О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…….. 11.02.2020
г. гр.Плевен
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд
На единадесети
февруари две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ
: ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА
ЛАЛЕВА
Секретар : ……………………………………….
Прокурор : ………………………………………
Като разгледа докладваното от съдията КРИСТИНА ЛАЛЕВА
ВЧНД № 93 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.243 ал.VІ от НПК.
В Плевенския окръжен съд е постъпил частен
протест срещу Определение № 30 от 20.01.2020 година постановено по ЧНД 116/
2020 година по описа на Районен съд Плевен.
С обжалваното определение Районен
съд Плевен е отменил Постановление на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от
17.12.2019г., с което е частично прекратено наказателното производство по
досъдебно производство №Д - 1553/2019г. по описа на РП – ПЛЕВЕН, водено за
престъпление по чл.144а ал.1 НК и е върнал делото на РП – ПЛЕВЕН - за
последващи действия, в съответствие с указанията.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и доводите изложени в частния протест, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Дознанието пред разследващия орган е
образувано за престъпление по чл.144а ал.1 от НК и чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
С Постановление от 17.12.2019г. е прекратено частично наказателното
производство относно престъпление по чл.144а от НК. В мотивите прокурора е
посочил, че от събраните по делото данни не се установява наличието на елементи
от обективната и субективна страна на престъпление по чл.144а от НК, поради
което наказателното производство било прекратено.
В определението на Плевенския районен съд, с което се отменя
прекратителното постановление по същество не се излагат никакви мотиви във
връзка с установената фактическа обстановка, навеждат се само съждения относно
необходимостта от събиране на доказателства, т.е. приема се, че производството
в тази му част е преждевременно прекратено.
Въззивната инстанция приема, че изводите на районният съд са неправилни и
крайния извод за необходимостта от извършване на допълнително разследване
относно твърдяното престъпление по чл.144а от НК е неправилен. Следва да се
отбележи, че районният съд на практика не е изложил каква фактическа обстановка
приема за установена. В този смисъл изводите му по необходимостта от събиране
на допълнителни доказателства не намират упование във каквито и да било факти,
които обуславят съставомерността на
деянието. Въззивната инстанция приема, че по делото са извършени
множество процесуално следствени действия насочени към установяване на
твърдяните от жалбоподателката обстоятелства. В Постановлението за прекратяване
на наказателното производство са изложени коректно установените факти във
връзка с развитието на отношенията между П. и Г.П. от момента на съвместното им
съжителство и до фактическата раздяла и последвалите отношения във връзка с
упражняването на родителските права върху малолетнотто дете Д.П.. Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактите приети за установени от наблюдаващия
прокурор във връзка с отношенията между жалбоподателката и Л.П.. Практически от
събрания доказателствен материал може да се направи един категоричен извод, че
срещите между П. и Панайотов са били по повод контактите със общото им дете –
въпрос, които явно не са успели спокойно да разрешат и е бил предмет на съдебно
производство, при което първоначално родителските права са предоставени за
упражняване от бащата, а в последствие окончателния съдебен акт определя тези
права в полза на майката. Неоспорими са доказателствата относно влошени
отношения между двамата родители, които междувременно са създали нови връзки и
живеят и имат деца от други лице в различни населени места – бащата в
с.Милковица, а майката в гр.Плевен. От доказателствата по досъдебното
производство се установява по един безспорен начин, че всяко едно физическо
приближаване на Панайотов до майката на общото им дете е било единствено с цел
контакт с детето. Няма никакви други данни П. да е следял Г.П. с друг мотив
извън посоченият по-горе. В този смисъл указанията на районният съд за повторен
или допълнителен разпит на П. и В. / мъжът с който понастоящем живее на семейни
начала/ не би допринесъл до никаква промяна в установената фактическа
обстановка. Макар и жалбоподател П. не оспорва, че всичките спорове и
конфликтни ситуации между нея и Панайотов са следствие на невъзможността им да
постигнат съгласие във връзка с контактите на всеки един от родителите със
детето. При така установената безспорна причина за поведението на П., чиято
противоправност се проверява, разпита на малолетното дете би съставлявало само
допълнителна травма на психиката му, данни за чиято обремененост във връзка с
раздялата родителите и последвалите им скандали могат да се намерят в кориците
на досъдебното производство.
Въззивната инстанция не може да възприеме направения от първия съд извод,
че Постановлението за прекратяване е немотивирано, относно липсата на елементи
от обективната страна на престъпния състав по чл.144а от НК. Напротив, при
внимателен прочит на мотивите към постановлението е видно,че прокурора е
изложил своите съображения относно това, кои доказателства приема за годни и
относими към предмета на разследване и на кои не дава вяра, както и какви факти
се установяват посредством тях. Прокурора е изпълнил в цялост процесуалните си
функции да изложи обстоятелствата и фактите установени и възприети от него,
които изпълват със съдържание елементите на твърдяното престъпно деяние, за
което е образувано наказателното производство. По същество съдът декларативно е
обявил, че мотивите към постановлението страдат от порок / какъвто в
действителност няма/ и по този начин не се е произнесъл по онези въпроси, които
му вменява разпоредбата на чл.243 от НПК. От правна гледна точка, въззивната
инстанция приема, че извода на прокурора относно това,че не се установява
наличието на елементите от субективната и обективна страна на престъпния състав
по чл.144а от НК е правилен. За съставомерността на престъплението по чл.144а
от НК от обективна страна е необходима системност, която не се установява, както и не се установява, че поведението на
Панайотов е възбудило у П. основателен страх за живота или здравето й. Само
декларативното заявление на Г.П., че се е почувствала следена и се страхувала
от това не е достатъчен за да се направи категоричен извод за това, че срещите
й с Панайтов са могли да възбудят основателен страх за нея и близките й. Правно
релевантно за със ставомерността на деянието по чл.144а от НК е не дали следеният
действително се е обезпокоил за собствената си безопасност, а дали следенето обективно
може да възбуди основателен страх му. В конкретният случай трудно може да се
направи положителен извод в тази насока. Безспорно се установява, че мотива за
контакта на Панайотов с жалбоподателката е желанието да види детето си при явно
нарушена комуникация между двамата родители по въпроса за отглеждането и
възпитанието на непълнолетното.
Предвид горното, Плевенския окръжен съд приема, че атакуваното пред
въззивната инстанция Определение № 30 от 20.01.2020 година постановено по ЧНД 116/
2020 година по описа на Районен съд Плевен
следва да бъде отменено, а Постановление на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от
17.12.2019г., с което е частично прекратено наказателното производство по
досъдебно производство №Д - 1553/2019г. по описа на РП – ПЛЕВЕН, водено за
престъпление по чл.144а ал.1 НК потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, Плевенския окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 30 от 20.01.2020 година постановено по ЧНД 116/ 2020 година по описа на Районен съд Плевен.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от 17.12.2019г., с което е
частично прекратено наказателното производство по досъдебно производство №Д -
1553/2019г. по описа на РП – ПЛЕВЕН, водено за престъпление по чл.144а ал.1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: