РЕШЕНИЕ
№ 1164
гр. Бургас, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100501453 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Н. К. Н. – ищец
в първоинстанционното производство, чрез адв. Илиева, срещу Решение №260083 от 15.06.2022
година, постановено по гр.д.№4150/2020 г. по описа на БРС в частта, с която:
- е отхвърлен иска за горницата над 796.12 лева до 852 лева, представляваща
припадащата се част на ответницата Н. П. К. от стойността на извършените СМР през 2018
и 2019 година в съсобственият на страните недвижим имот, представляващ СОС с
идентификатор №07079.611.54.1.5 по КККР на гр. Бургас;
- е отхвърлен иска за горницата над 401.44 лева до 3898.22 лева, представляваща
припадащата се част на ответницата Н. П. К. от стойността на извършените СМР през 2018
и 2019 година в сграда, в която се намира съсобственият на страните недвижим имот,
представляващ СОС с идентификатор №07079.611.54.1.5 по КККР на гр. Бургас, за
необходим ремонт на покрива на сградата;
- е осъден ищеца Н. К. Н. да заплати на Н. П. К. сумата от 1349,99 лева - направени
в исковото производство разноски съобразно отхвърлената част от предявените искове.
Въззивникът счита че оспорваният съдебен акт е необоснован и неправилен,
изводите на съдебния състав противоречат на събраните по делото многобройни и
разнородни доказателства, като съдът не ги е обсъдил в тяхната цялост или превратно ги е
тълкувал, което е довело до постановяване на едно незаконосъобразно решение. Въззивникът
споделя изводите на БРС, формирани на основание извършената СТЕ, че извършените от ищеца
СМР, както по отношение на самостоятелния обект в сграда, съсобствен между страните в
производството, така и по отношение на покрива на сградата, в която се намира обекта, са
необходими и полезни разноски, които са допринесли за запазване на вещта и за
увеличаване на нейната стойност.
С обсъждане на експертизата на в.л. Аврамова, въззивникът излага аргументи, че
неправилността на решението на първоинстанционния съд произтича на първо място от
неправилно изчисляване на СМР, изпълнени в съсобствения имот, като в решението си
1
съдът е посочил, че при сумиране на приетите за необходими разноски (без изрично да
посочи кои от установените и посочени в табличен вид СМР приема за такива) се формира
сумата от 1384,55 лева, ведно с 5% непредвидени разходи и 10% печалба, като е достигнал
до крайна сума 1592,24 лева, от които половината се дължат от ответницата К. . Мотивиран
по този начин , съдът е приел за установено, че Н. К. дължи на Н. Н. сумата от 796,12 лева и
е отхвърлил претенцията на ищеца до претендираната сума от 852,50 лева. Като твърди, че
съдът неправилно е изчислил сбора на приетите за извършени и необходими разноски,
въззивникът обосновава извод, че искът следва да се уважи в пълен размер.
С позоваване на свидетелските показания на св.Д., представените договор и фактура
и извършените СТЕ, въззивникът намира, че съдът неправилно е отхвърлил претенцията на
Н. и по отношение на СМР , извършени в сградата, в която се намира самостоятелния обект
в сграда, съсобствен между страните, с административен адрес: ***. Обосновава извод, че от
тези доказателства се установява, че са извършени СМР на покрив и фасада на сградата,
които също са представлявали неотложен ремонт и необходими разноски за запазване на
вещта, като всички материали като вид и количество са използвани за ремонта на покрива.
Излага аргументи, обосноваващи твърдението му, че при определяне стойността на
обогатяването на ответницата, съдът е следвало да ползва като изходна сума тази, която
действително е заплатена от ищеца за ремонт на покрива в размер на 7800 лева, без ДДС,
съгласно представената фактура и договор за СМР, а не прогнозната стойност на ремонта,
дадена в експертното заключение, която е чисто хипотетична и осреднена.
В тази връзка оспорва възражението на ответницата, че не следва да заплащат тази
цена, тъй като цената е завишена, което обстоятелство само по себе си не би могло да
освободи ответницата от задължението да върне това, с което се е обогатила, намира, че това
възражение по същество представлява оплакване за имуществена вреда, причинена й от
ищеца, което трябва да бъде разрешено в друго самостоятелно спорно производство, тъй
като правопораждащият факт е различен.
По направения от съда извод за основателност на иска до сумата от 401,44 лева,
доколкото са извършвани СМР на обща вещ – покрив, съставляващи необходими разноски,
които следва да се възложат върху всички етажни собственици, въззивникът излага
подробни аргументи, проследявайки хронологията и фактологията на правоотношенията и
решенията, взети от Общото събрание на етажната собственост за извършване на ремонт на
покрива на сградата с административен адрес *** да се прави на два отделни етапа – на
западната страна, в който К. не взела участие и на източната страна на сградата, където
попада собственото на К. помещение.
В тази връзка се извършва анализ на значението на решението на Общото събрание
на етажните собственици за извършване на полезни разноски, на задължението на всеки
собственик на обект в етажната собственост да поеме собствената на дела му част от
задълженията. Според въззивника, Общото събрание в рамките на своята компетентност е
взело решение ремонтът на покрива да бъде разделен на източна и западна част, като така
етажните собственици са разпределили и начина на поемане на разноските по този ремонт.
Поради това счита, че неправомерно съдът е разпределил тежестта за извършените
необходими разноски за ремонт на покрива над източната част между всички етажни
собственици, съобразно процентното им участие в общите части на сградата. Така
ответницата не е участвала в разноските, направени от етажните собственици, ремонтирали
западната част, поради което средствата, вложени в ремонта на източната част на покрива
следва да се понесат единствено от собствениците на обекта в източната част на сградата -
Н. Н. и Н. К.. Аргументира извода, че разноските за ремонта на покрива са предприети
уместно и работата е добре управлявана. Поради това намира, че искът му следва да бъде
уважен в пълен размер така, както е предявен, с присъждане на разноските в заповедното и в
исковото производство .
При условията на евентуалност, ако въззивния съд не сподели доводите на
въззивника и приеме, че разноските за ремонта на покрива следва да се разпределят между
всички етажни собственици, излага съображения, че този процент е неправилно определен
от първоинстанционния съд, като съдът се е позовал на невярното заключение на вещото
лице Здравка Андреева, оспорено от ищеца. В тази връзка излага подробни аргументи, като
счита, че обект с идентификатор № 07079.611.54.1.6 е описан в акта за собственост като
една стая, от около 12 кв.м., а в заключението е описан с площ 47,17 кв.м. Намира, че
записаните 35 кв.м. в повече, разпределени между 7 обекта в сградата водят до отклонение
от около 5 кв.м. , съответно и процентното разпределение на общите части на сградата ще е
2
друго, което ще влияе и върху процесния имот. Според въззивника, друга грешка на
експерта е, че не е съобразил особеността на обекта с идентификатор № 07079.611.54.1.1,
който има самостоятелен покрив - бетонна плоча, но не и част от общия покрив на сградата
и поради липса на участие в тази обща част не следва да носи тежестта на разноските, за
което етажните собственици отново са стъпили на решението от 2012 година, възлагайки
само на Н. К. да извърши ремонта на източната част от покрива.
Въззиваемият – ответник Н. П. К., чрез адв. Тончева представя в срока по чл.263, ал.2
ГПК писмен отговор. В него въззиваемата излага съображения за потвърждаване на решението.
Не оспорва обстоятелството, че страните са съсобственици в равни квоти на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.611.54.1.5, с предназначение жилище-апартамент,
находящ се в ***, в която сграда има общо седем самостоятелни обособени обекта, единият
от които е гореописания.
Поддържа посоченото с отговора на исковата молба възражение, че ищецът не е
разговарял с нея преди извършването на ремонта и ангажирането на вещо лице за
състоянието на имота, а на 05.05.2019 година й е връчил ключ и й казал, че е сменил бравата
на вратата на имота, без да й каже, че е извършил ремонт в имота им, както и по общите
части на сградата, в която е имота. Извършените смяна на дограмата на стаята е направената
външна изолация на част от фасадата, която покрива външната стена на стаята, смяната на
външната врата на съсобствения имот били установени по-късно. Въззиваемата излага
твърдения за наличие на хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД, а именно водене на чужда работа без
пълномощие, доколкото ищецът не е обсъдил с нея извършените ремонти и не претендира
от останалите етажни собственици припадащите им се части. Излага аргументи, че
подмяната на входната врата и на прозореца в антрето, поставянето на комарници и на
окачен таван не съставляват необходим ремонт. При извършването на СМР /и необходими
разноски, и подобрения/ въззивникът не е избрал оптимални оферти.
При обсъждане и цитиране на събраните по делото писмени и гласни доказателства
и извършените експертизи, както и от показанията на св. Раканова, дадени в съдебно
заседание, както и при обсъждане на хронологията и правоотношенията, възникнали в
етажната собственост, въззиваемата обосновава извод за правилност и законосъобразност на
постановеното решение, досежно извода, че при извършване на СМР са правени не само
необходими, а и полезни разноски - подмяната на дограмата и на външната врата, така също
и на ел.таблото.
Споделя направените от първоинстанционния съд разграничения между
необходимите разноски и подобренията /полезни разноски/, извършени в съсобствения имот
на страните, позовавайки се на заключението на инженер Аврамова, досежно стойността на
СМР, извършени в съсобствения на страните имот и отделно стойността на СМР,
извършени по общите части на сградата. Споделя извода на БРС досежно сбора от
стойностите на СМР, извършени в съсобствения на страните имот, определен на 1592.24
лева, с ДДС, в които не са включени СМР, направени в стаята, която реално ползва
въззивника със съпругата си.
Въззиваемата споделя изводите на БРС, основани на експертизата на в.л. Аврамова,
досежно стойността на СМР, определени от СТЕ, а не от представените от ищеца
доказателства като в тази връзка излага съображения, че със същите се цели ощетяването й,
предвид представени силно завишени цени. При обсъждане на показанията на св.Р., А. и Б.,
намира за доказани твърденията й за извършен през 2012г. основен ремонт на покрива в
половината на ответницата – извършен от нея за нейна сметка и излага подробни
съображения в тази връзка.
При обсъждане на показанията на св.Б. и К., както и представените писмени
доказателства – протоколи от проведени Общи събрания на етажните собственици, излага
аргументи за липса на взети решения за ремонт па покрива. Счита, че от разпита на свид .К.
се установява, че въззивникът е направил ремонт на общите части на сградата само над
стаята и по фасадата на стаята, която реално той и съпругата му ползват, като целия
съсобствен между страните обект е с квадратура от 33 кв.м., по- малко от половината от тази
квадратура заема стаята на въззивника.
Излага подробни аргументи и в защита на изводите на съда, основани на
заключението на вещото лице Здравка Андреева, която предвид липсата на достатъчно
информация, е направила изчисленията за разпределението на процентите общи части на
сградата по самостоятелните обекти в сградата.
3
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради
което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства намира, че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
относно качеството на страните по делото на етажни собственици в сграда с идентификатор
07079.611.54.1 и на съсобственици при равни квоти на обект с идентификатор
07079.611.54.5. Установил е, че през 2018г. ищецът е извършил СМР в съсобствения на
страните обект и ремонт на покрива в източната част на сградата, в частта над съсобствения
на страните обект. Чрез извършване на съдебно – технически експертизи, съдът е установил
стойността на извършените СМР и е възприел същата, а не стойността, посочена в
представена от ищеца проформа – фактура. Чрез извършване на съдебно – техническа
експертиза, съдът е установил прилежащия към всеки обект дял от общи части на сградата.
Поради това и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред
вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона
намира, че същото e правилно и законосъобразно. Мотивите и в тази им част въззивната
инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже:
По общото правило на чл. 41 ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си в общите
части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на
общото събрание. Нормата на чл.48 ЗУЕС предвижда реда, по който се взема решение за
извършване на ремонт и обновяване на общите части. Съобразно разпоредбата на ал.5, за
извършване на необходим ремонт се отпускат финансови средства незабавно. Нормата на
чл.48, ал.6 ЗУЕС дава възможност на всеки собственик със собствени средства да извърши
необходим ремонт и без решение на Общото събрание на етажната собственост, а тази на
ал.7 - да предяви иск срещу останалите собственици, ако разходите му не бъдат
възстановени от ОСЕС.
Следователно не само вземането на решение на ОСЕС за извършване на
необходим ремонт е предпоставка за ангажиране отговорността на останалите етажни
собственици за участие в необходимите разноските за поддържането и възстановяването на
общите части. Предпоставка за това е и нуждата от „необходим ремонт“. Нормата на §1, т.8
от ДП на ЗУЕС е легална дефиниция на понятието „необходим ремонт“ - това е „дейност за
привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с
нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите,
включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за
нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея“.
С оглед изложените в исковата молба и допълнително уточнение твърдения,
въззивната инстанция приема, че ищецът твърди, че Общото събрание на етажната
собственост е взело решение за извършване на необходим ремонт на части, за привеждане
покрива като обща част, в съответствие с нормативните изисквания за техническа
пригодност, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното
използване на сградата и самостоятелните обекти в нея.
С оглед посоченото по-горе, съдът приема за установено, че ремонтът е бил
предприет от ищеца, след като са се появили течове от покрива, причинили неудобство за
нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея. Установено е и
обстоятелството, че след извършване на ремонта тези неудобства са отстранени и е
възстановено нормалното използване на сградата и отделните обекти в нея.
С оглед на това, съдът приема, че извършеният ремонт на покрива представлява
необходим такъв по смисъла на § 1, т.8 от ДП на ЗУЕС, поради което са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на всички етажни собственици да заплатят
направените от разноски, съобразно дяловете си в общите части по извършената експертиза.
Не могат да се споделят аргументите на ищеца, че следва да бъде ангажирана
4
отговорността само на ответницата, доколкото ремонтът на покрива е бил извършен на
части – всяка група етажни собственици – за „своята“ част от покрива. Чл.38 ЗД посочва кои
части от сградата съставляват общи такива и за тази им характеристика е без значение дали
те имат или не връзка с отделните обекти на етажната собственост, дали ползват или не
всички етажни собственици. Поради това и всички етажни собственици следва да вземат
участие в разходите. В този ред на мисли, останалите етажни собственици, извършили
ремонт на другата част на покрива, също биха могли да претендират от страните по
настоящото дело припадащите им части от извършените СМР.
По отношение на извършените в съсобствения на страните обект СМР, въззивната
инстанция намира, че при направеното от ответницата оспорване на размера на разходите,
извършената СТЕ установява различен от претендирания размер, в който искът е
основателен и следва да бъде уважен при споделяне изводите на БРС.
По изложените съображения предявеният иск е основателен до размера, присъден от
първоинстанционния съд. Решението на Бургаския районен съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, в размер на 500.00
лева – адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260083 от 15.06.2022 година, постановено по гр.д.
№4150/2020 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. К. ЕГН**********,
СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ, направени във въззивното производство, в размер
на 500.00 лева.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5