен съд К. съществува в размерите, посочени в представеното на
съда по ч.гр.д. 568/2019 г. извлечение от счетоводни книги на банката, като
сумите, претендирани от банката в заявлението по чл.417 от ГПК са:
-
63 911,49 евро - представляваща част от непогасена главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2019г.;
-
822,27 лева - нотариални разноски за период от 03.05.2018г. до 19.02.2019г.
ОСЪЖДА К.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***
и М.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Ю.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, разноските, които
банката-кредитор е направила в заповедното производство, а именно:
-
Сума в размер на 2 516,45 лева - държавна такса в заповедното производство;
-
Сума в размер на 2 900,80 лева - адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
ОСЪЖДА К.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***
и М.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Ю.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, направените в настоящото
производство разноски - а именно: 400
лв.-депозит ССЕ,както и сумата 2516,45 лв.-ДТ за исковото производство .
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П.ския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: