№ 138
гр. Шумен, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213600500257 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Х.И.Х. от с. В., обл. В., чрез
пълномощника адв. Д. Й. от ВАК срещу решение № 54/19.02.2020 г. по гр.д. № 944/2019 г.
по описа на НПРС, с което е отхвърлен предявеният от него иск за признаване за установено,
че не дължи на „ Енерго – Про Продажби „ АД сумата от 24 107.70 лева – за начислена по
фактура № **********/22.04.2019 г. ел. енергия, употребена за обект в с. В., обл. В., ул. №,
през периода 08.03.2017 г. – 07.03.2018 г..
Жалбоподателят е посочил, че счита решението за неправилно и незаконосъобразно
по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на което е поискал от въззивния
съд да го отмени изцяло и му присъди извършените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемият „ Енерго – Про Продажби „ АД,
представлявано от П.С.С. и Я.М.Д., чрез пълномощника адв. Б. Г. от ШАК е депозирал
отговор, в който е оспорил жалбата като неоснователна и е поискал оставянето й без
уважение, както и присъждане на извършените по делото разноски.
Жалбата е била предмет на разглеждане по в.гр.д. № 175/2020 г. по описа на ШОС,
по което е било постановено решение № 155/07.08.2020 г., с което решение № 54/19.02.2020
г. по гр.д. № 944/2019 г. по описа на НПРС е отменено и вместо него е постановено друго,
с което предявеният отрицателен установителен иск е уважен изцяло и ответникът е осъден
1
да заплати на ищеца деловодни разноски за две инстанции. Въззивното решение е било
обжалвано пред ВКС, като с решение № 60149/17.06.2021 г. по гр.д. № 3724/2020 г., ІV г.о.
на ВКС е отменено и делото е върнато на ШОС за ново разглеждане от друг състав, във
връзка с което е образувано настоящото производство.
В съдебно заседание страните заявяват, че поддържат подадените от тях въззивна
жалба и насрещен отговор и молят за присъждане на извършените по делото разноски,
включая тези по в.гр.д. № 175/2020 г. на ШОС и гр.д. № 3724/2020 г. на ВКС. В пледоарията
си по същество пълномощникът на въззиваемото дружество, моли в полза на същото да
бъде присъдена най-малко сумата 15 282.42 лева, която е получена като сбор от цялото
количество преминала ел. енергия през скрития регистър, умножено по най-ниската
действала цена за покриване на технологичен разход.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:
Гр.д. № 944/2019 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на
жалбоподателя срещу въззиваемия, имаща за предмет иск за установяване, че ищецът не
дължи на ответника, претендираната от последния, в резултат на констатирано неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия в обект кл. № *8519, аб. № *6084, с
адрес за потребление с. В., обл. В., ул. №, сума по издадена фактура №
**********/22.04.2019 г., в размер на 24 107.70 лева, дължима за периода 08.03.2017 г. –
07.03.2018 г..
В срока за отговор ответникът е оспорил исковата претенция като изцяло
неоснователна.
Първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.124, ал.1 от ГПК, като с
решението си го е отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан и е осъдил ищеца да
заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1 860.00 лева.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът намери, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
По съществото на спора: От събраните по делото доказателства се установява и не се
спори между страните, че жалбоподателят е потребител на ел. енергия по смисъла на пар.1,
т.42 от ДР на ЗЕ, с клиентски № *8519 и абонатен № *6084, като отношенията му с
дружеството доставчик се уреждат от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия през
електроразпределителните мрежи на „ Енерго-Про Мрежи „ АД.
На 07.03.2018 г. от служители на „ Електроразпределение – Север „ АД е била
извършена проверка на електромер, монтиран в имот на жалбоподателя, с адрес с. В., обл.
В., ул. №. Според съставения констативен протокол № 1400711 от същата дата, подписан от
проверяващите и двама съседи, при проверката посоченото СТИ е било демонтирано за
експертиза от БИМ и подменено с ново, като от показанията на разпитаните по делото свид.
В.С.К. и В.Д.Г. – служители на „ Елекроразпределение – Север „ АД, които са участвали в
2
проверката, се изяснява, че свалянето на електромера се е наложило поради невъзможността
за установяване на софтуерна връзка и прочитане на показанията му.
В констативен протокол № 521/09.04.2019 на БИМ от метрологичната експертиза на
въпросното СТИ е посочено, че се касае за статичен трифазен тройнотарифен електромер,
който няма механични дефекти по кутията, на клемите и на клемния блок и има
необходимите пломба и означения на табелата. При проверка точността на електромера,
посредством софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема, като действително
потребената електроенергия се разпределя и върху невизиуализирана на дисплея тарифа
15.8.4 – 138 025.6 кWh.
Въз основа на данните от изследването на БИМ е била извършена корекция на
сметката на жалбоподателя и му е начислено допълнително количество ел. енергия в размер
на 11 344 кWh за период от 08.03.2017 г. – 06.04.2017 г., 32 143 кWh за период 07.04.2017 г.
– 30.06.2017 г. и 94 537 кWh за период 01.07.2017 г. – 07.03.2018 г., или общо 138 024 кWh,
за което въззиваемият е издал фактура № **********/22.04.2019 г. на обща стойност
24 107.70 лева с включен ДДС.
На л.30 и 31 от първоинстанционното дело са приложени писмо от „ ЕРП Север „
АД до жалбоподателя и известие за доставяне, от които се установява, че на 25.04.2019 г.
същият е бил уведомен за извършената проверка на СТИ и за издаването на посочената по-
горе фактура.
На л.74 от първоинстанционното дело е приложен протокол от 27.05.2015 г. за
извършен монтаж на процесното СТИ в имот на жалбоподателя в с. В..
В първоинстанционното производство е допусната съдебно-електротехническа
експертиза, от заключението по която се установява, че въпросният електромер е произведен
2015 г. и срокът на метрологичната му годност е до края на 2019 г.. Монтиран е в имота на
ищеца с нулеви показания. Същият е предназначен за мерене на трифазно захранени
консуматори. Максималното количество енергия, което може да премине през
присъединителните съоръжения и да бъде доставено на абоната е 144 540 кWh. Към датата
на проверката електромерът е бил софтуерно препараметризиран и част от преминалата през
него и потребена ел. енергия се е натрупвала, отчитала в невидимия на дисплея регистър
15.8.4. За да се извърши препараметризиране не е необходимо да се осъществи пряк
физически контакт върху СТИ и да се проникне в него. Препараметризирането се извършва
чрез глава през оптичен порт. Извършените математически изчисления по корекционната
процедура са аритметично точни, съгласно методиката в ПИКЕЕ и действащите за
съответния период цени на ел. енергията, одобрени от КЕВР.
Във въззивното производство е допусната и изслушана комплексна
електротехническа и софтеурна експертиза, от заключението по която, възприето като
обективно и компетентно дадено, се установява, че въпросното СТИ може да отчита
консумирана ел. енергия по четири тарифи – 15.8.1, 15.8.2, 15.8.3 и 15.8.4.. Задължителните
тарифи за отчитане на консумирана битова ел. енергия са утвърдени от КЕВР. Това са
3
дневна и нощна. Броят на регистрите за съответния вид електромер и потребител, съобразен
с утвърдените, се определя от собственика на електромера и се програмира от завода
производител. В случая Т1 – нощна, Т2 и Т3 – дневна. Регистър Т4 не се вижда на дисплея
на процесното СТИ, а се извежда със специален софтуер на екран. Тарифа 15.8.4 не се
използва на територията на РБ за битови абонати. Натрупването на показания в регистър
15.8.4 на СТИ е в резултат на следната заложена схема: от понеделник до петък – 13 часа в
денонощие отчитане в Т 15.8.4, събота – 24 отчитане в Т 15.8.4 и неделя – 24 отчитане в Т
15.8.4. При нормална работа на СТИ, устройството визуализира на екран консумираната ел.
енергия по тарифи 15.8.1, 15.8.2 и 15.8.3 и общата консумация в регистър 15.8.0, която
включва освен стойностите по посочените три тарифи и показанията в Т 15.8.4.. В
процесното СТИ обща консумация – регистър 15.8.0 не се визуализира. СТИ са проектирани
така, че преминалата ел. енергия задължително се отчита по някои от регистрите,
независимо дали се визуализират на дисплея или не. При закупуване на СТИ за територията
на България производителят, а не собственика параметризира електромерите / извършва
първоначално програмиране /, съгласно изискванията на страната, в която те ще се ползват.
Това включва задаване на сезоните лято/зима, дневните графици в седмицата и часовете, в
които отделните тарифи ще се прилагат. В първоначалната параметризация Т 15.8.4, по
която процесното СТИ може да отчита не натрупва стойност и не се визуализира на дисплея
на електромера. За коректното отчитане на преминалата през СТЕ електроенергия, освен
електрически измервателни схеми е необходим и програмен модул за правилното й
разпределение по съответните тарифи. Установените от БИМ разлики в начините на
отчитане на процесното СТИ сочат към съществуваща различна параметризация от тази,
заложена от производителя. Параметризацията е процес, при който в електромера се залагат
всички необходими за правомерно отчитане на преминалата през него ел. енергия
настройки, като действащите тарифи, визуализиране на стойностите от натрупаната и
преминала ел. енергия, график за нейното отчитане и др.. Първоначалната параметризация
се извършва от производителя, със стойности зададени от собственика, съобразени с
действащата нормативна база. Тъй като за времето, през което е ползвано процесното СТИ
не е имало промяна в начина на отчитане на електроенергията, не е извършвана
препараметризация на същото от страна на собственика. Производителят не е предоставил
на „ ЕРП Север „ АД софтуер, с който да извършват собствена препараметризация.
Софтуерът, който ползват работи в режим „ само за четене „, отчитащ заложените параметри
и показания на СТИ без възможност за промяна. Изключение прави само сверяването на
вградения часовник за управление на тарифите. Следователно, всяка корекция на
нормативно установения начин за отчитане на ел. енергията от СТИ трябва да се заложи
допълнително със софтуерно въздействие, което има за цел промяна на параметризацията
му. Предвидената от производителя възможна комуникация за триене/запис на данни от/в
електромера е единствено чрез оптичен интерфейс / инфрачервен порт /, използващ стандарт
EN 62056-21 или RS интерфейс. За да се извърши софтуерно въздействие е необходим
компютър, специализирана компютърна програма, която да извърши записа на данни в
паметта на СТИ и кабелна връзка, осъществяваща връзка между компютъра и електромера.
4
Върху процесното СТИ е осъществено софтуерно въздействие върху паметта, касаеща
регламентираното отчитане на преминалата през него ел. енергия, но не е възможно да се
установи кога е било извършено. Максималното количество ел. енергия, което може да
премине през присъединените съоръжения и да бъде доставено на абоната е 157 680 кWh.
Отчетената в скрития регистър ел. енергия за процесния период е 138 024 кWh, а отчетената
като потребена в явните регистри ел. енергия за същия период 16 441 кWh. Електрическите
вериги на СТИ са еднопосочни, т.е. не е възможно записване на стойности по тарифите, без
те да са реално потребени, което налага извод, че през исковия период е възможно през него
да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия, като се има предвид
и количеството ел. енергия, отчетена като потребена в явните регистри за същия период.
Технически не е възможно изкуствено „ нанасяне „ на показания в паметта на електромера.
Количеството ел. енергия, което е отчетеното по активните регистри, включително и
отчетеното в скрития регистър отразява реално потребена ел. енергия. Използваната от БИМ
методика за проверка на СТИ не описва възможност за промяна на стойностите на
електромера по тарифи, а само тяхното отчитане. Преди монтажа на процесното СТИ не е
възможно да има натрупване в регистър 15.8.4., тъй като същият е бил с нулеви показания
по време на монтажа. Количеството ел. енергия, остойностено по най-ниската цена за
технологичен разход за периода 27.05.2015 г . – 07.03.2018 г. възлиза на 15 282.42 лева.
Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск е да установи,
при условията на пълно и главно доказване: 1. наличието на договорни отношения между
страните за продажба на електрическа енергия през претендирания период за процесния
обект; 2. че е изпълнил задължението си по договора точно и с грижата на добрия търговец;
3. че на процесното СТИ е извършена проверка, от която се е установило отклонение от
отчетената и реално потребена от ищеца електроенергия; 4. периода и степента на грешното
отчитане (т.е. че е доставил на крайния клиент твърдяното и обективирано в корекционните
сметки количество електрическа енергия). В тежест на ищеца е да докаже фактическите
твърдения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
В отговора на исковата молба ответникът излага твърдения, че процесната фактура е
издадена въз основа прилагане на корекционна процедура за корекция на количествата
потребена ел. енергия от страна на ищеца и, че претендираната сума се дължи на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ . В условия на евентуалност, ако съдът счете, че чл. 50 от
ПИКЕЕ е неприложим, счита, че претендираната сума е дължима на осн.чл.183 от ЗЗД.
Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), в случаите на установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
5
установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
Съгласно чл. 183 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която
купувачът се задължава да му заплати.
По делото се установява и не се спори от страните, че същите са в облигационно
правоотношение по повод продажбата на електрическа енергия, по силата на което
въззиваемият е поел задължението да доставя електрическа енергия на жалбоподателя
срещу задължението му да заплаща цената на доставената такава. След извършена проверка
на СТИ за имот в с. В., собственост на жалбоподателя е било констатирано от служители на
„ ЕРП Север „ АД, че част от преминалата през това СТИ ел. енергия се натрупва в скрит /
невидим на дисплея / регистър 15.8.4. Въз основа на направените констатации и след
метрологично изследване на СТИ от БИМ, ответникът е начислил на ищеца допълнително
количество ел. енергия в размер на 138 024 кWh, за период на потребление 08.03.2017 г. –
07.03.2018 г., на обща стойност 24 107.70 лева с ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени
в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от
Комисията, т. е. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а
понастоящем КЕВР, и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия на
интернет страниците им. С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване Общите
условия, при които крайният снабдител продава ел. енергия да съдържат ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се налага изводът, че в ЗЕ е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно
отчитане на потребената ел. енергия, ако са изпълнени задълженията по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка и за приемане на Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената ел. енергия.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. / обн.
ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. /. С решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
6
приетите от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране ПИКЕЕ / обн. в ДВ, бр.
98/12.11.2013 г. / са отменени, с изключение на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано в ДВ,
бр. 15/14.02.2017 г.. Впоследствие, нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ също са отменени с
Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС, обнародвано с ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018
г..
Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизане в сила на съдебното решение. Следователно неговата отмяна поражда
своите правни последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на
действието на съответните разпоредби до отмяната им.
В конкретната хипотеза корекцията е извършена за период 08.03.2017 г. – 07.03.2018
г., като констативният протокол за извършена проверка е изготвен на 07.03.2018 г., от което
следва, че,
доколкото нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ (отм.) са действали към датата на съставяне на
протокола, същите следва да бъдат приложени.
Към момента действат приетите от Комисията за енергийно и водно регулиране нови
ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., но съгласно § 2 от ПЗР към тях, процедурите по
преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане
на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни
протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към
датата на съставяне на констативния протокол, поради което те не могат да намерят
приложение в настоящия случай.
Тъй като към датата на съставяне на процесния констативен протокол са били
отменени разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ / отм. /, регламентираща специалните
изисквания към констативния протокол, който е елемент от фактическия състав, пораждащ
правото на оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция, както
и нормите на чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ / отм. /, настоящият съдебен състав приема, че липсва
ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и
техническа изправност на процесното СТИ. Неотменените към момента на проверката
норми на чл. 48 - 51 не могат да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2, вр. ал.1,
т.6 от ЗЕ правомощие на Комисията. Те регламентират само хипотезите, при които може да
бъде извършена едностранната корекция, но не определят ред за установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Липсващата
нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на правото на оператора да
извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително начислените
количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия. Предвид това, не може да се
признае правото на ответника да начисли исковата сума на основание и за срока, предвиден
в чл. 50 от ПИКЕЕ / отм. /, въз основа на констатациите от проверката.
В практиката си по казуси, касаещи корекции на сметки, извършени след отмяна на
ПИКЕЕ / отм./, ВКС възприема подхода, че, дори да е налице непълнота в тези разпоредби,
7
тя следва да се запълни с прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД. Такова твърдение е
въведено и от страна на ответното дружество.
Според Закона за енергетиката, източник на задължението на крайния потребител за
заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът за продажба
/доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в ЗЕ липсват разпоредби, които да
изключват общите правила на ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, чe когато е било
доставено определено количество енергия, но е отчетена доставка в по-малък размер и
съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Това задължение следва от общото правило, че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане
на неоснователно обогатяване. Според константната практика на ВКС /решение №97 от
28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.
№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС,
ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той
дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже
наличието на потребление и действителния му размер (определение №159/21.02.2019 г., ІV
г.о., определение № 490/05.06.2019г. по гр.д. № 4696/2018 г., ІV г.о.).
В случая, от събраните по делото доказателства и изявленията на страните се
установи по категоричен начин, че СТИ, по отношение на което е извършена проверката е
препараметризирано, като чрез външна намеса в софтуера е осъществена промяна в начина
на отчитане на преминалата през него ел. енергия по зададените при производството му
тарифи и, вместо да се отчита само по официалните за страната тарифи, част от доставената
ел. енергия е била отчитана в скрит регистър 15.8.4, който е невидим и не е утвърден за
пределите на РБ. Също така се установи, че отчетената в тарифа Т 15.8.4. ел. енергия е
реално преминала през СТИ и се равнява на 138 025.6 кWh, което количество е установено
след експертиза от БИМ.
От доказателствения материал обаче не се установява датата на извършване на
препараметризацията. Не се изяснява и от коя дата е започнал и е преустановен записът в
скрития регистър. Липсата на конкретен момент, от който е започнало и в който е
преустановено неточното отчитане води до невъзможност да се определи реално
доставената електрическа енергия за минал период, т.е. дали отчетените в скрития регистър
количества са преминали през СТИ именно през периода, отразен във фактурата.
Следователно, не се доказва, че посоченото за заплащане от ищеца количество
електроенергия във фактурата е реално консумирано точно през исковия период. В
протокола на БИМ е отразено, че тези показания касаят преминала през СТИ ел. енергия.
Този протокол е официален свидетелстващ документ и по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК
се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно извършените от
длъжностните лица или пред тях действия. В настоящия случай натрупването на
показанията по скритата тарифа обаче, не е станало в присъствието на тези лица, поради
което само въз основа на този документ не може да се обоснове извод, че съдържащите се и
8
установени при софтуерното четене на електромера показания за преминала през него ел.
енергия са за конкретен времеви период, респ. за исковия. От заключенията по допуснатите
експертизи също се установява, че ел. енергията, отчетена в скрития регистър е реално
преминала през СТИ, но не и началния момент, от който е започнало натрупването, респ.
крайния такъв. Невъзможността да се определи времето, през което са доставени
количествата ел. енергия, записани в скрития регистър препятсва и възможността за
коректно изчисляване на стойността й и прегражда възможността на потребителя да предяви
евентуални възражения за това, че вземането за цената й е вече погасено, чрез плащане по
предходни фактури или на друго основание, напр. изтекла давност, с оглед на което
извършените от крайния снабдител корекции се явяват произволни, като това обстоятелство
води до непозволен от закона резултат – доставчикът да получи цена за недоставена от него
електрическа енергия, т.е. до неоснователно обогатяване. Пример в тази насока е разликата
в цената на количеството ел. енергия, ако се изчислява по цени за технологичен разход за
посочения във фактурата период и по най-ниската цена за технологичен разход от датата на
монтажа на СТИ в имота на абоната до датата на проверката, като в случая тя е 8 825.28
лева.
Наред с горното, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на
електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а
съгласно разпоредбите на ПИКЕЕ / отм. / данните от измерването, съхранявани в
измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли,
определени от собственика на измервателната система. Ето защо, отговорност на ответника,
респ. на неговия оператор е да осигури изправно СТИ, отчитащо точно преминаващата през
него ел. енергия (Определение № 112 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3654/2018 г., IV г.
о., ГК), респ. – да докаже, че препараметризацията на СТИ се дължи на неправомерна
софтуерна намеса от страна на потребителя на ел. енергия, а не на причини, за които
собственикът на СТИ носи риск.
В съответствие с изложеното, настоящата инстанция приема, че ответникът по иска
не само не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него
правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени
средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти,
поради което, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът
следва да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им
последици - за ненастъпили.
Предвид изложеното, намира, че предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да се уважи.
Що се отнася до посочената от жалбоподателя съдебна практика, съдът е запознат с
цитираните решения, но споделя възприетото от константната съдебна практика становище
в обратния смисъл, според което потребителят дължи заплащане на реално потребената ел.
енергия, ако доставчикът докаже наличието на неправомерно въздействие върху СТИ от
страна на потребителя, на реално потребление, неговият размер и периодът, за който е
9
натрупано неотчетеното количество електрическа енергия.
Досежно наведеното едва във въззивното производство възражение на въззиваемия,
че жалбоподателят дължи за натрупаното в скрития регистър количество ел. енергия поне
най-ниска цена за покриване на технологичен разход, действала през периода от монтажа до
демонтажа на СТИ, съдът счита, че не следва да се уважава, поради факта, че се основава на
прилагане на цени извън исковия период, които очевидно не са били взети предвид при
извършване на корекционната процедура и не касаят предмета на правния спор.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи, заключава, че
обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният отрицателен установителен иск да се уважи и
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за първа инстанция в
размер на 2 270.00 лева.
Съобразно изхода от делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемият следва
да заплати на жалбоподателя деловодни разноски във въззивното производство в размер на
2 382.50 лева, от които 482.50 лева – държавна такса за въззивно обжалване, 1 300.00 лева –
адвокатски хонорар и 600.00 лева – възнаграждение за вещи лица.
Досежно възражението на въззиваемия за прекомерност на заплатения от
жалбоподателя адвокатски хонорар, като съобрази цената на иска и установения в чл.7, ал.2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум на адвокатското възнаграждение при материален
интерес над 10 000.00 лева, съдът намери, че е изцяло неоснователно, поради което следва
да се отхвърли.
Водим от горното,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 54/19.02.2020 г. по гр.д. № 944/2019 г. по описа на
Районен съд – Нови пазар, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.И.Х., ЕГН **********, с адрес: с. В., обл. В.,
ул. № не дължи на „ Енерго – Про Продажби „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., Тауърс Г, бул. №, представлявано от П.С.С. и Я.М.Д. сумата от 24 107.70
лева – стойност на служебно начислена ел. енергия, изразходвана в имот на адрес: с. В., обл.
В., ул. №, кл. № *8519, аб. № *6084, през периода 08.03.2017 г. – 07.03.2018 г., за която е
издадена фактура № **********/22.04.2019 г..
ОСЪЖДА „ Енерго – Про Продажби “ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. В., В. Тауърс
– Г, бул. № да заплати на Х.И.Х., ЕГН **********, с адрес: с. В., обл. В., ул. № деловодни
разноски за първа инстанция в размер на 2 270.00 лева.
ОСЪЖДА „ Енерго – Про Продажби “ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. В., В. Тауърс
– Г, бул. № да заплати на Х.И.Х., ЕГН **********, с адрес: с. В., обл. В., ул. № деловодни
разноски във въззивното производство в размер на 2 382.50 лева.
10
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11